№ 256
гр. ЛЕВСКИ, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20254410100324 по описа за 2025 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от С. Д. П. от гр.Белене срещу „Стик Кредит“ АД,
гр.Шумен, установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.22 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит
№987249 от 28.08.2023г., сключен между страните, при условията на
евентуалност - в случай на отхвърляне на главния иск, за прогласяване
нищожност на клаузите на чл.10, чл.17 и чл.27 от договора за потребителски
кредит.
Ищецът твърди, че на 28.08.2023г. сключил с ответното дружество
Договор за портебителски кредит №987249, по силата на който му били
предоставена в заем сумата в размер на 950 лева за срок от 24 месеца.
Уговорени били възнаградителна лихва с ГЛП 36%, ГПР в размер на 42.58 % ,
без в него да се включват разходите за събиране, лихви за забава, такси и
неустойки за неизпълнение. В резултат, в договора било посочено, че общата
дължима сума от потребителя е в размер на 1488.79 лева.
В чл.17 от договора било предвидено задължение за потребителя в срок
до 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на
заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и
неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и
1
неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит“ АД всички
задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане за заплащане
на тези задължения, като срока на валидност на банковата гаранция трябва да
бъде най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска. В ал.2
на чл.17 от договора, заемодателят препраща потребителят към общите
условия на договора, в които са посочени изискванията на които следва да
отговаря поръчителят или банковата гаранция.
В чл.27, ал.1 от договора било предвидено, че ако кредитополучателят
не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в
размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата
разпоредба неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна
вноска.
Твърди, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 2693.97
лева, разпределена на 24 месечни вноски, всяка от която добавена към
дължимата главница и лихва по договора за кредит, като по този начин общата
месечна погасителна вноска нараства на 174.28 лева, а съгласно погасителния
план към договора за потребителски кредит, общо дължимата сума от 1488,79
лв. станала в размер на 4182.76 лева - което увеличение е 4 пъти и половина на
дадената в заем сума от 950 лв.
Твърди, че ищцата е усвоила изцяло главницата от 950 лв. по договора
за потребителски кредит.
Навежда довод, че дължи връщане само на договорената и получена
главница, като в качеството й на потребител по договора за потребителски
кредит не дължи предвидените с договора плащания за лихви, такси и
неустойки, тъй като договорът за потребителски кредит е нищожен.
Излага аргументи, че предвидената в договора за кредит неустойка за
непредставяне на обезпечение представлява скрито възнаграждение, което е
свързано с оскъпяване на кредита по недопустим от закона начин.
Като разход по кредита неустойката следва да бъде включена в ГПР.
Посочения ГПР в договора от 42,58 % не отговаря на действителния. С
включването на неустойката в ГПР процентът на ГПР значително ще
надхвърли този, посочен в договора за кредит, а и законово допустимия ГПР.
Навежда довод, че горното налага извод за нарушаване на разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. С невключване на неустойката в ГПР,
кредитодателят нарушава посочената законова разпоредба и въвежда
потребителя в заблуждение. ГПР следва да е посочен в реален размер, а не
2
само формално, за да гарантира правата на потребителя, който да има
възможност реално да прецени икономическите последици от сключване на
договора. Излага аргументи за нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК при наличие на
разход, който не е включен при изчисляване на ГПР, но представлява
възнаграждение на кредитора, което води до невъзможност потребителят да
разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което
води до липса на посочен ГПР.
Навежда довод, че нарушаването на посочените разпоредби на ЗПК
води до недействителност на договора на специалните основания в чл.22 от
ЗПК.
На следващо място навежда довод, че клаузата на чл.27 от договора за
паричен заем, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9% от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, която сума видно от
погасителния план е общо в размер на 2693,97 лв., е нищожна на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП, във връзка с
чл. 24 от ЗПК.
Твърди накърняване на добрите нрави с клаузата за неустойка, поради
нееквивалентност на престациите. Излага аргументи клаузата за неустойка да
е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като с договора се
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Твърди, че в процесния случай
претендираната неустойка е почти 3 пъти над договорения кредит.
Оскъпяването на кредита чрез заплащане на неустойка в размер почти 3 пъти
над главницата счита, че представлява нарушение на принципа на
добросъвестност и справедливост, целта на който е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Излага аргументи, че прекомерно високият размер на неустойката не
може да се обоснове с твърдението на кредитора, че поема по-висок риск с
предоставянето на кредит на лице, което не е осигурило поръчител или гарант.
Обосновава се с уреденото в глава четвърта от ЗПК задължение на кредитора,
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредит. Сочи, че подобни уговорки
прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
3
на длъжника върху самия длъжник и водят до допълнително значително
увеличаване размера на задълженията.
На следващо място излага аргументи, че процесната неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, излиза извън присъщите си функции
и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Същата не
обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят
само заради неизпълнението на задължението на потребителя да представи
обезпечение. Неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й
като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричният й
еквивалент е значителен - почти тройно оскъпяване спрямо договорената
главница. Счита, че плащането на сумата по предвидената с договора
неустойка цели значително обогатяване на кредитора за сметка на
потребителя, поради което тази клауза противоречи на добрите нрави и цели
заобикаляне на чл.33, ал.1 ЗПК.
На следващо място, навежда довод, че договореното в чл.10 от договора
задължение на кредитополучателя да заплаща сума от 10 лева при всяка
забава в плащането на вноска, за да възстанови направени от кредитора
„разходи за събирането на просрочени задължения“, е недействително.
Доколкото тези цитирани разходи представляват вреди на кредитора от
неизпълнението на договора, то нормата на чл.10 от договора всъщност
предвижда още една неустойка при забава. Според нормата на чл.33, ал.1 от
ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава
обаче вече има предвидено в чл.26 от договора, като еквивалент на законната
лихва за забава, което навежда довод, че води до извод, че клаузата на чл.10 от
договора има за цел пряко нарушение на императивна правна норма, което
води до нейната нищожност.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор.
Наведен е довод за недопустимост на предявени иск. Твърди, че
вземанията по процесния договор са напълно погасени, договорът не е
действащ между страните, кредиторът не разполага с никаква правна
възможност да изисква каквито и да било допълнителни суми по него. Счита,
че ищецът най-пълно би могъл да защити интереса си единствено с
осъдителен иск. Излага аргументи, че предявяването на самостоятелни
установителни искове представлява злоупотреба с права.
Оспорва иска като неоснователен.
Счита, че не е налице недействителност на целия договор по смисъла на
4
ЗПК.
Навежда довод, че на основание чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделна
договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото
същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не е част от
съществените параметри на договора за заем, договорена е между страните, за
да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. В случай,
че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за
неуредена между страните, от което счита, че следва неоснователност на
твърдението за нищожност на целия договор поради това, че неустойката не е
включена в ГПР.
Сочи, че валидността на договора за кредит произтича от това, че
основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в
изискуемата от закона форма. Твърди, че са покрити всички изисквания на
ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК, както и
тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
по реда на който са сключени процесните договори.
Твърди, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните,
разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал
изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР.
Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и
детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му,
което твърди, че ясно се вижда от СЕФ. С оглед осъществените действия
излага аргументи, че още преди подписване на договорите за заем
кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е
избрал параметрите и условията му. Твърди в СЕФ подробно да са описани
условията на договорите в това число за дължимата неустойка, в случай че не
бъде предоставено обезпечение на кредита. Предвид това счита, че клаузите
по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния
потребител.
Навежда довод, че по отношение на формирането на годишния процент
на разходите са спазени всички, закрепени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК
изисквания. Както в договорите за потребителски кредит, така и в издадените
стандартни европейски формуляри за предоставяне на информация за
потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по
какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК компоненти. В Общите условия към договора, които са
предоставени преди усвояване на потребителския кредит, изрично са
посочени начина на изчисляване на ГПР, както и всички разходи и начина, по
5
който се включват в ГПР и конкретните основни и допълнителни допускания
за съответния продукт.
Излага аргументи, че при нормативно определения лимит на ГПР към
датата на сключване на договорите и ГПР, определен в съответния договор, е
видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти
размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на
чл.19, ал.4 ЗПК.
Навежда довод, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде
включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му
към датата на сключване на договора. Неустойката е проявление на свободата
на договаряне между страните, като в процесния случай е уговорена като
плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното
вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята
на страните и от закона, счита, че е изначално невъзможно уговорената
неустойка да бъде включена в ГПР. Позовава се на чл.19, т.2 от Директива
2008/48/ЕО, съгласно който за целите на изчисляването на годишния процент
на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с
изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от
задълженията му според договора за кредит. Посочва, че неустойката
обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по
сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на
договаряне между страните. В процесния случай, освен че неустойката е
дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора,
начинът на начисляването й, както и периодът, за който се дължи, са ясно
описани в договорите. По този начин и двете страни са били напълно наясно с
всички условия за плащане на неустойката още преди да настъпи фактът на
неизпълнение на задължението, което обезпечава.
Твърди, че неустойката е индивидуално договорена между страните,
като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след
сключване на договора, само в случай че заемополучателят не предложи
обезпечение на задължението си и само за периода от срока на договора, в
който кредитът не е обезпечен. Т.е. към датата на сключване на договора
кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на
неустоечната сума. Начинът на формиране на размера на неустойката е ясно
описан в договора и изцяло в полза на потребителя, същата е разсрочена на
вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и
лихва на всеки падеж. Твърди, че обстоятелството, че неустойката се дължи
6
само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е
посочено изрично и в плана за погасяване. Посочено е, че сумите за неустойка
ще бъдат дължими само при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение по кредита и само за периода, в който кредитът не е обезпечен.
В погасителен план изрично е посочено, че ако кредитополучателят
предостави обезпечение, сумата ще бъде преизчислена само за дните, в които
не е била предоставена гаранция.
Оспорва като неоснователен довода, че неустойката представлява
„добавка към възнаградителната лихва“. Сочи, че лихвата по кредита е
възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс.
Същата представлява задължителен и основен компонент от договора за
кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на
договора за кредит. Обстоятелството, че страните са се договорили, в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно, и, че всяка част от
нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва.
Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението
му във времето с падежни дати същите като за главница и лихва. Предвид
изложеното счита, че с неустойката не се нарушава чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
Оспорва като неоснователно твърдението за заблуждаваща търговска
практика. Посочва, че от договора и от Стандартния европейски формуляр
било видно, че преди сключването и при подписването му кредитополучателят
е бил наясно, че ГПР не включва неустойката и, че последната ще се дължи,
ако не се предостави обезпечение на кредита. Текстовете на процесния
договор не съдържат заблуда относно размера на ГПР и оспорената клауза -
потребителят е бил наясно още преди сключването на договора, че освен
главница и лихва, ако не обезпечи кредита ще дължи и неустойка.
Счита за неоснователни и аргументите за нищожност поради липса на
направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Твърди, че
такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на
кредит от страна на кредитополучателя. Сочи, че ЗПК предвижда единствено
административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е
извършил такава проверка на кредитополучателите си. Последица от липсата
й не може да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка.
Излага аргументи, че оспорената неустойка е действителна, като се
позовава на чл.11, т.18 ЗПК, съгласно който предоставянето на обезпечения
при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не
води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните.
7
Твърди, че процесните договори за потребителски кредит са сключени
изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор
за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен
продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното
право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи
различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре
ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го
да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с 14
дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК,
информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр,
без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело
неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на
обезщетения или такси. Друга възможност за кредитополучателя е било
удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до
кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като
издаването на запис на заповед например.
Твърди още, че в оспорените договори изрично е уговорено правото на
потребителя да предостави обезпечение и на по-късен етап от действието на
договора, като в момента, в който бъде осигурено обезпечение, неустойката
спира да се начислява.
Твърди, че ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и
законоустановените си права. Счита, че от установената фактическа
обстановка и процесуалното поведение на ищеца става ясно, че потребителят
изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, а с изтеглянето на
кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като
впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя
кредитор. Излага съображения, че ищецът е договарял недобросъвестно в
нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД и универсалния принцип на правото,
че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Оспорва като неоснователен довода за противоречие на договорната
неустойка с добрите нрави, поради посочените по-горе аргументи и
възможността кредитополучателят да може да въздейства върху
обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното и
отпадане. На следващо място неустойката е имала предварително определен
начален и краен момент, а начинът на изчисляването и е бил ясно посочен в
договора. Сочи, че при изследването на въпроса дали е налице накърняване на
добрите нрави се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии,
които в процесния случай отсъствали, като например дали изпълнението на
8
задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог
или ипотека, дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от
неизпълнението вреди. Твърди, че условията за предоставяне на обезпечение
са напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в
страната, предвид това не би следвало да представляват трудност за
кредитополучателя.
Излага аргументи, че не е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП.
Твърди, че не е налице нито една от хипотезите на чл.143 ЗЗП, като
едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя,
същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и
предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към
търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на
договора, така и при подписването му. В Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити са посочени
разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и
потенциално дължимата неустойка единствено за дните, в които ищцата не е
предоставила обезпечение. В Погасителния план към договора изчерпателно
са посочени компонентите на всяка една възможна вноска, както при
предоставяне на обезпечение, така и в случай, че такова не бъде дадено. Ясно
е вписано, че ако се осъществи условието, поради липсата на което се дължи
неустойка, т.е. ако в последствие се предостави обезпечение, неустойката ще
бъде преизчислена и дължима само за дните, в които не е предоставено
обезпечение. В самия договор са посочени условията за предоставяне на
обезпечение и сроковете за това. И лихвата и неустойката са ясно описани в
договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел
потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава.
Стойността на неустойката е ясно посочена, предпоставките при които се
дължи са точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане - срок и
размер на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на договора.
Твърди, че така кредитополучателят е бил информиран за условията за
ползване на продукта на търговеца предварително - да върне главницата и
лихвата, да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то,
в случай че не го направи, да плати неустойка за дните, в които не е
предоставил обезпечение. Предвид това счита за неоснователно твърдението
ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от
сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на
чл.143 ЗЗП.
Излага съображения, че всички изложени твърдения за нищожност на
9
договорите и отделните им клаузи се оборват от факта, че в периода 2023 г. -
2024 г. ищецът е сключил общо три договора, които съдържат уговорка за
плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Така
посоченото опровергавало твърденията на ищеца, че клаузите накърняват
добрите нрави. Позовава се на обстоятелството, че вместо да упражни някое
от договорно и законоустановените си права още при сключване на първия
договор с ответното дружество - да се откаже от договора, да поиска
удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с
друг вид, потребителят по своя инициатива сключил още договори с уговорка
за плащане на неустойка, респективно при идентични условия. Очевидно
било, че при сключването на всеки следващ договор потребителят е бил
наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на
неустойка, в случай че обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това е
изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях. От тази фактическа постановка
прави извод, че ищецът е сключил договорите с единствена цел да се обогати
за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за
нищожност. Счита посоченото да е в пряко противоречие с
добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения
по чл.12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение.
Обстоятелството, че кредитополучателят по своя инициатива се е
задължил три пъти с уговорката за плащане на неустойка, в случай че не
предостави обезпечение на кредитите, а договорите са сключвани след като
клаузата за неустойка от предходния е породила действието си, счита да
оборва твърденията за заблуждаваща търговска практика, както и за
нарушение на ЗПК - тъй като ищецът се е запознал многократно с условията
на конкретния кредитен продукт на ответното дружество като по всеки кредит
е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с
клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици
на тези уговорки.
Излага аргументи, че процесният договор следва да се тълкува в
контекста на трайните отношения между конкретния потребител и търговец,
създадени на база трите идентични договори за кредит, съдържащи идентични
уговорки и кредитни условия.
Моли исковете да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, при
условията на евентуалност да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
10
установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
№98724 от 28.08.2023г.
Видно от представения Договор за потребителски кредит №98724 от
28.08.2023г., СЕФ, Общи условия на договора за потребителски кредит,
предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик-кредит“АД
и потребителите, договорът е подписан от разстояние, при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съобразно процедурата, подробно
разписана в ОУ. На кредитополучателя е предоставен стандартен европейски
формуляр, съдържащ необходимата преддоговорна информация.
От клаузите на договора се установява, че по силата на същия на ищцата
е предоставена в заем сума в размер на 950 лева, при лихвен процент от 36 %
и ГПР 42.58 %, със срок на погасяване 24 месеца. Посочено е, че общо
дължимата сума по кредита е в размер на 1488,79 лв.
Съгласно чл.1, ал.9 кредитът се обезпечава с поръчител или банкова
гаранция.
В чл.17 е предвидено, че в случай, че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок от три дни от сключване на договора
за кредит да: 1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключването на договор за поръчителство по чл.138 и сл. ЗЗД с и в полза на
кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на
всички задължения на потребителя по договора за кредит, включително за
погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и др.
или 2) да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от
датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата
гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.
Посочено е, че третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва
да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от кредитора.
Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.
Видно от представените Общи условия на договора за потребителски
кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик
Кредит“ АД и потребителите, в раздел VIII.ОБЕЗПЕЧЕНИЯ, подробно е
разписана процедурата по предоставяне на обезпечение от страна на
11
потребителя, както и изискванията на кредитора към съответните
обезпечения, както следва:
- съгласно чл.20 ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице
навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно
местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и
здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на
подаване на Заявлението за кредит, което полага труд по трудово/служебно
правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за
прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на
подаване на Заявлението за кредит, както и е получавало редовно
възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на
Заявлението за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител
само на един потребител. Кредиторът има право в зависимост от конкретния
случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни
изисквания относно поръчителя. Поръчителят трябва да отговаря и на
следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи:
минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.;
валидно трудово или служебно правоотношение при последен
работодател минимум - 6 месеца;
липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.;
да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или
небанкова финансова институция;
да не е настоящ потребител на кредитора;
да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца
назад считано от датата на предоставянето й пред кредитора.
В ал.2 на същия чл. е предвидено, че третото лице - поръчител,
подлежи на предварителна проверка и одобрение от страна на кредитора с
оглед спазване на изискванията по-горе и неговата възможност да изплати
обезпеченото вземане. Одобрението се извършва по преценка на кредитора.
Съгласно чл.22 от ОУ банковата гаранция следва да бъде издадена в
полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в Република България
или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на
територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в
държава-членка, която извършва дейност на територията на Република
България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя по Договора за кредит в срок от
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на
12
валидност на банковата гаранция трябва да е най-малко 30 дни след падежа на
последната вноска. Потребителят следва да предостави на кредитора в 3-
дневен /тридневен/ срок от сключване на Договора за кредит, банкова
гаранция отговаряща на изискванията на чл.22.
Установява се, че в клаузите на чл.27 от Договора за потребителски
кредит е предвидено, че в случай, че потребителят не изпълни задължението
си, посочено в чл.17 - за представяне на обезпечение, същият дължи
неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В случай
на настъпване дължимостта на неустойката, потребителят заплаща
периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.
Предвидено е, че неустойката се дължи само за периода, през който
потребителят не е осигурил обезпечение и в случай, че потребителят осигури
обезпечение макар и след изтичането на срока по чл.17, неустойка не се
дължи от момента на осигуряването на обезпечение, а ако след това неговото
действие бъде прекратено независимо по какви причини, отново настъпва
неизпълнение на чл.17, като потребителят дължи неустойка считано от деня, в
който действието на обезпечението е било прекратено.
Същата клауза за неустойка се съдържа и в чл.46 от Общите условия на
кредитора.
Видно от приложения погасителен план към Договора за
потребителски, неустойката е изначално включена в погасителния план,
разсрочена на вноски към месечните вноски по съответния кредит, дължима
заедно с тях на същия падеж. Посочена е фиксирана месечна вноска в размер
на 174,28 лв. включваща и неустойката.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че при формиране на посочения в процесния
договор ГПР неустойката не е включена като разход.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим. Предявяването на иск за
обявяване нищожност на договор или клауза от него не е скрепено от
законодателя със срок. Такъв може да бъде предявен от всяко лице при
наличие на правен интерес. В процесния случай за ищеца е налице правен
интерес от обявяване на договора за нищожен поради извършени плащания по
него, които биха се явили платени без правно основание при нищожност на
договора, доколкото същият изначално не е породил права и задължения за
страните.
13
Поради изложените доводи предявеният иск е процесуално допустим,
при наличие на правен интерес. По същество, искът е основателен.
Основателен е наведения от ищеца довод, че договора за потребителски
кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от
ЗПК - изначална недействителност на целия договор за потребителски заем,
тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В процесния случай, не е спазено императивното изискване на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата предвижда, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към закона
начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В посочената величина следва по ясен
и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, включително
застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита.
Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл.22 от ЗПК на договора за потребителски кредит, е налице не
само, когато в него изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен,
точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
14
посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР.
В процесния случай ГПР, посочен в договора, не отговаря на
действителния такъв, тъй като в него като разход следва да бъде включена
предвидената в договорите неустойка за непредставяне на обезпечение от
потребителя - кредитополучател.
Тълкуване клаузите относно изискването за обезпечение и
предвидената неустойка за неизпълнение на това задължение, налага извод, че
така уговорената неустойка излиза извън присъщите си функции -
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а по своето естество
има за цел скрито неправомерно увеличаване на сумата, която следва да бъде
върната от кредитополучателя и представлява допълнително прикрито
възнаграждение за кредитора и разход за потребителя.
Предвидената неустойка не обезпечава основните задължения на
длъжника, като част от същественото съдържание на договора за заем - не
обезщетява претърпени от кредитора вреди поради неизпълнение на
задължението за връщане на заемната сума и договорна лихва, а е предвидена
за неизпълнение на акцесорно, вторично задължение за представяне на
обезпечение. Изпълнението на последното не представлява такова,
произтичащо пряко от предоставената в заем сума, а би следвало да е от
значение за кредитора при преценката му относно това дали да отпусне заем и
при какви условия, с оглед липсата или наличието, вида на представеното от
длъжника обезпечение. В допълнение, преди отпускане на кредита
кредитодателят има задължение да извърши предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника, произтичаща от разпоредбата на чл.16 от
ЗПК. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия.
Сключването на договора за кредит и без предоставяне на посоченото
обезпечение и изискването му едва в 3-дневен срок от усвояване на заемната
сума, за неизпълнение на което задължение се предвижда заплащане на
неустойка, води до извод за излизане на неустоечната клауза извън присъщите
й функции. С изискването в договора кредитополучателят да предостави в 3-
15
дневен срок след сключването му обезпечение, заемодателят на практика се
освобождава от задължението си да извърши предварителна оценка на риска,
като отпуска кредит без да извърши такава, но вменява в тежест на
кредитополучателя в невъзможно кратки срокове и при трудно изпълними
условия да обезпечи кредита.
Извод за уговаряне на неустойката извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а с цел неправомерно, скрито
увеличаване на сумата, която следва да бъде върната от заемателя, следва и от
заложените многобройни критерии относно исканото обезпечение, което ги
прави изначално невъзможни за изпълнение в уговорения срок, както и от
условието за предварително одобрение от кредитора единствено по негова
преценка. Неизпълнението на това задължение, което е изначално ясно за
кредитора предвид заложените многобройни изисквания и изключително
краткия срок, е обвързано с неустойка, която е значителна по размер - видно
от погасителния план общо дължимата сума по кредита /главница+лихва/ от
1488,79 лв. с включване на неустойката нараства на 4182,76 лв. - т.е.
дължимата сума за връщане се увеличава почти три пъти. Самата неустойка се
изчислява в общ размер на 2693,97 лв., което е по-висок от двойния размер на
отпуснатата в заем сума от 950 лв., почти троен размер на заемната сума от
950 лв.
Извод за уговаряне на неустойката извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а с цел неправомерно, скрито
увеличаване на сумата, която следва да бъде върната от заемателя, следва и от
тълкуване на горното в съвкупност с изначалното предвиждане на
неустойката като разсрочено задължение в погасителния план и включването
й в месечните погасителни вноски, с което размерът им се увеличава. В
погасителния план дори е посочен размер на месечна фиксирана вноска от
174,28 лв., което се установява от същия, че е вноска с включена неустойка.
Така установеното води до извод, че действителната цел на
предвидената неустойка не е да обезпечи предоставянето на обезпечение от
страна на потребителя, нито да обезщети евентуалните вреди от
необезпечаването на кредита, а се касае за скрит разход по кредита, който
увеличава цената на финансовата услуга. Заплащането на неустойката поради
изначално невъзможните за изпълнение изисквания към обезпечението в
уговорения срок е разход, който е бил известен на кредитора още към момента
на сключване на договора за кредит, поради което и е бил включен в
погасителния план. Неустойката на практика предоставя сигурна печалба за
кредитора, а заплащането й - допълнителна финансова тежест за потребителя.
16
Поради това същата отговаря на критериите на §1, т.1 от ДР на ЗПК за „общ
разход по кредита за потребителя“ и е следвало да бъде включена като разход
при изчисляване и посочване в съответния договор на ГПР.
Не е спорно по делото, че в ГПР по процесния договор за кредит не е
включена неустойката за непредоставяне на обезпечение. С оглед посоченото
по-горе за размера на неустойката е видно, че при включването й в ГПР, то
същият надхвърля многократно императивно установения максимален размер
на ГПР в чл.19, ал.4 ЗПК.
От изложеното по-горе следва, че е нарушена разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, предвиждаща, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита, като в процесния случай посоченият в
договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните.
Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на
целия договор за кредит на основание императивната разпоредба на чл.22 от
ЗПК. Следва да бъде уважен предявеният установителен иск за прогласяване
нищожност на Договор за потребителски кредит №987249 от 28.08.2023г..
С оглед уважаване на главния иск за прогласяване нищожността на
договора за потребителски кредит, не се е сбъднало процесуалното условие за
произнасяне по предявения от ищеца при условията на евентуалност иск за
прогласяване нищожността на клаузите на чл.10, чл.17 и чл.27 от договора.
При този изхода на делото и обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК, на основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-
Левски дължимата се държавна такса по уважения иск в размер на 167,31 лв.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2, вр.
ал.1, т.2 ЗА на адв.Й. М. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 416 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар. Съдът намира, че същият е в справедлив размер при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, осъществените от
пълномощника процесуални действия, материалният интерес на иска и
ориентировъчните размери на адвокатско възнаграждение визирани в Наредба
№1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Претендираното
адвокатско възнаграждение не надвишава ориентировъчния размер, визирани
в Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при
съобразяване на материалния интерес. Отчетена е правната и фактическа
17
сложност на делото, приключило в едно с.з. при събиране само на писмени
доказателства, поради което съдът намира, че претендираният адвокатски
хонорар се явява справедлив такъв и следва да бъде присъден в полза на
адвоката.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.22 от ЗПК Договор за
потребителски кредит №987249 от 28.08.2023г., сключен между С. Д. П.,
ЕГН:**********, адрес: *** и „Стик - Кредит“ АД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Стик - Кредит“ АД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: ***, да заплати по сметка на Районен съд
- Левски държавна такса в размер на 167,31 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „Стик -
Кредит“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на
адв.Й. В. М., личен номер:***, АК-Плевен, адрес на кантора: г***, адвокатско
възнаграждение в размер на 416 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
18