Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1970 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
По делото е постъпила въззивна
жалба, подадена от „Ф.- СИС” ООД, „Ф.– С.БГ” ООД, С.Х.П. и В.Х.П. срещу решението,
постановено по т.д. № 1970/ 2017
г. по описа на СГС, VI-17 състав.
От Софийски апелативен съд е постановено определение от 04.08.2020 г., в което
е прието, че тази въззивна жалба се съдържа искане, направено от посочените
лица за допълване на постановеното по делото решение. Това определение на
основание чл. 278, ал. 3 ГПК е задължително за настоящия състав относно това
какъв е характера на направеното искане, поради което той следва да го разгледа
по същество, без да излага съображения дали счита, че във въззивната жалба се
съдържа искане за допълване на решението или в него се оспорва като неправилен
извод, направен от първоинстанционния съд.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от молителя доводи,
намира следното:
Молбата за допълване на
решението е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 250 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Решението е непълно, когато с
него липсва формирана воля на съда по целия спорен предмет на делото. Предметът
на делото включва предявените искове, както и възраженията на ответника, по
които се формира сила на пресъдено нещо, а именно възражението за прихващане и за
подобрения. По тях съдът дължи произнасяне в диспозитива на съдебното решение и
пропускът да стори това може да се поправи по реда на чл. 250 ГПК.
В конкретния случай спорното
право така, както е очертано от ищеца в подадената искова молба, обхваща произнасяне
на съда по предявените искове, които ищците са заявили ясно, включително при
отстраняване на нередовностите на исковата молба, че предявяват при условията
на евентуалност, както следва: главен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване
за установено, че „Ф.- СИС” ООД, „Ф.– СИС БГ” ООД, С.Х.П. и В.Х.П. не дължат
солидарно на „П.Б./Б./” ЕАД сума в размер на 25 000 евро, представляваща такса,
дължима за предсрочно погасяване на кредита, отпуснат по писмен договор за
финансиране, сключен на 05.05.2016 г. и съгласно рамково споразумение за
финансиране № 251-РС-902946/ 29.04.2013 г., както и предявен при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между Ф.- СИС” ООД, „Ф.– СИС БГ” ООД, С.Х.П. и В.Х.П. и
„П.Б./Б./” ЕАД, че в полза на „П.Б./Б./” ЕАД не съществува ипотечно право върху
недвижим имот, представляващ поземлен имот- свинеферма с площ от 78, 586 дка.,
находящ се в с. Смолница, област Добрич, което е учредено от В.Х.П., с договор
за учредяване на договорна ипотека, сключен с т. 2.2.4. от нотариален акт № 47,
том 4, рег. № 4684, нот. дело № 598/ 29.04.2013 г. на нотариус Ю.Д.с район на
действие РС – гр. Добрич, вписан в Служба по вписванията – гр. Добрич с вх.
рег. № 4969/ 29.04.2013 г., за обезпечаване на вземане в размер на 25 000 евро
- такса за предсрочно погасяване на кредита, отпуснат по писмен договор за
финансиране, сключен на 05.05.2016 г. и съгласно рамково споразумение за
финансиране № 251-РС-902946/ 29.04.2013 г.
Съдът се е произнесъл с изричен
диспозитив по основателността на главния иск и по това дали е допустимо да се разгледа евентуалния
иск, като е съобразил процесуалното условие, при което е заявен, поради което и
не е налице пропуск да формира воля по някаква част от предмета на делото.
С оглед на изложеното следва да се заключи, че молбата за
допълване по чл. 250 ГПК е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Така
мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата,
подадена от „Ф.- СИС” ООД, „Ф.– СИС БГ” ООД, С.Х.П. и В.Х.П. за допълване на
основание чл. 250 ГПК на решение от 19.09.2018 г., постановено по т.д. № 1970/ 2017 г. по описа на
СГС, VI-17
състав.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: