Определение по адм. дело №2580/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба (ИМ) на И. Т. В., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор – [населено място], чрез адв. Д. Х., Адвокатска колегия – Пловдив, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към министъра на правосъдието, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в общ размер от 40 000 (четиридесет хиляди) лева – неимуществени вреди за престоя му в Затвор – [населено място], от които в периода от 05.01.2021 г. до 30.05.2023 г. – неимуществени вреди в размер на 25 000 (двадесет и пет) хиляди лева, и в периода от 01.07.2023 г. до 30.09.2025 г. – неимуществени вреди в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ до пълното изплащане на сумата.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразяват в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риска живота и здравето, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ през посочените периоди.

В подкрепа на твърденията си ищецът излага следните обстоятелства, които се обхващат от хипотезите по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС: липса на достатъчна жилищна площ (пренаселеност на килиите, което оставя под 3 кв.м. нетна площ), без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на инсекти, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното състояние на ищеца.

Конкретно се сочи следното:

Недостатъчна жилищна площ/пренаселеност на килиите – за престоя в периода05.-01.2021 г. до 30.05.2023 г. ищецът сочи, че е бил на втори пост, стая № 80 – 8 души, а по време на престоя в периода 01.07.2023 г. до 30.09.2025 г. – на шести пост, стая № 16 – 9 души. Твърди, че VІ пост е изцяло пренаселен, тъй като в него са настанени всички лишени от свобода от втори, трети и шести пост, постът е с капацитет от 96 души, а са били настанени между 130 и 150 души.

Липса на адекватно лечение – в затвора са били между 450 и 500 човека, за които отговаря един лекар веднъж седмично. Прегледите се извършват само в определен ден, по график, без да е сигурно, че ще може да се ползват медицински услуги. Не се обръща необходимото внимание, при нужда от медицинска грижа затворниците трябва да се свързват с адвокат. Не се правят изследвания; около 40% от затворниците са с поставена диагноза ХИВ, без за тях да се полагат адекватни грижи. Твърди, че множество пъти е получавал алергични пристъпи от ухапвания от дървеници, записвал се е за преглед във връзка с тези оплаквания, без такъв да е бил осъществен, и въпреки нееднократните му молби не са му предоставени лекарства. От ухапванията има белези. Твърди, че през втория процесен период се е разболял от бронхопневмония, с тежка и непрестанна кашлица, която е пречела на съня му, поради изпитваните болки в гърдите и задух. Искал е да бъде прегледан, но преглед не е бил осъществен, а му е даден само парацетамол. Близките му хора са му осигурили лекарства за да се лекува.

Твърди, че горното е относимо и при необходимост от дентално лечение. Зъболекарят в Затвор – [населено място] не е разполагал с нужните инструменти и консумативи, липсвало е финансиране, единствената възможна манипулация е била вадене на зъб. Ищецът твърди, че многократно е имал нужда от зъболечение на кариеси и през двата периода на престоя му в Затвор – [населено място], имал е нестихващи болки в повече от половината си зъби, което е нарушавало съня му. Поискал е преглед, както и е настоял пред зъболекаря да бъдат пломбирани зъбите с кариеси, но му е било предложено единствено те да бъдат извадени. Липсата на лечение на кариесите е довела до влошаване на състоянието му, поради развила се инфекция. Това се е отразило и в невъзможността му да се храни нормално, а предимно с течна храна – попара.

Липса на санитарни помещения на определените за това места – твърди се, че „на коридора“ няма баня и тоалетна. Общата баня е навън на двора, няма съблекалня, което налага прекосяване на открито пространство, включително при зимни условия, по хавлия. Работещи са били само два душа, за които изчакват 15-20 човека. Твърди, че често в банята няма налягане, водата е предимно студена, хигиенните условия не са добри, в банята има ръждясали железа и кал. При ползването на каре за 1 час е невъзможно да се ползва тоалетна, защото на мястото на карето няма такава, нито мивка.

Лоши хигиенни условия в килиите – наличие на инсекти (дървеници, хлебарки), които са под балатума на пода, в дюшеците и шкафчетата; инсектите хапят и причиняват безсъние; наличие на гризачи (мишки и плъхове), които са в тоалетната и в общите умивални; поява на котки, които влизат в столовата, качват се по масите и ядат от храната на затворниците, което е предпоставка за разнасяне на болести и зарази. Твърди, че котките са влизали и в килиите, изхождали са се на пода и от това се е носело зловонна миризма. Балатумът по пода на килиите е скъсан, мазилката от стените пада, същите са в мизерно състояние. Тоалетните помещения са със счупени врати, носи се зловонна и нетърпима миризма. Твърди, че спалните помещения не са били почиствани. Прозорецът в килиите е бил счупен, през зимата е било непоносимо студено, а през лятото – нечовешка жега.

Лоши хигиенни условия и поради липсата на пералня и в двата процесни периода, което налага топлене на вода с бързовар и изпиране на дрехите на ръка, простирането им в килиите, което води до образуване на мухъл, дишане на влага, поради невъзможността за проветрение през зимните месеци.

Ищецът твърди, че през двата процесни периода е работел, без да ползва каре, което намира за порочна практика, наложена от администрацията на затвора в нарушение на правото му на престой на открито. Твърди също, че не му е била предоставяна предпазна маска за работа и работни дрехи, поради което намира, че условията на труд са „изцяло нездравословни и опасни“.

От страна на адв. Д. Х. се претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

В исковата молба са обективирани доказателствени искания за представяне на конкретна информация от Затвор – [населено място], медицинското досие на ищеца, както и допускане до разпит на двама свидетели.

С молба от 27.11.2025 г. във връзка с разпореждане [номер]/25.11.2025 г., с което ИМ е оставена без движение, са отстранени нередовностите й, като е внесена дължимата държавна такса за втория предявен иск.

С оглед горното, съдът намира, че е сезиран с редовна искова молба, поради което следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й, при задължителното участие на прокурор, на основание чл. 286, ал. 1 ЗИНЗС. На страните следва да бъдат дадени указания за разпределението на доказателствената тежест. Съдът намира за относимо и допустимо доказателственото искане на ищеца за изискване на медицинското му досие. По останалите доказателствени искания, съдът ще се произнесе в първото по делото заседание, след изслушване становището на страните, на основание чл. 171, ал. 6 АПК и с оглед евентуално представените от ответника с отговора на исковата молба доказателства, както и след идентифициране на едно от лицата, които се иска да бъдат разпитани като свидетели с три имена.

С оглед гореизложеното, Административен съд - Пловдив, ІІ отд., ІХ-ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

1. Ищец – И. Т. В.;

2. Ответник – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", [населено място];

3. Контролираща страна - Окръжна прокуратура – Пловдив.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.01.2026 г. от 11:45 ч., за която дата и час да се призоват страните. Ищецът да се призове чрез началника на Затвор – [населено място] за участие в откритото съдебно заседание чрез видеоконферентна връзка със Затвор – [населено място], предвид изрично изявеното за това желание.

ДА СЕ ПИШЕ писмо до началника на Затвор – [населено място] за осигуряване на видеоконферентната връзка и осигуряване участието на ищеца в нея.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба на ответника ГДИН и Окръжна прокуратура – Пловдив с указание, че в 14-дневен срок от получаването на съобщението, ответникът може да представи отговор на исковата молба със съдържанието по чл. 131, ал. 2 ГПК, а прокурорът – да представи заключение, като посочат доказателства и приложат писмените такива, с които разполагат, и тези които искат да бъдат събрани.

УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи с всички допустими доказателствени способи и средства по АПК и ГПК, фактите и обстоятелствата, на които основава иска си, което доказване трябва да е пълно, извън презумираното настъпване на неимуществени вреди, съгласно чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, а именно – твърденията за нарушения на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.

УКАЗВА на ответника по иска, че в негова тежест е с всички допустими доказателствени способи и средства по АПК и ГПК, да обори по пътя на обратното доказване, което трябва да е пълно, настъпването на презумираните обстоятелства при прилагане на уредената в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС оборима презумпция, както и че тази оборима презумпция се простира и върху причинната връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

УКАЗВА на страните, че при неангажиране на доказателства, ще се приложат последиците от недоказването.

ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства до края на първото по делото съдебно заседание, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

ЗАДЪЛЖАВА трето неучастващо по делото лице – началника на Затвор – [населено място], да представи в пълнота и надлежно заверено медицинското досие на ищеца И. Т. В..

ЗАДЪЛЖАВА трето неучастващо по делото лице – началника на Затвор – [населено място], до датата на съдебното заседание да представи информация лицето Т. Д. Т. към настоящия момент пребивава ли в Затвор – [населено място].

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните, на началника на Затвор – [населено място] и на началника на Затвор – [населено място].

Призовките, съобщенията и съдебните книжа, ведно с приложенията към тях, да бъдат изпращани на страните преимуществено чрез Единния портал за електронно правосъдие или чрез Системата за сигурно електронно връчване, в случай, че същите са регистрирани в нея. Ако са посочили електронен адрес за призоваване, да се изпращат на посочения електронен адрес, съгласно разпоредбите на чл. 18а и чл. 137 от АПК. При посочен съдебен адрес, съобщенията и съдебните книжа да се изпращат на него.

Определението не подлежи на обжалване.