Решение по дело №374/2025 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 254
Дата: 17 юли 2025 г.
Съдия: Илияна Цветкова Тодорова Аловска
Дело: 20251810100374
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Б., 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20251810100374 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
/Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10а, ал.2 от
ЗПК, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК и чл.143, ал.2,т.5 от
Закон за защита на потребителите/ЗЗП/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП и осъдителен иск
с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД.
В. С. П. от Б., ул.Г. Б. №*, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Д. М. М. от
САК, моли да бъде прогласен по отношение на „Б. Е. Д. К.“ООД с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: гр.С., р-н И., ул.Н.№*, ет.* за нищожен сключения между тях Договор
за кредит № MAX_* от *., тъй като същият противоречи със закона-чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД
във вр. с с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20,
чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи-чл.143, ал.2,т.5 от Закон за
защита на потребителите и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В. С. П. от Б., чрез пълномощник адв. Д. М. от САК, моли да бъде осъдено „Б.
Е. Д. К.“ООД с ЕИК: * да заплати сумата-главница от 71.60лв., представляваща заплатена от
нея възнаградителна лихва за периода от 15.01.2022г. до 15.11.2022г. по сключен между
страните Договор за кредит № MAX_* от *., който договор за кредит е обявен за нищожен,
за което е получена от ответника без основание, както да заплати и законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 14.03.2025г. до изплащане на вземането, както да заплати
и направените разноски по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от
ГПК/л.36/.
В с.з ищецът В. С. П. от Б., чрез пълномощник адв. Д. М. М. от САК е депозирал
писмена молба с вх.№ 6345 от 14.07.2025г., през ЕПЕП в която заявява, че моли да бъдат
уважени исковете, както и да се присъдят направените по делото разноски, за които прилага
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.36/.
Ответникът-„Б. Е. Д. К.“ООД с ЕИК: *, чрез пълномощник юрк. Ю. А. Б., е
направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с вх.№3818 от
28.04.2025г., изпратен чрез ЕПЕП, в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез пълномощник юрк. Ю. Б. оспорва исковете и
1
твърди, че са неоснователни.
Ответникът твърди, че е неоснователно ищцовото твърдение, че предлаганите от
кредитора доброволни действия такса „Бързо разглеждане“ и такса „Динамично плащане“
представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля закона. Според
ответника изискването на чл.11, т.10 от ЗПК е да бъде наличен Годишния процент на
разходите (ГПР), което е сторено в договора. Твърдението, че този процент не отговаря на
истината и не е изчислен съгласно методиката посочена в закона според ответника е
неоснователно. Те не се калкулират в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на ЗПК
много ясно и еднозначно е дадена дефиницията за общ разход по кредита. Ответникът
заявява, че ищеца, като страна по договор за потребителски кредит сам е пожелал
допълнителните действия. Всяко действие, което кредиторът е предоставил е било по
желание на потребителя. Никога допълнителното действие не е било задължителна
предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Б. Е. Д. К.” ООД, т.е договорът за кредит
е можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски
формуляр (СЕФ) като цена, т.е не може да се твърди, че ищеца не е разбрал за него.
Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищецът сам е пожелал да го
ползва отхвърля и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е
неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП.
Ответникът заявява, че описаните по-горе допълнителни действие не са свързани с
усвояването и управлението на процесния кредит.
Ответникът признава, че по процесния договор за кредит за погасяване на
възнаградителна лихва по кредита ищецът е заплатил сумата от 71.60лв.
Ответникът моли да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище
по исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че на 30.12.2021г. са сключили Договор за кредит с №
MAX_ ********* от 30.12.2021г. Горното се установява и от приложеното заверено копие от
договор за кредит.
Видно от приложения договор за кредит, се установява, че на 30.12.2021 г. между „Б.
Е. Д. К.“ ООД в качеството на кредитор и ищеца В. С. П. в качеството на кредитополучател
е сключен договор за кредит с № MAX_ *********, по силата на който кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1000лв., а
кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 11 месеца на единадесет
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 106.36лв., при ГЛП в размер на
32.55% и ГПР в размер на 42.17 %.
2
В чл. 9, ал. 1 от договора страните са уговорили заплащане на такса за бързо
разглеждане на кредита в размер на 350.11 лв., платима на равни части през периода на
кредита като част от всяка погасителна вноска.
Освен това в чл.9, ал.2 от Договора за кредит от 30.12.2021г., страните са уговорили,
че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва
Динамчно плащане по своя кредит при условията на чл.7.4 от раздел V от общите условия.
Паричната сума за Динамичното плащане по кредита е в размер на 500лв. и е дължима на
равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна
вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.
Размерът на общо дължимото по кредита е сумата от 2020.04лв. при подробно
посочен по месеци погасителен план в договора, при месечна вноска от 183.64лв. и краен
срок на договора на 15.11.2022г.
Основният лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора на 30.12.2021г.
е в размер на 0 процентни пункта.
Съгласно онлайн калкулатор ГПР размерът на ГПР по процесния договор за кредит с
включен разход за бързо разглеждане в размер на 350.11лв. и разход за динамично плащане
в размер на 500лв. е в размер на 166.64%, която сума надвишава петкратния размер от
50.00%, изчислен съгласно основния лихвен процент на БНБ от 0% + 10 пункта за просрочие
или /10 х 5 / към датата на сключване на договора на 30.12.2021г.
Ответникът е признал в писмения отговор, че ищцата е заплатила сумата от 71.60лв.
за погасяване на възнаградителна лихва по сключения между страните Договор за кредит с
№ MAX_ ********* от 30.12.2021г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният установителен иск с правно основание чл.26,
ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК, чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи-чл.143,
ал.2,т.5 от Закон за защита на потребителите и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП/ и осъдителен иск
с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД
са допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални
предпоставки.
Разгледан по същество положителният установителен иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че сключеният между тях Договор за кредит с №
MAX_ ********* от 30.12.2021г. е нищожен поради противоречие със закона- чл.26,
ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК, чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи-чл.143,
ал.2,т.5 от Закон за защита на потребителите и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП е основателен и
следва да бъде уважен като доказан, по следните правни съображения:
Сключеният между страните Договор за кредит с № MAX_ ********* от
30.12.2021г. има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла
на чл.9, ал. 1 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/, поради което действителността на
неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон - ЗПК и с общите
изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/.
3
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по
съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в
рамките на наведените от ищеца основания.
Съгласно чл.22 от ЗПК-когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства
- писмени доказателства и направеното изчисление на ГПР чрез онлайн калкулатор, се
установи, че релевираното от ищеца и посочено в исковата молба основание за
недействителност на договора за паричен заем, свързано с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК за посочване на общо дължимата сума е основателно. Горното изискване е въведено, за
да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.
В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на заема/кредита/,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно
дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 42.17%, а възнаградителната лихва
/фиксиран ГЛП/ е 32.55%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това
поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването
му по кредита, което дължи и в това именно е недействителността като неспазено изискване
на посоченото законово основание.
В случая още при сключване на договора е предвидено, че таксата за бързо
разглеждане от 350.11лв. и таксата за динамично плащане от 500лв. ще се заплаща
разсрочено или заедно с всяка вноска по договора, при отпусната заемна сума от 1000лв.
Според отразеното в договора, сключен между страните, към всяка месечна вноска за
тази такса се прибавят равни по размер суми за целия срок на договора.
Съгласно сключения между страните договор е предвидено таксата за бързо
разглеждане и таксата за динамично плащане да се кумулират към погасителните вноски и
води до скрито оскъпяване на заема. Включени по този начин към погасителните вноски,
таксите за бързо разглеждане и динамично плащане на практика се явяват добавък към
възнаградителната лихва и представляват сигурна печалба за кредитора. Именно затова
процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като липсата на
част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до неговата недействителност
4
съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване
на потребителски кредит, а от друга страна към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във
вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на
ищеца. Оттук след като целия договор за кредит се явява нищожен, то такава е и
конкретната клауза за такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане по него.
Услугата за разглеждане на искането за кредит, дори и „бързо“ е пряко свързана с
договора за кредит, доколкото касае оценката на риска за кредитора и свързаната с нея
преценка за кредитоспособността на кредитополучателя. Тя е била известна на кредитора
към момента на сключване на договора за кредит, тъй като се съдържа в искането за
отпускане на кредит и е уговорена в договора за кредит. Следователно таксата представлява
разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Същото се отнася и до таксата за
динамично плащане на кредита. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителни разходи. Заплащането на тези допълнителни разходи по кредита води до
значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя. В тази
връзка е достатъчно да се посочи, че само таксата за бързо разглеждане на искането за
кредит и таксата за динамично плащане от общо 850.11лв., без дължимата договорна лихва
и другите разходи по кредита, оскъпява кредита. Като се прибави процентът на дължимата
договорна лихва и таксата за бързо разглеждане и динамично плащане на кредита се
получава ГПР от 166.64%, който надхвърля петкратния размер на законната лихва, а това
противоречи на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на
Министерския съвет на Република България.
Съдът приема, че в представения договор за кредит е посочен процент на ГПР 42.17 %,
т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК /годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин/. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК/ Годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България/. Този размер обаче както твърди ищеца, не
5
отразява действителния такъв, тъй като не включва посочения размер на такса за бързо
разглеждане от 350.11лв. и такса за динамично плащане от 500лв. и съдът съгласно
направеното изчисление чрез онлайн калкулатор ГПР установи, че ГПР с включените две
такси е в размер на 166.64%. Съобразно правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50.00% от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените
са нищожни - чл.19, ал.5 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ
разход по кредита за потребителя", съдържаща се в &1,т.1 от ДР на ЗПК, според която това
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по -
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно т. 2 "обща
сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя, което включва и таксата за разглеждане.
Според практиката на СЕС - Решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето. Процесният договор е недействителен на основание чл.22 от
ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В тази хипотеза съгласно разпоредбата на чл.23 от
ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита.
Разглеждането на искането за кредит от кредитната институция, биро то и „бързо“ е
присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми
6
по занятие и би следвало да е безплатно за потребителя. В този смисъл уговорката
противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата за
заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит вменява в тежест на
кредитополучателя задължение да заплати възнаграждение за услуга, която по естеството си
представлява действие по усвояване и управление на кредита. Услугата по бързо
разглеждане на искането за кредит и тази за динамично плащане на кредита е пряко
свързана с договора за кредит, доколкото касае оценката на риска за кредитора и свързаната
с нея преценка за кредитоспособността на кредитополучателя и заплащане на сумите по
кредита. Тя е била известна на кредитора към момента на сключване на договора за кредит,
тъй като се съдържа в искането за отпускане на кредит и е уговорена в договора за кредит,
както и свързана и с управлението на кредита.
Освен това е налице и противоречие на оспорените от ищеца договорни клаузи с
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същите обявява за неравноправни клаузи,
които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, а в случая се касае за такси за
допълнителни услуги, които не зависят от неизпълнението на задълженията на
кредитополучателя, а се дължат при нормално развитие на кредитното правоотношение.
Поради горе изложеното съдът намира, че искът за признаване за установено по
отношение на ответника, че сключеният между тях Договор за кредит с номер MAX_ * от
30.12.2021г. е нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за
задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от
ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /Закон за защита на
потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, е основателен и следва да се уважи.

Разгледан по същество и осъдителния иск с правно основание чл.55, ал.1,изр.1 от
ЗЗД е основателен и следва да се уважи изцяло, по следните правни съображения:
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума в общ размер от 71.60лв.,
представляваща възнаградителна лихва, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че
това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без
правно основание, т.е. без да е било налице годен юридически факт.
Ответникът в писмения отговор признава, че ищецът е заплатил в полза на
ответника сумата от 71.60лв. като възнаградителна лихва за периода от 15.01.2022г. до
15.11.2022г. по сключения между тях Договор за кредит с номер MAX_ * от 30.12.2021г.
Следователно и предвид нищожността на сключения Договор за кредит с номер
MAX_ * от 30.12.2021г., ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на
71.60лв., представляващо възнаградителна лихва за периода от 15.01.2022г. до 15.11.2022г.,
която е платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от деня на
подаване на исковата молба на 14.03.2025г. до окончателното плащане, поради което искът с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е доказан по основание и до пълния предявен
размер и следва да бъде уважен изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
7
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 2032.17лв./ две хиляди и тридесет и два лева и 17 стотинки/ за направени разноски
по делото, включващи заплатена държавна и банкова такси, адвокатско възнаграждение
съгласно приложения договор за правна защита. Исковата молба и останалите молби по
делото от страна на ищеца са изпращани чрез ССЕВ и ЕПЕП и няма данни за заплатени от
ищцата куриерски услуги.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. С. П. от Б., ул.Г. Б. №*, с
ЕГН:********** и „Б. Е. Д. К.“ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н
И., ул.Н.№*, ет.*, че сключеният между тях Договор за кредит № MAX_* от *. е нищожен
тъй като същият противоречи със закона-чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с с чл.22 от ЗПК и
във вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК,
както и съдържа неравноправни клаузи-чл.143, ал.2,т.5 от Закон за защита на потребителите
и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
гр.С., р-н И., ул.Н.№*, ет.* да заплати на В. С. П. от Б., ул.Г. Б. №*, с ЕГН:**********
сумата-главница от 71.60лв./седемдесет и един лева и 60 стотинки/, представляваща
заплатена от нея възнаградителна лихва за периода от 15.01.2022г. до 15.11.2022г. по
сключен между страните Договор за кредит № MAX_* от *., който договор за кредит е
обявен за нищожен, за което е получена от ответника без основание, както да заплати и
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 14.03.2025г. до изплащане на
вземането, както да заплати и сумата от 2032.17лв./ две хиляди и тридесет и два лева и 17
стотинки/за направени разноски по делото, включващи заплатени държавна, банкова такса и
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8