Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 12.11.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00663 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Община
Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от С.В.– Кмет,
чрез пълномощника юрк. Л., срещу Е.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 882,42 лв. /осемстотин
осемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ - представляваща наемна цена
за периода 01.09.2019 г. – 31.10.2019 г. по Договор за наем № ******* от
05.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 04.02.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 15,56 лв.
/петнадесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху наемната цена за м. октомври 2019 г. за периода 01.09.2019 г. -
03.02.2020 г. и сумата 11,77 лв. /единадесет лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху наемната цена за м.октомври 2019 г. за периода
01.10.2019 г. – 03.02.2020 г.
Излага се в исковата молба, че страните по делото
сключили Договор за наем № ******* от 05.08.2019 г., по силата на който ищецът
предоставил на ответника за срок от 5 години, считано от 01.09.2019 г.,
ползването на имот, общинска собственост, представляващ терен с площ 21,00
кв.м., находящ се в гр. Перник, ЦГЧ, ул. „П.К.“ за разполагане на преместваемо
съоръжение за търговска дейност. Твърди се, че страните уговорили ежемесечна наемна
цена в размер на 441,21 лв. Тъй като наемателят не заплатил дължимите месечни
наемни вноски за м.09.2019 г. и м.10.2019 г., договорът бил прекратен, считано
от 01.11.2019 г. Поради неплащане на падежа се претендира и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху всяка от месечните наемни вноски, с
начален момент на забавата за плащане на първата вноска - 01.09.2019 г., до
03.02.2020 г. С оглед изложеното, се моли за уважаване на предявените искове,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 04.02.2020 г., и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв.К., с който оспорва исковете като неоснователни. Навежда довод за нищожност
на договора, тъй като е сключен в нарушение на заповед № 1148/15.07.2019 г.
съгласно която договорът следва да се сключи след представяне на одобрен идеен
проект от Главния архитект на Община Перник. Сочи, че съгласно договора,
наемателят е длъжен да си извади разрешение за поставяне по чл. 56 от ЗУТ,
каквото му е било отказано от Главния архитект, поради което наемодателят не е
предоставил имота в състояние, отговарящо за ползването му по предназначение.
По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му
плати определена цена. По силата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят има
задължение да заплаща наемната цена.
За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва в условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на облигационна връзка с
ответника, а именно валидно сключен договор за наем, по силата на който се е
задължил да предостави на ответника ползването на описания недвижим имот за
процесния период срещу заплащане на посочената наемна цена, предоставяне
ползването на недвижимия имот в състояние, отговарящо за ползването, за което е
нает, и настъпване на изискуемостта на вземането.
В случай на установяване на горните предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си за нищожност на договора, че издаването на разрешение на
главния архитект за поставяне на преместваем обект е условие за предоставяне на
наетия имот за ползване по предназначението му, респ. че е изпълнил точно
задължението си за плащане на договорената наемна цена.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, което се
потвърждава и от представения по делото договор за наем № ******* от 05.08.2019
г., че страните са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника
общински обект – терен с площ 21,00 кв.м., намиращ се в гр. Перник, ЦГЧ, ул. „П.К.”,
за разполагане на преместваемо съоръжение за търговска дейност срещу заплащане
на месечна наемна цена от 441,21 лв.
Съгласно чл. 4.3 ежемесечнят наем се заплаща авансово до края на предходния
месец.
Според чл. 4.7 договорът се сключва за срок от 5 години и влиза в сила на
01.09.2019 г., а според чл. 3.10 в едномесечен срок от влизане в сила на
договора наемателят е длъжен да си извади разрешение за поставяне по чл. 56 от ЗУТ, издадено от Главния архитект.
От така уговореното между страните следва, че договорът поражда действие от
конкретна дата – 01.09.2019 г., като издаването на разрешение за поставяне на
преместваемото съоръжение е задължение на наемателя по изпълнението му, а не
условие за влизането му в сила. Ответникът не е ангажирал доказателства за твърдението
си, че е налице порок на договора, водещ до неговата нищожност. С оглед
изложеното, съдът приема, че страните са обвързани от договор за наем, по
силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника посочения
общински терен за поставяне на преместваемо съоръжение за търговска дейност за срок
от 5 г., считано от 01.09.2019 г., срещу заплащане на месечна наемна цена в
размер на 441,21 лв.
Видно от приетия по делото договор, че наемодателят не е поел задължение за
снабдяване на наемателя с разрешение за поставяне на преместваемото съоръжение.
Същевременно не са ангажирани доказателства, че съгласно административен акт
или уговорка между страните, теренът следва да отговаря на изискванията на
определен идеен проект, поради което представеното по делото извлечение от
инвестиционен проект не следва да бъде обсъждано. С оглед изложеното, съдът
приема, че възражението на ответника за виновно неизпълнение на договора от
страна на наемодателя е неоснователно.
Предвид липсата на други възражения във връзка с предоставяне ползването на
имота и доколкото същият представлява открит терен, съдът приема, че ищецът е
изпълнил задължението си за предоставяне ползването на имота за
предназначението, за което е нает.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на договорената наемна
цена за месеците септември и октомври 2019 г. поради което съдът прави извод,
че предявеният иск за заплащане на сумата 882,42 лв., представляваща наемна цена за периода 01.09.2019 г. – 31.10.2019
г. е основателен.
Като законна последица от уважаване на предявения иск следва да бъде
уважено и искането за заплащане на законна лихва върху вземането от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.02.2020 г., до окончателното й излащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В чл. 4.5 от договора е предвидено, че при забавено плащане на месечния
наем наемодателят дължи освен наема и законната лихва за периода, а според чл.
4.3 от договора месечната наемна цена се заплаща авансово до края на предходния
месец. Следователно падежът за плащане на месечния наем е последното число на
предходния месец. Предвид уговореното между страните и съобразявайки
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
предвиждаща, че когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, следва, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на наемната цена за месец септември
2019 г. на 01.09.2019 г., а за плащане на наемната цена за месец октомври 2019
г. на 01.10.2019 г.
Изчислено с онлайн калкулатор, обезщетението за забава върху наемната цена
за м. септември 2019 г. за периода 01.09.2019 г. -03.02.2020 г. е 19.12 лв., а върху наемната цена за м.октомври 2019 г. за периода 01.10.2019 г.
– 03.02.2020 г. е 15.44 лв.
С оглед изложеното и предвид диспозитивното начало в гржданския процес, акцесорният
иск за заплащане на обезщетение за забава следва да бъде уважен в предявения
размер, а именно за сумата 15,56 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху наемната цена за м. октомври 2019 г.
за периода 01.09.2019 г. - 03.02.2020 г., и сумата 11,77 лв., представляваща
обезщетение за забава върху
наемната цена за м.октомври 2019 г. за периода 01.10.2019 г. – 03.02.2020 г. е 15.44 лв.
По
разноските:
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени направените разноски за производството за държавна такса в размер на
50,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр чл. 37 от Закона за праната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на
делото, съдът определя на 100,00 лв.
С оглед изложеното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 150,00 лв. – разноски за производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски“ № 1А, представлявана от С.В.–
Кмет, сумата 882,42 лв. /осемстотин
осемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ - представляваща наемна
цена за периода 01.09.2019 г. – 31.10.2019 г. по Договор за наем № ******* от
05.08.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, на основание
чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски“ № 1А, представлявана от С.В.–
Кмет, сумата 15,56 лв. /петнадесет лева
и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
наемната цена за м. октомври 2019 г. за периода 01.09.2019 г. - 03.02.2020 г. и сумата 11,77 лв. /единадесет лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху наемната цена за м.октомври
2019 г. за периода 01.10.2019 г. – 03.02.2020 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски“ № 1А, представлявана от С.В.–
Кмет, сумата 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ - разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: в.а.