№ 7041
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506158 по описа за 2024 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20009070 от 23.01.2022г., постановено по гр.дело №47205/2019г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав, са отхвърлени предявените от „СОФИЙСКА
ВОДА” АД, с ЕИК *********, срещу Ч.С.К., с ЕГН **********, искове с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422 ГПК във вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 721.11 лв., неплатена цена за доставена питейна вода и отвеждане на
отпадни води за недвижим имот, находящ се в град София, СО район „Изгрев“,
ул.********; с клиентски №********, за периода 01.04.2014г. - 03.10.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 04.10.2018г. до окончателното изплащане; както и
сумата от 206.54 лв., мораторна лихва за периода 02.05.2014г. - 03.10.2018г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №64517/2018г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК
*********, чрез процесуален представител юрисконсулт П.И., с надлежно учредена
представителна власт, с която се обжалва изцяло решение на СРС, с което са
отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422 ГПК във
вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното първоинстанционно решение, като постановено в нарушение на
1
материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.
Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че между страните е налице
спор относно възникването и съществуването на валидно облигационно
правоотношение с предмет доставката на ВиК услуги до процесния недвижим имот за
исковия период и при доказателствена тежест за ищеца по делото не са ангажирани
доказателства, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на
§1, ал.1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни
услуги. В тази връзка се твърди, че в депозираните от ответната страна възражение по
чл.414 ГПК и писмен отговор по чл.131 ГПК са наведени единствено възражения
досежно размера на заявените парични вземания, но не и относно качеството на
потребител на ВиК услуги. Нещо повече – изрично в подадения писмен отговор по
чл.131 ГПК ответникът е посочил, че не оспорва обстоятелството, че е титуляр на
партидата на притежавания от него процесен недвижим имот и че притежава
качеството потребител, съгласно действащата нормативна уредба. Независимо от така
изложеното, въззивникът - ищец поддържа още, че във връзка с разпределената му от
съда доказателствена тежест от анализа на събраните по делото доказателства, които
не са оспорени по надлежния ред от ответника, се доказва факта, че Ч.С.К. е
собственик на водоснабдения имот, а оттук и че притежава качеството на потребител
на ВиК услуги, доставяни до имота му. Излага се още, че противно на приетото от
първостепенния съд, в хода на делото е доказан факта на реално доставеното
количество водоснабдителни и канализационни услуги през процесния период
досежно процесния имот на претендираната стойност. По изложените аргументи моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение на
СРС и постанови друго, с което да уважи предявените установителни искове като
основателни и доказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на
евентуалност прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК относно претендирани от
въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение в случай, че размера им
надхвърля минималния размер, посочен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна - Ч.С.К., е починал на 03.05.2022г. след постановяване на
обжалваното решение, поради което във въззивното производство с определение
№13455/30.08.2024г. на основание чл.227 ГПК е конституирана като въззиваема страна
неговия наследник по закон – И. Г. К., с ЕГН **********, съпруга, която в
законоустановения срок е депозирала писмен отговор, в който взема становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба, съответно, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на
закона и събраните по делото доказателства, в който смисъл са изложени подробни
аргументи. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и
законосъобразно обжалваното решение на СРС.
Предявени са от „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК *********, срещу Ч.С.К., с ЕГН
**********, починал на 03.05.2022г. след постановяване на обжалваното решение и на
негово място е конституиран неговия наследник по закон – И. Г. К., с ЕГН **********,
съпруга, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед петитума на подадената въззивна жалба предмет на въззивен контрол е
изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени
2
предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266,
ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка
в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в
първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора
факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното
ч.гр.дело №64517/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав, въззивникът - ищец -
„СОФИЙСКА ВОДА” АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК на 04.10.2018г. и е постановена на 06.11.2018г. заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу Ч.С.К., с ЕГН **********, за
сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника -
Ч.С.К., с ЕГН **********, възражение, поради което дължимите от него суми,
посочени в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, са предмет на предявените в
настоящото производство установителни искове.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. По същество постановеното решение на СРС е
частично неправилно.
За да отхвърли предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
първоинстанционният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства,
установяващи твърдяното от ищеца наличие на съществувало облигационно
отношение, по силата на което ответникът да е имал качеството потребител на ВиК
услуги, а дружеството-ищец да е доставяло такива на ответника през процесния
период. Така формираните от първостепенния съд изводи не кореспондират на
събраните по делото доказателства, обосновани са при неправилно прилагане на
закона и като такива са незаконосъобразни. Изложените във въззивната жалба доводи
са основателни поради следните съображения:
3
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице - заявител,
имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането
си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която ч.гр.дело №64517/2018г. по описа
на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК.
Основателността на иска е обусловена от това по делото ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи юридически факти:
съществуването на договорни отношения между страните за извършване на ВиК
услуги, обема на реално доставените на ответника услуги за процесния период, както
и че тяхната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно чл.193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този
закон. В чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги е предвидено, че водоснабдителните и канализационните услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните
станции и другите съоръжения. С §1, т.2, б.„а“ от Допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е дадено
легално определение на понятието „потребители на ВиК услуги“ и това са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги и б.„б“ - юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
В разглеждания случай неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че по
делото не се установява, че ответникът е собственик на процесния водоснабден имот.
От събраните по делото доказателства – разменена писмена кореспонденция между
страните, както и от заявеното становище на ответника в подадения от него писмен
отговор се установява по несъмнен начин факта, че е Ч.С.К. не оспорва
обстоятелството, а напротив – признава същото, че е собственик на недвижим имот,
находящ се в град София, СО район „Изгрев“, ул.********. На следващо място съдът
намира да посочи, че в случая първостепенният съд не е съобразил и обстоятелството,
че приетите като доказателство по делото хартиени карнети, в които се посочва
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтирания водомер в имота, е на името на ответника и се отнася за
исковия период. Дали ответникът реално е ползвал имота през процесния период няма
отношение при извършване на преценка относно качеството на потребител на ВиК
услуги. Ответникът не твърди и съответно не са ангажирани доказателства, че се е
разпоредил с процесния имот преди началото на исковия период. По изложените
съображения въззивният съд счита, че ищецът, който носи доказателствена тежест, е
установил с допустимите в закона доказателствени средства, че ответникът е
собственик на процесния имот през исковия период, съответно се налага извода, че
през исковия период ответникът има качеството потребител на ВиК услуги и като
4
такъв е обвързан от облигационни отношения с ищеца по доставка на ВиК услуги в
този имот и като собственик дължи заплащането на стойността доставените в имота
ВиК услуги в сроковете, определени в Общите условия.
На следващо място въззивният съд приема, че ищецът е доказал при условията на
пълно и главно доказване, освен съществуваното на валидно облигационно
правоотношението между страните, но и обстоятелството, че реално е доставил
твърдяното количество питейна вода, както и че ответникът е ползвал вода за
процесния период, което е правопораждащ факт за вземането за цена на доставена
питейна вода за релевантния период. В тази насока са констатациите на експерта,
изготвил приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Експертът –
счетоводител е изчислил, че предоставените за исковия период 01.04.2014г. -
03.10.2018г. ВиК услуги са на стойност 721.11 лв., като няма данни за извършени
плащания. Вещото лице дава заключение и че предоставените ВиК услуги за периода
04.10.2015г. - 03.10.2018г. са на стойност 320.18 лв., а дължимата мораторна лихва за
забава за периода от изтичане на 30 дни след датата на фактурирането – 02.11.2015г. -
03.10.2018г. е в размер на 171.42 лв..
При така установеното въззивният съд намира, че предявеният установителен иск с
правно основание чл.422 във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД е частично
основателен. Ответникът, който е собственик на процесния имот, притежава
качеството потребител на ВиК услуги и отговаря за задължението към кредитора за
заплащане на потребените и реално отчетени количества вода. При така обоснования
извод досежно основателността на заявената искова претенция съдът следва да се
произнесе по релевираното в писмения отговор на ответника възражение за изтекла
погасителна давност, което счита за частично основателно.
Потребителите на водоснабдителни услуги заплащат цената им на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на използваните
водоснабдителни услуги представлява задължение за периодично плащане по смисъла
на чл.111, б.„в“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
(месец) еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В
този смисъл са задължителните указания, дадени с ТР №3/18.05.2012г. по тълк.дело
№3/2011г. на ВКС, ОСГТК. За приложението на специалната погасителна давност не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на
„Софийска вода“ АД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок, който започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо - чл.114, ал.1 ЗЗД. Както беше посочено, това вземане е срочно,
като плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 30-дневен срок от
издаването на фактурата за съответния месец (съгласно действащите през периода
Общи условия на ВиК дружеството). С оглед на това и предвид датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, от който момент се счита, че е предявена исковата молба
по чл.422, ал.1 ГПК, с подаването на която давностният срок е прекъснат –
04.10.2018г., то в случая задължението за главница за периода от 01.04.2014г. до
03.10.2015г. вкл. се явява погасено по давност. Следователно ответникът дължи цена за
незаплатените от него водоснабдителни услуги за периода от 04.10.2015г. -
03.10.2018г., която възлиза на стойност 320.18 лв..
Следователно, решението на СРС в частта, с която искът за главница е отхвърлен до
сумата в размер на 320.18 лв. и за периода 04.10.2015г. - 03.10.2018г., следва да се
отмени и искът да бъде уважен за тази сума, представляваща дължимата от И. Г. К., с
5
ЕГН **********, която е конституирана в качеството на единствен наследник на
починалия ответник - Ч.С.К., стойност на водоснабдителни услуги за периода от
04.10.2015г. - 03.10.2018г., клиентски №1032634, ведно със законната лихва, считано от
04.10.2018г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК) до погасяването й. Първоинстанционното решение следва да се потвърди
в частта, в която искът за главница е отхвърлен за разликата над 320.18 лв. до пълния
предявен размер от 721.11 лв. и за периода от 01.04.2014г. до 03.10.2015г. вкл., ведно
със законната лихва, считано от 04.10.2018г. (дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК) до погасяването й.
Предвид извода за наличие на главен дълг, частично основателна се явява и
претенцията за лихва за забава. Вземането на ищеца за получаване на цената за
потребената водоснабдителна услуга е срочно, като ответникът е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 02.11.2015г. (30
дни след издаване на фактура за м.10.2015г. сумата по която е изискуема и не е
погасена по давност) до 03.10.2018г.. Законната лихва върху дължимата от ответника
сума възлиза на 171.42 лв.. Следователно, решението на първоинстанционния съд в
частта, в която искът за лихва е отхвърлен до сумата в размер на 171.42 лв. и за
периода от 02.11.2015г. до 03.10.2018г. следва да се отмени, като искът с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.86 ЗЗД следва да се уважи за тази сума.
Първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, в която искът за лихва
е отхвърлен за разликата над 171.42 лв. до пълния предявен размер – 206.54 лв. и за
периода от 02.05.2014г. – 01.11.2015г. вкл..
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Относно сторени разноски в заповедното производство:
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство,доколкото принудително им
събиране се извършва въз основа на издаден след влизане в сила на решението по
установителния иск изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото
производство. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззивника - ищец
следва да се присъдят претендираните от него разноски за заповедното производство,
които се изчисляват съразмерно на уважената част на предявените по реда на чл.422
ГПК установителни искове, които са в размер на 39.75 лв. за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
При този изход на спора в полза на въззивника-ищец следва да бъдат присъдени
разноски, както следва: сумата в общ размер на 278.22 лв., сторени разноски за
държавна такса, платен депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство, както и сумата от 53.00 лв., сторени разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция,
изчислени съобразно уважената част на предявените по реда на чл.422 ГПК
установителни искове.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има и
ответника, но доколкото няма заявена в този смисъл претенция – нито в заповедното
6
производство, нито пред СРС, нито пред СГС, както и от друга страна липсват
доказателства за реално сторени такива, поради което съдът не следва да се произнася
в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20009070 от 23.01.2022г., постановено по гр.дело
№47205/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав, в ЧАСТТА, в която са
отхвърлени предявените от „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК *********, срещу
Ч.С.К., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.422 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 320.18 лв., неплатена цена за
доставена питейна вода и отвеждане на отпадни води за недвижим имот, находящ се в
град София, СО район „Изгрев“, ул.********; с клиентски №1032634, и за периода
04.10.2015г. - 03.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 04.10.2018г.
до окончателното изплащане; както и сумата от 171.42 лв., мораторна лихва за
периода от 02.11.2015г. до 03.10.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №64517/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри
състав, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „СОФИЙСКА ВОДА” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.********“, ул.
„********; срещу Ч.С.К., с ЕГН **********, починал на 03.05.2022г. след
постановяване на обжалваното решение и на негово място във въззивното
производство е конституиран неговия наследник по закон – И. Г. К., с ЕГН
**********, съпруга, с адрес за призоваване: град София, ул.“********; при условията
на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.422 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 320.18 лв., неплатена цена за
доставена питейна вода и отвеждане на отпадни води, за недвижим имот, находящ се в
град София, СО район „Изгрев“, ул.********; с клиентски №1032634, за периода
04.10.2015г. - 03.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 04.10.2018г.
до окончателното изплащане; както и сумата от 171.42 лв., мораторна лихва за
периода от 02.11.2015г. до 03.10.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №64517/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20009070 от 23.01.2022г., постановено по гр.дело
№47205/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА И. Г. К., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: град София,
ул.“********; да заплати на „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, ж.к.********“, ул.„********; на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата в размер на 39.75 лв., сторени разноски в заповедното производство;
сумата в размер на 278.22 лв., сторени разноски в производството пред СРС; както и
7
сумата в размер на 53.00 лв., сторени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8