Решение по дело №30/2019 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 43
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Емилия Димитрова Панчева
Дело: 20193240200030
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       /15.05.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на съдебен секретар А.М. като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 30/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на арх. К.З.Ж., срещу Наказателно постановление (НП) № Д-2-СИР-11/18.06.2018 г. издадено от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), Североизточен район, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 232, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 153, ал. 4 от ЗУТ.

В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, свързани с липса на извършено от жалбоподателя нарушение, недостатъчна конкретизация на нарушената правна норма, водеща до невъзможност да се разбере повдигнатото административно обвинени срещу жалбоподателя, както и неправилна правна квалификация на вмененото нарушение. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Явява се неговия процесуален представител – адв. М.М. от САК, която поддържа жалбата с изложените в нея мотиви за незаконосъобразност на НП, като пледира за цялостна му отмяна.

Административно наказващият орган – РДНСК Североизточен район, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Зорница Георгиев, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Поддържа, че от приобщените към административната преписка доказателства е доказано извършване на посоченото в НП административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство са спазени изцяло правилата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което не са налице сочените от жалбоподателя основания за отмяна.

 

 

РП Каварна, редовно призована не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.12.2017 г. във връзка с постъпило писмо в РДНСК Североизточен район, от ДНСК гр. София е извършване проверка в ПИ *** ПИ *** и ПИ ***, в землището на с. Българево, общ. Каварна и в Общинска администрация Каварна, по повод извършена презаверка на Разрешения за строеж № 5,6 и 7/07.02.2012 г. При проверката в поземлените имоти е установено, наличието на три стоманобетонни плочи, по една във всеки имот, които са напълно завършени, всяка с приблизителна площ 133,40 кв.м. и на + 0,30 м. от кота терен. При проверка на документите в общинска администрация Каварна е установено, че на „К.И.” ООД гр. Варна – възложител, съгласно нотариален акт ***. е издадено разрешение за строеж: РС № 6/07.02.2012 г. за „Административно обслужваща сграда” със ЗП 132,40 кв.м. – I-ви етап в УПИ ** по плана на с. Българево, общ. Каварна. За посочените констатации са съставени два констативни протокола от служители на РДНСК Североизточен район, към които са приложени проверените документи.

При извършената документална проверка е установено, че разрешение за строеж № 6/07.02.2012 г. е влязло в сила на 17.02.2012 г. с положен подпис и печат от гл.архитект на община Каварна. Заверена е заповедна книга и е съставен Протокол (обр. 2) за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 26.03.2017 г., с което е поставено началото на строежа съгласно чл. 157 от ЗУТ. На 07.07.2017 г. в общинска администрация Каварна е постъпило заявление с вх. № АБ-06-880/07.07.2017 г. придружено с приходна квитанция Серия ББ17 № **********/07.07.2017 г. от „К.И.” ООД гр. Варна, представлявано от В.А.Н. за презаверка на разрешение за строеж № 6/07.02.2012 г. Същото е презаверено на 11.07.2017 г. с положен подпис и печат от гл.архитект на община Каварна.

При анализ на посочените по-горе документи е констатирано, че при подаване на заявлението от възложителя за презаверка на строителното разрешение не е спазен предвидения в чл. 153, ал. 4 от ЗУТ тримесечен срок. Последното е довело до извода, че главният архитект е извършил незаконосъобразна административна услуга, като е презаверил разрешението за строеж, което е загубило своето правно действие по смисъла на чл. 153, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

 При така установените факти, свидетеля инж. С.Н.Л., на длъжност инспектор в РО „НСК” Добрич, съставила АУАН № Д-2 от 10.01.2018 г. в присъствие на жалбоподателя и на К.П.Б. - свидетел на съставянето на акта, като в него било отразено, че с описаните по-горе действия арх. К.З.Ж., във функциите си на Главен архитект на Община Каварна, обл. Добрич е нарушил чл. 153, ал. 4 от ЗУТ и е осъществил състава на чл. 232, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗУТ. АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата, което се удостоверява от подписа му. Жалбоподателят не изложил възражения срещу констатациите по акта, нито подал такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН № Д-2 от 10.01.2018 г. при идентичност на приетата правна квалификация и описание на нарушението било издадено обжалваното наказателно постановление № Д-2-СИР-11/18.06.2018 г., като с него на жалбоподателя Ж. на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наложена "глоба" в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 153, ал. 4 от ЗУТ.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.07.2018 г., видно от отбелязването върху самото НП, като на 03.08.2018 г. в РДНСК Североизточен район е депозирана жалба срещу него.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. С.Л. и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (включително и констативни протоколи, разрешение за строеж № 6/07.02.2012 г., протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 26.03.2012 г., уведомление относно заверена заповедна книга на строеж от 27.03.2012 г., заявление за презаверка на разрешение за строеж вх. № АБ-06-880/07.07.2017 г., квитанция за платена такса от 07.07.2012 г. и др.), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката Л. е основала своите фактически изводи изцяло на събраните в хода на проверката писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, няма нарушения при съставянето и връчването на АУАН, доколкото са спазени изискванията на чл. 40, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, предявен е и е подписан от нарушителя, като е дадена възможност и за представяне на писмени възражения в съответния законов срок. Спазени са и разпоредбите на чл. 34, ал.1, предл.2 и чл. 34, ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП са съставени (издадени) в съответните срокове.

При служебната проверка съдът прецени, че двата документа съдържат всички законови реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, вкл. датата и мястото на твърдяното нарушение, описанието на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, като са конкретизирани и нарушените законови разпоредби – тази на чл. 153, ал. 4 от ЗУТ.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 2, т. 2 от ЗУТ предвижда, че "Разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 5 години от започване на строителството не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите". Според чл. 153, ал.4 ЗУТ, "Презаверяване на разрешението за строеж може да бъде поискано от възложителя на строежа в тримесечен срок от изтичането на съответния срок по ал. 2. Презаверяването на разрешението за строеж се извършва от органа, който го е издал, в 14-дневен срок от подаване на заявлението.".

От доказателствените материали по делото безспорно и категорично се установява, че при подаване на заявлението от възложителя „К.И.” ООД за презаверка на разрешение за строеж № 6/07.02.2012 г. не е спазен предвидения в чл. 153, ал. 4 от ЗУТ тримесечен срок. Извършвайки административна услуга - презаверка на посоченото разрешение за строеж, извън законоустановения тримесечен срок, жалбоподателят К.Ж., във функциите си на длъжностно лице, главен архитект на Община Каварна  е извършил вмененото му административно нарушение.

За така извършеното нарушение санкционната разпоредба на чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ предвижда административно-наказателна отговорност за длъжностно лице, което не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения, възложени му по този закон, като това лице се наказва с административно наказание "глоба" в размер от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. За установеното по безспорен начин нарушение на чл. 153, ал. 4 от ЗУТ, наказващият административен орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на нарушителя, като е наложил предвиденото за нарушението административно наказание в неговия минимален размер. Наложеното наказание правилно е определено от административнонаказващия орган по вид и по размер, в минималния такъв според закона, при съобразяване на обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН, в това число тежестта на конкретното нарушение и степента на обществената му опасност, отчитайки обстоятелството, че същото е първо такова на жалбоподателя.

Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай  по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В конкретния случай не може да обоснове маловажност на нарушението липсата на настъпили вреди от него, тъй като то е от типа на формалните нарушения и е съставомерно и при липса на вредоносен резултат. Не би могла да бъде обоснована и по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на такова нарушение, тъй като нарушението е типично за вида си.

При законосъобразно проверено административно-наказателно производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с правилно прилагане на материалния закон, установено категорично административно нарушение с неговия автор, и при справедливост на наложеното наказание, процесното НП като законосъобразно и правилно следва да бъде изцяло потвърдено, поради което и на осн. чл. 63, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно Наказателно постановление № Д-2-СИР-11/18.06.2018 г., издадено от Началника на Регионална дирекция национален строителен контрол Североизточен район, с което на осн. чл. 232, ал. 1 т. 1 от Закона за устройство на територията, на жалбоподателя К.З.Ж., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 153, ал. 4 от Закона за устройство на територията.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……….………..