№ 356
гр. Ботевград, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20251810200738 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш № **** издаден от Агенция "****, с които на
основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на К. П. С., ЕГН **********, е наложено административно
наказание – "глоба" в размер на 300 лева, за извършено нарушение по чл. 139,
ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от К. П. С. е описано искане за отмяна на така
издадения Електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован. Според
въззивника е изтекла и три годишната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Пред РС-Ботевград жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява. Постъпила е писмена защита от жалбоподателя, в която развива
допълнителни доводи за покрита давност на описаното в процесния ЕФ
нарушение.
За административно наказващия орган, редовно призован, се явява
представител, като в изложените съображения и в писмено становище се
1
поддържа, че жалбата е неоснователна.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
На 27.03.2022 г. в 20,25 часа с устройство № ****, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращи се на Път А-2, км 61+656 е бил заснет товарен
автомобил с рег. № ****, с обща техническа допустима маса 2120, който се е
движел с посока нарастващ километър. Електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила и е създала
доклад с приложени към него статични изображения, тъй като по електронен
път е отчела, че за превозното средство няма заплатена пътна такса по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание
чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на К. П. С. е издаден електронен
фиш № ****, с който е наложена глоба в размер на 300 лева за това, че за
товарен автомобил с рег. № **** не е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал.
1 от Закона за пътищата, което представлява нарушение на чл. 139, ал. 6
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: копие на талон за собственост на МПС,
справка за липса на винетка за периода 01.06.2020 г. до 01.12.2020 г., както и
веществени доказателства – 2 бр. снимки. От самия снимков материал,
автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер,
модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети
каквито и да било други автомобили. Снимковият материал, съгласно чл. 189,
ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо
средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в административно
наказателния процес и като такова е приобщено по делото.
Събраните по делото писмени и веществени доказателства съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост.
2
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне обр. 243,
електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на дата 21.08.2025 г., а
жалбата е подадена на 02.09.2025 г., поради което съдът приема, че жалбата е
подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също
така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е
визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване
на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена конкретна
структура на МРРБ – Агенция „****”, която е компетентна по смисъла на чл.
10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР посочени са
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока за заплащане на компенсаторна такса.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба
водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер от 300 лева.
На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
3
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато
това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава
електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен
фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, това
трябва да е предвидено в закон. В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от
ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова
норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е
следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не
да се съставя електронен фиш. Недопустимо е по тълкувателен път и чрез
разширително тълкуване на нормата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че
тя се отнася до нарушения то чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Вярно е че към момента е
налице законодателна промяна, влязла в сила на 13.02.2024г., но тя действа
занапред и към момента на съставяне на обжалвания електронен фиш не е
била налице. Към датата на издаване на електронния фиш липсва законова
разпоредба предвиждаща възможност да бъде съставен електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, което от своя страна е трето самостоятелно
основание същият да бъде отменен.
На следващо място по силата на чл. 663 от ГПК, във вр. с чл. 144 от
АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за
всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от
21.11.2024 г. по дело C61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че обжалвания
електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17.06.1999 г. относно заплащането на такси от ППС за използване на
определени инфраструктури. Размерът на наложената санкция е в
противоречие с чл. 9а от Директивата поради липса на съразмерност спрямо
преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване
4
на неговите особености като изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество. Спазването на принципа за
пропорционалност е въпрос по приложението на материалния закон, като в
тази връзка настоящият състав на съда съобрази решение от 21.11.2024 г. по
дело С-61/2023 г. СЕС. Принципът на пропорционалността е част от общите
принципи на съюзното право на ЕС, които държавите членки трябва да
спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начинът за определянето на нейния размер, и това е задължение на
националния съдия респективно националният съд, какъвто е и РС Ботевград.
На последно място основателно е и възражението на жалбоподателя за
това, че отговорността му е погасена по давност. В производството по
установяване и наказване на административни нарушения чрез електронен
фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по
чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт
за установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл.
34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на наказателното постановление, а при
производството при установяване ни наказване на нарушение чрез електронен
фиш не се съставя АУАН и не се издава НП.
Обаче освен предвидените в ЗАНН давностни срокове, в съответствие с
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината,
вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат и
5
разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс. За погасяване на
административнонаказателното производство са приложими и нормите на чл.
80 и 81 НК, уреждащи института на абсолютната погасителна давност за
извършено престъпление. Тази давност започва да тече от довършването на
престъплението. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е
предвидено наказание, различно от лишаване от свобода, наказателното
преследване се изключва по давност след изтичане на три години. Съгласно
чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.
В случая нарушението, за което е санкционирано дружеството-
жалбоподател, е било извършено на 27.03.2022 г., като електронният фиш
няма дата на издаване, т. е. следва да се приеме, че погасителната давност е
започнала да тече от датата на нарушението.
По делото е установено, че електронният фиш е връчен на
жалбоподателя на 21.08.2025 г. – т. е. повече от три години извършване на
нарушението. По делото не са представени надлежни доказателства за други
действия на наказващия орган, с които давността за наказателното
преследване да е била прекъсвана, поради което и настоящият състав приема,
че административнонаказателното производство е било погасено по давност.
Следва да се отбележи, че след като законодателят е предвидил
преклузивен срок за отпочването на административнонаказателното
производство, с което се цели да бъде избегнато забавяне на осъществяването
на административната отговорност, то не следва да бъде допускано подобно
безконечно протакане на приключването на производството. Спазването на
предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за
законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Не бива
да бъде допускано продължително бездействие на държавните органи при
осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано
положение на несигурност в правния мир.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният Електронен фиш
подлежи на отмяна.
6
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса, но такива не са били претендирани в настоящето производство и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия № **** издаден от Агенция "****, с
които на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на К. П. С., ЕГН **********, е наложено административно
наказание – "глоба" в размер на 300 лева, за извършено нарушение по чл. 139,
ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7