№ 19294
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110160564 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. С. Б. против „П..
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
Д. С. Б. е предявил против „П. осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за сумата от 3683 лв., представляваща платена от ищеца без правно основание в
периода от 25.02.2019 г. до 10.12.2019 г. сума по Договор за потребителски кредит
Стандарт № 30035094310 от 14.02.2019 г.
Ищецът твърди, че на 14.02.2019г. е сключил с ответното дружество „П. договор за
паричен заем № 30035094310 от 14.02.2019 г., по който му била предоставена сума в размер
на 5000 лв., срещу което кредитополучателят се задължавал да върне на кредитодателя обшо
дължима сума по кредита в общ размер на 7083,08 лв. за срок от 24 месеца. Твърди, че
уговорения в договора за кредит ГПР е 44,91%, а ГЛП 38,30%. За да му предостави кредита
ответникът е наложил на ищеца пакет от допълнителни услуги (за приоритетно разглеждане
и отлагане или разсрочване на погасителни вноски, промяна на падеж и улеснена процедура
за получаване на следващи кредити) на стойност 4830 лв. Ищецът твърди, че е заплатил на
ответника вноски, всяка в размер на 496,45 лв., на следните дати – на 25.02.2019 г., на
26.03.2019г., на 22.04.2019 г., на 27.05.2019 г., на 25.06.2019г.; на 25.07.2019 г., на
26.08.2019 г., на 25.09.2019 г., на 25.10.2019 г. и на 25.11.2019 г., а на 10.12.2019 г.
ответникът твърди, че е погасил предсрочно кредита, като е заплатил на кредитодателя сума
в размер на 3718,50 лв. Посочва, че общо платените суми по кредита са 8683 лв., както и че
е заплатена сума от 3683 лв., надвишаваща получената главница от 5000 лв.
Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 вр. с чл.10, ал.1, вр. с
чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 и чл. 19 ЗПК, тъй като възнаградителната лихва по кредита в размер
на 38,30% е нищожна поради нарушаване на добрите нрави. Посочва, че в договора за
1
кредит не е записан по ясен и разбираем начин действителния размер на дължимата цена по
кредита, поради което договорът е нищожен на основание чл.21 ЗПК. Посочва, че таксите за
допълнителни услуги не възмездяват допълнителни разходи на кредитодателя, а съставлява
скрита печалба за кредитора. Посоченият в договора ГПР от 44,91% не отговаря на
действителния, тъй като в него не са включени таксите за допълнителни услуги, поради
което в процесния договор за кредит е налице заблуждаваща търговска практика, поради
което и извежда, че клаузата за ГПР е неравноправна. Освен това посочва, че при
определяне на ГПР липсват базови допускания, въз основа на които да са посочени всички
разходи, влизащи в ГПР, поради което е нарушен чл.10, ал.1 ЗПК.
Твърди, че клаузите за допълнителни услуги са неравноправни, тъй като за
упражняване на предоставените възможности на длъжника се изисква одобрение на
кредитора, а длъжникът заплаща за възможности, които са предоставени от свободата на
договаряне – правото да променят падежа на договора, възможността на страните да
договорят да отложат една или повече погасителни вноски.
Моли ответникът да бъде осъден за заплати претендирната сума като платена без
основание. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава наличието на облигационно
отношение по договор за кредит, както и общо заплатената сума в размер на 8683,00 лв.
Посочва, че в общо погасената сума по кредита е включена и такса за предсрочно
погасяване на кредита в размер на 32,90 лв. или 1% от размера на предсрочно погасената
главница. Оспорва възнаградителната лихва да противоречи на добрите нрави. Оспорва
също така твърденията на ищеца, че при посочване на ГПР е нарушен чл. 10, ал. 1 ЗПК и не
са посочени компонентите, които влизат в ГПР. Посочва, че в чл. 5 от договора са посочени
базовите допускания, въз основа на които е изчислен ГПР. Оспорва закупените
допълнителни услуги да са задължително условие за сключване на кредита, както и таксите
за допълнителни услуги да следва да се включват в ГПР. Потребителят доброволно се
съгласил и поискал допълнителни услуги. Таксите за допълнителни услуги следвала да се
включат в ГПР само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е
задължително условие за сключване на договора за кредит, а в процесния случай посочва, че
тези допълнителни услуги не са задължителни, а по желание на кредитополучателя. Оспорва
твърденията на кредитополучателя, че таксите за допълнителни услуги са неравноправни
клаузи. Посочва, че разглеждането на искане за кредит не е дейност, за която да е забранено
събирането на такса по чл.10а, ал.2 ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца, че за използване на
допълнителните услуги за отлагане на плащането на определен брой погасителни вноски и
за намаляване на размера на определен брой погасителни вноски, е необходимо съгласие на
кредитора. Посочва, че в договора за кредит са посочени условията, за да може потребителят
да се възползва от договорените допълнителни услуги и съгласието на кредитора не е сред
тези условия.
Твърди, че в предоставената преддоговорна информация на потребителя в стандартен
2
европейски формуляр и в договора за кредит по ясен и недвусмислен начин са посочени
всички условия по договора, предоставена е пълна информация за разходите по кредита,
които следва да бъдат извършени от потребителя във връзка с усвояване и погасяване на
кредита, поради което оспорва изводите на ищеца за нищожност на договора за
потребителски кредит. Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже
заплащането на претендираната сума от ищеца на ответника.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.
С оглед съвпадащите заявления на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
съдът счита, че като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат обявени
следните обстоятелства: 1/ между Д. С. Б. и „П.“ ЕООД е сключен договор за потребителски
кредит № 30035094310/14.09.2019г., по силата на който „П. е предоставил на ищеца сумата
от 5000 лв.; 2/ в договора е уговорено дължимата от кредитополучателя сума да се върне на
24 погасителни вноски, при ГЛП – 38,30 %, при ГПР – 44,91 % и посочена в договора за
кредит подлежаща на връщане сума в размер на 7083,08 лв.; 3/ Д. Б. е върнал на „П.“ ЕООД
по процесния договор за кредит сума в общ размер на 8683,00 лв.
Съдът приема, че ангажираните от ищеца с исковата молба и представените към
отговора на ИМ документи се явяват относими към установяване на обстоятелства,
включени в предмета на доказване по предявените искове, поради което следва да бъде
допуснато събирането им.
Искането за допускане на ССЕ със задачи, поставени в ИМ е основателно и следва да
бъде уважено.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: 1/ между Д. С. Б. и „П. е сключен договор за потребителски кредит №
30035094310/14.09.2019г., по силата на който „П. е предоставил на ищеца сумата от 5000
лв.; 2/ в договора е уговорено дължимата от кредитополучателя сума да се върне на 24
погасителни вноски, при ГЛП – 38,30 %, при ГПР – 44,91 % и посочена в договора за кредит
подлежаща на връщане сума в размер на 7083,08 лв.; 3/ Д. Б. е върнал на „П. по процесния
договор за кредит сума в общ размер на 8683,00 лв.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и към
отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА изслушването на ССЕ със задачи поставени в исковата молба, като
вещото лице работи след запознаване с материалите по делото и след проверка в
счетоводството на ответника.
3
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението по сметка на СРС, като в същия срок представи доказателства за това по
делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С. телефон ..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2023г. от
15.30ч., за която дата и час да се призоват страните.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
НА ИЩЕЦА да се връчи препис от отговора на ответника за сведение и възможност
за становище.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4