№ 10
гр. Сливен, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
Членове:Пламен Д. Стефанов
Иван М. Димитров
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20222200600078 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила присъда за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. П.Н. от АК – Сливен, в качеството му на
защитник на ПЛ. П. Б. ЕГН ********** от гр. Сливен, с настоящ адрес **** срещу Присъда
№ 260081/18.11.2021 год. постановена по НЧХД № 1620/2020 год. по описа на Районен съд
– Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимата ПЛ. П. Б. е призната за виновна в извършването
на престъпление по чл. 182, ал.2, във вр.чл.26, ал.1 от НК - за това, че през периода
18.10.2019 г.- 15.11. 2019 г., в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление на три
пъти/ на 18.10.2019 г., на 01.11. 2019 г. и на 15.11.2019 г./, като родител на малолетното дете
П. И. И. род. на 21.09.2011 г. не е изпълнила съдебно Решение № 890/29.07.2019 г.,
постановено по гражданско дело №2748/2019 г. по описа на Сливенския Районен съд,
относно личните контакти на бащата И.Г.И. с детето П. И. И., като е оправдана по
повдигнатото и обвинение за останалия период от време, а именно до 10.12.2019 г.
Подсъдимата Б. на основание чл. 78а от НК му е освободена от наказателна
отговорност, като и е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
С присъдата подс. ПЛ. П. Б. е осъдена да заплати на частния тъжител И.Г.И.
направените от последния разноски в размер на 400 лева.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно
производство, се изразява несъгласие с атакуваната присъда, като определя същата за
категорично неправилна, материално и процесуално незаконосъобразна, доказателствено
неподкрепена и необоснована, а наложеното наказание- явно несправедливо, при това не
само поради факта, че подсъдимата не е извършила деянието. Настоява се за отмяна на
присъдата и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за
невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
В депозираната допълнителна жалба са изложени подробни съображения по заявените
първоначално оплаквания. Развита е теза за непълнота на приетата от съда фактическа
1
обстановка, като се сочи , че не са изпълнени указанията на въззивната инстанция дадени в
отменителното въззивно решение №61 от 26.11.2020г. по ВНЧХД № 432/20г. на Окръжен
съд Сливен и безусловно е налице съществено нарушение на процесуалните правила
допуснато от РС-Сливен.Сочи се също че непълнотата във приетата от Районния съд
фактическа обстановка се дължи на липсата в мотивите на съда на обсъждане на съдебно
решение № 260153 от 16.10.2020 г. по гр.дело № 664/2020 г. на РС-Сливен с което е
променено местоживеенето на детето. Заявява се, че както от обективна така и от
субективна страна не е осъществен престъпния състав на чл.182 ал.2, във вр.с чл.26 ал.1 от
НК. Настоява се за отмяна на присъдата и за постановяване на нова присъда, с която
подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото и обвинение.
От частния тъжител И.Г.И. чрез неговия повереник адв. В.-А. е депозирано писмено
възражение, в което се изразява несъгласие с оплакванията против присъдата на Сл. РС.
Заявява се ,че същата е правилна и законосъобразна, както и съобразена със закона. По
отношение на доказателствата се сочи, че същите са правилно преценени и въз основа на тях
е направен законосъобразен извод, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е
обвинена. Наложеното наказание се определя като справедливо. Настоява се жалбата да
бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Моли да бъдат присъдени на частния тъжител съдебните разноски на
двете инстанции.
Частния тъжител И.Г.И. редовно призован не се явява. Упълномощения от него
защитник Боряна Вангелова- Ангелова редовно призовани се явява и заявява, че присъдата
на РС-Сливен е правилна и законосъобразна , моли същата да бъде потвърдена и и бъдат
присъдени разноски пред настоящата инстанция.
Въззивникът- подс. ПЛ. П. Б., редовно призована не се явява. Упълномощеният от нея
защитник адв. П.Н. надлежно е преупълномощил адв. Е.Д. от АК- Сливен, която
представлява подсъдимата и заявява, че присъдата на Сл РС е неправилна и
незаконосъобразна, поради което моли въззивната жалба да бъде уважена като основателна
и присъдата да бъде отменена.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна
с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото
доказателствени материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата на адвокат П.Н. от
Адвокатска колегия Сливен, защитник на осъдената ПЛ. П. Б. за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата, а именно:
Частният тъжител И.И. и подсъдимата П.Б. живеели на съпружески начала и от това
им съжителство на 21.09.2011г. е родено детето им П. И. И..
През м. февруари 2015г. след влошаване на отношенията им двамата се разделили като
детето останало да живее при майка си на адрес гр. Сливен, ул. „Работническа“ № 24.
С решение №890/29.07.2019г. постановено по гражданско дело №2748/2019г. по описа
на Сливенски районен съд, влязло в сила на 20.08.19г., упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете били предоставени на майката П.Б., а на бащата на
детето бил определен режим на лични отношения с детето всеки първи и трети петък и
неделя от месеца от 19,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя с преспиване, един месец през
лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, както и първите пет дни от
великденската и коледната ваканция на детето.
С горепосоченото решение е заместено и съгласието на частния тъжител И.Г.И. като
баща на малолетното дете П. И. И. за напускане от детето на територията на Република
България и пътуване до страните членки на Европейския съюз, Република Турция,
Република Македония и Република Сърбия и обратно като съдът е позволил на майката ПЛ.
2
П. Б. да извежда детето през ученическите ваканции, както и през почивните дни за период
от пет години.
В хода на производството по горепосоченото гражданско дело тъжителят И. е
възразил, тъй като е знаел за намерението на подсъдимата да отиде да работи в Англия и да
остане да живее там е детето, което възражение не било уважено.
Известно време след развода подсъдимата продължила на живее в България и
тъжителят успявал да осъществява контакти с детето си до м. 09.21г., когато било
последното му виждане е П..
След тази дата подсъдимата, без да го уведоми за решението си е напуснала Р
България, заедно е детето си и към настоящия момент живее там.
В петъчния ден на 18.10.2019г. частният тъжител И., в съответствие с определения му
режим за контакти с детето трябвало да го вземе със себе си и за целта провел телефонен
разговор с подсъдимата Б.. Последната му заявила, че няма смисъл да отива до жилището
находящо се на ***, тъй като тя и детето не са там. В този разговор подсъдимата не
уточнила къде се намират и дали са извън гр. Сливен или извън страната и подсъдимият
решил да отиде до жилището и да провери.
Заедно с него била св. Н.В. - сестра на приятелката му Д.В.. Когато пристигнали там
жилището било заключено,поради което тъжителят решил и подал сигнал на телефон 112
като съобщил, че е отишъл да вземе детето си П. И. съобразно определения му режим от
съда на лични контакти с него, но на адреса няма никой. На място пристигнали двама
полицаи, а именно св. Ж. и св. К., които установили и удостоверили казаното от частния
тъжител.За случаят е изготвена Докладна записка и Доклад за проверени лица и превозни
средства. На същата дата-18.10.2019г. ,след като частният тъжител не можал да установи
контакт с детето си П. И., чрез нотариус Н.С. изпратил нотариална покана до подсъдимата и
я поканил да започне да се придържа към спазване на съдебното решение в частта относно
личните му отношения с детето.
На 01.11.2019г. частният тъжител отново опитал да се види със сина си, съобразно
режима на лични контакти с него. За целта отишъл на адреса като този път взел със себе си
освен св. Н.В. и приятелката си св. Д.В.. Детето отново не било на адреса като при
позвъняването никой не отворил вратата. Тъжителят отново се обадил на телефон 112 и на
място били изпратени служители от РУ на МВР- Сливен за регистриране на случая. При
тяхното пристигане вратата била отворена от сестрата на подсъдимата, св. Б., която заявила,
че детето и майка му са заминали в чужбина и не живеят на адреса.
На 15.11.2019г. частният тъжител отново отишъл на адреса на подсъдимата. Този път
бил със своя приятел-св. С.Х.С.. След като отново не намерил подсъдимата и детето си той
подал сигнал на телефон 112. Пристигнали полицейски служители, които удостоверили
твърдението му.
Още на същия ден тъжителя посетил средно училище ***, в което учил синът му и
установил ,че той вече не учи там. Тъжителя И. подал до училищното ръководство
заявление с искане да му бъде даден екземпляр от издаденото на подс. П.Б. „Удостоверение
за преместване“. От полученото удостоверение частният тъжител И. установил, че детето му
е посещавало учебни занятия до 21.10.2019г.
На 10.12.2019г. частния тъжител И. получил констативен протокол от нотариуса, чрез
който е била отправена нотариалната покана до подсъдимата. От този протокол е било
видно, че след неколкократни посещения на адреса на подсъдимата П.Б. същата не е била
намерена и на третото посещение на 25.11.2019г. е било залепено уведомление на входната
врата.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда подробно
и последователно, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно
кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно
3
правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения , извърши своя собствена преценка на доказателствените материали
и стигна до изложените по-горе фактически констатации.
Изводите на районния съд по отношение на преценката на доказателствените
материали, напълно се споделят от въззивния съд.
В мотивите към присъдата е записано, че се приема изложената фактическа обстановка
за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност.
Съдът изрично е посочил, че кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели .
Като прецени и анализира събраните в хода на проведеното съдебно следствие пред
първата инстанция писмени доказателства/справка от тел.112, справка за пътуванията на
подсъдимата, докладни записки/ и гласни доказателства / показанията на свидетелите Д.
З.В., С.Х.С., Н.З.В., приобщените към делото чрез прочитане показания по чнхд 1837/2019
г., показания на свид. Ц. К., свид. П., И., Х., св. С., Ж., сестрата на подсъдимата И. Б., свид.
Д.И. и Д.В. / настоящата инстанция намери, че същите действително следва да бъдат
кредитирани, тъй като са последователни и непротиворечиви, както и непротиворечащи
помежду си. Те са и относими, тъй като чрез тях се установяват и изясняват съществени
обстоятелства от предмета на доказване по делото, че на 18.10.2019 г., на 01.11. 2019 г. и на
15.11.2019 г., като родител на малолетното дете П. И. И. не е изпълнила съдебно Решение
№ 890/29.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 2748/2019 г. по описа на
Сливенския Районен съд, относно личните контакти на бащата И.Г.И. с детето П. И. И. .
Въз основа на така правилно установеното по отношение на фактическата обстановка
от страна на районния съд, последният е направил и обосновал законосъобразните си правни
изводи относно съставомерността на извършеното от подсъдимата П.Б..
Първоинстанционният съд е обосновал в мотивите към решението си законосъобразен
извод, че с деянието си подс. Б. от обективна и субективна страна е осъществила състава на
престъпление по чл. 182, ал.2, във вр.чл.26, ал.1 от НК, а именно, че през периода
18.10.2019 г.- 15.11. 2019 г., в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление на три
пъти/ на 18.10.2019 г., на 01.11. 2019 г. и на 15.11.2019 г./, като родител на малолетното дете
П. И. И. род. на 21.09.2011 г. не е изпълнила съдебно Решение № 890/29.07.2019 г.,
постановено по гражданско дело №2748/2019 г. по описа на Сливенския Районен съд,
относно личните контакти на бащата И.Г.И. с детето П. И. И. и за останалия период до
10.12.2019г. липсват доказателства подсъдимата да е осъществила този престъпен състав,
поради което я оправдал .
Въззивната инстанция споделя приетото от Районния съд, че в конкретния случай
обвиняемата не е пребивавал в Република България от 11.10.2019г. и не е изпълнила
съдебно Решение № 890/29.07.2019 г., постановено по гражданско дело №2748/2019 г. по
описа на Сливенския Районен съд, относно личните контакти на бащата И.Г.И. с детето П.
И. И. на посочените в присъдата дати.
Настоящата инстанция не споделя довода на защитата ,че е налице съществено
процесуално нарушение поради липса на обсъждане в мотивите на Районния съд на
представеното в съдебно заседание Решение № 260153 от 16.10.2020г по гр. дело №
664/2020г. на Районен съд Сливен, влязло в сила на 05.11.2020г. ,с което е допусната
промяна на адреса на местоживеене на детето П. И. И. от гр. Сливен *** на *** при майка
си подс. Б.. Това решение няма отношение към периода на извършеното от подс. Б.
престъпление, за което е осъдена. Наличието му сочи за променени обстоятелства по
отношение на детето и личните контакти с баща му на много по късен етап и не може да
доведе до извод на липса на деяние от страна на подсъдимата в периода от 18.10 до
15.11.2019г.
Настоящата инстанция не споделя и довода за съществено процесуално нарушение на
районния съд поради несъобразяване с указанията на въззивната инстанция дадени в
отменителното решение №61 от 26.11.2020г по вчнхд № 432/20г. Първоинстанционния съд
4
се е съобразил с установените процесуални нарушения при първоначалното разглеждане на
делото и ги е отстранил , като изрично е посочил ,че липсата на предупреждение до
подсъдимата на осн.чл.182, ал.3 от НК не може да обуславя неприложение на чл.182, ал.2 от
НК. Този извод се споделя от въззивната инстанция доколкото липсата на предупреждение
не е условие за осъществяване на деянието за което е призната за виновна подсъдимата.
Ясно съзнавайки, че с действията си подс. Б. ще осуети изпълнението на съдебно
Решение № 890/29.07.2019 г., постановено по гражданско дело №2748/2019 г. тя се е
установила заедно с детето си да живее в друга държава съзнавайки ,че ще лиши бащата от
лични контакти с детето така както съдът ги е определил и е осъществила елементите на
изпълнителното деяние на деянието по чл. 182, ал.2, във вр.чл.26, ал.1 от НК
Правилно районният съд е посочил, че деянието е осъществено както от обективна,
така и от субективна страна. За да е осъществен от обективна страна състава на деянието
обвиняемата следва с активни действия по своя воля да не е изпълнила посоченото по горе
решение. Тя с действията си е направила невъзможни контактите на бащата с детето.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като обвиняемата е действала
съвсем съзнателно, като е съзнавала, че с действията си осуетява изпълнението на съдебното
решение правейки невъзможни срещите на бащата с детето .
С оглед на горните съображения, които се споделят и от настоящата инстанция,
правилно и законосъобразно подсъдимата ПЛ. П. Б. е призната за виновна и е освободена от
наказателна отговорност,като и е наложено административно наказание глоба по
повдигнатото и поддържано срещу нея обвинение за престъпление по чл. 182, ал.2, във
вр.чл.26, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за липса на
доказателства относно осъществен престъпен състав по чл. 182, ал.2, във вр.чл.26, ал.1 от
НК за периода до 10.12.2019г.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си се прецени и
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се установи в
някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване
на правото на защита на обвиняемия, а и въобще на процесуалните права на всички страни
за участие в производството.
Неоснователно е искането във въззивната жалба за отмяна на решението и оправдаване
на обвиняемата.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на
съдебния акт не се установиха основания налагащи неговата отмяна или изменение, следва
същият да бъде потвърден изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260081/18.11.2021г. постановено по чнхд № 1620/2020г.
по описа на Районен съд гр. Сливен.
ОСЪЖДА подсъдимата ПЛ. П. Б. да заплати на тъжителя И.Г.И. сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляващи разноски за заплащане на възнаграждение на
процесуален представител пред въззивната инстанция.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6