№ 22890
гр. София, 13.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110170341 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Дарина
Кирчева, срещу В. К. С., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 814.76 лева,
представляваща ½ част от цена на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот –
апартамент № 82, находящ се в гр. София, ******, аб. № *******, формирана,
както следва: 1/ сумата от 661,45 лева – главница, представляваща ½ от
стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. и сумата от 125,74 лева – обезщетение за забава върху сумата от
661.45 лева за период от 15.09.2021 г. до 27.11.2023 г., 2/ сумата от 22,13 лева –
главница, представляваща ½ от стойността на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 5,44 лева
– обезщетение за забава върху сумата от 22.13 лева за периода от 16.12.2020 г.
до 27.11.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците за период от
26.11.2024 г. /датата на исковата молба/ до изплащане на вземанията.
Претендира разноски за исковото производство, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
1
съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период
топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ******,
*****, аб. № *******, придобит по наследство, въз основа на което и съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ ответникът е клиент на топлинна енергия при
общи условия за битови нужди. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава,
поради което претендира и обезщетение за забава.
Уточнява се, че срещу ответника и още едно лице е водено заповедно
дело. В хода на същото вторият длъжник е депозирал удостоверение за отказ
от наследство. Посоченият отказ ползвал настоящия ответник, чийто дял се
уголемявал. Поради това и в настоящото дело от ответника се претендират ½
част от сумите, съответни на дела на отказалия се наследник – доколкото за
другата половина ответникът бил осъден по ч.гр.д. № 22549/2024 г. на СРС.
С исковата молба са представени: два броя общи фактури и извлечение
от сметка, НА за собственост по ЗТСУ от 1979 г., удостоверение от СО,
удостоверения за наследници – три броя, заявления декларация за откриване
на партида и заявление за давност, съдебно удостоверение за отказ от
наследство, протокол от проведено общо събрание на етажна собственост и
присъствен списък към него; договор. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ и общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД за битови потребители.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез назначен особен представител – адв. С. Салтирова Радкова, е
постъпил писмен отговор от името на ответника, с който предявените искове
се оспорват като изцяло неоснователни и недоказани.
В тази връзка на първо място се прави възражение за погасяване на част
от процесните суми по давност. Прави се възражение и срещу дължимостта
на сумите за дялово разпределение.
С определение № 31745/28.07.2025 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Нелбо“ ЕАД, с ЕИК:
*********. От същото е постъпила молба от 12.08.2025 г., с която представя
изложение, два броя изравнителни сметки, сертификат за техническа
изправност и протоколи за осигурен/неосигурен достъп.
В съдебно заседание, проведено на 18.11.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Особеният представител на ответника не се явява по делото и не
изразява допълнително становище.
Третото лице помагач „Нелбо“ ЕАД не изпраща свой представител и не
изразява допълнително становище по делото.
2
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като
липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
Страните не спорят, а и от извлечението от сметка /на л. 8 от делото/ се
установява, че относно процесния имот са начислени следните суми:
изравнителна сметка на стойност 483.07 лева за отоплителен сезон от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл, две допълнителни изравнителни сметки за
същия отоплителен сезон, отразени в м. август 2021 г. на стойност 5.65 лева и
1.02 лева; изравнителна сметка на стойност 814.26 лева за отоплителен сезон
от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. вкл, две допълнителни изравнителни сметки за
същия отоплителен сезон, отразени в м. октомври 2022 г. на стойност 1.94
лева и 16.96 лева – като от ответника ищцовото дружество претендира ½ част
от тези суми /доколкото за останалата ½ ответникът вече бил осъден по друго
дело/.
От страна на ответника не се излагат възражения срещу реалното
доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите,
нито срещу правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем
топлинна енергия.
Посочените суми кореспондират и на ангажираните фактури, издадени
на името на С.В.Л.. Съгласно общата фактура за отоплителен сезон 01.05.2021
г. до 30.04.2022 г. за м.05.2021 г. са начислени 10.86 лева; за м. 06.2021 г. са
начислени 9.42 лева; за м. 07.2021 г. – 13.03 лева; за м. 08.2021 г. – 14.60 лева и
за м. 09.2021 г. – 14.60 лева.
От нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ се
установява, че имот – апартамент № 82, находящ се в гр. София, ж.к. ********
е придобит в собственост от лицето Н.П.Л..
Съгласно удостоверение за идентичност на административни адреси стар
адрес: гр. София, ********* към настоящия момент представлява адрес: гр.
София, ж.к. ******** – жилищна сграда с шест входа като във вход „Г“ са
разположени апартаменти от № 67 до № 89.
Видно от удостоверение за наследници на Н.П.Л. същата е починала на
18.02.2011 г. и е оставила за наследници – една дъщеря – лицето С.В.Л..
С.В.Л., с ЕГН: ********** е починала на 19.10.2018 г. и видно от
удостоверението й за наследници е оставила двама сина – С. К. С. и ответника
В. К. С..
От съдебно удостоверение от 10.05.2022 г. обаче се установява, че С. К. С.
се е отказал от наследството на своята майка С.В.Л. / по ч.гр.д. № 24023/2022
г. на СРС/.
От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения,
3
нито са ангажирани доказателства, за промени във вещно правния статут на
имота вкл. такива касаещи процесния период.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай основният спорен по
делото въпрос е направеното възражение за давност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В настоящия случай ответникът не спори, че е бил в облигационни
отношения с ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия в
процесния период, доколкото е бил изключителен собственик на процесния
имот – предвид представените доказателства за наследствено правоприемство
от първоначалния собственик вкл. удостоверението за отказ от наследство.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от
05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
4
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
По делото са представени доказателства, че процесните суми са
правилно начислени – съобразно отопляемия обем на имота. Посоченото
разрешение не противоречи на Решение от 23.10.2025 г. по дела С‑760/23 на
СЕС, доколкото не се установява ищецът да е начислил суми в повече от
заложеното предвид отопляемия обем на имота. Не се установиха аномалии в
показанията на топломера в абонатната станция, нито относим период /
предвид възражението за давност/ в рамките на процесния период, в който
общият топломер да не е бил с валидна метрологична проверка. В тази връзка
и липсва основание за отпадане на суми от начислената сградна инсталация.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия е доказана – по своето основание – за ½ част от начислената
за имота сума.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число
на втория месец следващ отчетния.
По отношение на възражението за давност същото е частично
основателно предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания
са погасяват с изтичане на тригодишна давност.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни
вземания от процесния период за топлинна енергия съдът намира, че
възражението за погасителна давност се явява частично основателно –
предвид датата на исковата молба – 26.11.2024 г.
С оглед горното погасени по давност се явяват вземанията за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. вкл. /доколкото
плащането за м. септември 2021 г. е следвало да бъде платено до 15.11.2021 г.,
след която дата и ответникът е изпаднал в забава; от своя страна задълженията
за следващия процесен месец – октомври 2021 г. е следвало да бъдат
заплатени до 15.12.2021 г. поради което и към 26.11.2024 г. това задължение не
е погасено по давност/. Поради това и искът за главница остава основателен и
доказан за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г.вкл. като дължимата сума
възлиза на 385.33 лева /като съдът изчислява посочената сума по
изравнителната сметка и общите фактури – приспадайки изцяло сумите за
5
първия отоплителен сезон и частично по общата фактура, тези за погасените
по давност месеци от втория период и разделя сумите на две части, доколкото
от ответника се претендира ½ част/.
За периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. вкл. и за разликата до пълния
размер на претенцията или за сумата от 276.12 лева искът за главница следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на обезщетението за забава върху тези суми искът се
явява основателен до сумата от 45 лева – за периода от 15.09.2022 г. до
27.11.2023 г. върху съответните главници. Съответно за сумата от 80.74 лева –
обезщетение за забава върху съответните погасени по давност главници искът
следва да бъде отхвърлен.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
неоснователен, доколкото по делото липсват доказателства ищцовото
дружество действително да е заплатило на третото лице помагач стойността
на услугата дялово разпределение. Това налага отхвърляне и на иска за
обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направила само ищцовата страна.
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 100 лева за юрисконсулт, 50 лева за държавна такса и 400 лева депозит за
особен представител. Предвид изхода на делото и съобразно уважената част от
исковете от сумата от общо 550 лева му се дължат 290.49 лева.
Ответната страна се представлява от особен представител, отношенията
с когото са уредени по чл. 47, ал. 5 от ГПК като на същия е издаден/подлежи
на издаване РКО за полагащия му се хонорар.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ******,
****** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, следните
суми: 1/сумата от 385.33 лева – главница, представляваща ½ от стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент
№ 82, находящ се в гр. София, ******, аб. № *******, за периода от 01.10.2021
г. до 30.04.2022 г. и 2/ сумата от 45 лева – обезщетение за забава за периода от
15.09.2022 г. до 27.11.2023 г., върху съответните главници, както и законната
лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за сумата от 276.12 лева
– главница, представляваща разликата до пълния размер на претендираната
стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имота
6
за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. и за сумата от 80.74 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 27.11.2023 г. върху
съответните главници; 2/ за сумата от 22,13 лева – главница, представляваща
½ от стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 5,44 лева – обезщетение за забава
върху сумата от 22.13 лева за периода от 16.12.2020 г. до 27.11.2023 г., ведно
със законна лихва върху главницата за ДР за период от 26.11.2024 г. до
оконачателното плащане, поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА В. К. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ******,
****** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 290.49 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 70341/2024 г. на СРС –
съобразно уважената част от исковете /за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозит за особен представител/.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – дружеството „Нелбо“ ЕАД, с ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7