Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.05.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и
втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1063 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 57, ал. 3
ЗБН вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ.
Ищецът твърди, че ответниците имат качеството на администратори по смисъла на
§ 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ и § 1, ал.
1, т. 1 и т. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като са членове на
управителния съвет на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/ и изпълнителни директори. Посочва,
че като членове на управителния съвет са длъжни да изпълняват функциите си с
грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери,
съгласно чл. 237, ал. 2 ТЗ. Посочва, че в горепосоченото качеството ответниците са взели решение за отпускане на кредит на А.Л.,
с който е формирана голяма експозиция към свързани лица, а първите двама от тях
са сключвали договорите за кредит и по този начин са предоставили кредитите при
условията, определени в сключените от тях договори за кредит, респективно в
качеството си на членове на управителния съвет са участвали в приемането на
решения за отпускане на кредити, когато по отношение на дадения клиент се
формира голяма експозиция по смисъла на чл. 44 ЗКИ /с балансова/ отчетна
стойност, представляваща повече от 10% от капиталовата база на „КТБ“ АД/. Ответниците, в качеството им на представляващи банката
изпълнителни директори, са вземали решението за отпускане на кредитите чрез
подписване на договори за кредит. Твърди, че на 15.12.2008 г. ответникът Г.П.Х.
е сключил с банката договор за управление, съгласно който изпълнителният
директор се задължава при изпълнение на функциите си да полага грижата на добър
банкер и да прилага в управлението на банката всички свои професионални знания,
умения и досегашен опит, като използва всички възможности за усъвършенстване
дейността на банката с оглед повишаване на нейните финансови резултати,
стабилност и издигане на нейния престиж. А.М.П. е сключил с банката договор за
управление на 18.10.2012 г., О.Н.Р. на 15.12.2008 г., а И.\dн А.З. на 15.12.2008 г.
Посочва, че на 22.03.2013 г. между „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/, представлявана от ответниците Г.П.Х., в качеството му на изпълнителен
директор, и А.М. П., като прокурист, и А.Л., дружеството учредено на 08.06.2011
г., вписано при Департамента на Регистъра на дружествата и Публичните
изпълнители към Министерство на търговията, индустрията и туризма, Никозия,
Република Кипър, е сключен договор за банков кредит в размер на
15 000 000 евро, за конкретно посочено предназначение. За
обезпечаване на всички вземания на банката, възникнали на основание договора за
кредит, в договора е уговорено, че кредитополучателят ще учреди в полза на
„КТБ“ АД: 1. Залог, учреден по реда на Граждански кодекс и Граждански
процесуален кодекс на Република Румъния на 1 323 499 акции с право на
глас от капитала на Д.Р.С.А.; 2. Първи по ред особен залог, учреден по реда на
ЗОЗ на всички свои настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за
разплащателни сметки, сключени с банката, индивидуализирани с IBAN, ***говора разплащателни и
други сметки на кредитополучателя в банката и 3. Първи по ред особен залог,
учреден по реда на ЗОЗ на всички свои настоящи и бъдещи вземания, обезпечени с
привилегиите на прехвърлените вземания по договор за цесия, който предстои да
бъде сключен между Д.Х.Аг и А.Л., съгласно който цедентът Д.Х.АГ прехвърля на цесионера
А.Л. всички свои права и задължения по вземанията си срещу Д.Р.С.А. Твърди, че
с анекс от 25.03.2013 г. към договора за кредит от 22.03.2013 г. е увеличен
размерът на отпуснатия кредит с 7 000 000 евро, с което увеличение общият
размер на кредита възлиза на 22 000 000 евро. По силата на пар. 4, т. 2 от анекса кредитополучателят се задължава за увеличения
размер на кредита със 7 000 000 евро да осигури допълнителни
обезпечения. Посочва, че в договора за кредит и в анекса към него не е
предвидено условие усвояването на сумата по кредита да се извърши след
учредяване на надлежно обезпечение, което е дало основание отпуснатият кредит
да бъде усвоен без учредяване на надлежно обезпечение, гарантиращо правата на
банката. Твърди, че уговорените в договора за кредит и анекса към него
обезпечения не са учредени, което прави вземането на банката по кредита напълно
необезпечено, неблагоприятен факт, намиращ се в пряка причинно-следствена
връзка с действията на ответниците при отпускането на
процесния кредит. След сключване на договора за
кредит и анекса към него, с протокол от 15.04.2014 г. е взето решение на управителния
съвет на „КТБ“ АД за увеличаването му до размера от 30 000 000 евро,
който размер представлява формирана голяма експозиция, надхвърляща 10 на сто от
собствения капитал на банката. Това решение е взето единодушно от ответниците в качеството им на членове на управителния
съвет, тъй като експозицията представлява 12,09% от капиталовата база на
банката. Твърди, че с така взетото от всички ответници,
както и със сключените от първите двама ответници
договори за кредит и анекс, не са договорени адекватни обезпечения и на
стойност, достатъчна за да обезпечат събираемостта на вземанията на банката,
както и не е поставено условие в договора, както и в решението на управителния
съвет, усвояването на кредита да се извърши след учредяване по надлежен начин на
достатъчни по вид и стойност обезпечения, годни да обезпечат вземането на
банката. По този начин се е стигнало до усвояване на кредита от
кредитополучателя без учредяване на надлежни и достатъчни по вид и стойност
обезпечения нито преди, нито след усвояването на кредита и в нарушение от
страна на ответниците на принципа на достатъчност и
ликвидност на приетите обезпечения с цел минимизиране на риска.
Кредитополучателят не разполага с имущество, достатъчно да удовлетвори „КТБ“
АД, а липсата на учредени обезпечения му е дало възможността да се разпореди с
наличното такова, поради което кредитът е несъбираем. Счита, че действайки по
описания по-горе начин и отпускайки необезпечен кредит, ответниците
са причинили вреда на „КТБ“ АД в общ размер на 30 000 000
евро, представляваща непогасената част от главниците, предоставена като кредит
на кредитополучателя. С посочената сума е намалял патримониума
на банката, тъй като вземанията на „КТБ“ АД са необезпечени и несъбираеми с
оглед липсата на каквото и да било имущество, от което да се удовлетвори „КТБ“
АД. Твърди, че администраторите на банката като членове на управителния съвет
носят солидарна отговорност по чл. 240, ал. 2 ТЗ за вредите, които са причинили
на дружеството. В условията на евентуалност и в случай, че се приеме липса на
солидарна отговорност, ответниците отговарят в
еднакъв размер за причинените на банката вреди от техните съвместни действия,
доколкото са действали в нарушение на задълженията им по закон и вътрешните
актове на банката. Поддържа, че процесният договор за
кредит и анекс към него са сключени в нарушение на учредената в Правилника за
кредитната дейност на банката процедура по проучване на кредита и на законоустановените правила за банково кредитиране. Твърди,
че ответниците Г.Х. и А. П.са сключили процесния договор за кредит в нарушение на Правилника, като
не са изпълнили задълженията си като членове на управителния съвет на банката и
изпълнителни директори. Ответниците Г.Х., О.Р., И.З.
и А.П. са разрешили усвояването на голям кредит в нарушение на разпоредбите на
Правилника, като не са изпълнили задълженията си като членове на управителния
съвет на банката. Те не са действали и с грижата на добрия търговец по смисъла
на Търговския закон, управлявайки и разпореждайки се с имуществото на „КТБ“ АД.
Договорът за кредит е сключен не само при липса на данни за финансовото
състояние на кредитополучателя и на неговата кредитоспособност, а също и при
неотговаряне на изискванията на кредитополучателя за финансовото състояние и
кредитоспособност, като съобразно уговореното в договора обезпеченията
се учредяват след усвояването на кредита. Посочва, че договорът не съдържа
изрично изискване преди отпускане на средствата по кредита да са учредени обезпеченията и да са предоставени доказателства на „КТБ“
АД за учредяването им, в това число и такива, сочещи липса на други тежести
върху обезпеченията, т.е. последните да са учредени
първи по ред в полза на „КТБ“ АД. Твърди, че претърпените от банката вреди са в
пряка и непосредствена причинна връзка с действията и бездействията на ответниците, тъй като са резултат от неизпълнението на
техните задължения. Посочва, че размерът на вредите е равен на размера на
главницата по отпуснатия кредит, който не е върнат от кредитополучателя, тъй
като това е сумата, с която е намаляло имуществото на банката и представлява
причинени вреди. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
осъдят Г.П.Х. и А.М.П. да заплатят солидарно на „КТБ“ АД сумата в размер на 22
000 000 евро, представляваща обезпечение за претърпени от банката
имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на
„КТБ“ АД при сключване на договор за банков кредит от 22.03.2013 г. между „КТБ“
АД и А.Л., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и да се осъдят Г.П.Х., О.Н.Р., И.А.З. и А.М.П.
да заплатят солидарно на „КТБ“ АД сумата 8 000 000 евро,
представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от
неизпълнение на законовите задължения на ответниците
в качеството им на бивши администратори на банката при увеличение размера на
сключения договор за банков кредит от 22.03.2013 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В
условията на евентуалност претендират горните суми от 22 000 000
евро, респективно 8 000 000 евро от всички ответниците,
поради неизпълнение на договорните им задължения. При условията на евентуалност
на вторите искове, в случай, че се намери за неоснователно искането за
солидарно осъждане на ответниците на договорно
основание, иска да бъдат осъдени първите двама ответници
да заплатят сумата от по 11 000 000 евро, представляваща обезщетение
за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на договорните
задължения на ответниците в качеството им на бивши
администратори на банката при сключване на процесния
договор за кредит от 22.03.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и всеки от ответниците да заплати сумата от по 2 000 000 евро,
представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от
неизпълнение на договорните им задължения при увеличаване размера на сключения
договор за кредит от 22.03.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
С отговор на исковата молба
ответникът О.Н.Р. счита исковете за недопустими, тъй като синдиците са без
представителна власт, а на следващо място защото е освободен от отговорност с
решение на общото събрание на акционерите на основание чл. 221, ал. 1, т. 10 ТЗ. По същество твърди, че сключването на договори за кредит, целевото
усвояване на отпуснатите парични суми, учредяването на обезпеченията,
както и последващия контрол върху плащанията на
вноските по кредита не са били преки негови задължения, поради което твърдените
от ищеца нарушения, не могат да бъдат възприети като извършен от него
управленски деликт.
С допълнителна искова молба
по отговора на ответника О.Н.Р. ищецът оспорва възражението за липса на решение
за избор на синдиците и за нищожност на решението на управителния съвет на ФГВБ
за назначаване на квесторите и синдиците на банката като неоснователни.
Поддържа, че искът по чл. 57, ал. 3 ЗБН е специален и различен от общия иск за
вреди. Към процесния период ответникът О.Н.Р. е
изпълнителен директор на „КТБ“ АД, въз основа на сключен с банката договор за
управление от 21.07.2003 г. В качеството си на изпълнителен директор,
ответникът Р. е участвал във вземането на решение от 15.04.2014 г. на
управителния съвет на „КТБ“ АД за увеличаване размера на сключения договор за
банков кредит от 22.03.2013 г. Поддържа, че ответникът О.Р. не е изпълнил
вменените му, съгласно закона и сключения договор за управление задължения.
С писмен отговор ответникът И.А.З.,
чрез назначения му особен представител, счита исковата молба за нередовна и
недопустима по отношение на иска за търсене на деликтна
отговорност. В случай, че се приеме, че исковете са допустими, ги оспорва по
основание и размер, като счита, че същите са неоснователни и недоказани, тъй
като не е налице нито един от елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 57, ал. 3 ЗБН. Възразява и
твърди, че няма сключен договор за управление от 15.12.2008 г. Твърди, че в
случая няма нито едно посочено нарушение на произтичащо от закона задължение на
И.З., както и не е налице противоправно бездействие,
тъй като няма посочена правна норма, която да изисква определено от него проактивно поведение и предприемане на конкретни действия
именно от него. Посочва, че с протокол от 02.11.2012 г. на проведено заседание
на управителния съвет на банката е направено ново разпределение на задачите по
текущо управление на банката в изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 2 от
Правилника за работа на управителния съвет на „КТБ“ АД. В тази връзка не е имал
конкретни задължения относно това дали именно той да изследва или проверява
извършена работа и дейности на оторизирани длъжностни лица, преди да бъде взето
решение да бъде отпуснат поискания кредит или съответно – именно на него, като
член на управителния съвет и изпълнителен директор, му е възложено пряко
упражняването на текущ и/или последващ контрол.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че към кредитното досие няма анализ на
финансовото състояние и кредитоспособността на кредитоискателя и
кредитополучател, като твърди, че такива има и същите са част от кредитното
досие, но ищецът умишлено не ги представя. Посочва, че договорът за банков кредит
от 22.03.2013 г. и анекс от 23.05.2013 г. са били вече сключени от страна на
банката без негово участие, при спазване на предвидената комплексна процедура
по отпускане на посочения кредит. Твърди, че по делото няма твърдения и данни
за нарушаване на конкретни нормативни и/или договорни задължения от негова
страна, както и няма предписания на правни норми, които да не е изпълнил.
Посочва, че крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси изцяло
задължението си е 10.03.2018 г., като първата погасителна вноска в размер на
625 000 евро е платима на 10.04.2016 г., като впоследствие с анекс № 1 от
25.03.2013 г. е променена погасителната вноска на 916 659 евро, като
първата е дължима на 10.04.2016 г., която дата е след като банката е обявена в
несъстоятелност. Твърди, че по времето, когато е бил изпълнителен директор, на
първо място липсват в Правилника за кредитна дейност на банката, така и в
закона императивни правни норми, които да регламентират кога трябва да бъде
учредено обезпечението – дали преди, след или едновременно с главния договор за
банков кредит, изпълнението на което обезпечението ще гарантира. Още по-малко
има законова норма, която да забранява усвояване на суми по договорен кредит,
докато не са учредени всички договорни обезпечения, а тази липса на императивна
норма, води до заключение за липса на противоправност.
Твърди, че не са били налице основания за упражняване от банката на правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем, нито е имало необходимост да се
предприемат действия по събиране или други способи за удовлетворяване на
вземанията на банката. Счита, че от съществено значение е обстоятелство, че
преди обявяване на банката в несъстоятелност, кредитополучателят е изпълнявал
на падежа всички свои задължения, възникнали по договора за кредит и
подписаните анекси към него. Кредитът не е бил предсрочно изискуем и към
206.2014 г. и не е имало задължение на представляващите банката да предприемат
принудителни действия по събиране на непогасени в срок задължения за главници,
за възнаградителна лихва и за начислени неустойки,
като тези задължения възникват едва при просрочие на
кредита. Посочва, че липсва причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и
деянието, както и вина. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете срещу
него.
С допълнителна искова молба
ищецът по отговора на И.А.З. заявява, че поддържа всички предявени искове по
основание и размер. Оспорва фактическите и правни твърдения в отговора на
исковата молба. Прави пояснения и допълнения на исковата молба, свързани с
ангажиране на отговорността на И.З..
С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът И.А.З. поддържа изцяло изложеното в
отговора на исковата молба. Твърди, че ищецът избирателно представя документи и
факти по настоящото дело, а други не. Прави възражение срещу размера на
исковата претенция. Оспорва, че е усвоен пълният размер на сумата по протоколно
решение от 15.04.2014 г. Твърди, че общият размер на усвоения кредит /ведно с
двата анекса/ възлиза на 27 537 312 евро. Оспорва твърдението на
ищеца, че не е организирал правилно и не е упражнил контрол при вземане на
неправилно решене във връзка с управлението на банката, не е упражнил цялостен
оперативен контрол върху текущата дейност на банката и не е положил грижата на
добър банкер и не е защитил интересите на банката. Посочва, че цялостният
анализ на кредитополучателя съдържа както слабите, така и силните страни, като
ищецът манипулира информацията, вадейки селективно отделни абзаци със слабите страни.
Оспорва твърдението на ищеца за несъбираемост на кредита, за което не са
представени никакви доказателства, както и че не било ясно какъв е размерът на
заложените вземания, придобити от кредитополучателя, при които длъжник е DOMO Retail. Твърди, че няма нормативен
акт, вследствие на който да е длъжен да контролира взети решения от други
членове на управителния съвет, подписали и въпросния договор и анекс към него.
Поддържа, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива
следва да бъдат отхвърлени и оставени без уважение.
С отговор на исковата молба
ответникът Г.П.Х. счита предявените искове за недопустими, а по същество за
неоснователни и недоказани. Твърди, че не е имал конкретни задължения нито по
силата на закон, нито по силата на вътрешно-банков нормативен акт, нито по
силата на друга регулативна правна норма на Наредба на БНБ, например, относно
това дали именно той да изследва или проверява извършена работа и дейности от
оторизирани длъжностни лица, преди да бъде взето решение да бъде отпуснат
поискания кредит. По същество излага съображения за липса на основание за
носене на отговорност и нарушаване на конкретни нормативни и/или договорни
задължения.
С допълнителна искова молба
ищецът по отговора на ответника Г.Х. счита изложените в него твърдения за
неоснователни. Прави пояснения и допълнения на исковата молба, свързани с
ангажиране отговорността на Г.Х..
С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът Г.П.Х. поддържа изложените от него
доводи и оспорва твърденията на ищеца. Заявява, че ще се ползва от направените
твърдения, възражения и доводи от ответника З. по повод на твърденията за лошо
финансово състояние на кредитополучателя и че решението на управителния съвет
от 15.04.2014 г. било взето въпреки констатации на кредитен специалист в този
смисъл. Посочва, че ищецът голословно твърди, че обичайна банкова практика било
да се осчетоводяват всички предвидени обезпечения при сключването на договора
за кредит. Твърди, че такава практика не съществува, предвид огромното
многообразие от кредитни сделки в банковата система и обезпеченията
им, като е въпрос на свободно договаряне между страните, в зависимост от конкретиката на сделката. Прави правопогасяващо
възражение, че за дейността през 2013 г. е освободен от отговорност на
провелото се на 11.06.2014 г. редовно годишно общо събрание на акционерите на
банката. Изразява становище по направените възражения от ищеца по повод доказателствените му искания, формулирани с отговора на
исковата молба.
С отговор на исковата молба
ответникът А.М.П. оспорва исковете като недопустими, респективно неоснователни.
По същество излага идентични съображения с тези на ответника Г.П.Х. и прави
същите доказателствени искания.
С допълнителна искова молба
ищецът по отговора на ответника А.М.П. счита изложените в него твърдения за
неоснователни. Прави пояснения и допълнения на исковата молба, свързани с
ангажиране отговорността на А.П..
С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът А.М.П. поддържа заявеното от него в
отговора на исковата молба и оспорва твърденията на ищеца в допълнителната
искова молба. По същество излага идентични възражения и доводи с тези, заявени
в допълнителния отговор подаден от ответника Г.Х..
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразявайки
изложените твърдения в исковата молба, допълнителните уточнения и формулирания петитум, настоящият съдебен състав счита, че предмет на
разглеждане са предявени искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ. Ищецът търси ангажиране на
имуществената отговорност от ответниците за причинени
вреди на банката при извършване на действия по вземане на решение за сключване
на процесния договор за кредит и анекси към него,
осъществени в качеството им на бивши администратори на банката. Разграничението
направено от ищеца на претендирани вреди от
нарушаване на законови и на такива от договорни разпоредби, не представлява
предявяване на отделни искове. Страните не са възразили по дадената правна
квалификация на спора, като изготвеният проектодоклад
е обявен за окончателен.
Съгласно
чл. 57, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ в двугодишен срок от
встъпването си в длъжност синдикът извършва проверка относно наличието на данни
за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване
на такива данни предявява пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение
на вредите срещу виновните лица.
В
§ 1, т. 2 от ДР на ЗБН е дадено определение по смисъла на закона на „администратор“
и това е член на надзорен или управителен съвет /съвет
на директорите/ на банка; длъжностно лице с ръководни функции в банката; всяко
друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва
сделки за сметка на банката.
Съдът
намира за неоснователни доводите на ответниците за
недопустимост на производството поради липса на решение за избор на синдиците;
за нищожност на решението на управителния съвет на Фонда за гарантиране на
влоговете в банките за назначаване на квесторите и синдиците на банката и за
освобождаване на ответниците от отговорност като
членове на управителния съвет. Исковете са предявени в законоустановения
двугодишен срок по чл. 57, ал. 3 ЗБН, от лица вписани като синдици на „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/. Изложените обстоятелства за нищожност на решението за
назначаване на синдиците не касаят валидността на акта. Наличието на взето
решение за освобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет няма
отношение към допустимостта на спора.
Видно
е от приетите доказателства и извършените вписвания в търговския регистър, че
към датите, когато се твърди извършени неправомерни действия от ответниците – сключване на процесния
договор за кредит 22.03.2013 г. и анексите към него, съответно на 23.05.2013 г.
и на 15.04.2014 г., Г.П.Х., А.М.П., О.Н.Р. и И.А.З. са били вписани като
членове на управителния съвет на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/. Следователно ответниците имат качеството на администратори по смисъла
на чл. 57, ал. 3 ЗБН вр.
с § 1, т. 2 от ДР на ЗБН.
За
да бъде ангажиране отговорността им, следва да се установи, при условията на
пълно и главно доказване, че са допуснали неизпълнение на законовите и
договорните си задължения като членове на управителния съвет, наличието на
вреда за банката, както и причинна връзка между вредата и тяхното поведение.
Страните
не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че на 22.03.2013
г. А.Л. е подало до „КТБ“ АД искане за отпускане на кредит в размер на 15 000 000
евро, за инвестиционни цели във връзка със закупуване на акции и на вземания,
със срок за ползване на кредита до 31.12.2015 г. и краен срок за погасяване на
кредита – до месец март 2018 г.
На
22.03.2013 г. е изготвено становище от Х.Б.от Дирекция „Анализ и обработка на
кредитни сделки“, по повод постъпилото искане от А.Л., в което подробно са
описани параметрите на искания кредит и информация за клиента. Посочени са крайни
заключения и препоръки, както и параметри на кредита при положително решение на
банката по искането на кредитоискателя.
Видно
е, че на 22.03.2013 г. между „КТБ“ АД и А.Л. е сключен договор за кредит, с
който банката е отпуснала на дружеството банков кредит в размер на 15 000 000
евро. Уговорено е, че средствата по кредита са предназначени за инвестиционни
цели във връзка със закупуване на 1 323 499 обикновени поименни акции
с право на глас, представляващи 99,999924% от капитала на Д.Р.С.А.,
регистрирано в Търговския регистър на Румъния; придобиване от кредитополучателя
на вземания, които Д.Х.АГ има срещу Д.Р.С.А., Румъния и финансиране на
допълнителни разходи, свързани с оперативни, правни и административни процедури
във връзка с придобиване от кредитополучателя на акции/дялове от капитала на
дружествата, посочени по-горе. Уговорено е, че крайният срок за ползване
/усвояване/ на кредита е 31.12.2015 г. За ползвания кредит кредитополучателят
заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в
размер на 8%, а съгласно чл. 17 крайният срок за погасяване на кредита от
кредитополучателя е 10.03.2018 г. С чл. 18.1. страните се договарят
издължаването на главницата по кредита в размер на 15 000 000 евро да
се осъществи чрез 24 броя равни погасителни вноски, всяка една от които в
размер на 625 000 евро, платими на 10-то число на месеца, считано от 10.04.2016
г. до 10.03.2018 г. В чл. 31 е предвидено, че за обезпечаване на всички
вземания на банката към кредитополучателя, възникнали на основание договора,
банката приема като обезпечение за общия размер на кредита, а
кредитополучателят се задължава да осигури учредяването в полза на баката на
следните обезпечения: а/ залог, учреден по реда на Гражданския кодекс и
Граждански процесуален кодекс на Р.Румъния, на 1 323 499 обикновени
поименни акции с право на глас; б/ първи по ред особен залог, учреден по реда
на ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя, произтичащи
от договор за разплащателни сметки, сключен с банката, както и по всички
банкови сметки на кредитополучателя в „К.т.б.“ АД, открити след датата на
сключване на банката и в/ първи по ред особен залог, учреден по реда на ЗОЗ, на
всички свои настоящи и бъдещи вземания, обезпечени с привилегиите на
прехвърлените вземания по договор за цесия, който предстои да бъде сключен
между Д.Х.АГ и А.Л.. За „КТБ“ АД договорът е подписан от двама от
изпълнителните директори – ответниците Г.Х. и А.П..
На
25.03.2013 г. между „КТБ“ АД и А.Л. е сключен договор за особен залог на
вземания за обезпечаване на вземането на банката с общ размер на главница
15 000 000 евра, съгласно договор за банков кредит от 22.03.2013 г.
Видно
е, че на 22.04.2013 г. е извършено първоначално вписване на договор за залог
със залогодател А.Л. и заложен кредитор – „КТБ“ АД
във връзка със сключения договор за банков кредит от 22.03.2013 г.
На
23.05.2013 г. е изготвено становище от Х.Б.– Дирекция „Анализ и обработка на
кредитни сделки“ относно текущите параметри на кредита и исканите промени за
увеличаване размера на кредита, сключен между „КТБ“ АД и А.Л. от
15 000 000 евро на 22 000 000 евро.
На
23.05.2013 г. е изготвено становище за нива на риск от В.С.– Директор Дирекция
„Кредитен риск“ и като крайно заключение е посочено, че исканото от А.Л.
финансиране, заедно с кредитната експозиция на свързаните лица ще формират
голяма експозиция към банката. Решението за разрешаване на банковия кредит
следва да бъде взето и е изключително от компетенциите на УС на банката.
Видно
е, че на 23.05.2013 г. е подписан Анекс № 1 към договора за кредит между „КТБ“
АД и А.Л., с който е увеличен размерът на кредита със 7 000 000 евро,
с което общият размер на банковия кредит става 22 000 000 евро.
Запазва се връщането на главницата да се осъществи чрез 24 броя ежемесечни
погасителни вноски, но в различен размер, за периода от 10.04.2016 г. до 10.03.2018
г. С § 4, т. 2 е уговорено кредитополучателят да осигури допълнителни
обезпечения в полза на банката.
На
23.05.2013 г. е сключен между „КТБ“ АД и А.Л. Анекс № 1 към договор за особен
залог на вземания от 25.03.2013 г. за обезпечаване на вземанията по договора за
кредит.
Приет
е като доказателства договор за залог на акции от 06.08.2013 г., сключен между А.Л.,
в качеството на залогодател и „К.т.б.“ АД, в качеството
на залогополучател.
На
14.04.2014 г. е изготвено становище от Х.Б.– Дирекция „Анализ и обработка на
кредитни сделки“ относно молбата на А.Л. за увеличаване размера на банковия
кредит от 22 000 000 евро на 30 000 000 евро, като в същото
като заключения и препоръки са предложени параметри на предоговаряне на
кредита.
Представен
е протокол от 15.04.2014 г. от проведено заседание на управителния съвет на
„КТБ“ АД, съгласно който е взето решение да се сключи договор за кредит с
инвестиционни цели /съгласно договор от 22.03.2013 г., изменен с Анекс № 1 от
23.05.2013 г./, с който кредитът да бъде увеличен с 8 000 000 евро –
от 22 000 000 евро на 30 000 000 евро. В резултат на
решението се формира голяма експозиция, която представлява 12,09% от
Капиталовата база на банката.
Установява
се, че на 15.04.2014 г. между банката и кредитополучателя е подписан Анекс № 2
към договора за банков кредит от 22.03.2013 г., съгласно който, считано от
15.04.2014 г. банката увеличава размера на кредита с 8 000 000 евро –
от 22 000 000 евро на 30 000 000 евро.
На
15.04.2014 г. е сключен Анекс № 2 към договор за особен залог на вземания от
25.03.2013 г. между „КТБ“ АД и А.Л..
Приета
е като доказателство Кредитна карта, изготвена от В.Д.от 30.06.2014 г., в която
е описан договорът за кредит от 22.03.2013 г., сключен между „КТБ“ АД и А.Л. и
анексите към него от 23.05-2013 г. и 15.04.2014 г.
От
приетите заключения /основно и допълнително/ на съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че по счетоводни данни на ищеца, усвоените суми по процесния договор за кредит от 22.03.2013 г. и анексите към
него са в общ размер на 27 537 312,11 евро. Неплатената главница към
датата на изготвяне на заключението е 27 537 312,11 евро. Кредитната
експозиция по процесния кредит към датите на
усвояване на сумите не е надхвърлила 10% от собствения капитал на банката. Ако
се отчита салдото – усвоена и непогасена главница по всички кредити с включване
на новоотпуснатите суми за усвояване следва, че
общата кредитна експозиция на А.Л. и Д.Р.С.А. е надхвърлила 10% от собственика
капитал на „КТБ“ АД към датите на сключване на процесния
договор и анексите към него, а ако не се включват новоотпуснатите
суми за усвояване, не е надхвърляла горепосочения процент. При изчисление,
включващо размерът на новоотпусната сума към
съответната дата следва, че само към датата 15.04.2014 г. изчисленият процент
на общата кредитна експозиция на А.Л. и Д.Р.е 11,28% спрямо собствения капитал
на банката и единствено към тази дата размерът на кредитната експозиция на
лицата надхвърля 10% от собствения капитал на „КТБ“ АД.
По
делото е представен Правилник за кредитната дейност на „КТБ“ АД, действащ към
датата на сключване на процесния договор и анексите
към него.
С
чл. 1, ал. 1 е предвидено, че правилникът определя условията и реда на
проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните
сделки в „К.т.б.“ АД /наричано „Банката“/.
Съгласно
чл. 14, ал. 1, политиката на Банката при осъществяване на кредитната дейност се
основава на принципите на доходност, ликвидност и сигурност. Кредитната дейност
се основава и на принципа на икономичност, разделност
на функциите и компетенциите по анализа, сключването, управлението и контрола
върху кредитните сделки, с цел минимизиране на кредитния риск /чл. 14, ал. 2/.
В
чл. 15, ал. 1 е предвидено, че в зависимост от степента на кредитния риск при
сключване на кредитни сделки, Банката спазва принципа на достатъчност и
ликвидност на приетите обезпечения, с цел минимизиране на риска. Достатъчно е
обезпечението, чиято стойност покрива оценения от Банката кредитен риск /чл.
15, ал. 2/. Ликвидно е обезпечението, което може да бъде реализирано по всяко
време на действието на кредита с най-малко разходи и на най-добра цена /чл. 15,
ал. 3/.
Съгласно
чл. 16, ал. 1, кредитната политика на Банката е ориентирана предимно към
корпоративни клиенти, без това да я ограничава и по отношение на други
кредитоискатели с доказана ефективност на кредита. В чл. 16, ал. 3 е
предвидено, че при сключване на кредитните сделки Банката, освен активите и
пасивите на кредитоискателя, взема предвид създадената търговска организация,
клиентската структура, пазарния дял, степента на развитие на дейността на
клиента, финансовата му стабилност и перспективност, както и доброто му име.
В
глава Втора, раздел II. Органи на управление на кредитен
риск, в чл. 24 е разписано, че органи и структурни звена за управление на
кредитния риск са: 1. Кредитен комитет; 2. Управление „Кредитиране“; 3.
Управление „Правно“; 4. Дирекция „Кредитен риск“ в Управление „Анализ и контрол
на риска“. Процесът на проучване, анализ, отчет и мониторинг на кредитните
сделки се извършва от служителите в Управление „Кредитиране“ в Централно
управление и кредитните специалисти в останалите структурни подразделения на
Банката. Юрисконсулт от Управление „Правно“ извършва правен анализ по реда на
Методиката за извършване на правен анализ /Приложение № 2/ и изготвя писмено
становище за правните аспекти на предлаганите кредитни сделки и обезпечения,
като попълва Форма за извършен правен анализ, по образец /Приложение № 2а/.
В
глава Трета са разписани кредитните процедури, които включват проучване на
искания за кредит и сключване на кредитни сделки; ред за усвояване и
издължаване на кредита и издаване на банкови гаранции. Установя се, че искането
за кредит се проучва от кредитен специалист, на когото е възложена обработката
на кредитното искане. За всяка кредитна сделка, съгласно чл. 35, ал. 1,
юрисконсултът извършва правен анализ като документира констатациите и
препоръките си в писмено правно становище, което представя на кредитния
специалист. Кредитният специалист анализира предоставените документи и
събраните сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя,
събраните данни от Централния кредитен регистър на БНБ, предмета и целта на
кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на
кредитоискателя, като за резултатите изготвя писмено становище /чл. 36, ал. 2/.
Писмено становище се изготвя и от служител на Дирекция „Кредитен риск“, който
анализира предоставените документи и събраните сведения. В чл. 43 е предвидено,
че след приключване на процедурите по проучването на искането за кредит,
съответния кредитен специалист предава кредитното досие заедно с правния анализ
и становищата, изготвени от Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“
на ресорния изпълнителен директор. Съгласно чл. 45, ал. 1, проекто-договорите
по кредитната сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист,
юрисконсулта от Централно управление на Банката, Началника на управление
„Кредитиране“ се предават на представляващите Банката лица за вземане на
решение. Когато вземането на решение е от компетенциите на Управителния съвет,
изпълнителните директори внасят предложението за разглеждане чрез Председателя
на Управителния съвет. Препис-извлечение от протокола на управителния съвет с
взетото от него решение по кредитното искане се предоставя на Управление
„Кредитиране“ за предприемане на съответни действия /чл. 45, ал. 3/.
В
глава Четвърта от правилника са разписани правилата относно текущият контрол по
предоставените кредити, текущата оценка на рисковите експозиции, текущото
отчитане на операциите по кредитните сделки, доброволното и принудително
събиране на вземанията на Банката и текущото отчитане и контрол на съдебните и
извънсъдебни производства. Контролът се осъществява от кредитни специалисти от
различните дирекции.
Ищецът
твърди, че договорът за кредит от 22.03.2013 г. и анексите към него са сключени
от ответниците в нарушение на законовата разпоредба
на чл. 237, ал. 2 ТЗ, която гласи, че членовете на съветите са длъжни да
изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и
на всички акционери. Посочва, че ответниците Г.П. Христво и А.М.П. са сключили договора и първия анекс към
него в нарушение на Правилата за кредитната дейност на „КТБ“ АД; при липса на данни
за финансовото състояние на кредитополучателя и неговата кредитоспособност, при
неотговаряне на изискванията от кредитополучателя за финансовото състояние и
кредитоспособност, без да бъдат учредени обезпечения; както и че договорът не
съдържа изрично изискване при отпускане на средствата по кредита да са учредени
обезпеченията и да се представени доказателства на
„КТБ“ АД за учредяването им. Твърди, че ответниците И.А.З.
и О.Н.Р. са разрешили усвояването на голям кредит в нарушение на разпоредбите
на Правилника за кредитната дейност на „КТБ“ АД.
Установи
се по делото, че отпускането на кредита на А.Л. е стартирал с искане от
дружеството, както е предписано в чл. 32, ал. 1, т. 1 от Правилника за
кредитната дейност на „КТБ“ АД. Преди сключване на договора за кредит е
изготвено становище от кредитен специалист. Такива становища са изготвени и
преди подписване на двата анекса към договора. Както в договора, така и в
анексите са предвидени конкретни обезпечения, като са представени доказателства
за сключени договори за особен залог и залог на акции. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ищеца, че договорът е сключен без да бъдат
учредени обезпечения и без да се включи изискване отпускането на средства да е
след представяне на доказателства за учредяването им. Нито в закона, нито в
други вътрешни правила на банката, не се съдържа изискване за предварително
обезпечаване при сключване на договора за кредит, с което правило ответниците да не са се съобразили. От приетите заключения
се доказа, че голяма експозиция се формира при отпускане на кредита в размера,
предвиден в Анекс № 2 към договора. В чл. 44, ал. 4 от Закона за кредитните
институции, в приложимата редакция към датата на анекса № 2, е предвидено, че
решение, което води до формиране на голяма експозиция, се взема от управителния
съвет /съвета на директорите/, а когато експозицията надхвърля 15 на сто
решението се взема с единодушие. В разглеждания случай е представен протокол от
15.04.2014 г. за взето единодушно решение от ответниците,
като параметрите заложени в решението на управителния съвет на „КТБ“ АД са
възпроизведени в сключения анекс № 2, подписан на 15.04.2014 г. Следователно
формално е налице решение, което да е взето от управителния съвет в
съответствие с чл. 44, ал. 4 ЗКИ.
От
друга страна обаче липсват доказателства при сключване на договора за кредит да
е извършен правен анализ от юрисконсулт и изготвяне на препоръки в писмено
правно становище, както изисква чл. 35, ал. 1 от Правилника за кредитната
дейност. Не са ангажирани доказателства, че изготвено от юриста правно
становище за процесния договор за кредит, както и
парафиран от юриста проект на договор, е предоставен на Началника на Управление
„Кредитиране“ и на Началника на Управление „Анализ и контрол на риск“ – чл. 35,
ал. 3. Не са представени също така доказателства за извършен правен анализ и
оценка на риска, преди сключване на Анекс № 2, които са били необходими, за да
могат ответниците да формират решение относно
кредитния риск. Не е спазено и изискването на чл. 45, ал. 1 от Правилника за
кредитна дейност да се представят проекто-договори.
При
липсата на посочените доказателства може да се приеме, че при сключване на
договора и при подписване на двата анекса, с които е увеличен размерът на
кредита, ответниците са били в невъзможност да
направят конкретна оценка на обезпеченията и риска, с
цел да се защитят в пълна степен интересите на банката и нейните вложители,
което е необходимо при полагане на грижата на добрия търговец, по смисъла на
чл. 237, ал. 2 ТЗ.
За
да се ангажира отговорността на ответниците обаче,
освен допускане на нарушения на процедурата при отпускане на кредит и
неполагане на грижата на добрия търговец, следва да са налице и останалите
предпоставки от фактическия състав на чл. 240, ал. 2 ТЗ.
Ищецът
не доказа какъв е размерът на настъпилата за него вреда по сключения договор за
кредит. По делото са събрани данни – съобщение за продажби чрез търгове с тайно
наддаване, че през 2020 г. кредитната експозиция на А.Л. е предмет на
осребряване по реда на чл. 85 и сл. ЗБН. Ето защо не може да се направи извод
от наличните доказателства, че вредата за банката от сключения договор за
кредит е в претендирания с исковата молба размер,
както и че вземането е несъбираемо.
Не
са доказа в процеса и наличие на причинна връзка между поведението на ответниците при сключване на договора за кредит и анексите,
и претендираната имуществена вреда. Не се спори между
страните, а същото се установява и от ангажираните доказателства, че просрочието по договора за кредит е след поставяне на
банката под специален надзор. Ето защо следва да се приеме, че след сключване
на договора за кредит и анексите към него са настъпили обстоятелства по
поставяне на банката под особен надзор, отстраняване на ответниците
от длъжност след 20.06.2014 г., които не са във връзка с предприето поведение
от бившите администратори на банката по сключване на договора за кредит и
анексите към него. Впоследствие настъпилите вреди за банката са вследствие и от
забавени действия на отговорните по събиране на вземанията по просрочените
кредити лица. Изявление за обявяване на предсрочна изискуемост и покана за
доброволно изпълнение е изпратена от „КТБ“ АД до А.Л. на 13.11.2014 г. След
това липсват данни какви конкретни действия са предприети срещу
кредитополучателя, освен това, че е предприето през 2020 г. осребряване на
кредитната експозиция на А.Л. по реда на чл. 85 ЗБН. Ето защо не може да се направи
извод, че единствено процедурата по проверка и оценка на риска при сключване на
договора и анексите, и съответно допуснатото сключване на договора и анексите
при недостатъчен набор от документи, е водело до несъбираемост на вземанията
впоследствие.
Съдът
намира, че с факта на отпускане на кредитните средства не може да се приеме, че
е настъпила вреда за банката, доколкото средствата са отпуснати на съществуващ
правен субект и за осъществяване на конкретно посочена и обоснована търговска
дейност. Налице са редица фактори и обстоятелства, които стоят извън
поведението на ответниците, както и извън
темпоралното проявление на тяхната отговорност като администратори на банката
до 20.06.2014 г., поради което не се доказа, че поведението им е в пряка
причинна връзка с твърдяната от ищеца вреда.
Предвид
изложеното, съдът намира, че не се доказа по делото да са налице предпоставките
на чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ за
ангажиране отговорността на ответниците, поради което
исковете подлежат на отхвърляне.
Съгласно
чл. 57, ал. 6 ЗБН, по исковете по чл. 57, ал. 3 ЗБН държавна такса не се събира
предварително от синдика. С оглед изхода на спора, ищецът „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ следва да се осъди да заплати държавна такса по сметка на
Софийски градски съд в размер на 2 346 996 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *****, с адрес: гр.
София, ул. „*****, срещу Г.П.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, А.М.
П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, О.Н.Р., с ЕГН: **********, с
адрес: *** и И.А.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно
основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ,
за заплащане от Г.П.Х. и А.М.П. на „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/, при условията на солидарност или при разделност, на сумата в размер на 22 000 000 евро,
представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от
неизпълнение на задължения на ответниците в
качеството им на бивши администратори на банката, допуснати при сключване между
„КТБ“ АД и А.Л. на договор за банков кредит от 22.03.2013 г., както и анекс № 1
от 23.05.2013 г. към него, както и за заплащане от Г.П.Х., О.Н.Р., И.А.З. и А.М.П.
на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, при условията на солидарност и разделност, на сумата в размер на 8 000 000 евро,
представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от
неизпълнение на задължения на ответниците в
качеството им на бивши администратори на банката при вземане на решение и
сключване на анекс № 2 от 15.04.2014 г. към процесния
договор за кредит, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 57,
ал. 6 ЗБН, „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *****, с адрес: гр. София, ул. „*****, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, Съдебна палата,
бул. „Витоша“ № 2, сума в размер на 2 346 996 лева /два милиона триста четиридесет и шест хиляди
деветстотин деветдесет и шест лева/, представляваща дължима по
делото държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: