Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр. Русе, 12.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Надежда Александрова
при секретаря Борянка Георгиева като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3600 по описа на 2019 год., за да се произнесе
съобрази:
Предявени
са обективно съединени следните искове от Г.П.Ф. против
ГД ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ при МВР- София:
-
за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 220 часа
за периода от 03.06.2016 год. до 03.06.2019 год. в размер на 1029.03 лева с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, обезщетение за забава с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху тази сума от настъпване на изискуемостта
на вземанията до предявяване на иска- 03.06.2019 год. в размер на 108.10 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
иска до изплащане на задължението;
-
за заплащане на суми за ободряващи напитки с правно основание чл. 181, ал. 3
от ЗМВР в периода от 03.06.2016 год. до 03.06.2019 год. на стойност 115.80 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска- 03.06.2019 год. до изплащане на
задължението;
-
за заплащане на суми за хранителни продукти с правно основание чл. 181, ал.
3 от ЗМВР в периода от 03.06.2016 год. до 03.06.2019 год. на стойност 42.00 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска- 03.06.2019 год. до изплащане на
задължението.
В
отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че е
заплатил положения извънреден труд, който е различен от претендирания като
продължителност, а ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.
Заявява също, че претенцията за заплащане на хранителни продукти за процесния
период е неоснователна поради липса на правно основание, тъй като Планът за
овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие засиления миграционен
натиск към територията на Република България и издадената от министъра на
вътрешните работи Заповед № Із- 2335/20.11.2013 год. не са били прилагани в
този период поради изтичане на срока на действието им.
В открито съдебно заседание на 12.11.2019 год. е допуснато изменение на
предявените искове, както следва:
-искът за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 03.06.2016 год. до
датата на завеждане на настоящия иск -03.06.2019 год. за сумата 1029.03 лева, да се счита предявен за 1459.22
лева;
-искът за мораторна лихва върху тази сума да се счита предявен за 192.87 лева;
-искът за заплащане на паричната равностойност на незаплатените на ищеца
суми за ободряващи напитки за периода
03.06.2016 год.- 03.06.2019 год., да се счита предявен за 103.20 лева;
-искът за заплащане на паричната равностойност на незаплатените на ищеца
суми за хранителните продукти за периода
03.06.2016 год.- 03.06.2019 год., да се счита предявен за 30.20 лева.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
От
представените писмени доказателства се установява, че за процесния период от 03.06.2016
год. до 03.06.2019 год. ищецът е заемал длъжността „***************“- ************** със статут на държавен служител в ГПУ- Русе
към РД Гранична полиция- Русе при Главна
дирекция Гранична полиция- МВР. Ищецът е осъществявал
дейността си по служебното правоотношение по
утвърдени протоколи и графици при работа със специфични условия и характер и
риск за живота и здравето, при 12- часови дневни и нощни смени и сумарно
изчисляване на работното време на едномесечен период, съгласно приложимата редакция на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР.
Страните не спорят, че за посочения в
исковата молба период работодателят не е осигурил на ищеца ободряващи
напитки и хранителни продукти. Липсват доказателства ищецът да е отправял
искане до работодателя да му бъде заплатена тяхната парична равностойност.
Съгласно приетото по делото заключение на назначената съдебно- икономическа
експертиза, вещото лице при съобразяване с
представените писмени доказателства, е
представило варианти при изчисляването на положения
извънреден труд. Във вариант 3.1 е посочен
размер на незаплатеното възнаграждение, изчислено при нощен труд по чл.187, ал.
3 от ЗМВР с продължителност 8 часа и часова ставка по чл.187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, начислена на база 50% увеличение върху основната заплати, т.е. без
допълнителните възнаграждения с постоянен характер, каквото е възнаграждението
за прослужено време. При този вариант общият брой часове положен
извънреден труд по графиците за дежурство за ищеца за процесния период е
212.212 часа, които
работодателят не е заплатил. За
тях му се дължи възнаграждение в общ размер 1453.22 лева. Мораторната
лихва
е определена на 128.70 лева.
Вещото
лице е посочило, че левовата равностойност на ободряващите напитки за периода
от за периода от 03.06.2016
год. до 03.06.2019
год. е 103.20 лева, а
сумата
31.20 лева е
паричната равностойност на незаплатените суми за хранителни продукти за периода
от 03.06.2016 год.
до 03.06.2019 год.
При
така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Дефиницията на понятието извънреден труд се
съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ. Извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя от работника, извън установеното от него работно време. В
конкретния случай се претендира положен извънреден труд при втората хипотеза –
с мълчаливо съгласие на работодателя, по който факт не се спори. Спорни са само
видът и размерът на положения от ищеца труд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 от
ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Според чл. 187
от ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени- сумирано за едномесечен период.
Работата извън редовното работно време за работещите на смени се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период на
основание чл. 187, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР. Съобразно заключението на вещото лице, служителят е отработил в повече 212.212
часа, чието изражение в пари е 1453.22 лева, като намира приложение
разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. При изчисляване на дължимото на ищеца
възнаграждение следва да се приложат разпоредбите на ЗМВР, а не КТ, съгласно посоченото
в т. 3.1. от експертизата, тъй като ищецът е бил със статут държавен служител
по смисъла на чл. 142 от ЗМВР. До този размер искът като основателен следва да
се уважи, съобразно допуснатото изменение.
Върху уважения размер на главницата се дължи законна
лихва от завеждането на иска- 03.06.2019 год.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение, включително и за
извънреден труд е срочно. Работодателят е длъжен да го изплаща ежемесечно.
Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, такава следва да
се присъди върху уважения главен иск, която е в размер на 192.87 лева. Този иск е изцяло основателен,
съобразно допуснатото изменение.
Съдът намира претенцията за заплащане на левовата равностойност на
ободряващите напитки за основателна.
Съгласно чл. 181, ал. 3, изречение последно от ЗМВР, на служителите,
полагащи труд през нощта от 22:00 до 6:00 часа, се осигуряват ободряващи
напитки. Размерът на сумите за ободряващи напитки се определя от Министъра на
вътрешните работи със заповед (чл. 181, ал. 4 от ЗМВР), а условията и редът за
предоставянето се определят с наредба
(чл. 181, ал. 5 от ЗМВР).
През периода, за който се
претендира сумата за ободряващи напитки е действала Наредба № 8121з-904 от
30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна
храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на
ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа.
Съгласно разпоредбата на чл.10 от
нея, ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. Настоящият състав
на съда не споделя доводите на ответника, че не следва да се присъжда парична
компенсация за непредставените ободряващи напитки.
Разпоредбата, съгласно която ободряващите напитки не могат да се компенсират
с пари, определя единствено задължение за работодателя да осигури ободряващите
напитки в натура и му забранява да предложи парична компенсация вместо напитки.
Тази разпоредба обаче не освобождава от отговорност работодателя в случай на
неизпълнение на задължението му. В чл. 181, ал. З от ЗМВР е предвидено задължение за
работодателя, на което кореспондира право на служителя да получи ободряващи
напитки и ако се приеме, че работодателят може да не изпълни едно свое законово
задължение без последици, то това влиза в разрез с правовия ред. В този смисъл
е Решение № 137/23.03.2018 год. по в.гр.д. № 99/2018 год. по описа на РОС.
При неизпълнение на задължение, в общия случай страната има право на иск за
реално изпълнение. В случая обаче характерът на престацията- ободряваща
напитка, е такава, че следва да се извърши в точно определен момент- по време
на нощно дежурство и ищецът няма интерес да предяви иск за реално изпълнение и
да получи от ответника ободряващите напитки, на които има право. Следователно към
настоящия момент иск за реално изпълнение не може да се предяви, което обаче не
означава, че правото на ищеца е погасено. Когато едно задължение не е изпълнено
виновно и последващото му реално изпълнение е лишено от интерес, това води до
трансформация на задължението от натурално в задължение за парично
обезщетяване.
По изложените съображения искът за равностойността на неполучените
ободрителни напитки следва да се уважи в размера изчислен от вещото лице-
103.20 лева. Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на делото.
Претенцията за заплащане на сумата 31.20 лева, представляваща паричната
равностойност на незаплатените на ищеца суми за хранителни продукти за периода 03.06.2016
год. до 03.06.2019 год., съдът намира за неоснователна. Действително в Заповед
№ 1з-2335/20.11.2013 г. на Министъра на вътрешните работи е посочено, че при
провеждане на специализирани полицейски операции за извършване на граничен
контрол на държавната граница и други
мерки за опазване на обществения ред, за разрешаване на миграционния и бежански
проблем, включените в заповедта и участващи в мероприятието служители на МВР
получават допълнително хранителни продукти на стойност 1.20 лева на смяна. В
исковата си молба ищецът обосновава претенцията си с възлагани му дейности във
връзка с изпълнение на План за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие
на засиления миграционен натиск към територията на България приет през 2013 год.
от МС. Видно от приетия по делото План за изпълнение на допълнителните мерки за
повишаване готовността за реагиране при очакван засилен миграционен натиск по
границите на Република България, периодът на неговото изпълнение е бил от месец
април до месец декември 2014 год., т.е. той е приключил преди исковия период и
претенцията на ищеца следва да се отхвърли.
Ищецът желае да му се заплатят
сторените разноски. Същите са в размер на
500 лева, съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие от
27.05.2019 год. Същите му се дължат частично с оглед отхвърлянето на единия иск,
като съдът съобрази направените изменения на исковете и са в размер на 491.54
лева.
Ответникът е претендирал възнаграждение
за юрисконсулт, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя на 300.00
лева. Съгласно отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, му се следват разноски в размер на 5.07 лева.
По компенсация ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 486.47 лева.
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, и доколкото вземането за извънреден труд не съставлява
публично вземане – по аргумент от чл. 84, т. 1 от ГПК и чл. 162, ал. 2 от ДОПК,
държавната такса, от която на основание чл.126 от ЗДС ищецът е освободен,
следва да бъде заплатена по сметка на съда от ответника, съобразно уважените
част от исковете в размер на общо 158.13 лева, както и 196.62 лева-
възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Главна дирекция
Гранична полиция – МВР с адрес гр. С*, бул. К* М* Л*№ * чрез РД Гранична полиция- Русе, да заплати на Г.П.Ф., ЕГН ********** *** сумите:
1459.22 лева за положен от
него извънреден труд от 212.212 часа
в периода от 03.06.2016 год. до 03.06.2019 год., 192.87 лева- обезщетение за забава върху главницата, считано падежа
на всяка претенция до 03.06.2019 год., 103.20
лева- равностойност на ободряващите напитки, които не са били предоставени
на ищеца за периода от 03.06.2016 год. до 03.06.2019 год., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на иска- 03.06.2019 год. до
окончателното изплащане на задълженията.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.П.Ф., ЕГН **********
*** против Главна дирекция
Гранична полиция – МВР с адрес гр. С*, бул. К*М* Л* № *
чрез РД Гранична полиция- Русе иск за заплащане на
паричната равностойност на незаплатените на ищеца суми за хранителните продукти за периода
03.06.2016 год.- 03.06.2019 год. в размер на 30.20 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2019
год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция
Гранична полиция – МВР с адрес гр. С*, бул. К* М* Л* № *, представлявана от пълномощника юрисконсулт Й* С* да заплати на Г.П.Ф., ЕГН **********
*** сумата 486.47 лева- разноски
по делото по компенсация.
ОСЪЖДА Главна дирекция
Гранична полиция – МВР с адрес гр. С*, бул. К* М* Л* № *, представлявана от пълномощника юрисконсулт Й* С** да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата 158.13 лева – държавни такси по уважените
искове и 196.62 лева- възнаграждение
на вещото лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: