МОТИВИ към присъда от
15.01.19 г. по НОХД№ 1260/18 г. на ВРС:
Подсъдимият К.В.Т. *** предаден на съд по внесен от ВРП
обвинителен акт за това, че за времето от м.11.2016 г. до м.11.2018 г.
включително, в гр.В., след като е осъден с влязло в сила решение по
гр.д.№372/16 г.по описа на РС-М.да издържа свой низходящ – син К.К.Т.,
съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 24 месечни вноски по 150.00 лв. на обща стойност 3600.00
лв.-престъпление по чл.183, ал.1 НК.
Съдебното производство се разви при условията и по реда на чл.371, т.2 НПК,
като с определение от 15.01.19 г. съдът одобри направеното от подсъдимия
самопризнание и обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата без да
събира непосредствено доказателства.
Участващият по делото прокурор поддържа внесеното обвинение без изменения и
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, с
отложено изпълнение по чл.66, ал.1 НК за срок от три години.
Подсъдимият Т., лично и с упълномощения си защитник също
пледират за налагане на условно наказание лишаване от свобода, в предвидения в закона минимален размер.
След анализ на събраните по делото доказателства и в рамките на
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намери за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Т. и свидетелката Е.Д. живеели на съпружески начала,
като от времето на съвместното им съжителство
имат родено едно дете-К.К.Т., род.на 07.08.15 г. През същата 2015 г., подс.Т. и св.Д. се
разделили, като подсъдимият заминал за А., където периодично живее и работи,
като не поддържа връзка и контакти с детето.
С влязло в сила на 24.08.16 г. решение по гр.д.№372/16 г. на РС-М., подс.Т.
бил осъден да заплаща на св.Д. в качеството й на майка и законен представител
на детето, месечна издръжка в размер на
150.00 лв.
След влизане в сила на горепосоченото решение, за което бил
уведомен от своята баба, подсъдимият заплатил само три месечни вноски за
издръжка, след което не е плащал изобщо дължимата издръжка, като за периода от
м.11.2016 г. до м.11.18 г., включително, задълженията за издръжка възлизат на
общо 24 бр.месечни вноски от по 150.00 лв. в общ размер на 3600.00 лв. Така изложената фактическа обстановка,
съдът възприе въз основа на събраните и приобщени по съответния процесуален ред
гласни и писмени доказателства, а именно: самопризнаието на подс.Т., подкрепено
със свидетелските показания на Е.Д., заверено копие от осъдителния съдебен акт
за издръжка, акт за раждане на дете, характеристика и свидетелство за съдимост
на подсъдимия, справки от СИС при ВРС и Община-В..Данните от въпросните
доказателствени източници са еднопосочни, безпротиворечиви и не се оспорват от
страните, поради което и не се налага по-подробното им обсъждане.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа
на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, съдът прие
от правна страна следното: по делото безспорно се установи, че в периода м.11.16
г. до м.11.2018 г. включително, като е имал задължение да издържа свой
низходящ-син К., установено с влязъл в сила съдебен акт, подсъдимият съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на общо 24 месечни вноски на обща
стойност 3600.00 лв.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал обществената опасност на поведението си и на последиците
от него и е целял пряко тези последици.
При тези съображения са налице всички обективни и субективни признаци на
престъплението по чл.183, ал. НК, за което и съдът призна подс.Т. за виновен с
присъдата си, съгласно изложеното по-горе.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, съдът отчете от една страна като смекчаващи вината
обстоятелства- направеното самопризнание и оказано съдействие за изясняване на
случая още на досъдебната фаза, проявената самокритичност, добри
характеристични данни по местоживеене и чистото съдебно минало. Като отегчаващи
вината обстоятелства се отчететоха обществената опасност на настоящето деяние,
с оглед големия период на времеизвършването му и продължителното неглижиране на
интересите на детето. Така отчетените обстоятелства мотивираха съда да определи
на подсъдимия по-тежкото от предвидените в чл.183, ал.1 НК алтернативни наказания
-лишаване от свобода, но в минимален размер от три месеца. Поради този минимален
размер, последваща задължителната редукция по чл.58а, ал.1, вр.чл.54 НК с 1/3-
та, е невъзможна и неприложима.
При последващата преценка за начина на изпълнение на наложеното наказание
лишаване от свобода и преценявайки отново обществената опасност на
престъплението и личната такава на дееца, съдът намери, че за постигане на
целите на чл.36 НК не е наложително отделяне на подсъдимия от обществото,
поради което и при липса на други законови пречки по чл.66, ал.1 НК отложи
изпълнението на наказанието на това основание за срок от три години, считано от
влизане на настоящата присъда в сила.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: