Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 25.06.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На единадесети юни 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 541 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.245 КТ.
Ищецът
Е. А. да С. твърди в исковата си молба, че е
сключил с ответника договор за наемане на професионален футболист на
31.05.2016г., регистриран под № 242 в Сдружение "Български футболен съюз”,
което единствено ръководи и администрира организирания футбол като спортна игра
в България. Договорът бил сключен със срок на действие до 31.05.2018г. и
месечно брутно възнаграждение в размер на 3 000 евро. С две допълнителни
споразумения от 31.05.2018г. към този трудов договор, срокът му бил удължен до
31.05.2020г. и било определено основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 1300 лв. и допълнително месечно трудово възнаграждение в размер на 2 400 лв.
Ищецът твърди, че въпреки добросъвестното изпълнение на
трудовите задължения, ответника не му платил следните суми за трудови
възнаграждения:
1. По договор №242 от 31.05.2016г., както следва:
за месец февруари 2018г. - 400 лв.
за месец април 2018г. - 3 000 евро, с равностойност 5 867
лв.
за месец май 2018г. - 3 000 евро, с равностойност 5 867
лв.
2. По допълнителните споразумения към договор №242 от
31.05.2016г., както следва:
за месец август 2018г. - 3 700 лв.
за месец септември 2018г. - 2 700 лв.
за месец октомври 2018г. - 3 700 лв.
за месец ноември 2018г. - 3 700 лв.
за 13 дни от месец декември 2018г. - 1 800 лв.
Общата брутна сума, която имал да получава ищецът от
„Футболен клуб Верея” Стара Загора по трудовото си правоотношение възлизала на
27 734 лв. Съгласно чл.Ш.2 от договор 242 от 31.05.2016г. сумите били дължими
до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Въпреки,
многократните разговори с ръководството на клуба и до настоящия момент нямало
плащания на горепосочените суми.
С уведомление за прекратяване на трудов договор без
предизвестие от 13.12.2018г., вх.№069/14.12.2018г., ищецът уведомил „Футболен
клуб Верея” Стара Загора, че на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда
и раздел IX от договор №242 от 31.05.2016г., прекратява без предизвестие договор
за наемане на професионален футболист №242 от 31.05.2016г. и допълнителните
споразумения към него, считано от датата на получаване на уведомлението, поради
забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение от работодателя.
С решение от 16.01.2019г. на Спортно-техническата комисия
на Сдружение "Български футболен съюз" било констатирано прекратяване
на трудовия договор на ищеца без предизвестие, поради неплатени месечни
възнаграждения от футболния клуб.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца общо сумата от 27 734 лв., представляваща неплатени месечни трудови
възнаграждения от които: за месец февруари 2018г. - 400 лв., за месец април
2018г. - 5 867 лв., за месец май 2018г. - 5 867 лв., за месец август 2018г. - 3
700 лв., за месец септември 2018г. - 2 700 лв., за месец октомври 2018г. - 3
700 лв., за месец ноември 2018г. - 3 700 лв. и за 13 дни от месец декември
2018г. - 1 800 лв., ведно със законната лихва върху, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
В хода на делото по искане на ищеца на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на обективно
съединените искове за неизплатено трудово възнаграждение, като
същите да се считат заведени за сумата от общо 23 321,86лв., вместо
първоначално претендираната от 27 734лв., както следва:
за месец февруари 2018г. – 949,52лв.,
за месец април 2018г. – 4958,29 лв.,
за месец май 2018г. – 4958,29 лв.,
за месец август 2018г. – 3007,55 лв.,
за месец септември 2018г. – 1997,55лв.,
за месец октомври 2018г. – 3007,55лв.,
за месец ноември 2018г. – 3007,55лв.,
за 13 дни от месец декември 2018г. – 1435,56лв.
Ответникът
СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „ФУТБОЛЕН КЛУБ
ВЕРЕЯ” Стара Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва
предявените искове по основание и размер.
Не оспорва, че между страните са бил сключен Трудов
договор №242 от 31.05.2016г., отразен в Български футболен съюз , чийто срок
бил до 31.05.2018г. и в който било фиксирано изплащане на брутно трудово възнаграждение
в размер на 3000 евро. Не оспорва, че на 31.05.2018г. било подписано
Споразумение за удължаване срокът на горепосочения договор до 31.05.2020г.,
както и за изменение размерът на трудовото възнаграждение, което възлизало на
1300лв брутна сума. Със Допълнително
споразумение №2 от 31.05.2018г. била постигната договорка работодателят да
изплаща на работника допълнително трудово възнаграждение в размер на 2400лв.,
сума която следва работодателят да прибавя към основното месечно трудово
възнаграждение в спазване на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и по-специално на Глава четвърта - Изчисляване на полагащите
се трудови възнаграждения.
Заявява, че претенцията на ищеца се базирала на сборуване
на цифрите посочени за възнаграждение без от тях да са приспаднати всички
припадащи се удръжки, които работодателят следвало да извърши от всяка сума,
която изплаща на работника/служителя като възнаграждение.
В потвърждение на гореизложеното представя разходни
касови ордери за изплатено на Е. А. да С. трудово възнаграждение от СНЦ ФК
„Верея" Стара Загора. Съгласно РКО №07/15.04.2018г. на ищеца била
изплатена сумата от 8800лв, представляваща работна заплата за месеците декември
2017г. и януари 2018г., или чиста сума за получаване за всеки от месеците -
4400лв; 2бр. РКО от 23.04.2018г., съгласно които за месец март 2018г. на ищеца
било изплатено възнаграждение 4400лв.
Счита, че претенцията на ищеца за заплащане трудово
възнаграждение за месеците април и май 2018г. в размер на 3000евро с
равностойност 5 867лв. е неоснователна. По отношение на дължимите суми по
подписаните между страните допълнителни споразумения, се позовава на вносна
бележка от 03.07.2018г. за 3400лв. за заплащане на РЗ за м.06.2018г. и 2бр. РКО
от 28.08.2018г. в общ размер на 3400лв. за заплащане на РЗ за м.07.2018г. и
заявява, че са заплатени суми от работодателя, които надхвърлят дължимото
трудово възнаграждение за съответните месеци, което реално възлиза на 3082,43лв.
месечно, т.е. налице е частично плащане от страна на Клуба на просрочени спрямо
работника/служителя трудови възнаграждения за предходни месеци.
Претенциите за месеците август, септември, октомври,
ноември и 13 дни от месец декември 2018г. също счита за неоснователни, тъй като
те също са основани само и единствено на изваждането на сумите от
допълнителните споразумения без да се вземат предвид извършените през периода
плащания и без да са приспаднати законоустановените задължителни удръжки.
С оглед гореизложеното счита, че предявените срещу „ФК
ВЕРЕЯ" СНЦ искове се явяват неоснователни и недоказани, и моли същите да
бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 31.05.2016г. между страните по делото е сключен Договор
за наемане на професионален футболист №242, по силата на който ответникът СНЦ „ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара
Загора предложил, а ищецът Е. А.
да С. приел да упражнява състезателни права в
полза на клуба, съгласно условията на договора и срещу заплащане на уговореното
възнаграждение, за срок от две години, считано от 31.05.2016г. до 31.05.2018г. В
раздел ІІІ.2 страните са уговорили месечно трудово възнаграждение в размер на 3000
евро, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи.
С допълнително споразумение от 31.05.2018г. страните са
уговорил удължаване на срока на договора до 31.05.2010г. и месечно трудово
възнаграждение 1300лв. С допълнително споразумение №2 от 31.05.2018г.
работодателят СНЦ „ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара
Загора се е задължил да заплаща на Е. А.
да С. всеки месец допълнително трудово
възнаграждение от 2400 лв.
С уведомление вх.№69/14.12.2019г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ,
считано от 14.12.2018г.
Съгласно чл.242 КТ
положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Основното задължение на
работодателя по трудово правоотношение е да заплаща на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение /чл.128 т.2 КТ/. Изпълнението на това задължение
е гарантирано в чл.245 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за
страната. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът добросъвестно е
изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответника не е
направил възражение относно това обстоятелство, поради което същия дължи
изплащане на разликата до пълния размер на трудово възнаграждение договорено
между страните, ведно със законната лихва. Трудовото възнаграждение за процесния
период е било изискуемо с оглед установеното в чл.270 КТ задължение в тежест на
работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки
месец, доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение е било
изискуемо и ликвидно, установено по основание и размер.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на
начисленото от ответника трудово възнаграждение на ищеца за процесния период
след приспадане на дължимите удръжки е както следва: за месец февруари 2018г. –
949,52лв., за месец април 2018г. – 4958,29 лв., за месец май 2018г. – 4958,29
лв., за месец август 2018г. – 3007,55 лв., за месец септември 2018г. – 1997,55лв., за
месец октомври 2018г. – 3007,55лв., за месец ноември 2018г. – 3007,55лв., за 13
дни от месец декември 2018г. – 1435,56лв., или общо 23 321,86лв.
и същото не е изплатено.
Предвид така обсъдените доказателства съдът намира, че исковете
за неизплатено трудово възнаграждение за периода м.02.2018г. до м.12.2018г. след изменението по чл.214 ГПК се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени в пълен размер. Дължимите
на ищеца трудови възнаграждения следва да бъдат присъдени като чиста сума, а не
като БТВ, тъй като удръжките, които работодателя следва да направи за ДОД и ДОО
са публично – правно задължение към държавата и следователно размера им се
приспада от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение, т.е.
тези удръжки не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл.128 КТ
на работника /в т.см. решение № 1715/05.02.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1019/2002
г., III
г.о/.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. с на чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК във вр. с чл.72 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът
да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 932,87
лв. държавна такса, както и сумата от 340,00лв. възнаграждение за вещо лице.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА СНЦ „ФК ВЕРЕЯ” Стара Загора, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр.Ст.Загора, ул.Св.Княз Борис І №183 вх.В ап.19, представлявано
от Християн Пламенов Първанов, да заплати на Е. А. ДА С., роден на ***г. в
Бразилия, ЛЧН **********, с адрес ***, съдебен адрес *** – адв.К.К., сумата от
общо 23 321,86лв., неизплатено
трудово възнаграждение за периода м.02.2018г. до м.12.2018г., ведно със законната лихва от завеждане на исковете 28.01.2019г.
до окончателното плащане, както следва:
949,52лв., неизплатено трудово възнаграждение за месец
февруари 2018г.,
4958,29 лв., неизплатено трудово възнаграждение за месец
април 2018г.,
4958,29 лв., неизплатено трудово възнаграждение за месец
май 2018г.,
3007,55 лв., неизплатено трудово възнаграждение за месец
август 2018г.,
1997,55лв., неизплатено трудово възнаграждение за месец
септември 2018г.,
3007,55лв., неизплатено трудово възнаграждение за месец
октомври 2018г.,
3007,55лв., неизплатено трудово възнаграждение за месец
ноември 2018г.,
1435,56лв., неизплатено трудово възнаграждение за месец
декември 2018г.
ОСЪЖДА СНЦ „ФК ВЕРЕЯ” Стара Загора, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр.Ст.Загора, ул.Св.Княз Борис І №183 вх.В ап.19, представлявано
от Християн Пламенов Първанов да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната
власт сумата от 932,87 лв. държавна
такса.
ОСЪЖДА СНЦ „ФК ВЕРЕЯ” Стара Загора, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Св.Княз Борис І
№183 вх.В ап.19, представлявано от Християн Пламенов Първанов да заплати по
сметка на Районен съд Ст.Загора сумата от 340,00лв.
за възнаграждение за вещо лице.
Присъдената
сума за издръжка може да бъде заплащана по банкова сметка *** ***, „Уникредит Булбанк”
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от 25.06.2019г., пред
Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :