Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. И., 23.02.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
И.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
– ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на
секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията Йорданова гр.
д. № 421 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
М. НА М. И С., Булстат
*********, гр. С. е предявило против СДРУЖЕНИЕ „С. „К. ПО Е., Ф. И М. П. - И.““
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. И., мотел И. иск за заплащане
на сумата от 3757 лева, представляваща главница по фактура №
**********/09.05.2014 г. за наем за месец май 2014 г., сумата от 2288,92 лева,
представляваща мораторна лихва по фактура №
**********/09.05.2014 г. за наем за месец май 2014 г. за периода от
01.07.2014 г. до 30.06.2020 г., сумата от 1490,29 лева, представляваща главница
по фактура № **********/24.03.2014 г. за ел. енергия за периода от 07.01.2014
г. до 06.03.2014 г., сумата от 933,23 лева, представляваща мораторна лихва по
фактура № **********/24.03.2014 г. за ел. енергия за периода от 07.01.2014 г.
до 06.03.2014 г. за периода от 01.05.2014 г. до 30.06.2020 г., сумата от 414,80
лева, представляваща главница по фактура № **********/24.04.2014 г. за ел.
енергия за периода от 07.03.2014 г. до 06.04.2014 г., сумата от 256,18,
представляваща мораторна лихва по фактура № **********/24.04.2014 г. за ел.
енергия за периода от 07.03.2014 г. до 06.04.2014 г. за периода от 01.06.2014
г. до 30.06.2020 г., сумата от 72,32 лева, представляваща главница по фактура №
**********/28.03.2013 г., представляваща главница за вода за периода от 29.01.2013
г. до 08.02.2013 г. и сумата от 52,65 лева, представляваща мораторна лихва по
фактура № **********/28.03.2013 г., за вода за периода от 29.01.2013 г. до
08.02.2013 г., за периода 01.05.2013г. до 30.06.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждането на иска до окончателното заплащане на
сумите.
В исковата молба се
твърди че между страните е бил сключен договор
за наем № 23-00-41/11.05.2012 г. за срок от 10 години на част от спортен
обект – публична държавна собственост, находящ се в гр. С.. Месечната наемна
цена е 3757 лева, като съгласно договора наемателят е дължал заплащането на
разходите за консумативи, свързани с експлоатацията на имота. Наемателят
системно не изпълнявал задълженията си, като със споразумение от 06.06.2014 г.
договорът е бил прекратен. Ответното сдружение дължи сумата от 75 766,16
лева, представляваща неплатен наем за периода от месец септември 2012 г. до
месец юни 2014 г., сумата от 30 608,25 лева, представляваща неплатени
разходи за ел. енергия за периода от месец октомври 2012 г. до месец април 2014
г., сумата от 9169,01 лева, представляваща неплатени разходи за вода за периода
от месец юли 2012 г. до месец февруари 2012 г., сумата от 81 986,98 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху всяко едно от задълженията.
Претендира се общата
сума от 9265,99 лева, която представлява част от общо дължимата сума от
197 530,40 лева по договор № 23-00-41 от 11.05.2012 г.
Ответникът не е намерен на регистрирания му адрес, поради което и на
основание чл. 50, ал. 2 ГПК съобщенията са приложени по делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното от фактическа страна:
Съгласно договор за наем
№ 23-00-41/11.05.2012 г. Министерство на физическото възпитание и спорта е
отдало под наем на С. „К. ПО Е., Ф. И М. П. - И.“ част от спортен обект –
публична държавна собственост, находящ се в гр. С., район „С.“, местността „К.
БАН IV-ти километър“, бул. „А. Й.“, обособена част от УПИ I“МО-комплекс ЦСКА“,
представляващ открити плувни басейни със застроена площ от 1290,77 кв. м, Н=2.2
м, стоманобетонна конструкция, година на построяване 1985 г. и застроена площ
от 546,89 кв. м, Н=5.2 м, за скокове стоманобетонна конструкция, година на
построяване 1985 г. и трибуни към открити басейни. Страните са уговорили, че
срокът на договора е 10 години и влиза в сила от 01.04.2012 г., като месечната
наемна цена е 3757,00 лева, платима до 20-то число на текущия месец. В чл. 3,
ал. 2 от договора е уговорено, че разходите за консумативи, свързани с експлоатацията
на имота /ел. енергия, вода/ се заплащат от наемателя в 10 дневен срок сред
получаване на фактура от наемодателя.
Видно от представеното
споразумение за прекратяване на договора за наем от 06.06.2014 г. страните на
основание ч. 11, ал. 2, т. 1 от Договора са го прекратили по взаимно съгласие.
По делото са представени
фактури за начислен месечен наем за периода от месец септември 2012 г. до месец
юни 2014 г на обща стойност 75 766,16 лева, фактури за неплатени разходи за ел.
енергия за периода от месец октомври 2012 г. до месец април 2014 г. на обща
стойност 30608,25 лева, фактури за неплатени разходи за вода за периода от
месец юли 2012 г. до месец февруари 2013 г. на обща стойност 9169,01 лева.
С оглед установените фактически обстоятелства,
съдът достигна до следните правни изводи:
По иска
с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД
Договорът за наем е двустранен, възмезден, консенсуален
и неформален договор. За да възникне облигационната връзка между страните е
достатъчно те да постигнат съгласие за отдаване на вещта и цената за нейното
ползване. Уредбата на договора за наем е в чл. 228
ЗЗД и за да се квалифицира
като такъв трябва да са налице две предпоставки - отдаване на определена вещ за
временно ползване и плащане на наемна цена за ползването на вещта.
В случая съдът приема, че в хода на
производството несъмнено бе установено, че между М. НА М. И С. и на С. „К. ПО Е., Ф. И М.
П. - И.“ е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което министерството е отдало под
наем стопанисван от него спортен обект, като на 06.06.2014 г. договорът е бил
прекратен по взаимно съгласие между страните.
В чл. 232, ал. 2 ЗЗД е предвидено,
че наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на
вещта.
Наемодателят е изпълнил
задължението си по него /това обстоятелство не е оспорено от наемателя/, като е
предоставил за ползване на наемателя обекта, предмет на договора, което
обстоятелство е установено от издадените фактури от наемодателя.
Ответникът не оспорва и твърденията
на ищеца за това, че от месец септември 2012 г. до датата на прекратяване на
договора не е изпълнявал задълженията си за заплащане на дължимия месечен наем
и за заплащане на дължимите суми за ел. енергия и вода, които са свързани с
експлоатацията на обекта.
След като договорът е бил изрично
прекратен едва на 04.06.2014 г., независимо от обстоятелството, че неплащането
на наемната цена е било основание за прекратяване на договора от страна на
наемодателя далеч по-рано във времето, то задълженията на наемателя за
заплащане на дължимия наем съществуват за претендирания период – от месец
септември 2012 г. до месец юни 2014 г. и възлизат на 75 766,16 лева.
Размерът на дължимия от ответника
наем е установен от клаузите на сключения между страните договор и приложените
фактури.
Ето защо съдът намира, че ищецът
доказа основанието, на което претендира заплащане от ответника на сумата от
3757,00 лева, представляваща главница по фактура № **********/09.05.2014 г. за
наем за месец май 2014 г., предявена
като частичен иск от общото задължение, което възлиза на 75766,16 лева лева,
поради което предявеният иск за главницата е изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
Основателна е и акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на
законната лихва от датата на падежа на задължението – 01.07.2014 г. до
30.06.2020 г., чийто размер, изчислен от съда в съответствие с чл. 162 ГПК,
съответства на предявения – 2288,92 лева.
По отношение на претенцията за
заплащане на разходите за ел. енергия и вода за имота, съдът приема, че
претенцията също е основателна.
Както бе посочено съгласно чл. 232,
ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща освен наемната цена, но и разходите, свързани с използването
на наетата вещ. Несъмнено е, че разходите за ел. енергия и за вода са свързани
с ползването на имота, поради което и в съответствие със сключения между
страните договор наемателят дължи плащането на тези разходи.
В случая ищецът е предявил
частична претенция от общия размер на задължението за ел енергия на стойност
30 608,25 лева, като претендира сумата от 1490,29 лева, представляваща
главница по фактура № *********/24.04.2014 г. за ел. енергия за периода от
07.01.2014 г. до 06.03.2014 г. и сумата от 414,80 лева, представляваща главница
по фактура № *********/24.04.2014 г. за периода от 07.03.2014 до 06.04.2014 т.
Върху тези суми ответникът дължи и
обезщетение за забава, което възлиза на 933,23 лева върху сумата по фактура №
*********/24.04.2014 г. за периода от 01.05.2014 г. до 30.06.2020 г., и сумата от
256,18 лева, представляваща мораторна лихва по фактура № **********/24.04.2014
г. за периода от 01.06.2014 г. до 30.06.2020 г.
Същото се отнася и за
претенцията на ищеца за заплащане на разходи за вода, като отново предявеният
иск е частичен от общия размер на задължението на ответника, което е 9169,01
лева, поради което и следва да се уважи претенцията за сумата от 72,32 лева,
представляваща главница по фактура № **********/28.03.2013 г. за периода от
29.01.2013 г. до 08.02.2013 г.
Ответникът дължи и
сумата от 52,65 лева, представляваща мораторна лихва по фактура №
**********/28.03.2013 г., като обезщетението за забава е изчислено за периода
от падежа 01.05.2013г. до 30.06.2020 г.
По разноските:
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски в размер на 370,64 лева за заплатена държавна такса.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С. „К. ПО Е., Ф. И М. П. - И.“, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. И., п.к. № ****, мотел „И.“,
автомагистрала „Тракия“, 43-ти километър, ап. офис 1, представлявано от А. М.
Г. – председател ДА ЗАПЛАТИ на
М. НА М. И С., БУЛСТАТ *********, адрес: гр. С., бул. „В. Л.“ № **
1. Сумата от 3757,00 лв.
/три хиляди седемстотин петдесет и седем лева/, представляваща главница по
фактура № **********/09.05.2014 г. за наем за месец май 2014 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждането на иска – 30.06.2020 г., до
окончателното заплащане на сумата.
2. Сумата от 2288,92 лв.
/две хиляди двеста осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 3757,00 лева по фактура № **********/09.05.2014 г. за наем за месец май
2014 г. за периода от 01.07.2014 г. до 30.06.2020 г.;
3. Сумата от 1490,29 лв.
/хиляда четиристотин и деветдесет лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща главница по фактура № **********/24.03.2014 г. за ел. енергия за
периода от 07.01.2014 г. до 06.03.2014 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждането на иска – 30.06.2020 г., до окончателното заплащане на
сумата;
4. Сумата от 933,23 лв.
/деветстотин тридесет и три лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху сумата от 1490,29 лева по фактура № **********/24.03.2014
г. за ел. енергия за периода от 07.01.2014 г. до 06.03.2014 г. за периода от
01.05.2014 г. до 30.06.2020 г.;
5. Сумата от 414,80 лв.
/четиристотин и четиринадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща
главница по фактура № **********/24.04.2014 г. за ел. енергия за периода от
07.03.2014 г. до 06.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждането на иска – 30.06.2020 г., до окончателното заплащане на сумата;
6. Сумата от 256,18 лв.
/двеста петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху сумата от 414,80 лева по фактура № **********/24.04.2014 г. за ел.
енергия за периода от 07.03.2014 г. до 06.04.2014 г. за периода от 01.06.2014
г. до 30.06.2020 г;
7. Сумата от 72,32 лв.
/седемдесет и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща главница по
фактура № **********/28.03.2013 г. за вода за периода от 29.01.2013 г. до
08.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на
иска – 30.06.2020 г., до окончателното заплащане на сумата;
8. Сумата от 52,65 лв.
/петдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху сумата от 72,32 лева по фактура № **********/28.03.2013 г., за вода
за периода от 29.01.2013 г. до 08.02.2013 г., за периода 01.05.2013г. до
30.06.2020 г.
Които представляват вземания в размер на 9265,99
лева, предявени като част от обща сума, в размер на 197 530,40 лева,
дължима по договор № 23-00-41 от 11.05.2012 г.
ОСЪЖДА С. „К. ПО Е., Ф. И М. П. - И.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. И., п.к. № ****, мотел „И.“, автомагистрала „Тракия“, 43-ти
километър, ап. офис 1, представлявано от А. М. Г. – председател ДА ЗАПЛАТИ на М. НА М. И С., БУЛСТАТ *********,
адрес: гр. С., бул. „В. Л.“ № **, сумата от 370,64 лв. /триста и седемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/