№ 165
гр. Русе, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Й.ов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Й.ов Административно
наказателно дело № 20234520200013 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД, депозирана
против наказателно постановление № 18-2200027/03.11.2022г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл. 415в, ал. 1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 3, ал. 1 , т. 1б
от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, тъй като е издадено при неправилно
приложение на материалния закон, а така също и при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Във връзка с тези твърдения се
инвокират доводи, че наказателното постановление е издадено в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като
не съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно, а в
обстоятелствената част на наказателното постановление наказващият орган е
изложил единствено фактите установени с АУАН, както и че посочените
действия или бездействия на работодателя представляван нарушение, но не е
посочено кои законови разпоредби административнонаказващият орган е
1
приел за нарушени, както изисква императивната норма на чл. 57, ал. 1, т. 6
ЗАНН. Излагат се доводи, че наказателното постановление е посочено от коя
дата е нарушението, но не и мястото на извършване на същото, както изисква
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН. На следващо място се развиват
съображения, че наказващия орган е наложил имуществена санкция на
основание чл. 414, ал. 1, вр. чл. 415в, ал. 1 КТ, като разпоредбата на чл. 414,
ал. 1 КТ е абсолютно несъотносима към нарушението и наложената санкция в
размер на 300 лева и това непрецезиране на правното основание за налагане
на наказание също представлява тежък порок, тъй като е налице грешно
посочено правно основание за налагане на наказание. Релевират се доводи, за
приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за маловажност на вмененото
нарушение, което е отстранено веднага след съставянето на АУАН и не са
настъпили вредни последици, както за работника, така и спрямо държавата.
На последно място се излагат доводи, че е налице основание за изменение на
наказателното постановление, в частта касаеща размера на имуществената
санкция, тъй като няма установен рецидив в работата на дружеството, касаещ
трудовите правоотношения с работниците и командироване на служители в
разрез с Наредба № 5 и не се касае за системни нарушения на дружеството в
сферата на трудовите правоотношения. Моли се да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено изцяло оспореното наказателно
постановление, като незаконосъобразно или в условията на алтернативност да
бъде изменено, като бъде намален размерът на имуществената санкция от 300
лева на минималния предвиден размер, съгласно чл. 415в КТ.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните
прения инвокира идентични със съдържащите се в жалбата фактически и
правни доводи. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В
подкрепа на тази своя теза инвокира доводи, че в наказателното
постановление е цитирана нарушената правна разпоредба, както и има
изложени мотиви за приложението на състава за маловажност по чл. 415в, ал.
1 КТ, а така също и мотиви във връзка с индивидуализацията на конкретния
размер на наложената имуществена санкция в максималния размер. Моли се
2
да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 23.08.2022г. е била извършена проверка по документи за спазване на
трудовото законодателство на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД, в хода на която
било констатирано, че работодателят е командировал работника П. Л. Г.,
ЕГН: **********, за периода от 18.04.2022г. до 17.10.2022г. в Германия, с
допълнително споразумение от 14.04.2022г., към трудов договор №
079/14.02.2020г., на основание чл. 121а от КТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги и като работодателят не е подал до ТД на
НАП, уведомление, съгласно приложение № 1, в тридневен срок от
изменение на трудовия договор на П. Л. Г., ЕГН: ********** по чл. 121а, ал.
1, т. 1 КТ.
Във връзка с така установените факти срещу дружеството жалбоподател
бил съставен АУАН № 18-2200027/26.08.2022г., в което така установените
факти били субсумирани като нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1б от Наредба №
5/23.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 КТ. Прието е, че нарушението е от 19.04.2022г.
АУАН бил подписан без да бъдат изложени възражения.
3
Такива не били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
След съставянето на АУАН наказаното дружество е представило
уведомление по чл. 3, ал. 1, т. 1б от Наредба № 5/23.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ, вр.
чл. 121а, ал. 1, т.1 КТ по отношение на работника П. Л. Г., ЕГН: **********.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл. 415в, ал. 1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 3, ал. 1 , т. 1б
от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, извършено на 19.04.2022г.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да
налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и
кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, а както гласните, така и писмените доказателствени
средства се намират в корелативно единство и безспорно установяват
приетите за осъществили се факти от обективната действителност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Нарушението е описано подробно, както в акта, така и в издаденото
въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната
4
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството нарушител. Не е налице противоречие между
приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
дружеството жалбоподател.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП
не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило
правата на дружеството жалбоподател да разбере, за какво конкретно
нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да
реализира на правото си на защита и не са били ограничени по никакъв начин,
процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че
наказателното постановление е издадено при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията
на дружеството жалбоподател, че наказателното постановление е издадено в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като
не съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, в
същото изрично е посочена приетата за нарушена разпоредба, а именно тази
на чл. 3, ал. 1, т. 1 б от Наредба № 5 от 29.12.2002г. съдържанието и реда за
изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, така също и разпоредбата, въз
основа на която е възникнало задължението за работодателя, а именно
разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ. Доколкото е ангажирана отговорност
на юридическо лице, същата е безвиновна и не следва в наказателното
постановление да се обсъжда въпрос за виновно поведение.
Във връзка с твърденията, касаещи нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 3
ЗАНН, досежно липса на мястото извършване на нарушението, следва да бъде
посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 4 ЗАНН, когато не може да
се определи точно местоизвършването на нарушението, компетентен да
разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се
намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-
5
напред е образувано производството. В конкретния случай
административнонаказателното производство е образувано, на основание чл.
36, ал. 1 ЗАНН, със съставянето на АУАН от старши инспектор към Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе и наказателното постановление е издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, поради и което
непосочването на конкретно място на нарушението в НП не е довело и до
нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е
упражнило правото си на жалба и същата е разгледана от
местнокомпетентния съд.
Без опора в закона са твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ е неотносима. Санкцията,
която следва да бъде наложена на дружеството жалбоподател, за извършеното
от него нарушение е именно тази по чл. 414, ал. 1 КТ, но предвид
обстоятелството, че наказващия орган е приел, че се касае за маловажен
случай е намерила приложение разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 НК и не е
налице непрецизно и грешно посочване на санкционната разпоредба.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, следното:
Административнонаказателната отговорност на дружеството е
ангажирана за нарушение по чл. 3, ал. 1 , т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, която
задължава работодателя, в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ да изпрати
уведомление, съгласно приложение № 1 в ТД на НАП в тридневен срок от
промяната.
Разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ касае командироване на
работник или служител на територията на друга държава – членка на
Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
В настоящия случай допълнителното споразумение, с което
работникът е командирован е сключено на дата 14.04.2022г. и съответно
тридневния срок по чл. 3, ал. 1 , т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, изтича
на 18.04.2022г. (понеделник)
Уведомлението по чл. 3, ал. 1 , т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, вр. чл.
6
121а, ал. 1, т. 1 КТ е подадено от дружеството жалбоподател на 07.09.2022г.,
след установяване на нарушението и съставянето на АУАН.
С неизпълнение на задължението си за регистриране, на основание
чл. 3, ал. 1 , т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, на сключено допълнително
споразумение по чл. 121а КТ, в предвидения в закона тридневен срок,
дружеството жалбоподател е осъществило състава на нарушението по чл. 3,
ал. 1 , т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане
на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, за което приложимата санкционна
разпоредба е именно тази по чл. 414, ал. 1 КТ.
Доколкото след съставянето на АУАН и преди издаване на
наказателното постановление нарушението е отстранено по предвидения в
закона ред, както и че от същото не са произтекли вредни последици,
правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ.
Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ е специална, по отношение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради и което неоснователно и без опора в
закона е искането на процесуалния представител на дружеството
жалбоподател за прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Не се касае и за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9,
ал. 2 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, тъй като извършеното от
страна на дружеството жалбоподател нарушение, с оглед установените в хода
на производството обстоятелства, че се касае за 50 работника, за които не е
подадено уведомление и едновременнно с това уведомленията са подадени
едва след като нарушението е установено от контролните органи не може да
обоснове извод, че липсва обществена опасност или че същата е явно
незначителна.
Не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН
при индивидуализацията на наказанието. В настоящия случай, както беше
посочено се касае за неизпълнение на задължение от страна на дружеството
жалбоподател по отношение на 50 работника. Нарушението е отстранено след
установяването му от контролните органи и близо 5 месеца, след като е
извършено. Отделно от това при извършената проверка на дружеството са
установени и други нарушения на трудовото законодателство, като самата
проверка е приключила с общо 242 броя предписанния за отстраняване на
такива. Всичко това обосновава извод, че правилно и законосъобразно на
7
дружеството е наложена имуществена санкция в максималния предвиден в
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ размер от 300 лева.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно
и законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или
изменение, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
С оглед изхода на делото в полза на наказващия орган, на основание
чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9,
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-
2200027/03.11.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе, с което на „МОМТРЕЙД РУСЕ 2“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Александровска“ № 26,
ет. 4, на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл. 415в, ал. 1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева (триста лева), за нарушение по
чл. 3, ал. 1 , т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ.
ОСЪЖДА „МОМТРЕЙД РУСЕ 2“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Александровска“ № 26, ет. 4
ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА
ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – град СОФИЯ , сумата в размер на 100 (сто)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8