Решение по адм. дело №1565/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.45 ал.17 т.7 от Закона за здравното осигуряване, вр. с чл.46 от Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК.

Жалбоподател е А. Л. ООД [населено място], [ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат В. Х. от АК Бургас.

Ответник е директорът на РЗОК Бургас.

Предмет на обжалване е част от заповед № 02/РД 25-1290/31.07.2025г., издадена от директора на РЗОК Бургас, с която са констатирани нарушения по договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК № 022221/23.01.2025г. и са наложени санкции „финансова неустойка“ по чл.49 ал.1 от договора, както и е разпоредено връщане на получени без основание суми. Обжалваната част на заповедта е относно нарушенията по т.3 и 4, както и относно разпореждането за връщане на получени без основание суми.

В жалбата се оспорват фактическите констатации на органа. Правят се подробни доводи за неспазване на изискуемата от закона форма, за допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на заповедта. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата като излага допълнителни съображения за нейната основателност. Ангажира допълнителни доказателства. Прави искане за отмяна на заповедта в оспорената част. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък.

Ответникът представя заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Прави възражение за неоснователност на жалбата, за което излага подробни съображения в хода на съдебното производство. Иска се отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Приложените по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл. 152, ал. 2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Представено е заверено копие от заповедта, предмет на оспорване, от което се установява нейното издаване. В обстоятелствената част на заповедта органът приел за установени констатациите, визирани в протокол № 471/26.06.2025г. от проверка, извършена въз основа на заповед № 02/РД-25-442/18.03.2025г. и заповед № 02/РД-25-703/28.04.2025г. на директора на РЗОК Бургас. Преписи от заповедите и протокола са приложени като доказателства по делото.

Жалбоподателят има качеството на изпълнител по сключен с НЗОК договор № 022221/23.01.2025г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК (л. 69) и допълнителните споразумения към него от 05.06.2025г. (л.87), от 27.05.2025г. (л.90) и от 03.04.2025г. (л.91). Индивидуалният договор е в сила от 01.01.2025г.

Със заповед № 02/РД-25-442/18.03.2025г., изменена относно срока за извършване на проверката със заповед № 02/РД-25-703/28.04.2025г., и двете на директора на РЗОК Бургас, е разпоредено извършване на пълна проверка на аптека Л. 7, с адрес [населено място], собственост на А. Л. ООД, определен е краен срок на проверката – 30.06.2025г., както и са определени съответните контрольори в РЗОК, които да извършат проверката. В обхвата на проверката е включен контрол, относно спазване клаузите на сключените индивидуални договори 2024г.-2025г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Със заповедта от 18.03.2025г. е определен срок на проверката – 30.04.2025г., който впоследствие е изменен с последващата заповед на 30.06.2025г. Заповед № 02/РД-25-442/18.03.2025г. е връчена на 26.03.2025г. на С. Р.. На същото лице на 30.04.2025г. е връчена и заповед № 02/РД-25-703/28.04.2025г.

Съгласно споразумение № РД-29А-2/27.05.2025г. към индивидуален договор № 022221/23.01.2025г. (л.90) маг.фармацевт Г. К. е заличена като ръководител на аптека Л. 7-[населено място], като на нейно място е вписан маг.фармацевт С. Р..

За извършената проверка в аптека Л. 7-[населено място] е изготвен констативен протокол № 471/26.06.2025г. (л.14). Предмет на настоящото производство са констатациите, посочени под т.3 и т.4 от протокола. Проверката на място в обекта е извършена на 26.03.2025г.

Според констатацията по т.3 от констативния протокол по време на проверката маг.-фармацевтът С. Р. не е представил на проверяващите поискано от тях копие на фискален бон от паметта на фискалното устройство в аптеката, касаещо електронно предписание, за което било извършено доплащане, което възпрепятствало извършване на сравнение дали данните за цените на отпуснатите ЛП, МИ и ДХ и доплащането от ЗОЛ от фискалния бон съответстват на данните от електронното предписание. Посоченото нарушение е определено от проверяващите като такова по чл.36, ал.6, т.2, б. „б“, във вр. с чл.18, ал.1, т.8, б. „б“ от индивидуален договор № 022221/23.01.2025г.

В т.4 от констативния протокол проверяващите са описали, че при влизането си в аптеката не са установени двамата магистър-фармацевти – Г. К. и С. Р.. Обслужването в обекта се извършвало на две гишета от помощник-фармацевти, като липсвала информация относно срока, за който няма да се изпълняват електронни предписания (във връзка с отсъствието на магистър-фармацевтите), както и адреса на най-близката аптека, която има договор с НЗОК. След проведено телефонно обаждане, в 10.30ч. маг.фармацевт С. Р. се явил в аптеката, като обяснил, че бил извикан от работодателя си в [населено място]. В протокола е отразено, че Р. отказал да предостави на проверяващите справка за изпълнените на 26.03.2025г. електронни предписания, като такава била извършена от проверяващите след негово съгласие. В резултат на извършената справка се установило, че на 26.03.2025г. в обекта били отпуснати 12 рецепти по електронно предписание: рецепта № 250851004063/26.03.2025г. на стойност 23.20лв. и бонус 3.88лв.; рецепта № 25085300426В/26.03.2025г. на стойност 23.20лв. и бонус 3.85лв.; рецепта №250855004459/26.03.2025г. на стойност 13.57лв. и бонус 4.28лв.; рецепта №2508550046ВD/26.03.2025г. на стойност 1.48 лв.; рецепта №25085B0094D9/26.03.2025г. на стойност 0.84лв. и бонус 0.43лв.; рецепта № 250850009788/26.03.2025г. на стойност 2.60лв.; рецепта № 25085300998F/26.03.2025г. на стойност 5.12лв. и бонус 0.77лв.; рецепта № 250858009B54/26.03.2025г. на стойност 67.58лв.; рецепта №25085900EED3/26.03.2025г. на стойност 43.93лв. и бонус 6.59лв.; рецепта №250850012AAA/26.03.2025г. на стойност 2.68лв.; рецепта №2508550136DD/26.03.2025г. на стойност 7.08лв. и бонус 2.17лв.; рецепта №2508D013AAF/26.03.2025г. на стойност 9.90лв. (подробно описани в констативния протокол и оспорената заповед). Общата стойност на изпълнените електронни предписания била 223.12лв. За изпълнение на електронните предписания и техните стойности към констативния протокол са приложени и справки от аптечния софтуер относно всяко предписание, заверени с вряно с оригинала от С. Р., както и справки относно заплатените стойности по тези предписания, заверени от служител на РЗОК.

Проверяващите са констатирали, че описаните електронни предписания са изпълнени до 10.00ч., като в аптечния софтуер било вписано, че са изпълнени с УИН на маг.-фармацевт Г. К., като бил вписан дилър – „Р.“, която не била в списъка с магистър-фармацевтите на аптеката. Р. декларирал пред проверяващите, че предписанията са изпълнени от него, а К. била в болничен.

В хода на проверката на място от С. Р. са представени писмени обяснения (л.20). В същите Р. сочи, че не е бил в аптеката при започване на проверката, тъй като бил повикан до складовата база в [населено място] от фирменото ръководство, на където пътувал, когато около 9.30ч. му позвънила колежка от аптеката, че се извършва проверка. В обясненията си Р. потвърждава, че всички електронни предписания на 26.03.2025г., предоставени на проверяващите, били изпълнени от него. Посочва още, че другият магистър-фармацевт – К., била в болничен този ден. В обясненията си Р. е отразил още, че не може да бъде издадено копие на касов бон от рецепта № №2508D013AAF/26.03.2025г., издадена на С. Д. за лекарствени продукти BF181, N399 и N949.

С писмо с изх.№ 02/29-02-303/02.05.2025г. проверяващите поискали от дружеството, стопанисващо аптека Л. 7, да представи информация относно причините за отсъствие на Г. К. на 26.03.2025г. В отговор от управителя на „Аптеки Л.“ ООД била представена декларация, че на посочената дата К. е отсъствала от работа.

При тези данни проверяващите са достигнали до извод, че в аптека Л. 7- [населено място] са отпускани ЛП, МИ и ДХСМЦ от неправоспособно лице, което не е в списъка на магистър-фармацевтите, което представлява нарушение на чл.6, ал.1 от индивидуален договор № 022221/23.01.2025г.

По отношение и на двете нарушения, проверяващите са отбелязали, че се констатират за първи път.

В резултата на извършената проверка с протокола е дадено предложение за нарушението по т.3 от протокола да бъде наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 500лв. на основание чл.49, ал.1 т.19, б. „а“ от индивидуален договор № 022221/23.01.2025г., а за нарушението по т.4 – санкция „финансова неустойка“ в размер [рег. номер]. на основание чл.49, ал.1, т.1, б. „а“ от индивидуален договор № 022221/23.01.2025г. Наред с това е прието, че изплатените суми в общ размер на 223.12лв. по изпълнените електронни предписания по т.4 от протокола представляват неоснователно получена сума – получена без правно основание, която на основание чл.50 индивидуален договор № 022221/23.01.2025г. подлежи на възстановяване едновременно лихвата, начислена за периода от датата на получаване до датата на възстановяване и следва да се заплати в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта.

Констативният протокол е връчен на представител на жалбоподателя по ССЕВ на 26.06.2025г. В предоставения срок от А. Л. ООД е постъпило възражение срещу констатациите по т.3 и т.4, както и относно извода за неоснователно получени суми, от констативния протокол. Към възражението си дружеството е представило и копие от касов бон, издаден на 26.03.2025г., в обект аптека Л. 7-[населено място], на обща стойност от 40.63лв. Касовият бон включва следните лекарствени медикаменти: EGITROMB FILM-COATED TABLET 28 FILM-COATED TABLET на стойност 15.95лв.; VICETIN TABLET 10MG X90 90 TABLET на стойност 15.23лв.; ПАРАЦЕТАМ 1200МГ САШЕТА ХИМАКС 20POWDER FOR ORAL SOLUTION на стойност 9.45лв.

Във връзка с постъпилото възражение е сформирана арбитражна комисия в състав трима представители на РЗОК Бургас и трима представители (магистър-фармацевти) на РФК на БФК Бургас. Комисията е разгледала постъпилото възражение на заседание, проведено на 07.07.2025г., за което е изготвен съответният протокол (л.58). Видно от протокола, в резултат на проведените разисквания арбитражната комисия не е стигнала до решение по оспорените констатации, поради равен брой противоположни гласове. Представителите на РФК са застъпили становището, че по отношение на констатацията по т.3 от разглеждания констативен протокол проверяващите е следвало да предоставят на жалбоподателя възможност да предостави изискания фискален бон на основание чл.36, ал.6 от индивидуален договор № 022221/23.01.2025г. Съответно са застъпили и становището, че справките от аптечния софтуер не дава достоверна информация относно това кое лице реално е изпълнило електронните предписания. Представителите на РФК считат, че не са допуснати спорните нарушения. От своя страна представителите на РЗОК считат, че фискалният бон е бил наличен в аптеката към момента на проверката, поради което за така изисканото доказателство не бил приложим чл.36, ал.6 от индивидуален договор. Наред с това са изтъкнали, съгласно изготвения протокол, че липсват каквито и да било данни за технически проблем към момента на проверката, както се твърди в подаденото възражение. Същите са се обединили около становището, че процесните електронни предписания са изпълнени от неоправомощено лице – „Р.“, с чужд УИН, което според тях изпълва вмененото на жалбоподателя нарушение по т.4 от констативния протокол.

От контрольор в РЗОК Бургас, отдел ДКИМДПА, е изготвен доклад с вх. № 02/РД-25-4422/17.07.2025 г. до директора на РЗОК Бургас, с който са обобщени резултатите от извършената проверка и взетото решение от арбитражната комисия, като е направено предложение за налагане на санкция на А. Л. ООД, представляваща финансова неустойка в размер на 500лв. за нарушението, установено в т.3 от констативен протокол № 471/26.06.2025г. и финансова неустойка в размер [рег. номер]. за нарушението, установено в т.4 от същия констативен протокол. Определена е също така и сума за възстановяване в размер на 223.12лв., ведно с дължимата законна лихва.

В резултат на така проведеното производство е издадена оспорената в настоящото производство заповед на директора на РЗОК Бургас, с която на А. Л. ООД е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 500лв. на основание чл. 49, ал.1, т.19, б. „а“ от ИД № 022221/23.01.2025г. за допуснато нарушение на чл.36, ал.6, т.2, във връзка с чл.18, ал.1, т.8, б. „б“ от ИД № 022221/23.01.2025г. - нарушението, установено в т.3, и финансова неустойка в размер [рег. номер]. на основание чл.49, ал.1, т.1, б. „а“ от ИД № 022221/23.01.2025г. за допуснато нарушение на чл.6, ал.1 от ИД № 022221/23.01.2025г.- нарушението, установено в т.4. На основание чл.50 от ИД № 022221/23.01.2025г. е определена и сума за възстановяване в размер на 223.12лв., ведно с дължимата законна лихва в размер на 6.86лв., представляваща получени без правно основание суми по изпълнени електронни предписания по т.4 и е определен срок за тяхното внасяне. За да достигне до този извод административният орган е възприел изцяло фактическите и правни констатации и изводи, изложени в констативен протокол № 471/26.06.2025г. С оглед липсата на решение от арбитражната комисия, директорът на РЗОК Бургас е допълнил в оспорената заповед, по отношение на нарушенията по т.3 и т.4, че липсват данни за съществуващ технически проблем за предоставяне на копие от фискален бон, както и че представените разпечатки от аптечния софтуер представляват писмени доказателства, сочещи че електронните предписания, касаещи т.4, са били изпълнени от „Р.“, която не е в списъка с магистър-фармацевти, и с чужд УИН. Тези данни, според директора на РЗОК, са достатъчни да обосноват вмененото на А. Л. ООД нарушение по т.3 и т.4 от заповедта (съвпадащи с констатации по т.3 и т.4 от констативния протокол).

Заповедта за налагане на санкция е връчена на представител на жалбоподателя на 05.08.2025г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне.

В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят С. Р., понастоящем магистър-фармацевт и управител на аптека Л. 7–[населено място], стопанисвана от А. Л. ООД. В показанията си Р. твърди, че в деня на извършване на проверката е бил първа смяна от 08.00ч., като около 09.10ч. бил извикан от ръководството да се посети складовата база в [населено място] за установяване на разминавания с доставени лекарствени продукти. На влизане в града получил обаждане във връзка с извършваната проверка и се върнал в обекта. Свидетелят потвърждава, че от започване на смяната си до отпътуването му към [населено място] е обслужвал ЗОЛ с електронни предписания.

Р. сочи, че проверяващите поискали от него да извади копие на касов бон на една от рецептите. Същият твърди, че това действие се извършва от софтуера на компютъра, за която функция имало специален бутон, а не от касовия апарат. Посочва също, че фармацевтичната система, с която работят, проявява „бъгове“, които не са отстранени и вследствие на които, когато поискат разпечатване на конкретна рецепта системата генерира само последната такава. Прави уточнение, че за възникнали софтуерни проблеми се уведомява поддържащата фирма, а не управителят на дружеството. Уведомяването ставало чрез изпращане на имейл. Според свидетеля по време на проверката е възникнал такъв проблем, поради което не е могъл да предостави на проверяващите искания касов бон. Уточнява, че до този момент не е знаел за съществуването на такъв проблем, тъй като за първи път му се е налагало да вади касов бон, различен от последния. Р. сочи още, че е демонстрирал на проверяващите какви правомощия има с програмата, като им е разяснил, че повече правомощия имат шефовете. Уточнява, че неговите правомощия за работа с програмата са свързани с пациентите, а не толкова с финансово-счетоводно-деловата част. Въпреки това, според свидетеля, проверяващите настоявали касов бон да бъде издаден от касовия апарат, но той не бил запознат с това, тъй като бил обучен да работи с аптечния софтуер. Р. уточнява, че е насочил проверяващите към ръководителите на фирмата собственик на аптеката относно изискания касов бон.

Свидетелят обяснява, че като магистър-фармацевт има личен електронен подпис, с който изпълнява електронните рецепти. Посочва, че „Р.“ му е колежка, но не е работила като магистър-фармацевт към момента на проверката. Р. прави уточнение, че вписания в системата КЕП (УИН **********) при изпълнение на електронни рецепти на 26.03.2025г. е на Г. К., но тя този ден не е била на работа – ползвала болничен. Относно ползването на УИН на К., разяснява, че много често при започване на работа е възможно да се объркат електронните подписи и клиентите се обслужват с подписите вече генерирани в системата. Уточнява, че смяната им отнема технологично време – около 30 минути, тъй като за да се подменят кодове, подписи, акаунти трябва да се всички компютри и касови апарати да се изключат, да се излезе от програмата и отново да се влезе, което е трудно да се обясни на чакащите клиенти в началото на работния ден. Свидетелят отбелязва, че в деня на проверката подписът на К., която е следвало да бъде на работа, е бил генериран, като не е било необходимо да въвежда нейния код за достъп, а и не е запознат с него.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от директора на РЗОК Бургас, който е компетентен орган да издаде заповед за налагане на санкции. Не е налице основание за оспорване по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, както и реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не е налице основание за оспорване по чл. 146, т. 2 от АПК.

Процедурата за издаване на заповед за налагане на санкции, съгласно изискването на чл. 72, ал. 9 от ЗЗО, е уредена основно в акта по чл. 45, ал. 17, уреждащ условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, т.е. в утвърдените от НЗОК (чл. 41 – чл. 54 от) Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (УРСИДЗЛП).

Процедурни правила се съдържат и в инструкциите, издадени на основание чл. 72, ал. 10 от ЗЗО (приложими в случая Инструкция № РД-16-10 от 1.03.2022 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК (наричана за краткост Инструкция № РД-16-10 от 1.03.2022 г.) и Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване (наричана за краткост Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г.

За установяване законосъобразността на издадена заповед за налагане на санкции приложим се явява и сключеният индивидуален договор.

В случая е спазено процесуалното изискване производството да започне със заповед на компетентния орган. Заповедта отговаря на условията посочени в чл. 10, ал. 1 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г. относно нейното съдържание. Със същата са определени и лицата – контрольори от състава на РЗОК Бургас, които да извършат проверката, съобразно изискването на чл. 10, ал. 1 и 2 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г. Заповедта за откриване на проверката е надлежно връчена на представител на проверявания обект (съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г.). Определените контрольори са съставили констативен протокол съобразно чл. 43, ал. 1 от УРСИДЗЛП и при спазване изискванията на чл. 14 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г., като констатациите в протокола съвпадат с тези по заповедта. Жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на протокола, който му е връчен по пощата. На същия е предоставена възможност за представяне на възражения и доказателства, от която се е възползвал, съобразно чл. 44, ал. 1 от УРСИДЗЛП. Спазено е и изискването при постъпило възражение да бъде сформирана арбитражна комисия (чл. 44, ал. 2 от УРСИДЗЛП). Съставът на комисията, видно от изготвения протокол от проведеното заседание на същата, е определен съобразно условията визирани в чл. 48, ал. 1 от УРСИДЗЛП, като в него участват равен брой представители на РЗОК Бургас и представители на Българския фармацевтичен съюз с оглед предмета на извършената проверка. За проведеното заседание на арбитражната комисия е изготвен протокол № 1/07.07.2025 г., видно от който арбитражната комисия не е постигнала съгласие и поради равен брой гласове „за“ и „против“ не е взето решение по подаденото възражение.

В чл. 45 от УРСИДЗЛП са посочени различните хипотези за налагане на санкция в случая на проведен арбитраж, а именно: 1) в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лицата по чл. 41, както и при липса на възражение, директорът на РЗОК в 14-дневен срок след произнасяне на арбитражната комисия или съответно след изтичане на срока по чл. 44 издава заповед, с която налага санкциите; 2) в случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в двуседмичен срок от постъпване на преписката или е налице равен брой гласове „за“ и „против“, поради което няма прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. В случая е налице втората хипотеза, а именно липса на взето решение от арбитражната комисия поради равен брой противоположни гласове. Съгласно чл.53, ал.3 от УРСИДЗЛП, както и с чл. 46, ал. 3 от ИД № 022221/23.01.2025г. се изготвя протокол от заседанието на комисията, който се предоставя на директора на РЗОК, което изискване е спазено. Действително изложените в заповедта мотиви относно направените от жалбоподателя възражения са лаконични, но в същото време дават яснота относно съображенията на органа да постанови своя акт. В тази връзка следва да се приеме, че оспорената заповед съдържа изискуемата от закона мотивираност, въведена с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от УРСИДЗЛП.

По отношение приложението на материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл.55 от УРСИДЗЛП нарушенията по сключените договор, видовете санкции и техният размер се определят в глава осма от сключените договори. В случая, административният орган е наложил санкция „финансова неустойка“, в оспорените точки от заповедта, на следните правни основания: по т.3 е прието, че е допуснато нарушение на чл.36, ал.6, т.2, във връзка с чл.18, ал.1, т.8, б. „б“ от ИД № 022221/23.01.2025г., за което е определена санкция на основание чл. 49, ал.1, т.19, б. „а“ от ИД № 022221/23.01.2025г.; по т.4 е допуснато нарушение на чл.6, ал.1 от ИД № 022221/23.01.2025г., за което е определена санкция на основание чл.49, ал.1, т.1, б. „а“ от ИД № 022221/23.01.2025г. Прието е още, че на основание чл.50 от ИД № 022221/23.01.2025г., сумите заплатени по електронните предписания по нарушението по т.4 от заповедта, подлежат на възстановяване, като недължимо получени – получени без правно основание, и е определен срок за тяхното внасяне.

Относно нарушението по т.3 от оспорената заповед, съдът приема следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че в хода на проверката, след поискване от страна на контролните органи не е бил представен фискален бон от фискално устройство, касаещ изпълнено електронно предписание. В констативния протокол и в оспорената заповед не е упоменато за кое конкретно предписание е изискан фискален бон, но тези обстоятелства се установяват от данните по преписката, а именно писменото обяснение на С. Р..

В чл.36, ал.6, т.2 от ИД № 022221/23.01.2025г. е въведено задължение към изпълнителя по договора да съхранява в аптеката и да предостави при поискване на контролиращите лица – отчетна документация по договора, фискални бонове, както и фактурите за доставка. Наред с това в чл.18, ал.1, т.8, б. „б“ от ИД № 022221/23.01.2025г. е предвидено задължение за изпълнителя по договора да оказва съдействие на контролните органи, като им предоставя извлечение (отчет за НЗОК) от паметта на фискалното устройство в аптеката за съответен период от време съобразно целта на проверката. Идентични задължения са заложени и в чл.24, ал.1, т.8, б. „б“ и чл.43, ал.6, т.2 от УРСИДЗЛП. Съгласно чл. 49, ал.1, т.19, б. „а“ от ИД № 022221/23.01.2025г. при нарушение на чл.36, ал.6, т.2 от ИД № 022221/23.01.2025г. - несъхраняване и непредоставяне при поискване на контролните органи на НЗОК/РЗОК на отчетна документация по договора, фискални бонове, както и фактури за доставка, директорът на РЗОК налага санкция в размер на 500лв.

Цитираните по-горе разпоредби от сключения индивидуален договор, както и разпоредбите на УРСИДЗЛП, въвеждат изискване за съхранение в аптеката на всички отчетни документи, касаещи договора, в това число и фискални бонове за извършени продажби на лекарствени продукти, като непредставянето на посочените документи е квалифицирано като нарушение - чл. 49, ал.1, т.19, б. „а“ от сключения ИД, която разпоредба въвежда и вида и размера на санкцията. Изискването за представяне на фискални бонове, най-вече към изпълнените електронни предписания, дава възможност за извършване на проверка относно съответствието на данните от електронното предписание, въведени в аптечния софтуер на аптеката, данните от изпълненото електронно предписание в НЗИС и електронните отчети към НЗОК. Установяването на посоченото съответствие е от съществено значение по отношение на друго вменено на изпълнителя по договора задължение, а именно това по чл.18, ал. 1, т.9 от ИД.

Не е спорно по делото, че изисканият от контролните органи фискален бон не е бил предоставен от магистър-фармацевта в проверяваната аптека – С. Р., в какъвто смисъл са и представените от него писмени обяснения в хода на проверката и дадените свидетелски показания пред настоящия съд. Не е спорно също така, че фискален бон е бил представен с подаденото срещу констативния протокол възражение на А. Л. ООД. Тук следва да се отбележи обаче, че според обясненията на свидетеля Р. проверяващите са изискали да бъде представен фискален бон за предоставените лекарствени продукти на С. Д.. Видно от представените справки от аптечния софтуер рецептата на посочения пациент е била изпълнена в 09.07ч. на 26.03.2025г. (2 бр.). Същевременно представеният фискален бон с възражението срещу констативния протокол е с час – 10.11ч. на същата дата. Изложеното сочи на разминаване във времето на изпълнение на електронното предписание и времето на издаване на касовия бон, отчетени на отделните устройства – аптечен софтуер и фискално устройство. Установеното разминаване в часовете дава основание да се приеме, че представеният касов бон не е бил генериран едновременно с изпълнение на предписанието, а евентуално на по-късен етап.

От друга страна, не се доказва по делото, че към момента на проверката аптечният софтуер не е сработил и не е било възможно да се издаде искания от проверяващите касов бон, каквито данни предоставя свидетелят Р.. Напротив, видно от преписката в хода на проверката са генерирани справки от аптечния софтуер, които са заверени с вярно с оригинала от Р., което сочи за липса на проблем с аптечния софтуер. Наред с това, дори действително да е имало технически проблем и да е било невъзможно към конкретния момент да се генерира копие на фискален бон от аптечния софтуер, то е била налице възможност да се изведе поискания фискален бон от фискалното устройство в аптеката, чрез разпечатване от устройството на КЛЕН – контролна лента на електронен носител, която съдържа данни за всички издадени касови бележки, каквото действие не е било предприето от него. Несъстоятелно е в тази връзка твърдението на Р. в дадените от него показания, че като магистър-фармацевт осъществява работа само с аптечния софтуер и не е обучен да работи с фискалното устройство. Самата работа с аптечния софтуер чрез отпускане на лекарствени продукти генерира продажба, която продажба с оглед българското законодателства за отчитане на продажби минава през фискалното устройство в аптеката. Следователно Р., като лице извършващо продажба в търговски обект следва да е бил наясно с функциите на фискалното устройство, а дори да не е бил е бил длъжен да може да борави с него. Фискалното устройство е било налично в аптеката, следователно и съдържащият се в неговата памет КЛЕН също е бил наличен в аптеката към момента на проверката и съответно е имало възможност да се генерира копие на изискания касов бон, но това не е било сторено. Следователно не са били налице и основания проверяващите да предоставят допълнителен срок за представяне на изискания фискален бон, каквато възможност се предоставя с чл. 36, ал.6, т.3 от ИД № 022221/23.01.2025г., тъй като документите са били налични в аптеката.

При тези съображения, съдът приема, че изпълнителят по договора, чрез назначения магистър-фармацевт в проверявания обект не е изпълнил задължението да предостави на проверяващите документите, визирани в чл.36, ал.6, т.2 от ИД № 022221/23.01.2025г., които към момента на проверката са били налични в търговския обект.

Изложеното обуславя извод, че директорът на РЗОК Бургас правилно е приел, че от страна на А. Л. ООД е допуснато нарушение на ИД, изразяващо се в непредставяне на фискален бон за изпълнено електронно предписание, съответно нарушението е правилно [жк], ал.1, т.19, б. „а“ от сключения ИД. Наложената санкция – „финансова неустойка“ в размер на 500лв., също е определена, съобразно цитираната разпоредба. Следователно оспорената заповед в частта относно т.3 се явява законосъобразна, а жалбата срещу нея – неоснователна и съответно следва да бъде отхвърлена.

Относно нарушението по т.4 от оспорената заповед, съдът приема следното:

Административният орган е приел, че е налице нарушение, изразяващо се в отпускане на лекарствени продукти от неправоспособно лице. За да достигне до този извод, органът е възприел констатациите на проверяващия екип, които са установили, че на 26.03.2025г. в аптеката има отпуснати лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, по 12 бр. електронни предписания, за които от извършената справка в аптечния софтуер в колона „дилър“ било посочено лице „Р.“, което не е било в списъка на магистър-фармацевтите назначени в аптеката. Констатирано е още, че в справката било отразено, че предписанията са обработени от магистър-фармацевт с УИН, който принадлежи на Г. К., която в този ден не е била на работа. Същевременно другият магистър-фармацевт С. Р. при началото на проверката не е бил на разположение в аптека.

В чл.6, ал.1 от ИД № 022221/23.01.2025г., в редакцията действаща към момента на установяване на нарушението, а именно момента на извършване на физическата проверка в аптека Л. 7-[населено място] – 26.03.2025г., е въведено изискване отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ да се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт, работещ в нея. Отклонението от посоченото условие от договора е квалифицирано като нарушение на същия по смисъла на чл.49, ал.1, т.1, б. „а“ от ИД № 022221/23.01.2025г., в редакцията действаща към момента на установяване на нарушението, а именно момента на извършване на физическата проверка в аптека Лили 7-[населено място] – 26.03.2025г. Последната разпоредба сочи, че при нарушение на чл.6, ал.1 от ИД № 022221/23.01.2025г. - отпускане от неправоспособно лице в аптеката, директорът на РЗОК налага санкция в размер [рег. номер]. при първо нарушение. Следователно за да бъде допуснато визираното от органа нарушение е необходимо да се установят две предпоставки, а именно: да е изпълнено електронно предписание и същото да е изпълнено от неправоспособно лице – лице, което не е магистър-фармацевт, включен в списъка на работещите в аптеката магистър-фармацевти.

Следва да се отбележи, че в последствие текстовете на чл.6, ал.1 от ИД и чл. чл.49, ал.1 от ИД са били изменени с допълнително споразумение, което е влязло в сила от 01.04.2025г. Това споразумение обаче, независимо, че е било действащо към датата на издаване на оспорения акт, се явява неотносимо към вмененото на жалбоподателя нарушение, доколкото не е действало към момента на неговото извършване, а именно извършването на проверката в аптеката на 26.03.2025г., от която датата са и цитираните в заповедта електронни предписания по повод на които е наложена санкция на дружеството.

По делото не са спорни установените от проверяващите факти, но се оспорва тяхното тълкуване, в частност констатацията, че установените електронни предписания са били изпълнени от неправоспособно лице. Съдът намира, че в случая от страна на проверяващия екип и на административния орган не е доказано по безспорен начин визираното неправомерно изпълнение на електронно предписание. В хода на проверката не е изяснено какво е съдържанието на колона „Дилър“ от приложената справка за отпуснати електронни предписания, за да може да се приеме, че лекарствените продукти са били отпуснати от лице с име „Р.“, което не е вписано в списъка на работещите в аптеката магистър-фармацевти и съответно е неправоспособно. Същевременно обаче, видно от същата справка, тази колона няма отношение към отбелязването, касаещо лицето изпълнило предписанието, тъй като тази информация се съдържа в друга колона от справката, а именно УИН на магистър-фармацевт. В последната колона, което не е и спорно по делото, е вписан УИН на Г. К., която е част от списъка с работещите в аптеката магистър-фармацевти, т.е. правоспособно лице. Следователно относими относно спазването на изискването на чл.6, ал.1 от ИД са данните, вписани в колоната от справката, съдържаща УИН на магистъра, а не данните от колона „Дилър“ и съответно неправилно проверяващите, а след това и наказващият орган са се позовали на съдържанието на последната, без дори да изяснят нейното съдържание.

Не може да се приеме също, че е нерушено изискването на чл.6, ал.1 от ИД, тъй като вписаният УИН в представената справка е на лице, което в деня на проверката е било в болничен, както и не могат да се споделят доводите на проверяващите, възприети и от административния орган, че магистър-фармацевтът С. Р. също не е изпълнил разгледаните предписания поради отсъствието си. Не е спорно по делото, че К. е била в болничен на 26.03.2025г. Същевременно обаче на смяна е бил другият магистър-фармацевт, включен в списъка на работещите в аптеката магистри – С. Р.. Последният декларира, че именно той е изпълнил установените електронни предписания. Дадените от Р. показания в хода на съдебното производство във връзка с отпуснатите лекарствени продукти и причините за отсъствието му към момента на започване на проверката съдът намира за ясни, конкретни и последователни и същите не въвеждат съмнение в тяхната достоверност. Видно от данните по делото, до момента на започване на проверката в аптеката електронни предписания са изпълнявани в интервала от 08.07ч. до 09.07ч., след който момент няма регистрирани отпуснати лекарствени продукти по електронни предписания. Същевременно в показанията си Р. сочи, че малко след 09ч. е тръгнал към склада на дружеството, стопанисващо аптеката, в [населено място], след като е бил извикан от работодателя си. От момента на тръгването му от аптеката до момента на връщането му в нея – малко след започване на проверката – 10.30ч., в аптечния софтуер липсват данни за обработвани електронни предписания, което е индиция, че в негово отсъствие тази дейност не е била извършвана. От друга страна, липсват каквито и да било доказателства сочещи, че Р. не е бил на работното си място в началото на работния ден, а именно в периода на обработване на установените предписания. Следователно не може да се приеме за доказано твърдението на проверяващите, че същият въобще не е присъствал в аптеката до явяването му пред тях в хода на проверката. Този извод не може да се опровергае и от обстоятелството, че в колона „Дилър“ е изписано името „Р.“ (на изложените по-горе съображения), както и от обстоятелството, че предписанията са подписани с КЕП на магистър-фармацевт, който не е бил на работа – Г. К.. Последното обстоятелство не е спорно и се потвърждава от свидетеля Р.. Свидетелят посочва, че често се допускат грешки при ползване на КЕП-овете на различните магистър-фармацевти, а тяхната подмяна отнема значително технологично време, което не може да бъде оправдано пред клиентите. Видно от приложените справки първото електронно предписание е изпълнено в 08.07ч., а работното време на аптеката започва от 08.00ч., което кореспондира с показанията на свидетеля относно необходимостта от обслужване на клиенти още в началото на работния процес и съответно потвърждава невъзможността за подмяна на генерирания вече в системата КЕП. При тези данни, съдът приема, че не е доказано по категоричен начин, че разглежданите електронни предписания не са изпълнени от С. Р. – правоспособно лице, тъй като е бил включен в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в аптеката, каквото е неговото твърдение. Съответно не е доказано нарушение, което да подлежи на санкция на основание чл.49, ал.1, т.1, б. „а“ от ИД № 022221/23.01.2025г. Тук следва да се отбележи, че чл.6, ал.1 и чл.49, ал.1, т.1, б. „а“ от ИД № 022221/23.01.2025г. изискват изпълнение на електронно предписание от неправоспособно лице, доколкото вмененото по чл.6 задължение на изпълнителя е да осигури отпускането на лекарствени продукти по такива предписания да се извършва от магистър-фармацевт. Така визираните текстове не засягат изпълнение на електронно предписание от магистър-фармацевт с КЕП на друго лице, какъвто действително е настоящия случая. Подобни действия са въведени като нарушение и за тях е предвидена санкция, но едва с изменението на ИД по силата на допълнително споразумение, влязло в сила от 01.04.2025г. и се явяват неотносими в настоящия случай.

При изложените съображения, съдът приема, че не е доказано визираното в т.4 от оспорената заповед нарушение, доколкото липсват доказателства установените в хода на проверката 12бр. електронни предписания да са изпълнени от неправоспособно лице. Напротив, данните сочат, че същите са изпълнени от правоспособно лице, а именно магистър-фармацевта С. Р. и същите не са опровергани от страна на наказващия орган. Следователно незаконосъобразно изпълнителят по ИД № 022221/23.01.2025г. е санкциониран на основание чл.49, ал.1, т.1, б. „а“ от ИД № 022221/23.01.2025г., поради което оспорената заповед в частта относно т.4 се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Съгласно чл.50 от ИД и чл.22, ал.1 от Инструкция № РД-16-10 от 1.03.2022г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, получените от изпълнителя суми без правно основание, установени при проверка на контролните органи, се възстановяват заедно с дължимата законна лихва, начислена за периода от датата на получаването до датата на възстановяването им. На това основание с оспорената заповед е разпоредено възстановяване на сумите, заплатени по 12-те електронни предписания, касаещи нарушението по т.4.

По отношение на тази част от заповедта обаче, съдът намира, че с оглед незаконосъобразното санкциониране на жалбоподателя по т.4 поради липса на извършено нарушение, то и заплатените суми по електронните предписания не се явяват неоснователно получени и съответно не подлежат на възстановяване. При тези съображения съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна и в частта относно въведеното задължение за внасяне в полза на РЗОК Бургас на заплатените суми по 12-те бр. електронни предписания, касаещи нарушението по т.4 от заповедта, в общ размер на 223,12лв. и законна лихва в размер на 6.86лв.

Независимо от горното, следва да се отбележи още, че действително при допуснато нарушение при отпускане на лекарствени продукти по електронни предписания, каквото е това по т.4 от оспорената заповед, заплатените суми от НЗОК по тези предписания се явяват получени без правно основание. Съответно, такива суми, на основание чл.50 от ИД и чл.22, ал.1 от Инструкция № РД-16-10 от 1.03.2022г. подлежат на възстановяване, ведно със законната лихва. Самата заповед за налагане на санкции обаче не може да инкорпорира в себе си покана за доброволно изпълнение, каквото е вмененото в случая задължение за внасяне на неоснователно получени суми, вследствие на констатираното нарушение по т.4 от оспорената заповед. Този аргумент, от една страна, следва от обстоятелството, че на заповедта за налагане на санкции не е придадено предварително изпълнение (по арг. от чл.21 от Инструкция № РД-16-10 от 1.03.2022г.). От друга страна, в Инструкция № РД-16-10 от 1.03.2022г. липсва конкретно разписана процедура за възстановяване на неоснователно получени суми вследствие на извършени нарушения по ИД. В чл.22, ал.2 от Инструкция № РД-16-10 от 1.03.2022г. е предвидено единствено, че за получени от изпълнителя суми без правно основание, установени при проверка на контролните органи по реда на извършен контрол по глава VI от ИД и които са в резултат на извършено нарушение на договора, се съставя констативен протокол по образец (Приложение № 1 от инструкцията), след което следва издаване на заповед за налагане на санкции по чл. 40, ал. 1 от индивидуалния договор. Липсва обаче регламентация в заповедта за налагане на санкция да се инкорпорира покана за доброволно изпълнение на неоснователно получени суми. В случая, по аналогия от чл.76б, ал.2 от ЗЗО, следва да се приеме, че за възстановяването на неоснователно получени суми вследствие на извършени нарушения на ИД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Следователно заповедта за налагане на санкции не може да съдържа указание за възстановяване на неоснователно получени суми, а единствено следва да ги констатира по основание и размер. При тези съображения, съдът приема, че незаконосъобразно с оспорената заповед е указано на жалбоподателя в срок от 14 дни от влизане в сила на заповедта да внесе приетите за неоснователно получени суми, вследствие на нарушението по т.4 от заповедта, съответно в тази част заповедта се явява незаконосъобразна и на това основание.

Сумирайки изложеното, съдът приема, че жалбата на А. Л. ООД срещу т.3 от заповед № 02/РД 25-1290/31.07.2025г., издадена от директора на РЗОК Бургас се явява неоснователна и следва да се отхвърли. В останалата част жалбата е основателна и съответно заповед № 02/РД 25-1290/31.07.2025г., издадена от директора на РЗОК Бургас следва да се отмени като незаконосъобразна в частта относно наложената санкция по т.4 и относно разпореждането за връщане на получени без основание суми.

При този изход от спора, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК и своевременно направено искане, съдът намира, че разноски следва да се присъдят на двете страни, като на жалбоподателя се дължат разноски съобразно уважената част от жалбата, а на ответната страна – съобразно отхвърлената част от жалбата.

Жалбоподателят претендира присъждане на разноски в размер [рег. номер]., от които 1200лв. адвокатско възнаграждение (1000лв. дължимо възнаграждение и 200лв.ДДС) и 50лв. държавна такса. Предвид сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото обаче и направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, последното следва да бъде определено като дължимо в случай, че жалбата беше уважена изцяло, в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 873лв. и ДДС в размер на 174.60лв. или общо – 1047.60лв. Съобразно уважената част от жалбата, при така установените разноски, на жалбоподателя следва да се присъди сумата от: 1001.80лв.

При минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. – чл. 24, изречение второ от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответника следва да се присъди такова съобразно отхвърлената част от жалбата – в размер на 17.46 лева.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А. Л. ООД [населено място], [ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, заповед № 02/РД 25-1290/31.07.2025г., издадена от директора на РЗОК Бургас, в частта по т.4 и в частта, обективираща разпореждането за връщане на получени без основание суми, и ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА в частта по т.3 от заповедта.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса Бургас да заплати на А. Л. ООД [населено място], [ЕИК] сумата от 1001.80 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА А. Л. ООД [населено място], [ЕИК] да заплати на Районна здравноосигурителна каса Бургас сумата от 17.46 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от съобщението.