Р Е Ш Е Н И Е
№ 862/18.11.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, І състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА
При
секретар Димитрина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.
дело № 905 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 и
следващите от КСО, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Делото е образувано по жалба на С.Й.М. ***
срещу Решение на Директора на ТП на НОИ Пазарджик № 1012-12-140#1/14.07.2021г., с което е
потвърдено разпореждане № 121-00-3707-5 от 05.05.2021 на Ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пазарджик. В жалбата се сочи, че
оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон. Оспорват се изцяло
констатациите в обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от адв. П., който поддържа жалбата. Претендира разноски съгласно
представен списък.
Ответникът
по жалбата - Директор на ТП на НОИ - Пазарджик чрез представител по пълномощие
- юрисконсулт С.-Б. в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли същата да бъде
отхвърлена и да се потвърди акта на административния орган. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, след като
взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по делото
писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:
С разпореждане № 121-00-3707-1/21.11.2018г.
на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пазарджик, на основание
чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал.1 и чл.54в, ал. 1 от КСО,
на жалбоподателя, за периода 15.11.2018г. до 14.03.2019г. било отпуснато
парично обезщетение за безработица. С разпореждане № 121-00-3707-2/22.11.2018г.
на същия орган, на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1 от КСО,
считано от 15.11.2018г. е спряно изплащането на паричното обезщетение, поради
получаване на обезщетение за оставане без работа. С разпореждане №
121-00-3707-3/17.12.2018г. изплащането на обезщетението е възобновено, на основание
чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл. 54г, ал. 3 от КСО за периода 15.12.2018г. до
14.04.2019г. До НОИ е подадено уведомление за сключен трудов договор от
02.05.2018г. между жалбоподателя, в качеството му на работник на длъжност
„сезонен работник земеделието“ и „ДЕЗА - ЛУКС“ ЕООД, ЕИК *********, в
качеството му на работодател. Уговореното е по договора основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 600 лева. Трудовият договор е прекратен на
15.11.2018г.
При извършена проверка от контролните
органи на ТП на НОИ - Пазарджик в осигурителя „ДЕЗА - ЛУКС“ ЕООД, с. Алеко
Константиново, ЕИК *********, обективирана в КП № - 5 - 12 - 00720923 от
14.02.2020 г., е установено, че за С.Й.М. са подавани данни за осигуряване по
реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. По време на проверката представляващият
осигурителя е отказал да представи изискани от контролните органи документи. На
основание чл. 44-46 от АПК такива сведения и съотносими документи са изискани и
от самия жалбоподател, който пред ТП на НОИ е декларирал извършване на трудова
дейност „бране на гъби, манатарка и печурка“ с работно място Белово, размер на
получавана заплата от 600 лева.
Ревизия на осигурителя „ДЕЗА - ЛУКС“
ЕООД била извършена и от контролните органи на Националната агенция по
приходите. Заключено било, че осигурителят без правно основание е подавал данни
за осигуряване по реда на чл. 5. ал. 4, т. 1 от КСО.
На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО
били издадени и влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655 от
17.03.2020 г., въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за жалбоподателя били заличени.
В резултат на гореизложеното и на
основание чл. 54ж, ал. 2, т.1 от КСО, ръководителят на осигуряването за безработица
с разпореждане № 121-00-3707-4/29.04.2021г. е отменил свое разпореждане №
121-00-3707-1/21.11.2018г. за отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл. 54а, ал. 1 от КСО на жалбоподателя. С разпореждане №
121-00-3707-5/05.05.2021г., на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО, на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица, с мотив, че за същия не е възникнало основание за осигуряване по
смисъла на чл.10 от КСО.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което
има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното
мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на
процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в
мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за
издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт противоречи на
материалноправните разпоредби по издаването му.
Събраните в хода на административното
производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ гр. Пазарджик до
извода, че жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на
задълженията си по сключения трудов договор с „Деза - Лукс“ ЕООД. Тези изводи
съдът намира за неправилни.
Материалното право на парично
обезщетение за безработица е регламентирано в чл. 54а от КСО, като изплащането
се извършва въз основа на акта на органа по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Право на
парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1/ имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2/ не са придобили право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3/ не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от
Кодекса на труда.
Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО
определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение
следва, че осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата
си дейност и за което са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава
до прекратяването й. В случая спорът е по отношение твърдението на ответника,
че жалбоподателят не е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението,
обуславящо дължимостта на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на
дължимост на такива вноски от страна на осигурителя.
Следва да се отбележи, че в настоящото
производство не се разглежда въпросът за действителността на трудовия договор.
Той не може да се решава инцидентно по повод на спор около обезщетения,
свързани с породеното от наличието на такъв договор правоотношение. Този извод
се налага при внимателното тълкуване на разпоредбите на чл. 74, ал. 1 и ал. 3
от КТ. По аргумент за по-силното от разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от КТ следва
да се приеме, че и контролни органи по повод на административни спорове не
могат в хода на административно производство да се позовават инцидентно на
необявена по надлежния ред недействителност на трудово правоотношение. За
неговата действителност е достатъчно наличието на валидно годно основание за
пораждането на правоотношението и готовността на работника, служителя да
престира работната си сила. От съдържанието на определението за осигурено лице
следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се
счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Наличието на трудово правоотношение в
повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е
достатъчно за целите на осигуряването. Изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да
упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов
договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява
трудова дейност въз основа на това правоотношение.
В конкретния случай, от събраните по
делото гласни доказателства - показанията на св. Л., които съдът цени като
обективни, последователни и незаинтересовани, жалбоподателят реално е
осъществявал трудова дейност в „Деза - Лукс“ ЕООД в периода май 2018 - ноември 2018
на длъжността сезонен работник. За работата си е получавал трудово
възнаграждение в брой, като се е подписвал във ведомости. Представена е длъжностна
характеристика за длъжността „Общ работник“, с работа „сезонен работник
земеделието“.
Следва да се посочи също, че по делото
са представени и писмени доказателства /неоспорени от ответника/, че „Деза - Лукс“
ЕООД е извършвало реална дейност - свидетелство за регистрация на фискално
устройство (л.253); позволително за ползване на недървесни горски видове за
добива през 2018 г. на гъби, ароматни и лечебни растения от горски територии,
предоставени за управление/собственост на ТП ДГС Белово (л.254); удостоверение
за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби №
70/17.05.2018 г., издадено от Директор ОДБХ – гр. Пазарджик (л.255); 2 бр.
договори за наем (л.256,257); справки декларации по ЗДДС за периода 05.2018-11.2018
г. (л.258-264).
За пълнота, въпреки, че не е заявено с
молба на л. 266 от страна на ответника в каква връзка се представят приложените
по опис писмени доказателства, настоящият съдебен състав счита, че обстоятелството,
че управителят на „Деза - Лукс“ ЕООД е управител и едноличен собственик на
капитала и на други дружества, както и че по отношение на „Деза- Лукс“ ЕООД се
извършва проверка от ОП Пазарджик, не може да мотивира извод, че жалбоподателят
не е престирал труда си.
Предвид
на това съдът намира, че от събраните в хода на административното производство
доказателства се установява, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност,
тоест реално е осъществявал трудова дейност в изпълнение на задълженията си по
сключения трудов договор.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното решение на Директора на ТП
на НОИ Пазарджик е неправилно и незаконосъобразно,
поради което ще следва да бъде отменено, а преписката върната на
административния орган за ново произнасяне при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно
искане от пълномощника на жалбоподателя, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати
направените по делото разноски в размер на 10 лева държавна такса и 400 лева
адвокатски хонорар или общо 410 лева, съгласно представен списък на разноските
и договор за правна защита и съдействие - л. 241, 242.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд – Пазарджик, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-140#1/14.07.2021
г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
121-00-3707-5 от 05.05.2021 на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ Пазарджик.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Пазарджик да
заплати на С.Й.М., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер
на общо 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението
е окончателно, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО във вр. с чл. 117 ал.1
т.2, буква „б“ от КСО.
СЪДИЯ: /П/