Р Е
Ш Е Н
И Е
№
82
гр.
Перник, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 05.02.2020 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00873
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от В.Л. против решение № 676/09.04.2019 г., поправено по реда на чл.
247 ГПК с решение от 25.11.2019г., постановени по гр. д. № 8558/2018 г. на РС -
Перник, с което по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу В.Л.
искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в общ размер от 814.13 лв. от които: главница за незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ
се в *** в размер на 697. 37 лв. за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., както и сумата от 116. 76 лв. законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението - 19.09.2018 г. до окончателното
изплащане.
В жалбата са развити съображения във връзка с
направените оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Сочи се,
че не се доказва нито количеството, нито стойността на доставената ТЕ, тъй като
изводът на съда за дължимостта на съответните суми е основан на
съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, пресметната от вещите
лица чрез съответната методика-приложение към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването. Така изчислените стойности на консумирана енергия, респ.
дължими суми за същата не почиват на действащ нормативен акт, тъй като с
Решение № 4777 от 13.04.2018 г. ВАС е отменил методиката за дялово
разпределение, по която се изчисляват дължимите суми за доставена топлинна
енергия, което означава, че начисляването на ТЕ до момента е било незаконно и в
противоречие със законовите изисквания. Не са взети предвид становищата на
ответника по отношение соченото в исковата молба – това, че не са подкрепени с
доказателства и за несъбирането на такива. Иска се отмяна на решението
включително и в свързаната с иска част за разноските, присъдени в тежест на
ответника, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне
на исковете и присъждане на направените пред двете
инстанции
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който
излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Претендира
разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 300 лв.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното
решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Обстоятелството, че ответникът В.Л.
има качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ се установява от приложения по делото нот. от 23.12.1997 г.,
според който ответникът е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот в топлоснабдена сграда в етажна собственост.
Това доказва, че в процесния период между ищеца – като снабдител на топлинна
енергия и ответника, в качеството на клиент на ТЕ за битови нужди, по силата на
закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ са възникнали и са съществували облигационни
отношения относно продажбата на топлинна енергия при публично известни общи
условия на ищцовото дружество. От приложените по делото доказателства по несъмнен
начин се установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, като е публикувало Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация Перник" АД на потребителите
в гр. Перник.
Относно възраженията в жалбата дали
и какво количество ТЕ ищецът е доставял следва да се отбележи, че от заключението
на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ по делото, което настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 от ГПК,
се установява, че за процесния период в процесния имот е използвана ТЕ за
топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), от отоплително тяло щранг-лира в
помещение баня – без монтирано индивидуално разпределително устройство (ИРУ),
като в имота няма отоплителни тела с монтирани ИРУ, за които да е начислявана ТЕ
за отопление, но е начисляван разход за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ за
периода – по показания на 1 бр. водомер. Независимо от това обаче, съгласно чл.
153, ал. 6 ЗЕ потребители в сградата етажна собственост с прекратено
топлоподаване към отоплителните тела в имотите си /с техническа възможност за
това/ остават потребители на ТЕ, отдадена от СИ и от отоплителните тела в
общите части на сградата /както и от такива отоплителни тела в имот, за които
няма техническа възможност за отделяне/. В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че
сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост и съответно отдадената от тях топлоенергия се разпределя между
отделните потребители от етажната собственост като топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация. По време на процесния период топлоенергията, отдадена от
сградната инсталация за сградата етажна собственост, е определяна по
изчислителен път, съгласно Наредба № 16-334 и т. 6.1.1 от Приложението към чл.
61, ал. 1 от наредбата, и е разпределяна в съответствие с т. 6.1.3. –
пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата етажна
собственост. Отоплителното тяло в помещение баня е щранг-лира и е свързано към
сградната инсталация, което е проектирано да отдава топлоенергия, както всяко
друго отоплително тяло, но е без индивидуален разпределител поради техническа
невъзможност за монтиране на такъв и отдава непрекъснато топлоенергия по време
на отоплителните периоди. Разпределяната топлоенергия, отдадена от това
отоплително тяло по време на отоплителните периоди, е определяна по
изчислителен път в съответствие с т. 6.9. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба 16-334/06.04.2007 г., съобразно разпоредбата на т.6.5., в съответствие
с топлинната мощност на щранг-лирата и максималния специфичен разход на сградата.
За целия процесен период е било извършено реално отчитане на ползваната в имота
топлоенергия, след което е извършвано изравняване на начислените прогнозни суми
с реалния разход за всеки отчетен период. Няма разминаване в отопляемия обем на
сградата и имота въз основа на които е изчислявана припадащата се на имота част
от ТЕ за сградна инсталация. За имота е разпределяна топлоенергия, отдадена от СИ,
пропорционално на отопляемия обем, като определената топлинна енергия за
единица отопляем обем за сградата етажна собственост за отчетните отоплителни
периоди е в съответствие с нормативната база. От СТЕ се установява, че общата
сума, която се дължи за имота, включваща суми за отопление /само
топлоснабдяване по компонента „сградна инсталация“ и в помещение баня -
щранг-лира без ИРУ/, БГВ и вноска за дялово разпределение, след приспадане на
изравнителни сметки и корекции, е в размер на 697,37 лв. и е в съответствие с
действащите за процесния период цени на топлоенергията. Първоинстанционният съд
е обсъдил заключението на СТИ, която не е задължена да прави заключението
единствено по приложените по делото документи, а може и въз основа на такива,
които не са представени по делото – справка и проверки в счетоводството и
ведомостите на страните или трети лица и пр., включително ако при извършването
на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по
които не му е била поставена задача, като в последния случай вещото лице е
длъжно само да ги посочи в заключението си. Ето защо, неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба, че изводите на първоинстанционния съд били
основани единствено на доказателствата на ищеца и липсва преценка на всички
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и че съдът е
основал изводите си на заключението на СТИ, дадено въз основана по документи,
които не са представени по делото. Предвид
изложеното, въззивният съд приема, че по делото е доказано по несъмнен начин,
че до процесния
имот реално е доставена топлинна енергия, поради
което оплакването на жалбоподателя, че не се доказва количеството на
доставената ТЕ е неоснователно. В тази връзка, Методиката (Приложение 1 към
Наредба 16-334 от 6 април 2007) за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради
– етажна собственост, към момента не е отменена – Решение № 4777 от 13.04.2018
г. на ВАС е обжалвано и не е влязло в законна сила, поради което и същата е
пряко приложима включително и за процесния период, още повече, че дори и окончателното
решение на административния съд по отмяна на подзаконов нормативен акт е с
нормативно значение занапред /така изрично ТР 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014
г. на ОСГТК на ВКС/, поради което възраженията на жалбоподателя в обратен
смисъл не се споделят.
Съдебно-икономическата експертиза
/СИЕ/ по делото, което настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 от ГПК
е установила, че общият размер на доставената и потребена топлоенергия за
процесния период възлиза на 697,37 лв. -
главница, формиран от сбора на сумите дължими за потребената ТЕ за отопление, след
приспадане на корекции. Размерът на законната лихва върху тази сума от датата
на падежа на всяко от задълженията е 116,75 лв. СИЕ
е изготвена въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на
ищцовото дружество. По делото са събрани доказателства – писмени доказателства
и заключения на вещи лица, въз основа на които следва извод, че извършените от
ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни, в т.ч., че стойността на
доставената в имота топлинна енергия е в размерите, посочени в данъчните
фактури. Изпълнението на това задължение на дружеството-ищец, съчетано с
приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат
като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и
стойност топлоенергия, налага извод, че по
делото е доказано по несъмнен начин, че ищцовото дружество е изпълнило
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в процесния имот за процесния
период. Доколкото по делото е
установена дължимостта на цялото главно вземане, като липсват обосновани
и конкретни доводи от жалбоподателя относно обезщетението за забава, въззивният съд приема, че акцесорната
претенция е установена по основание за процесния
период. По изложените мотиви за главницата,
ответникът е задължен за цялата търсена мораторна лихва от 116,75 лв.
С оглед
пълното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено включително и в частта за присъдените
разноски по заповедното и исковото производство, правилно разпределени между
страните, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на
ответника за
прекомерност на присъденото в полза на ищеца ю.к. възнаграждение в
исковото производство е направено за пръв път в жалбата и затова е
преклудирано, а освен това е и неоснователно. Определеното ю.к. възнаграждение за исковото производство е в пределите съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 и чл.26 Наредбата за
заплащането на правната помощ - 300 лв. /колкото са и претендираните 300 лв.,
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в исковото производство/ и е
присъдено съразмерно с уважената част от иска. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемото търговско дружество претендира ю. к. възнаграждение,
което с оглед правната и фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното
дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, съдът определя на 100
лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр.
чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които предвид неоснователността
на жалбата се дължат от жалбоподателя на въззиваемия изцяло.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 676/09.04.2019 г., поправено по реда на
чл. 247 ГПК с решение от 25.11.2019г., постановени по гр. д. № 08558/2018 г. по
описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА
В.С.Л., ЕГН ********** *** да заплати на
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
Република, сумата 100 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.