Решение по дело №1938/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260055
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20204430201938
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

№ ………..

08.02.2021 г.

гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР КИРИЛОВ

 

При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 1938 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.59 от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от „Т.2.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.И.Н. и Т.Ц.Н. (заедно и поотделно), чрез адв. Д.Д. ***, против Наказателно постановление № 172/24.08.2020г. издадено от *** на Община Плевен, с което на „Т.2.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.И.Н. и Т.Ц.Н. (заедно и поотделно) е наложено административно наказание на основание чл.53, чл.27 и чл.83 от ЗАНН, вр. чл.79, ал.1, пр.2 и чл.21, ал.1, т.1 (пр.1) от Наредба №15 на Общински съвет Плевен за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен /приета с Решение №1458/26.09.2019г. на Общински съвет – Плевен, имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл.21, ал.1, т.1 от Наредба №15 на Общински съвет Плевен.

         В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.Д. от ПАК. Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно или алтернативно да бъде намелен размера на наложената санкция.

         Ответникът по жалбата Община гр.Плевен, редовно призован, се представлява от юрк. П.П.. Процесуалния представител изразява становище за законосъобразност на издаденото НП.

         Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:

          Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

         След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:  

          На 27.07.2020г., около 11:00 часа, в гр. Плевен, при извършена проверка на кафе-аперитив „***“ с адрес: ул. *** е констатирано разположение на лятна градина пред съществуващ обект върху терен частна собственост. За така разположеното преместваемо съоръжение – лятна градина не беше представено разрешение за поставяне издадено от компетентен орган на Община Плевен, с което е нарушена Наредба №15, чл.21, ал.1, т.1 на Общински съвет гр. Плевен.

         Въз основа на така съставения АУАН №118и/27.07.2020г., впоследствие на 24.08.2020г. *** на Община Плевен издал наказателно постановление № 172, с което наложил на „Т.2.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.И.Н. и Т.Ц.Н. (заедно и поотделно), административно наказание е наложено административно наказание на основание чл.53, чл.27 и чл.83 от ЗАНН, вр. чл.79, ал.1, пр.2 и чл.21, ал.1, т.1 (пр.1) от Наредба №15 на Общински съвет Плевен за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен /приета с Решение №1458/26.09.2019г. на Общински съвет – Плевен, имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл.21, ал.1, т.1 от Наредба №15 на Общински съвет Плевен, за това че на 27.07.2020г. около 11:00 часа в гр. Плевен, при извършена проверка на кафе аперитив „***“ с адрес ул. ***, е констатирано разполагане на лятна градина пред съществуващ обект върху терен частна собственост. За така разположеното преместваемо съоръжение – лятна градина н ебеше представено разрешение за поставяне издадено от компетентен орган на Община Плевен.

         Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – О.Т.С. /актосъставител/ и Т.Ф.Ф. - свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта.              

            Като обективно верни се възприеха свидетелските показания на свидетелите С. и Ф., които са логични и правдиво звучащи.

         По делото е приложено заверено копие на Заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти на основание чл.56 от ЗУТ. В подкрепа на това представя копие на писмо № ТСУ 26-6304-2/03.07.2020г. от Община Плевен изпратено до „Т.2.“ ООД, представлявано от М.Н.. Видно от приложеното писмено доказателство, същият е уведомен, че не може да бъде издадена, поради липса на приложени документи към заявлението.

             В хода на съдебното следствие жалбоподателят не сочи доказателства, опровергаващи констатираната в АУАН обстановка. Възраженията му остават недоказани и с оглед доказателствената стойност на АУАН, изрично определена в разпоредбата на чл.6 от ЗАНН. С гореописаното нарушение жалбоподателят е нарушил установения ред на държавно управление и в частност Наредба №15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен.

             Извършвайки дължимата служебна проверка за законосъобразност на НП, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира наличието на процесуални нарушения, допуснати при издаването му. Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както същите и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно изискванията на чл.42, респективно чл.57 от ЗАНН. Описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него, са достатъчно изчерпателни и конкретни, поради което позволява индивидуализацията му като изпълнително деяние и като административно нарушение. Налице е и фактическо и правно единствено между АУАН и НП, с оглед идентичното описание на фактите, неизпълненото задължение и  приложимата правна норми и в двата акта.

В същото време разпоредбата на санкционната норма на чл.79, ал.1, пр.2 от Наредба №15 на Община Плевен, която е възприета от наказващия орган и въз основа на която на жалбоподателя е наложено административното наказание гласи: За нарушения по чл.21, ал.1, физическите лица се наказват с глоба в размер до 1000 лева, а регистрираните търговци и други юридически лица – с имуществена санкция в размер до 5000 лева. При повторно нарушение физическите лица се наказват с глоба в размер до 2000 лева, а регистрираните търговци и други юридически лица – с имуществена санкция в размер до 10 000 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1, т.1 от Наредба №15 на Общински съвет – Плевен Забранява се поставянето на преместваеми обекти, както и използването им без издадено Разрешение за поставяне или в противоречие с издаденото разрешение за поставяне.“

При така установената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.21, ал.1, т.1 от Наредба №15 на Общински съвет Плевен, като не е изпълнил задължението си.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски по производството, които възлизат в размер на 80.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН, „Т.2.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.И.Н. и Т.Ц.Н. (заедно и поотделно), следва да бъде осъден да заплати на Община Плевен тази сума, като разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 63,ал.1 ЗАНН, съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 172/24.08.2020г. издадено от *** на Община Плевен, с което на „Т.2.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.И.Н. и Т.Ц.Н. (заедно и поотделно) е наложено административно наказание на основание чл.53, чл.27 и чл.83 от ЗАНН, вр. чл.79, ал.1, пр.2 и чл.21, ал.1, т.1 (пр.1) от Наредба №15 на Общински съвет Плевен за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен /приета с Решение №1458/26.09.2019г. на Общински съвет – Плевен, имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл.21, ал.1, т.1 от Наредба №15 на Общински съвет Плевен.

ОСЪЖДА „Т.2.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.И.Н. и Т.Ц.Н. (заедно и поотделно) да заплати на основание чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН на Община Плевен тази направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

        

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: