№ 97
гр. Варна, 14.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. К.
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора П. М. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253000600003 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К.
Жалбоподател-подсъдим Д. Г., редовно уведомен от предходно с.з.,
явява се лично, представлява се от адв. Н. В. П. от АК – Търговище и адв. Р.
А. от АК – Варна, редовно упълномощени от преди.
Жалбоподатели-частни обвинители:
Е. Г. Г., редовно уведомена от предходно с.з., не се явява.
К. М. Г., редовно уведомен от предходно с.з. чрез повереника си адв.Ц.,
не се явява.
М. К. К., редовно уведомена от предходно с.з., не се явява.
Представляват се от повереник адв. Н. П. Ц. от АК – Враца, редовно
упълномощен от преди.
Адв.Ц.: Моите доверители са наясно с датата на съдебното заседание,
но няма да се явят.
Частни обвинители:
Н. А. Н., редовно уведомена от предходно с.з. чрез повереника си адв.Н.,
не се явява.
Й. С. С. със съгласието на законен представител Н. А. Н., редовно
уведомена от предходно с.з. чрез повереника си адв.Н., не се явява.
Р. И. С., редовно уведомена от предходно с.з. чрез повереника си адв.Н.,
не се явява.
И. С. С., редовно уведомен от предходно с.з. чрез повереника си адв.Н.,
1
не се явява.
И. И. С., редовно уведомен от предходно с.з. чрез повереника си адв.Н.,
не се явява.
Представляват се от повереник адв. Т. Р. Н. от АК – Хасково, редовно
упълномощен от преди.
Адв.Н.: Моите доверители са наясно с датата на съдебното заседание,
но няма да се явят.
Частните обвинители:
В. А. Г. представляван от законен представител Т. Ж. Й., редовно
уведомен от предходно с.з. чрез повереника си адв.Н., не се явява.
К. А. Г. представляван от законен представител Т. Ж. Й., редовно
уведомен от предходно с.з. чрез повереника си адв.Н., не се явява.
Т. Ж. Й., редовно уведомена от предходно с.з. чрез повереника си
адв.Н., явява се лично.
С. А. Т., редовно уведомена от предходно с.з. чрез повереника си адв.Н.,
явява се лично.
Представляват се от повереник адв. С. Й. Н. от АК – Варна, редовно
упълномощена от преди.
Частен обвинител С. Х. А., редовно уведомен от предходно с.з., явява се
лично и с повереник адв. П. П. Д. от АК – Варна, редовно упълномощен от
преди.
К. Г. - назначена за преводач в предходно с.з., явява се лично.
АДВ.А.: Получих превода на мотивите и съм го изпратил на
подсъдимия.
ПОДС.Г.: Да, получих превода на мотивите, който ми беше изпратен от
адвоката.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ.Ц.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
2
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, не поддържам
аргументите в изготвения протест на ОП-Търговище. С протеста се иска да не
се прилага чл.55 от НК и наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно
ефективно. Становището ми е, че съдът е приел нА.чието на отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства, и най-вече е преценил това, че
основната причина за възникналото произшествие е грубото нарушаване на
закона от страна на починА.я водач на лекия автомобил, като
съпричиняването от страна на подсъдимия е с относително по-малка тежест
при съобразяване причините за настъпване на произшествието. Считам, че
така поисканото завишаване на наказанието с протеста около и малко над
минималния размер не следва да бъде налаган. Правилно
първоинстанционният съд е приел нА.чието на съпричиняване от страна на
пострадА.я, при това в значителна степен предвид предприетата маневра
изпреварване на забранен за това участък и скорост към момента на удара над
108 км/час при разрешена скорост 90 км/ч и преценена от експертите
възможност за спиране при движение с разрешената скорост. По изложените
причини не поддържам протеста.
По отношение жалбите на частните обвинители, те също касаят
наказанието с искане за неговото завишаване, поради което с оглед
изложените аргументи за неподдържане на протеста на същите основания
считам, че не следва да бъдат уважени и жалбите на частните обвинители.
Жалбата на подсъдимия също считам за неоснователна, тъй като
извършването на деянието считам за доказано безспорно. Изложените в
жалбата на подсъдимия аргументи представляват субективен анА.з на
мотивите на съда и липсват конкретни искания по доказателствата за
опровергаването им, поради това моля да се потвърди първоинстанционната
присъда.
АДВ.Ц.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло подадената от
името на моите доверители въззивна жалба срещу постановената от ОС-
Търговище присъда. Считам, че същата е неправилна досежно приложението
на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.58 а, ал.4 от НК, което
е довело и до определяне на по-ниски размери на наказанията. В този смисъл
моля да се измени наложената присъда, като увеличите размера на
наложените наказания. Протеста на ОП-Търговище считам също за
основателен, като се солидА.зирам с аргументите изложени в протеста. В
същото време оспорвам изцяло подадената от подсъдимия жалба срещу
присъдата и моля да се остави без уважение.
3
АДВ.Н.: Уважаеми Апелативни съдии, както заявих и в предходното
заседание възразявам срещу изразеното становище от представителя на
Апелативна прокуратура, че починА.я е допринесъл в по-голяма степен от
настъпване на процесното деяние. Считам, че вината на двамата водачи е
равностойна. В този смисъл присъдата на първата инстанция се явява
справедлива и законосъобразна, постановена в съответствие със събраните по
делото доказателства, затова моля да я потвърдите изцяло. В този смисъл
моля да отхвърлите и въззивната жалба на подсъдимия.
АДВ.Н.: Уважаеми Апелативни съдии, изцяло оспорвам подадената
въззивна жалба от страна на защитата и моля да я отхвърлите като
неоснователна и недоказана. Подкрепям подадения протест от страна ОП-
Търговище и считам, че изложените аргументи са основателни досежно
обстоятелството, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна
и несправедлива. Считам, че основателно искането за увеличаване на така
наложените в нея наказания. Подкрепям изложените аргументи в протеста по
отношение приложението на чл.55 от НК, като считам, че са допуснати
нарушения именно при приложението на тази норма. Моля за Вашето
решение в този смисъл, както и да ни присъдите направените в хода на
производството разноски.
Ч.обв.Й.: Нямам какво да добавя.
Ч.обв.Т.: Нямам какво да добавя.
АДВ. Д.: Уважаеми Апелативни съдии, с доверителят ми не сме
обжалвали присъдата и моля да я потвърдите.
Ч.обв.С. А.: Нямам какво да добавя.
АДВ.А.: Уважаеми Апелативни съдии, считам, че присъдата е
незаконосъобразна, тъй като моя подзащитен не е извършил нарушенията по
ЗДвП, за да е причинил ПТП-то, поради което същата би следвало да бъде
отменена. Недоумение буди, че и в обвинителния акт и в съдебното решение в
мотивите е прието, че подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл.50, ал.1 от
ЗДвП, според което водачите на МПС са длъжни да пропуснат превозните
средства, които се движат по пътя с предимство. Тъй като в случая не е имало
обстановка на пътя, при която да се налага подсъдимият да пропуска някого.
Безспорно доказано е, че на пътното платно в посока Варна в момента, в който
той се включва е нямало превозно средство, което е трябвало да пропусне и не
е отнел нечие предимство. Съответно не е нарушил разпоредбата на чл.50,
ал.1 от ЗДвП. По думите на свид.А. както преди, така и след ПТП-то, в
лентата, в която се е включил подсъдимия изобщо не е имало превозни
средства. В конкретния случай по делото не са събрани категорични
доказателства и затова, че подсъдимият е допуснал нарушения на
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което да е причинил ПТП.
Фактът, че е намА.л скоростта до 27 км/ч говори, че е имал възможност да се
убеди, че в неговата пътна лента от дясно и от ляво няма други превозни
4
средства. Само в другата насрещна пътна лента е видял в далечината фарове
от друг камион. Това не е причина, поради която трябва да изчака
преминаването на камиона, който се движи в другата пътна лента, тъй като
той няма конфликтна точка с него. Хронологията на случилото се, се
потвърждава от свид. А., който е очевидец на ПТП-то, като цитирам: „при
наближаване разклона за гр.Омуртаг зад мен видях в огледалото за обратно
виждане, че се приближава с висока скорост МПС, което беше на дълги
светлини на фаровете. В същия момент посока Варна излизаше друг
автомобил товарен“… Свидетелят възприема, че зад него идва превозно
средство, което още не го е наближил, а в същото време камион започва да
навлиза в главния път. Т.е. когато влекача е започнал да излиза на главния път
според свидетеля, микробуса зад него все още не е предприел маневра
„изпреварване“. Доказателство за това е факта, че свид.А. е видял, че товарния
автомобил управляван от подсъдимия е бил на дълги светлини на фаровете.
Това той няма как да възприеме, ако товарния автомобил още не е бил на
платното, както се твърди и в експертизата и в мотивите. Значи той го
възприема вече на платното, тъй като ако беше още на второстепенния път,
фаровете щяха да бъдат насочени към гората, а не срещу движещ се срещу
него идващия камион в обратна посока. Именно защото товарния камион вече
е бил на платното по главния път и насочен към него фаровете му са вече
осветявали главния път и А. е могъл да ги възприеме и определи какви са. Т.е.
както казах водачът зад него още не е предприел маневрата „изпреварване“.
Той е бил зад товарния камион управляван от свид.А. и подсъдимия няма как
да го види. Това се потвърждава много точно, което не е взето в предвид и от
САТЕ и от съда, че спирачните следи са оставени от товарния автомобил
„Скания“ на главния път. Твърдението, че той е започнал да спира още на
второстепенния път и по инерция влиза в главня път не може да бъде такава,
защото следите са оставени на главния път, което ще рече ефективно
предприемане, спиране. Задействането на спирачната уредба е станало когато
камиона е бил вече на главния път. Това е видно от план схемата от протокол
за оглед на ПТП от 13.09.2023 г., но това не знам защо е убягнало и не е взето
в предвид при изготвяне на експертизата.
Подсъдимият е нарушил само чл.46, ал.2, вр.чл.45, ал.2 от Правилника
на ЗДвП, като не е спрял на „стоп“ линията, а е намА.л скоростта за
отбелязване, че „стоп“ линията на 3 метра е била почти изтрита, така е
установено и в експертиза. Само по себе си това нарушение би могло да бъде
санкционирано с налагане на административно наказание, но то не е причина
за ПТП-то, защото, че не е спрял на знака „Стоп“ не е равнозначно за това, че
не се е убедил за обстановката на пътя. Не зная колко шофьори биха спрели на
„стоп“ ако от двете страни не идва автомобил. Именно защото подсъдимият се
е убедил, завива и влиза в пътя с предимство. Той е намА.л скоростта до 27
км/ч, което му е дало възможност да се убеди. Това, че вече се включва в
главния път е видно от това, че започва да ускорява скоростта до 29 км/ч и
едва след започналото ускорение когато вече е на главния път изведнъж вижда
5
как двата фара се разклоняват, т.е. вижда друга кола да идва насреща му и
задейства спирачната система и започва интензивно спиране. Той не би могъл
да предположи, че зад камиона има и друго превозно средство, което ще
предприеме изпреварване на непрекъсната бяла линия, както е установено от
експертизата. В момента в който той вижда, че фаровете се раздвояват, но по
неговите думи и разбира, че кола тръгва срещу него реагира спирайки.
Реакцията на подсъдимия със спиране е адекватна и навременна, но не такава
е на водача на микробуса. Той нито се прибира в платното си, нито
предприема мерки за спиране, а продължава с високата скорост над 120 км/ч
според свид.А., не преценявайки че няма да може да изпревари камиона, което
е неадекватна реакция. Освен, че е карал с по-висока от разрешената скорост,
а той е имал и много санкции преди това, а именно за управление на МПС с
превишена скорост, изпреварил е на непрекъсната бяла линия, където няма
право. Виждайки влекача не е реагирал адекватно. Не е предприел мерки за
преодоляване на конфликтната точка, с което е причинил ПТП-то, каквото е
мнението на свидетеля очевидец А., който смята, че шофьора на микробуса е
виновен за ПТП-то. Според САТЕ ако микробуса се е движил с разрешената
скорост, той би могъл да спре и предотврати ПТП-то, но както е отбелязал
съда в мотивите си отделен е въпроса, който не е изследван, и хипотетично би
следвало да се изследва дали би се стигнало до този тежък резултат ако той
беше предприел мерки за намаляване на скоростта, и тогава със сигурност
нямаше да има жертви. Подсъдимият се е признал за виновен заради това, че
не е спрял на знака „Стоп“, което е единственото му нарушение, но не това е
причинило катастрофата. Освен това присъдата не може да почива само на
самопризнания. Съдът е направил извода, че самопризнанието му се подкрепя
от всички останали доказателства, но не са обсъдени доказателствата, които са
от съществено значение за разкрИ.е на обективната истина. От една страна
съдът правилно е приел, че основна вина за станалото ПТП е на починА.я
водач на лекия автомобил, който е нарушил чл.14, ал.1, чл.21, ал.1 и чл.20, ал.2
от ЗДвП, но е приел, че съвина има и подсъдимия. Наложеното му наказание
ефективно лишаване от свобода е несъразмерно и несправедливо, дори за
нарушението, което според съда е извършил. На практика подсъдимият се
наказва за тежките нарушения на правилата на движение направени от водача
на микробуса, който е главен виновник за станалото ПТП, както и съдът е
приел.
Моля при вземането на решение и постановяване на Вашата присъда да
се вземат предвид свидетелските показания на А., които са приети след
изготвянето на САТЕ, и тя е нямало как да се съобрази с тях. Имало е
единствен очевидец, който доказва кое превозно средство къде се е намирало
на по време на ПТП-то. На практика подсъдимият се наказва за тежки
нарушения, които е направил водача. Моля да се вземат в предвид и
показанията на свид.А.. Това искане за съобразяване на експертизата с тях е
било направено от колегата, когато се е водело ДП, но набл. прокурор му е
отказал и не са били взети предвид тогава. А съобразяването със
6
свидетелските показания за обстановката на пътя, разположението на
автомобилите и скоростта им би довело да различни изводи за вината на
подсъдимия. Съдът не е направил задълбочен анА.з на събраните
доказателства. Преимуществено е кредитирал САТЕ, а не е взел
свидетелските показания на А., също така не е взел предвид и протокола за
оглед на ПТП-то от 13.09.2023 г. относно спирачните следи къде са оставени,
което разкрива съвсем друга обстановка.
Твърденията на подсъдимият, че не е възприел изпреварващо МПС
доколко с оглед горе изложеното, към него момент микробусът е бил зад
товарния автомобил и все още не е предприел извършване на маневрата
изпреварване. Преди предприемане маневрата десен завой от него, следва да
се приеме за достоверна и отговаряща на обективната истина.
При така установеното считам, че Д. Г. не е допуснал нарушение на
разпоредбите на чл. 25 и чл. 50 от ЗДвП и поведението на същия не е причина
за възникване на процесното ПТП, поради което не е извършил деянието по
което му повдигна обвинението. Предвид изложеното моля да отмените
присъдата и да прекратите наказателното производство спрямо подсъдимия.
АДВ.П.: Уважаеми Апелативни съдии, повечето от нещата колегата ги
каза, но аз ще подчертая само най-съществените моменти. Факт е, че разпита
на свидетеля очевидец А. намиращ се на стр.99-100 от папка № 3 от ДП не е
взет предвид, тъй като експертизата е изготвена на 23.11.2023 г., а свид. А. е
разпитан на 04.02.2024 г. Въпреки направеното искане при предявяване на
материА.те за съобразяване на показанията на свид.А. със САТЕ, това искане
беше отказано от набл. Прокурор.
Искам да се спра както каза колегата на преминаването на подсъдимия
през знак № 36. От разпита на А. е видно, че когато той е пресичал и не е
спрял на стопа, на пътя 1-ІV посока Варна е имало само два автомобила в
далечината управлявания от А. автомобил и подсъдимият Д. Г., който го
вижда в далечината. В момента, в който извършва маневрата завой надясно и
почти се е изнесъл видно от снимките в албума -8 и 13, е видно, че
автомобилът на подзащитния ни се е изнесъл изцяло на трасето и той вижда
как на среща по непрекъснатата линия излиза автомобил, който предприема
изпреварване с висока скорост, която е доказана от САТЕ.
Изследваната част от експертизата, че е могло да се предотврати
произшествието ако подзащитния ми беше спрял на стопа е хипотетична, тъй
като управляващия микробус не е имал намерение да спира, тъй като липсва
спирачен път. От снимките в албума към ДП е видно, че ударите на микробуса
и на товарния автомобил са в лявата част, и липсата на спирачен път говори за
това, че водачът С. С. въобще не е имал намерение да спира, а да мине като
слалом между товарния автомобил управляван от А. и подзащитния ми и да
се промъкне между двата автомобила и така да избяга ситуацията, която
напълно отговаря на характера на водача и на справката за нарушител, която е
приложена към делото, както и на скицата, приложена към експертизата. В
7
това отношение, че ПТП-то наистина би могло да се избяга ако водача беше
спрял, тя е хипотетична. Просто като вариянт, но не е съобразена с
реалностите. Но е доказано хипотетично, че ако водача на микробуса С. С. се
беше движил с 90 км и втория вариянт ако беше искал да натисне спирачките,
ПТП нямаше да има на пътя. Поведението на подсъдимия не е причина за
настъпилото ПТП.
Второ, замислям се над вероятността какво би станало, ако въпреки
превишената скорост на водача при състоянието на пътя на който е водача Д.
спрял и С. С. с микробуса се блъска, но беше натиснал спирачките сигурен
съм, че смърт на пътя нямаше да има.
Във връзка с това считам, че присъдата, която е наложена на
подзащитния ми Д. Г. наказанието е прекалено високо в сравнение с неговата
вина, ако има такава. Във връзка с това моля да прецените обстоятелствата и
ако счетете, че има някаква вина, то тя не може да бъде за смъртта на тримата
души.
ПОДС.Г.: Както съм декларирал до сега и съм казал досега, когато
стигнах в пътя където имаше „стоп“, видях много в далечната страна, че се
приближават два фара-една кола, и реших да вляза в пътя и когато влязох в
пътя вече бях на пътя. Аз вече влязох на моя път и от тира, който се движеше
отзад виждам че се появяват още две светлини и аз спрях. Съжалявам за
всичко, което е станало, съболезнования, искам справедливост от съда.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Г.: Аз не съм виновен за тяхната смърт и искам справедливост,
не съм спрял на „стоп“, но това не е до смъртта.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПОДС.Г.: Желая превод на решението на съда, който да ми се изпрати
чрез адв.А..
СЪДЪТ определи възнаграждение на преводача К. Г. в размер на 120
/сто и двадесет/ лева. Изд. РКО.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11.15
часа.
8
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9