Решение по дело №7335/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 224
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20215330207335
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330207335 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 585690-F598953 от
06.07.2021г. на Заместник директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на
„М. 18“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Марица“ № 45, представлявано от Н. Т., ЛНЧ ..., на
основание чл.74, ал.1, пр.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено
административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, вр. §33 от Преходните
и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците.
Жалбоподателят обжалва издаденото наказателно постановление и моли
същото да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, чрез
представляващия дружеството, прави същото искане.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована,
изпраща процесуален представител, който пледира за потвърждаване на
наказателното постановление /НП/, като излага съображения в тази насока.
1
Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „М. 18“
ЕООД, ЕИК ********* за това, че като предприятие по смисъла на ЗСч и
търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, като е било длъжно не е
публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2019 г., като не го е
заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър /ТР/
при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 септември на
следващата година, т.е. до 30.09.2020 г. /съгласно §33 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците/.
„М. 18“ ЕООД е извършвало дейност през отчетния период 2019 г., видно
от подадената в ТД на НАП гр.Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92
от ЗКПО с вх.№ ...., и от приложения към нея годишен отчет за дейността.
Съгласно данните в част V от посочената декларация нетните приходи от
продажби за 2019 г. са в размер на 46197,26 лв.
Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2019 г. не е
заявен за вписване и не е представен за обявяване в ТР към Агенцията по
вписванията.
Нарушението е извършено на 01.10.2020 г. в гр.Пловдив.
Нарушението е установено на 14.12.2020 г. - датата, на която НАП е
уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо изх.№ 12-00-
353/14.12.2020 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП гр.Пловдив с вх.№
04-01-208/05.02.2021 г.
Наказващият орган е приел, че е нарушен състава на чл.38, ал.1, т.1 от
ЗСч, вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките
и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
Посочено е, че нарушението е извършено за първи път.
2
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F598953
от 09.03.2021г., съставен от Р. Н. Ч. – г. и. п. в ТД на НАП-Пловдив, в който
по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава
на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от
събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Р.
Н. Ч., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички
те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен
материал съдът приема, че от страна на „М. 18“ ЕООД е осъществен по
безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно
нарушение. Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч задължава всички
търговци по смисъла на Търговския закон да публикуват годишния финансов
отчет, приет от ОС на съдружниците или акционерите, или от съответния
орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 септември на следващата година. По делото
дружеството-жалбоподател се явява годен субект на нарушението в
качеството му на търговец по смисъла на Търговския закон. В това му
качество дружеството е било обвързано от посоченото задължение и е
следвало да подаде заявление за обявяване на ГФО за 2019 г. в рамките на
регламентирания в чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч срок, удължен съгласно §33 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по
време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците , а именно - до 30
септември на следващата година, което не е сторил. Правилно наказващият
орган е определил за дата на нарушението датата 01.10.2020г., предвид, че
това е първият ден, следващ 30 септември 2020г., който от своя страна е
последният ден, в който дружеството е могло да изпълни задължението си.
Неспазване на законоустановения срок е довело до съставомерността на
нарушението, поради което за административнонаказващият орган е
възникнало задължението да санкционира тази противоправна деятелност
съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1, пр.2 от ЗСч, която сочи, че който е
задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с
3
глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена
санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лв. На дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 200 лв., който се явява минимално предвидения от законодателя
размер на административното наказание и не подлежи на редуциране.
Събраните по делото доказателства не налагат извода за маловажност на
случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН и §1, ал.1, т.4 от Допълнителните
разпоредби на ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се характеризира
с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид.
Задължението за своевременно публикуване на ГФО е вменено от
законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица и търговци,
доколкото публикуването на отчетите дава възможност за информиране за
финансовото състояние на търговеца, като е предвиден достатъчно дълъг срок
за неговото изпълнение. В случая към момента на съставяне на АУАН или
изготвяне на НП това задължение не е било изпълнено от дружеството-
жалбоподателя, така както е упоменато от наказващия орган в неговия акт. По
делото не са налични данни ГФО на дружеството за 2019 г. да е заявен за
вписване и да е представен за обявяване било по инициатива на
санкционираното дружество, било след получаване на нарочна покана за
това, въпреки твърдението на жалбоподателя. Аргументът, че нарушението е
извършено поради незнание и смяна на счетоводството, не може да обуслови
извод за маловажност на деянието. Обстоятелството, че нарушението е за
пръв път също не е безусловна предпоставка за прилагане на чл.28 от ЗАНН,
доколкото еднократността на нарушението в случая изрично е отчетено при
налагане на съответната санкционна разпоредба от ЗСч. Извод за липсата на
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност
на деянието се извеждат и от отразеното в акта и НП, че дружеството е
извършвало дейност през отчетната година, тоест обществените отношения
свързани с отчетността на оборота реално са засегнати.
Предвид гореизложеното съдът споделя становището на
административнонаказващия орган, че в случая не са налице предпоставките
за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
При служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са
4
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването,
респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното
дружество и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат
изискуемите от закона реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени
са от компетентни органи и в законоустановените срокове.
Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане,
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство. Възнаграждението следва да бъде определено от
съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер
между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, и
извършените процесуални действия, съдът определя минималния размер от
80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 585690-F598953 от 06.07.2021г. на
Заместник директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на „М. 18“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.“Марица“ № 45, представлявано от Н. Т., ЛНЧ ..., на основание чл.74,
ал.1, пр.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно
нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, вр. §33 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно
и законосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 585690-F598953 от
06.07.2021г. на Заместник директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на
„М. 18“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Марица“ № 45, представлявано от Н. Т., ЛНЧ ..., на
основание чл.74, ал.1, пр.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена
5
„Имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено
административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, вр. §33 от Преходните
и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците.
ОСЪЖДА „М. 18“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“Марица“ № 45, представлявано от Н. Т., ЛНЧ ...
да заплати на ТД на НАП - гр.Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6