№ 19090
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110146473 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
233926/18.08.2023 г., с която „**“ АД е предявило срещу --- обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от
673,28 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена
застраховка „Автогрижа“ обезщетение за увреден лек автомобил „*“, рег. № -
- от пътно-транспортно произшествие, осъществено на 27.09.2022 г., в -- „--“,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/18.08.2023 г./ до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл.
86 ЗЗД за сумата от 14,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода
03.06.2023 г. – 18.08.2023 г., дължима върху претендираната в производството
главница.
Ищецът твърди, че на 27.09.2022 г., около 08:15 часа, в -- „--“ водачът
на лек автомобил „*“, с рег. № --, собственост на „**“ ЕООД, попада с
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на
платното за движение, което е станало причина за реализиране на ПТП. Сочи,
че вследствие на горепосоченото събитие на лекия автомобил са нанесени
щети на стойност 658,28 лева. Твърди, че процесното събитие е настъпило в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка
1
„Автогрижа”, съгласно полица № 0320229907005205/15.03.2022 г., със срок
на действие от 10.04.2022 г. до 09.04.2023 г. Поддържа, че след настъпване на
застрахователното събитие в „**” АД е подадено уведомление за щета, във
връзка с което е образувана щета № *********, по която е изплатено
обезщетение в размер на 658,28 лева и са сторени ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лева. Сочи, че до ответника е изпратена регресна покана за
доброволно заплащане на претендираната в настоящото производство сума,
но задължението не е изпълнено, поради което ответникът изпаднал в забава
и дължал и обезщетение за забава в размер на 14,40 лева за периода
03.06.2023 г. – 18.08.2023 г. Моли се за уважаване на предявените искове.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове. Излагат се съображения, че с исковата молба не се обосновава
механизма на ПТП и причинната връзка между щетите по лекия автомобил и
твърдяната дупка на пътното платно. Поддържа се, че от представените
доказателства не се доказвало в процесния пътен участък да е имало дупка с
конкретни размери, която да е била от естество да причини твърдените вреди.
Счита, че в случая било задължително съставянето на протокол за ПТП от
органите на МВР, а такъв не бил съставян. Прави възражение за
съпричиняване с аргументи, че водачът на лек автомобил „*“, с рег. № -- не е
положил дължимата грижа, не се е движил със съобразена скорост и при
възникване на опасността не е намалил и не е направил опит да избегне
дупката. Оспорва размера на вредите, като твърди, че евентуално дължимото
застрахователно обезщетение следвало да се намали, като се вземе предвид
овехтяването на автомобила и състоянието на увредените части. Поддържа, че
не е доказано наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и
увреденото лице, тъй като не били представени подписани от двете страни
общи условия, неразделна част от застрахователния договор, от което прави
извод за липса на основание при плащането на застрахователното
обезщетение. Моли исковете да бъдат отхвърлени, респективно – да бъде
намалено претендираното от ищеца обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното
покритие на който да е настъпило събитие, което е довело до увреждането на
имуществото на застрахованото при ищеца лице, вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна
работа, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в
исковата молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на
застрахованото при ищеца лице, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
От представената по делото застрахователна полица по комбинирана
автомобилна застраховка „Автогрижа“ № 0320229907005205 от 15.03.2022 г.,
със срок на валидност 10.04.2022 г. – 09.04.2023 г. се установява по делото, че
към датата на реализиране на процесното събитие /27.09.2022 г./ между
ищеца и собственика на МПС – лек автомобил „*“, с рег. № -- е съществувало
валидно правоотношение по застраховка „Каско”, клауза „Пълно Каско“.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
в производството, че на 27.09.2022 г. е било реализирано ПТП,
представляващо покрит риск по застрахователното правоотношение. Във
3
връзка с възраженията на ответника в отговора на исковата молба следва да се
отбележи, че застрахователният договор е сключен при условията на клауза
„Пълно Каско”, която включва като покрит риск именно случаите на пътно-
транспортно произшествие – събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало повреда на ППС (видно от
представените по делото общи условия на застрахователното дружество).
Събитието е настъпило на територията на ---, като застрахованият при ищеца
автомобил се е движил в гр. София, по ул. „--“, като е попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение, покрита с
вода. Описаният механизъм на ПТП се установява от гласните доказателства
и представената по делото декларация за настъпване на застрахователно
събитие. Свидетелят Т. С. Г. потвърждава изложените в частния
свидетелстващ документ обстоятелства, като разказва, че се случва да
преминава по пътя, на който е реализирано процесното ПТП, но в конкретния
случай пътната настилка била мокра, като същевременно дупката на платното
за движение, в която попаднал, била пълна с вода, поради което не я възприел
и преминал през нея. Същевременно, дупката не е била обозначена или
сигнализирана, като се е намирала на пътното платно. Свидетелят допълва, че
при процесния пътен инцидент са причинени увреждания на управлявания от
него лек автомобил „*“, с рег. № --.
С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е
настъпило при описания в исковата молба механизъм, като липсата на
протокол за ПТП не опровергава този извод, доколкото настъпването на
събитието в причинна връзка с наличието на необезопасена дупка на пътното
платно се установява несъмнено от всички писмени и гласни доказателства по
делото.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца
автомобил съответстват на твърдения от ищеца механизъм на ПТП и са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал,
следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания
от ищеца механизъм на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл.
4
48, т. 2, б. „в“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата,
поддържането на републиканските пътища в границите на градовете е
задължение на съответната община. Следователно, несъмнено е, че ПТП е
настъпило в рамките на урбанизираната територия на гр. София, поради което
отговорност за поддържането му в изправно състояние носи ---. Лицата, които
стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за
контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка
– арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед
установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило
поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, съществуването на която се дължи на противоправното и виновно
(съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД)
бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените
законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да
стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние,
а при наличие на препятствие на него – да го обозначи. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен
размер. В тази връзка следва да се повтори, че законодателят изрично е
предвидил задължение за лицата, които стопанисват пътя /в процесния случай
---/, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок,
като в рамките на населените места служби за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал.
2, т. 1 ЗДвП, поради което и по сила на горепосочената разпоредба, именно
ответникът е следвало да следи за наличие на препятствия по пътя /където е
реализирано проишествието/, включително неравности на платното за
движение /дупки/ и/или други препятствия, които може да застрашат здравето
и имуществото на лицата, участващи в движението, като създаде организация
за своевременното им сигнализиране, обозначаване и отстраняване. Като не е
изпълнил това свое задължение, ответникът е реализирал противоправно
поведение, което обуславя възможност за ангажиране на гражданската му
5
отговорност за причинени в резултат на бездействието му вреди.
От представените по делото писмени доказателства (уведомление –
декларация за щета, опис на претенция, възлагателно писмо, опис -
заключение, фактури) се установява, че при описаното застрахователно
събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца лек автомобил „*“, с
рег. № --, които съгласно експертните изводи са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице установява, че
към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на
причинените вреди на база пазарни цени са били необходими 658,28 лева.
Към тази сума следва да се прибавят обичайните ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15 лева, поради което предявеният
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД се
явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 673,28 лева.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият
съдебен състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на
евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лек автомобил „*“, с рег. № --.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на
чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на
ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение
№ 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г.
по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.)
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
6
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил „*“, с рег. № -- да е допринесъл с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат от реализираното на 27.09.2022 г., събитие. Не се
събраха доказателства, от които да се установи, че водачът е управлявал
процесния автомобил с несъобразена с пътните условия скорост.
Същевременно от събраните по делото доказателства се установи, че
неравността на платното за движение и намиращите се на същото
препятствия не са били сигнализирани. Установи се също, че пътната
настилка била мокра, поради валеж в деня на инцидента, което допълнително
би затруднило водача на лек автомобил „*“, с рег. № -- да възприема
наличието на неравности и препятствия на платното за движение.
Обстоятелството, че водачът е познавал пътя /доколкото посочи, че е
преминавал по него/, респективно, че следва да е знаел за наличието на дупки
по платното за движение, не може да обуслови извод, че същият е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, доколкото задължение
на ответника е да поддържа пътищата, намиращи се на територията на ---,
като неизпълнението на това задължение не може да влече негативни
последици за водачите и да създава за тях задължение да познават
намиращите се на платното за движение дупки, още повече, че в конкретния
7
случай се установи, че пътната настилка била мокра, а дупката, в която
попаднал лек автомобил „*“, с рег. № -- била пълна с вода, което попречило
на водача да я възприеме.
Следователно съдът приема, че направеното с отговора на исковата
молба от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и не следва
да бъде уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан до
пълния предявен размер от 673,28 лева, респективно следва да бъде уважен,
като ответникът бъде осъден да заплати в полза на ищеца горепосочената
сума, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане на падежа.
Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената
застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на извършеното плащане има значение само
за възникване на регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана
(арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД). По делото е представена покана за изпълнение на
паричното задължение, получена от --- на 25.05.2023 г. (виж л. 32 от делото),
като при неизпълнение на задължението в предоставения в поканата срок /7-
дневен от получаване на регресната покана/ ответникът е изпаднал в забава.
Следователно, за заявения от ищеца период 03.06.2023 г. – 17.08.2023 г.
ответникът дължи мораторно обезщетение в размер на 17,36 лева /изчислено
по реда на чл. 162 ГПК/. Тук следва да се посочи, че за деня 18.10.2022 г. се
претендира от ищеца законна лихва за забава /т.е. считано от депозиране на
исковата молба в съда – 18.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането/, като лихва за забава за един и същи ден не следва да се начислява,
респективно, присъджа повторно на ищеца. За деня 18.08.2023 г. акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да се отхвърли. Следователно
8
акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 14,40
лева /доколкото от ищеца се претендира мораторна лихва в размер по-малък
от установения по делото/ и за периода 03.06.2023 г. – 17.08.2023 г., като за
деня 18.08.2023 г., искът следва да се отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора, право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 100,00
лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството
съдебна автотехническа експертиза в размер на 300,00 лева, за заплатен
депозит за разпит на свидетел при режим на призоваване в размер на 70,00
лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева.
Възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, макар
своевременно заявено, се явява неоснователно, доколкото претендирания от
ищцовото дружество размер на адвокатско възнаграждение е в минималния
такъв, предвиден в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за съответния вид работа /с включен ДДС,
доколкото са представени доказателства за регистрация по ЗДДС на
процесуалния представител на ищеца/.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ---,
БУЛСТАТ **, адрес ** следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
„**” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 950,00
лева, представляваща разноски в производството пред СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ---, БУЛСТАТ **, адрес **, да заплати на „**” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 673,28 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Автогрижа“
обезщетение за увреден лек автомобил „*“, рег. № -- от пътно-транспортно
9
произшествие, осъществено на 27.09.2022 г., в -- „--“, в резултат на виновно
противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника във връзка
със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/18.08.2023 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ---, БУЛСТАТ **, адрес **, да заплати на „**” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 14,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2023
г. – 17.08.2023 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за деня 18.08.2023 г.
ОСЪЖДА „**” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 950,00 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10