Определение по дело №192/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „Р. К.” Р. С. против „С. – С. Ш. Е. Ф.” АД гр.С. и „О.” АД гр.К., с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ, за установяване несъществуването на прието от синдика вземане на „С. – С. Ш. Е. Ф.” АД гр. С. от „О.” АД – гр. К. (в несъстоятелност) в размер на 1 364 773.63 лева, произтичащо от договор за спедиция, митническа документална обработка и пристанищни услуги на стоки от 02.01.2008 г., договор за наем на товарни автомобили от 01.01.2009 г. и договор за превоз на товари от 01.01.2009 г.

В исковата молба ищецът – „Р. К.” Р. С., твърди, че във връзка с открито производство по несъстоятелност по т.д. № 370/2012 год. по описа на ОС – К. срещу „О.” – гр. К., понастоящем в несъстоятелност, в търговския регистър били обявени списъци на приети и неприети вземания на кредитори на длъжника, като ищецът бил включен в списъка на приетите предявени вземания, изготвен на основание чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ. Ищецът направил възражение, насочено срещу прието вземане на "С. – С. Ш. Е. Ф." АД гр.С., вписано по т.27 от изготвения от синдика списък на приети вземания, на основание чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ, в размер на 1 364 773.63 лева. С определение на Окръжен съд - К. възражението на ищеца било оставено без уважение, поради което счита, че за него се поражда правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на приетото вземане на „С. – С. Ш. Е. Ф." АД гр. С.. Твърди се в искова молба, че ответникът "С. – С. Ш. Е. Ф." АД претендира да бъде кредитор на "О." АД (в несъстоятелност), въз основа на три договора: Договор за спедиция, митническа документална обработка и пристанищни услуги на стоки от 02.01.2008 г., Договор за наем на товарни автомобили от 01.01.2009 г. и Договор от 01.01.2009 г. за превоз на товари, по който договор "С. – С. Ш. Е. Ф." АД е изпълнител, а възложител е "О." АД. Счита, че вземанията, които се претендират по тези договори не съществуват. Твърди се, че е налице свързаност между двамата ответника – "С. – С. Ш. Е. Ф." АД и "О." АД (в несъстоятелност). В тази връзка се излагат твърдения, че дружеството "И. Х." АД притежава 7 563 629 бр. акции, представляващи приблизително 90 % от капитала на "О." АД, като член на надзорния съвет от 14.05.2008 г. до 16.07.2014 г. е В. К. З., а така също член на управителния съвет от 14.05.2008 г. до 16.07.2014 г. е К. В. З. (син на В. К. З.). Поддържа се, че акционери на "И. Х." АД са В. К. З., К. В. З. и П. В. З. (син на В. К. З.). Членове на Съвета на директорите на дружеството от учредяването били В. К. З. и К. В. З.. Твърди се също, че В. К. З. и К. В. З. притежават 100 % от акциите на "С. – С. Ш. Е. Ф." АД, а така също Председател на Съвета на директорите е К. В. З. (син на В. К. З.), т.е. налице били хипотезите на свързаност по смисъла на параграф 1, т.1, 3, 4, 5 и 6 от Търговския закон. Отделно от това ищецът въвежда твърдение, че е налице холдингова структура между тези дружества с дружество "майка" - "И. Х." АД. В тази връзка твърди, че холдингът е поликорпоративен правен субект - дружеството майка и дъщерното дружество действат икономически като едно цяло и се възприемат като единен икономически субект,независимо че вътрешните дружества запазват юридическата си самостоятелност. Твърди, че в основните управленски органи на дружествата участват едни и същи лица, като същите тези лица са собственици/представители на всички свързани дружества в холдинговата структура. След влошаване на икономическото състояние на "О." АД (дъщерното дружество), единният икономически субект е започнал да кумулира задължения на дъщерното дружество спрямо всички останали свързани дружества в холдинговата структура с цел създаване на вътрешна свързана дружествена задълженост, което да доведе до създаване на привидни кредитори. Прави се също твърдение, че вземанията въз основа на Договора за спедиция, митническа документална обработка и пристанищни услуги на стоки от 02.01.2008 г., са въз основа на нищожен договор, поради привидност на същия. Твърди се в исковата молба, че по отношение на Договора от 02.01.2008 г. фактурите, приложени към молбата, не доказват изискуемо задължение от страна на "О." АД. Съгласно приложените документи се твърдяло, че "С. С. Ш. е. Ф." АД е префактурирало към "О." АД стойността на извършените пристанищни услуги. Ищецът твърди, че фактурите не доказват изискуемо задължение от страна на "О." АД. По отношение Договор от 01.01.2009 г. за наем на МПС и анекса към него, се поддържа, че същият няма достоверна дата, няма данни кога е прекратено договорното правоотношение, на нито една от представените фактури няма входящ номер и не се сочат доказателства, че са реално изпратени на посочените дати, а не са антидатирани. Твърди, че няма представени данни, че задълженията по издадените фактури са изискуеми. По отношение Договор от 01.01.2009 г. за превоз на товари се поддържа, че нито една от представените фактури няма входящ номер и няма доказателства, че са реално изпратени на посочените дати, а не са антидатирани, както и че също няма данни, че задълженията по издадените фактури са изискуеми. Поради изложеното, се иска да бъде установено несъществуването на вземането на „С. – С. Ш. Е. Ф.” АД гр. С. от „О.” АД – гр. К. (в несъстоятелност) в размер на 1 364 773.63 лева, произтичащо от договор за спедиция, митническа документална обработка и пристанищни услуги на стоки от 02.01.2008 г., договор за наем на товарни автомобили от 01.01.2009 г. и договор за превоз на товари от 01.01.2009 г.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът „С. – С. Ш. Е. Ф.” АД гр. С., чрез своя представител по пълномощие, e подал писмÕн отговор, в който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 694 от ТЗ. Твърдението, касаещо нищожност поради привидност на договора, било неоснователно. Поддържа се в отговора, че договорите не противоречат на закона и на добрите нрави, сключени са в предвидената от закона форма и са породили ефекта си между страните. Твърди, че въз основа на тях е възникнало вземането на дружеството ответник, както и че няма доказателства, установяващи погасяване на дълга от страна на "О." АД гр. К. към „С. – С. Ш. Е. Ф.” АД гр. С.. Счита, че твърденията за свързаност по смисъла на параграф 1, т.1, 3, 4, 5 и 6 от Търговския закон са неоснователни, между дружествата са били налице облигационни отношения, неизпълнението на които е довело до възникване на вземането на ответника „С. – С. Ш. Е. Ф.” АД гр. С.. Твърди, че документите, въз основа на които е възникнало вземането, не страдат от пороци в съдържанието и са валидни. Моли съда да отхвърли изцяло предявения от ищеца иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ. Претендира разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „О.” АД гр. К. не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил и не е представил писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.694, ал.1 от ТЗ, кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл.690, ал.1, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692, ал.4. Съгласно посочената разпоредба, процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.694, ал.1 от ТЗ, с който се оспорва прието вземане на друг кредитор, е ищецът да има качеството на кредитор по смисъла на тази разпоредба – същият следва да е предявил вземането си и това вземане да е включено от синдика в списъка на приетите вземания, както и да е направил възражение по чл.690 от ТЗ срещу прието от синдика вземане на друг кредитор.

В случая, както от приложените от ищеца доказателства, така и от направената служебно от съда справка в Търговския регистър по партидата на „О.” АД (в несъстоятелност) гр. К., е видно, че ищецът има качеството на кредитор по смисъла на чл.694, ал.1 от ТЗ – същият е предявил вземане срещу това дружество и това вземане е включено от синдика под № 17 в списъка на приетите предявени вземания, изготвен на основание чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ и обявен в Търговския регистър на 29.01.2014 г. Установява се, че в същия списък под № 27 е включено вземане на „С. – С. Ш. Е. Ф.” АД гр. С. в размер на 1 364 773.63 лева, произтичащо от договор за спедиция, митническа документална обработка и пристанищни услуги на стоки от 02.01.2008 г., договор за наем на товарни автомобили от 01.01.2009 г. и договор за превоз на товари от 01.01.2009 г. В срока по чл.690 от ТЗ ищецът е подал възражение (вх.№ 516/07.02.2014 г., п.к. от 05.02.2014 г.) срещу приетото вземане на кредитора „С. – С. Ш. Е. Ф.” АД гр. С. в размер на 1 364 773.63 лева. С определение № 73 от 27.01.2015 г. по гр.д.№ 370/2012 г. съдът по несъстоятелността (К.йски окръжен съд) е оставил без уважение депозираното от кредитора „Р. К.” Р. С. писмено възражение срещу приетото в изготвения от синдика, по реда на чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ, списък на приетите предявени вземания, вземане на кредитора „С. – С. Ш. Е. Ф.” АД гр. С. в размер на 1 364 773.63 лева. В седемдневен срок от обявяването в Търговския регистър на определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 от ТЗ, ищецът е предявил настоящия иск по чл.694, ал.1 от ТЗ.

Предвид изложеното дотук, настоящият състав намира, че предявения отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1 от ТЗ е процесуално допустим – същият е подаден от надлежна страна – кредитор в производство по несъстоятелност, в срока по чл.694, ал.1 от ТЗ и има за предмет вземане на друг кредитор – „С. – С. Ш. Е. Ф.” АД гр. С., включено в списъка на приетите предявени вземания, одобрен от съда в тази част с определение по чл.692, ал.4 от ТЗ.

От направената от съда, на основание чл.23, ал.4 от Закона за търговския регистър, служебна справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията по партидата на „О.” АД гр.К. се установява, че с решение № 233 от 29.11.2013 г., постановено по гр.д. № 370/2012 г. по описа на К.йския окръжен съд, е обявена неплатежоспособността на „О.” АД гр.К. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. С решение № 45 от 05.03.2015 г. „О.” АД е обявено в несъстоятелност.

Видно от договор от 02.01.2008 г., сключен между „О.” АД гр. К., в качеството на възложител, и „С. – С. Ш. Е. Ф.” АД гр. С., в качеството на изпълнител, възложителят предоставя на изпълнителя пълен обем ексклузивни права да извършва от свое име и за сметка на възложителя спедиция, железопътен превоз и международен автотранспорт, пристанищна дейност и митническа обработка и агентиране на всички стоки от внос и за износ от и за трети страни и стоки в свободно обръщение на митническата територия на ЕС, в това число и Република България.

Във връзка с договора от 02.01.2008 г., от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и се възприема изцяло от съда, се установява, че по този договор са издадени 68 броя фактури за извършена спедиция, митническа и документална обработка на стоки на "О." АД. Фактурираните задължения на „О." АД към „С. – С. Ш. Е. Ф." АД не са заплатени, същите са осчетоводени в счетоводствата на страните по надлежния ред като вземане на "С. – С. Ш. Е. Ф." АД / респ. задължение на О. АД в размер на 69 157.08 лева. Експертизата установява, че през 2011 и 2012 г. „С. – С. Ш. Е. Ф." АД е префактурирало към "О." АД стойността на пристанищни услуги, като са съставени 25 бр. фактури, издадени през 2011 и 2012 г. Фактурираните задължения на „О." АД към „С. С. Ш. е. Ф." АД не са заплатени, същите са осчетоводени в счетоводствата по надлежния ред като вземане на "С.- С. Ш. Е. Ф." АД / респ. задължение на О. АД в размер на 16 228.40 лева.

От представения по делото и приет като доказателство договор за наем от 01.01.2009 г., сключен между „С. – С. Ш. Е. Ф.” АД гр. С., в качеството на наемодател, и „О.” АД гр. К., в качеството на наемател, се установява, че наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване 4 броя товарни автомобили, подробно индивидуализирани в договора, за превоз на товари, срещу уговорена месечна наемна цена. Представен е и анекс към договора за наем на товарни автомобили № ДУ-29/06.02.2009 г., с който е договорена по – висока месечна наемна цена.

Във връзка с договора за наем от 01.01.2009 г. и анекса към него, назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза установява, че по договора за наем и анекса към него са издадени 12 броя фактури, които не са заплатени, същите са осчетоводени в счетоводствата по надлежния ред като вземане на "С. – С. Ш. Е. Ф." АД / респ. задължение на О. АД в размер на 78 720.00 лева.

Видно от договор за превоз на товари от 01.01.2009 г., сключен между „О.” АД гр. К., в качеството на възложител, и „С. – С. Ш. Е. Ф.” АД гр. С., в качеството на изпълнител, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва превоз на товари с товарни автомобили срещу възнаграждение, което е посочено в Приложение № 1 – неразделна част от договора.

Във връзка с договора за превоз на товари от 01.01.2009 г., от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че по този договор „С. – С. Ш. Е. Ф." АД е издало 103 бр. фактури за извършени транспортни услуги през 2010 г., 2011 г. и 2012 г. В тази връзка, експертизата констатира, че в счетоводството на „О.” АД не са осчетоводени като задължение 8 броя фактури на обща стойност 57 340.89 лева, описани в констативната част на заключение, като по счетоводни записвания на „О.” АД (в несъстоятелност) неплатените задължения по този договор са в размер на 889 458.63 лева по 95 броя осчетоводени фактури / 103 бр.- 8 бр./. Констатира също, че в счетоводството на „С. – С. Ш. Е. Ф." АД осчетоводените фактурирани и неплатени вземания са в размер на 946 799.52 лева по издадените 103 броя фактури. Съдебно – счетоводната експертиза установява също, че през 2009 г. и 2011 г. „С. – С. Ш. Е. Ф." АД е префактурирало към „О." АД стойността на материали и разходи във връзка с изпълнението на превози на товари на „О.” АД. В тази връзка, експертизата констатира, ¸е в счетоводството на „О.” АД не са осчетоводени като задължение 3 броя фактури на обща стойност 913.62 лева, като по счетоводни записвания на „О.” АД (в несъстоятелност) неплатените задължения са в размер на 284.76 лева. Видно от експертизата, в счетоводството на „С. – С. Ш. Е. Ф." АД осчетоводените фактурирани и неплатени вземания са в размер на 1198.38 лева по издадените 4 броя фактури.

Или, съдебно – счетоводната експертиза установява, че по трите договора общият осчетоводен размер на задълженията в счетоводството на „О.”АД към „С. – С. Ш. Е. Ф." АД е 1 053 848.87 лева, а общият осчетоводен размер на вземанията в счетоводството на „С.-С. Ш. Е. Ф." АД от "О." АД е 1 112103.38 лева. В тази връзка, предвид сключените между двамата ответници договори, осчетоводяването в счетоводството на „О.” АД на задължение по трите договора към „С. – С. Ш. Е. Ф." АД общо в размер на 1 053 848.87 лева и неоспорването от „О.” АД на задължението в размер на 1 112103.38 лева, което е надлежно осчетоводено в счетоводството на „С. – С. Ш. Е. Ф." АД като вземане от „О.„ АД, съдът намира за доказано и установено задължение на „О. АД към „С. – С. Ш. Е. Ф." АД в размер на 1 112103.38 лева по процесните три договора.

Неоснователен е в тази връзка довода на ищеца, че вземанията по тези договори не съществуват предвид обстоятелството, че се касае за свързани лица по смисъла на параграф 1, т.1, 3, 4, 5 и 6 от Търговския закон. На първо място, следва да се посочи, че само по себе си обстоятелството, че се касае за свързани лица, не предпоставя несъществуване на вземанията по процесните договари, респективно – не опровергава по какъвто и да е начин тяхното съществуване. От друга страна, установи се по делото, че между ответниците са били сключени процесните три договора, по тях са били съставени съответни фактури, като вземанията, респективно – задълженията по тях, са били надлежно осчетоводени в счетоводствата на двете дружества. По делото липсват каквито и да са доказателства опровергаващи съществуването на тези вземания.

Поради изложеното, ирелевантно е обстоятелството дали се касае за свързани лица по смисъла на параграф 1 от Търговския закон, както и дали двете дружества са част от холдингова структура. В тази връзка, доколкото по делото липсват доказателства, опровергаващи съществуването на вземанията по трите договора, недоказан и като такъв неоснователен е довода, че „С. – С. Ш. Е. Ф." АД е привиден кредитор на „О.” АД (в несъстоятелност). Ето защо, несъстоятелен е и довода на ищеца, че вземанията са въз основа на нищожен договор, поради привидност на същия.

Предвид обстоятелството, че от обсъдените по – горе доказателства – три броя договори, сключени между двамата ответници, и назначената и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, се установява съществуване на вземане на „С. – С. Ш. Е. Ф." АД от „О.” АД гр.К. (в несъстоятелност) в размер на 1 112103.38 лева по процесните три договора, и доколкото липсват каквито и да са доказателства, опровергаващи съществуването на това вземане, неоснователни са направените в исковата молба доводи на ищеца, че съставените по трите договора фактури не доказват изискуемо задължение от страна на „О.” АД.

С оглед установеното по делото обстоятелство, че „С. – С. Ш. Е. Ф." АД има вземане от „О.” АД гр.К. (в несъстоятелност) в размер на 1 112103.38 лева по процесните три договора, неоснователно е твърдението на ищеца за несъществуване на вземане за забавено плащане в размер на законната лихва. Видно от заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, обезщетението за забава в размер на законната лихва от деня на забавата по всяка една от претендираните фÓктури до 02.12.2013 г. е в размер на 252 670.25 лева.

Или, от гореизложеното се установява съществуване на вземане на „С. – С. Ш. Е. Ф." АД гр.С. от „О.” АД гр. К. (в несъстоятелност) в размер общо на 1 364 773.63 лева, от които главница в размер на 1 112 103.38 лева по процесните три договора и обезщетение за забава върху тази главница в размер на 252 670.25 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен иск, с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на делото следва да се осъди ищеца да заплати на „С. – С. Ш. Е. Ф." АД направените по делото разноски за вещо лице в размер на 300 лева, а по сметка на К.йския окръжен съд да заплати държавна такса, на основание чл.694, ал.2, изр.2-ро от ГПК, в размер на 54 590.94 лева.

Водим от изложеното, К.йският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р. К.”, дружество, регистрирано в съответствие със законодателство на Р. С., peг. № ******, със седалище и адрес на управление Апартамент *, ет. *, С. е. в. х., ул. „Ф. Р.”, В., М., С., представлявано от директора Д. С. К., действаща чрез пълномощника адв. Й. В. Т., против „С. – С. Ш. Е. Ф." АД със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Л.”, бул. ”С. ш.” № * *, ЕИК *********, и „О.” АД (в несъстоятелност) със седалище и адрес на управление в гр.К., бул. ”Б.” № *, ЕИК *********, иск, с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, за установяване несъществуването на прието от синдика вземане на „С. – С. Ш. Е. Ф." АД гр.С. от „О.” АД гр. К. (в несъстоятелност) в размер на 1 364 773.63 лева, от които 1 112 103.38 лева – главница по договор за спедиция, митническа документална обработка и пристанищни услуги на стоки от 02.01.2008 г., договор за наем на товарни автомобили от 01.01.2009 г. и договор за превоз на товари от 01.01.2009 г., 252 670.25 лева – обезщетение за забава върху тази главница от деня на забавата по всяка една от претендираните фактури до 02.12.2013 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Р. К.”, дружество, регистрирано в съответствие със законодателство на Р. С., peг. № ******, със седалище и адрес на управление Апартамент *, ет. *, С. е. в. х., ул. „Ф. Р.”, В., М., С., представлявано от директора Д. С. К., действаща чрез пълномощника адв. Й. В. Т., да заплати на „С. – С. Ш. Е. Ф." АД със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Л.”, бул. ”С. ш.” № * *, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА „Р. К.”, дружество, регистрирано в съответствие със законодателство на Р. С., peг. № ******, със седалище и адрес на управление Апартамент *, ет. *, С. е. в. х., ул. „Ф. Р.”, В., М., С., представлявано от директора Д. С. К., действаща чрез пълномощника адв. Й. В. Т., да заплати по сметка на К.йския окръжен съд държавна такса за предявения иск в размер на 54 590.94 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :