Решение по адм. дело №1069/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 39 ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на А. Н. Г. с [ЕГН], с адрес – [населено място], [жк], блок 42, вход 3, етаж 8, апартамент 20, със съдебен адрес – [населено място], [улица], вход А, етаж 1, апартамент 2, чрез адвокат Н. К. от Адвокатска колегия – [населено място], против решение с рег. № 365000-28888/23.04.2025 година на директора на Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи (ОД – Варна на МВР).

С оспорения акт е отказано да бъдат изтрити лични данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР като „извършител“ по ДП № 496/2009 година по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД – Варна на МВР, пр. пр. № 15796/2009 година по описа на Районна прокуратура - Варна за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че е налице разминаване между посочената в мотивите законова разпоредба на чл. 56 ал. 2 от ЗЗЛД и волята на органа, издал акта. Отделно от това, жалбоподателят се позовава на решение от 30.01.2024 година по дело С-118/2022 година на СЕС и поддържа, че в оспореното решение не е извършен необходимия анализ относно личността на жалбоподателя, налице ли са други данни за извършени от него престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминал от извършване на деянието, съответно изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за изтриване на личните данни. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Иска отмяна на решенето. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не се представлява. Представя административната преписка и писмено становище по съществото на спора.

Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна приема следното.

На 27.02.2025 година А. Н. Г. е подал заявление с вх. № 251005-24/27.02.2025 година по описа на ОД – Бургас на МВР, с което е поискал да бъдат заличени личните му данни, обработвани с масивите на МВР във връзка с образувано срещу него досъдебно производство за управление на автомобил след употреба на алкохол (лист 12).

С писмо с рег. № УРИ 251р-12426/07.03.2025 година заявлението на Г. е изпратено по компетентност на директора на ОД – Варна на МВР (лист 13).

Във връзка с постъпилото заявление е извършена проверка в информационните фондове на ОД – Варна на МВР за А. Н. Г., като към датата на проверката (08.04.2025 година) е установено, че обработваните за Г. лични данни са като „извършител“ по ДП № 496/2009 година по описа на сектор „Пътна полиция“ – Варна за деяние по чл. 343б ал. 1 от НК извършено на 21.10.2009 година, пр. пр. № 15796/2009 година по описа на Районна прокуратура – Варна.

С писмо с рег. № 365000-18397/14.03.2025 година директорът на ОД – Варна на МВР е изискал от Районна прокуратура – Варна информация за начина на приключване на досъдебното производство, както и заверено копие на крайният акт на прокуратурата (лист 14).

В отговор е посочено, че ДП № 496/2009 година е било внесено през 2009 година със споразумение в Районен съд – Варна, което е било одобрено. Посочено е, че копие не може да бъде предоставено, поради изтичане на сроковете за съхранение (лист 15).

С писмо с рег. № 365000-21725/24.03.2025 година директорът на ОД – Варна на МВР е поискал от Районен съд – Варна заверено копие с отбелязана дата на влизане в сила на споразумение № 1256 от 18.12.2009 година по НОХД № 6849/2009 година по описа на Районен съд – Варна (лист 16).

В отговор е получено заверено копие от споразумението, съгласно което се приема за безспорно установено, че на 21.10.2009 година в [населено място] Н. Г. е управлявал МПС – лек автомобил [Марка], модел „306“ с регистрационен № [рег. номер] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,95 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 1980/21.10.2009 година на МБАЛ „Св. А.“, [населено място], като за извършеното престъпление А. Г. се признава за виновен и приема да му бъде наложено наказание на основание чл. 343Б ал. 1 във връзка с чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК – „Пробация“ със следната съвкупност от пробационни мерки:

- по чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от осем месеца;

- по чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца

и на основание чл. 343г от НК – наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, като се зачете времето през което е бил наказан по административен ред считано от 21.10.2009 година. Протоколът с който е одобрено споразумението е влязъл в сила на 18.12.2009 година (лист 18 – 20).

Съгласно приложена електронна справка за съдимост от 12.03.2025 година А. Н. Г. е осъждан за извършено престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК и е реабилитиран по право на основание чл. 86 ал. 1 т. 2 от НК (лист 22).

На 10.04.2025 година до началника на сектор „КАПО“ при ОД – Варна на МВР е изготвена обобщена справка по заявлението за заличаване на лични данни в АИС на МВР на А. Г. (лист 11).

На 23.04.2025 година директорът на ОД – Варна на МВР е издал оспореното решение, с което е отказал да изтрие лични данни на А. Н. Г., обработвани в информационните фондове на МВР като „извършител“ по ДП № 496/2009 година по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД – Варна на МВР, пр. пр. № 15796/2009 година по описа на РП – Варна за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. Решението е мотивирано с разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 година, тъй като в лимитативно изброените хипотези на тази норма липсва основание за заличаване на лични данни на лица, които са осъждани, респективно по отношение на които наказателното производство е прекратено на основание чл. 24 ал. 3 от НПК, поради постигнато споразумение. Посочено е, че реабилитацията също не е сред предвидените хипотези (лист 26 – 27).

Решението е връчено на А. Г. на 12.05.2025 година и е обжалвано от него на 27.05.2025 година.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган – директорът на ОД – Варна на МВР. Съгласно чл. 29 от ЗМВР, администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица, като редът за обработване на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи. Със заповед № 8121з-1111 от 08.10.2019 г., министърът на МВР в т.1.6 е оправомощил директорите и заместник директорите на областните дирекции на МВР да разглеждат и да се произнасят по постъпили от субектите на данни искания за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, чл. 53 - чл. 56 от ЗЗЛД и да изпълняват задълженията си по чл. 34 от с. р. и чл. 68 от ЗЗЛД (лист 38).

Решението е издадено в предписаната от закона форма, мотивирано е с излагане на фактическите и правните основания за неговото издаване и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.

Административният орган е спазил процесуалните правила при издаването на заповедта. Съгласно доказателствата по делото, административното производство е започнало по искане на заинтересованото лице, като след извършена проверка в информационните фондове на ОД - Варна на МВР, при която е установено, че се обработват лични данни за жалбоподателя, относими към заявлението, след изискана информация от Районна прокуратура Варна и Районен съд Варна, съответно за начина на приключване на досъдебното производство и за представяне на копие на протоколното определение, с което е било одобрено постигнатото между жалбоподателя и Районна прокуратура Варна споразумение и след извършена електронна справка за съдимост и изготвена обобщена справка, административният орган се е произнесъл с оспореното решене.

Неправилно е приложен обаче материалният закон.

За да се произнесе с оспореното решение, компетентният административен орган е приел, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 3 от Инструкция № 8121з-784/20.10.2014 година за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер.

В настоящият случай действително е безспорно, че нито едно от посочените в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязло в сила споразумение, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице.

Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680) има за предмет установяването на правила във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване (чл. 1 § 1 от директивата).

Съгласно чл. 2 § 1 от Директива (ЕС) 2016/680, директивата се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите посочени в чл. 1 параграф 1.

Според чл. 4 § 1 буква в) от Директивата, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Т.е. тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на „свеждане на данните до минимум“, с оглед спазване на принципа на пропорционалност.

По силата на чл. 4 § 1 буква д) от Директива (ЕС) 2016/680, държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват.

Нормата на чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 гласи, че държавите членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни. Спазването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки.

В решение от 30.01.2024 година на СЕС по дело С-118/22 година е дадено задължително тълкуване на член 4 параграф 1 букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Предвид приложимото право и факта, че направеното тълкуване с цитираното решение е относимо към настоящият спор се достига до извод, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва последните да бъдат заличени. Извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка за законосъобразното провеждане на инициирано административно производство по реда на чл. 56 ал. 2 от ЗЗЛД във връзка с чл. 25 ал. 3 от ЗМВР, за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР.

Това означава, че в хода на административното производство, административния орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането, като по същество проверката освен действия по установяване наличие или липса на законово основание за заличаване на личните данни по чл.3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г., трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, свързани с личността му.

Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с обработването на лични данни цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 година на СЕС), но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез различни способи, включително чрез способа на полицейската регистрация, ако такъв е приложим, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо.

Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, завършващ производството по чл. 56 ал. 2 от ЗЗЛД във връзка с чл. 25 ал. 3 от ЗМВР, и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт.

Мотивите на органа в горния смисъл не могат да се заместват от съда при осъществяване на съдебен контрол в хипотезата на съдебно оспорване на акта, поради което липсата им в оспореното решение, безспорно установена в настоящото производство, е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените и е самостоятелно основание за отмяната му.

Делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне, по направеното заявление с вх. № 251005-24/27.02.2025 година по описа на ОД – Бургас на МВР, подадено от А. Н. Г., с което е поискал да бъдат заличени личните му данни обработвани в масивите на МВР във връзка с образувано срещу него досъдебно производство за управление на автомобил след употреба на алкохол, при съблюдаване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

В този смисъл решение № 9285 от 29.07.2024 година на ВАС по адм. д. № 4186/2022 година, V о., решение № 1863 от 25.02.2025 година на ВАС по адм. д. № 7671/2024 година, V о. и решение № 2522 от 12.03.2025 година на ВАС по адм. д. № 9465/2024 година, V о.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в общ размер на 710 (седемстотин и десет) лева, от които 700 лева за заплатено адвокатско възнаграждение (лист 7 от адм.д. № 1155/2025 година по описа на Административен съд – Варна) и 10 лева за заплатена държавна такса (лист 8).

По изложените съображения, на основание чл.172 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение с рег. № 365000-28888/23.04.2025 година на директора на Областна дирекция – [населено място] на Министерство на вътрешните работи.

ВРЪЩА административната преписка на директора на Областна дирекция Варана на Министерство на вътрешните работи за ново произнасяне по заявлението на А. Н. Г. с вх. № 251005-24/27.02.2025 година по описа на ОД – Бургас на МВР за заличаване на личните му данни обработвани в масивите на МВР във връзка с образувано срещу него досъдебно производство за управление на автомобил след употреба на алкохол, при съблюдаване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

ОСЪЖДА Областна дирекция – Варна на МВР да заплати на А. Н. Г., [ЕГН], сума в размер на 710 (седемстотин и десет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от връчването му.