Решение по дело №6246/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260893/27.10.2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6246 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 85051/ 18.11.2019 г. от „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. К., П. С. и Я. Д., чрез процесуален представител срещу А.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 4718.89 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № 0285559626/ 30.09.2019 г., за периода от 19.10.2017 г. до 18.10.2018 г. за обект с абонатен № * и клиентски № *, с адрес на потребление: *, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2020 г. до окончателното изплащане и 129.77 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата, за периодa от 10.10.2019 г. до 17.01.2020 г., за което вземане ч. гр. дело № 1188 по описа на Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед № 399/ 31.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение. Претендират се и извършените разноски в заповедното и в настоящото производство.

         В исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор за пренос на ел. енергия, по който ищецът е изправна страна. Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Е. - П. П.” АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът не е заплатил стойността на потребената ел. енергия фактура № 0285559626/ 30.09.2019 г., за периодa от 10.10.2019 г. до 17.01.2020 г., абонатен № * и клиентски № *, с адрес на потребление: *. Фактурираното количество ел. енергия е служебно начислено, в резултат на техническа проверка от 18.10.2018 год., при която е установено неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа.

         Ответникът – А.П.И., чрез пълномощник, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за допустимост и неоснователност на предявения иск, като оспорва наличие на възможност за ищеца за служебно начисляване на ел. енергия, към датата на проверката. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

         От представения по делото КП № 1105086/ 18.10.2018 год. се установява, че на същата дата от служители на „Е. С.” АД е извършена техническа проверка в обект с клиентски * и абонатен № *, с адрес на потребление: *, с титуляр на партидата Л. А. Т., при която са отчетени показанията на СТИ на регистри, както следва: тарифа 1.8.1 – 003445 кВТч, тарифа 1.8.2 – 006748 кВТч, тарифа 1.8.3 – 024896 кВТч, тарифа 1.8.4 – 000000 кВТч и тарифа 1.8.0 – 035089 кВТч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Протоколът е подписан от служителите на оператора, извършили проверката и от свидетеля – Л. И. Н. – внук, с адрес: *.

         Съгласно приобщения КП № 2186/20.09.2019 год. от метрологична експертиза, при софтуерно четене на СТИ, монтирано в обект с аб. № *, е отчетено преминаване на ел. енергия в тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея на електромера.

         Въз основа на констатациите от проверката е изготвено становище от 25.09.2019 г., одобрено на 26.09.2019 год., за начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с аб. № * и кл. № *, в размер на 24896 кВТч., за периода 19.10.2017 год. до 18.10.2018 год., въз основа на осъществен прочит на паметта на СТИ, при който е установено неотчетено количество ел. енергия.

         Въз основа на становището е издадена фактура № **********/30.09.2019 год., с издател „Е. - П. П.” АД и получател – Л. А. Т., на стойност 4718.89 лв. с ДДС, представляващи стойността на служебно начислено количество ел. енергия за обект аб. № * и кл. № *, в размер на 24896 кВТч., за периода 19.10.2017 год. до 18.10.2018 год.

         Съгласно приобщената на л. 19 – 20 справка, задължението по фактура № **********/ 30.09.2019 год. не е заплатено на ищцовото дружество.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява следното: СТИ е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка преди да бъде монтиран – 2015 г., срокът на метрологична годност е 6 години – монофазен, тип – МЕ162; процесната корекция е извършена след прочит на регистър 1.8.3, който не е изведен на дисплея на СТИ; налице е т. нар. софтуерно вмешателство, констатирано от БИМ – софтуерно препрограмиране (претарифиране) на СТИ със специализирана техника и известна парола за достъп, с което в т. нар. „невидим регистър“ се пренасочва записване на част от потребената ел. енергия; изчисленията са математически точни, с оглед ценообразуването през отделните периоди; последното не означава, че това количество ел. енергия е реално потребено през отделните периоди.

 

         Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

Вземането е основано на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 7167/ 2019 г. на ВРС.

            Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи, в условията на пълно и главно доказване съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и неговият размер, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните с твърдяния предмет, по който е изправна страна и от което е възникнало вземането му, в посочения размер (т. е. възникване на основание на извършване на служебно начисляване на ел. енергия ).

         В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.

 

         Предмет на спорните договорни отношения е доставката на ел. енергия до потребителя срещу възнаграждение.

         Между страните липсва спор, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия за стопански нужди, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.

         Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да начислява допълнителни количества за ел. енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията, т.е. от ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да се публикуват от комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с §83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/ 2012 год., в сила от 17.07.2012 год., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Въведено е нормативно основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, при изпълнение задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ - за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.

Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/ 14.10.2013 год. /ДВ, бр. 98/ 12.11.2013 год.. Същевременно с Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 05.12.2018 г.

За да възникне правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя на първо място следва да се установи неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. След отмяната на чл. 41 - 44 и чл. 47 ПИКЕЕ, липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника да преизчислява сметка на потребителя въз основа на констатациите от извършената на 28.12.2018 год. проверка следва да се отрече изцяло.

При това положение и доставчикът би могъл да коригира сметката на крайния потребител при установеност по делото, че отклонението в показателите на консумираната енергия се дължи на неправомерно действие от страна на потребителя, периода на грешното измерване и отчетената реално консумирана електрическа енергия за миналия период. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което и следва да се приеме, че вземането му е изцяло недължимо, при липса на наведени твърдения за наличие на друго основание, породило твърдяното право в полза на страната.

Изложеното обуславя извод за недължимост на процесната сума, като цена за реално доставена до обекта на ищеца ел. енергия в рамките на исковия период.

По изложените съображения се налага извода, че ищецът не установи наличие на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което и се налага извода за неоснователност на претенцията, като същата следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С., Я. Д. и Г. К. срещу  А.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 4718.89 (четири хиляди седемстотин и осемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки) лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № 0285559626/ 30.09.2019 г., за периода от 19.10.2017 г. до 18.10.2018 г. за обект с абонатен № * и клиентски № *, с адрес на потребление: *, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2020 г. до окончателното изплащане и 129.77 (сто двадесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки) лева, представляваща мораторната лихва върху главницата, за периодa от 10.10.2019 г. до 17.01.2020 г., за което вземане ч. гр. дело № 1188 по описа на Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед № 399/31.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. К., П. С. и Я. Д., да заплати на А.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, , сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: