Решение по дело №2900/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от А.В.Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Сливен***, чрез пълномощника си адвокат Ц., против Решение № 84 от 10.10.2023 год. на Карловски районен съд, І наказателен състав, постановено по АНД № 272 по описа на същия съд за 2023 год., потвърждаващо Електронен фиш серия К № 4096944 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение и издадения електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, в молба-становище по делото (л. 15) счита касационната жалба за неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Карловският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от А.В.Д., срещу Електронен фиш серия К № 4096944 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 27.10.2020 г. в 07:54 ч., в гр. Карлово, ул. „Теофан Райнов“ срещу № 2, с посока на движение изток-запад, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, е заснето с автоматизирано техническо средство ТFR1-М 612 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, движението на МПС лек автомобил РЕНО МЕГАН СЦЕНИК, с рег. ***, със скорост от 72 км/ч при разрешена 50 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 22 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето А.В.Д., на чието име е регистрирано процесното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Протокол за използване на АТСС рег. № 281р-15927/30.10.2020 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 4-33-20/08.06.2020 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-М № 4835 с идент. № 612/12, справка за нарушител, справка за собственост на МПС, справки (наименувани от органите на МВР „протоколи“) за проведено обучение на мл. инспектори С.И. и Б.Н.– служители на РУ Карлово, за работа с АТСС, Инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състав на визираното в ел. фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

IV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

10. Възражението на касатора за липса на доказателства за обучението на служителите на ОДМВР – Пловдив за работа с АТСС е сторено за пръв път едва с касационната жалба, което е причина въззивната инстанция да не го обсъди. Липсата на доказателства за това обстоятелство обаче, само по себе си не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото по делото не се твърди и не се установява изискването на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а именно АТСС да се използва съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип, да е нарушено в конкретния случай.

9. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

10. При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 4 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84 от 10.10.2023 год. на Карловски районен съд, І наказателен състав, постановено по АНД № 272 по описа на същия съд за 2023 год.

ОСЪЖДА А.В.Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Сливен***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив, сумата в размер на 80 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: