Решение по КНАХД №2509/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Е. М. Л., [ЕГН], против Решение № 918/15.08.2025г., постановено по АНД № 4757/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-004241/11.06.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Е. М. Л., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и са отнети 10 точки съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като изразява несъгласие с извода на районен съд, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е правилно и обективно установена. Твърди се, че наказващият орган е приел фактическа обстановка по констатирано при самата проверка нарушение, когато актосъставителят е отишъл до спрения за проверка автомобил. Жалбоподателят сочи, че от събраните гласни доказателства не се доказва извършване на нарушението. Иска се отмяна на решението.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – Началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, не изразява становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210, ал. 2 от АПК страна в преклузивния по чл. 211, ал.3 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди процесното Наказателно постановление, Районен съд – Пловдив е приел за установено от фактическа страна, че на 15.05.2024 г. в 02:29 часа в [населено място] на [улица]до номер 37, Е. М. Л. е управлявал л.а. марка Хонда, модел Джаз [рег. номер], лична собственост, като не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Нарушението е установено от служители, осъществяващи контрол движението по пътищата. За констатираното административно нарушение на Е. М. Л. е съставен АУАН серия GA1233073 от 15.05.2024 г. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен на Л. срещу подпис, без възражения.

Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 24-1030-004241/11.06.2024 г., с което на Е. М. Л., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и са отнети 10 точки съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Описаната от районен съд фактическа обстановка е възприета въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение. Според съда, правилно е приложен и материалният закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Направен е извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, като са спазени сроковете за съставяне на двата акта, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Във връзка с доводите на Л. изложени в жалбата пред първа инстанция, че е свалил предпазния колан при спиране, докато изпълнява доставка, районен съд е обсъдил постъпилата по делото информация от която се установява, че в действителност жалбоподателят работи като куриер с личен автомобил, но на процесната дата е бил на работа от 17.00 ч. до 23.00 ч., а нарушението е извършено в 02:29 ч. Така районен съд е приел, че твърдението на жалбоподателя е опровергано. Прието е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

Решението е правилно.

Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства, районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. В съдебния акт са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

Разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съответната на нея санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП /в приложимата и редакция, изм. ДВ, бр. 51 от 2007г./ предвижда глоба в размер на 50 лв. за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен. Чл. 188, ал. 1 от ППЗДвП регламентира, че водачите на автомобили, комплектувани с обезопасителни колани, са длъжни да ги използват. В ал.2 на последно цитираната разпоредба от ППЗДвП са изчерпателно посочени лицата, които могат да не ползват обезопасителни колани, като по делото няма данни, а и не се твърди Л. да попада в изключенията.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд за осъществяване на фактическия състав на вмененото на касатора нарушение. От писмените и гласни доказателства събрани в хода на първоинстанционното производство, безспорно се установява, че Е. Л. е управлявал л.а. марка Хонда, модел Джаз, рег. № [рег. номер], лична собственост и не е използвал обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Възприетото от административнонаказващия орган в НП съответства на посочените в АУАН констатации.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните в случая гласни доказателства – свидетелските показания на очевидеца К. Г., който е и актосъставител и който категорично посочва, че на тази улица е имало видимост и в този час на денонощието колите са много малко, и са на сто процента убедени, че човекът е нямал поставен колан. Според Г. акт се пише, когато е установено нарушението при движение. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че според показанията на актосъставителя, нарушението е установено като е светнал с фенерче. В с.з. Г. е посочил принципно, че светлините на колата им помагат да установят човека и отделно като светнат с фенерче всичко се вижда, но не е свидетелствал, че конкретното нарушение е установено с фенерче. Тези показания категорично опровергават защитната теза на касатора, че е свалил обезопасителния колан след като е спрял управлявания от него лек автомобил.

Неоснователно е и възражението, че свидетелските показания на двамата разпитани пред районен съд свидетели са противоречиви. Напротив и свидетеля Кодуков е посочил, че на [улица]до № 37, мястото където застават има видимост. След предявяване на АУАН, Кодуков заявява категорично, че не си спомня нищо и предполага, че лицето е спряно в движение, най-вероятно със звуков и светлинен сигнал. Доколкото К. не си спомня конкретно за случая, а само предполага, не може да се възприеме противоречие между показанията на двамата свидетели.

Административнонаказателното производство е проведено от материално и териториално компетентни органи, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за форма и реквизити на съставения АУАН и издаденото НП.

В хода на първоинстанционното производство и пред касационна инстанция жалбоподателят не оспорва, че на конкретната дата и час - 15.05.2024 г. в 02:29 часа е управлявал лек автомобил – лична собственост в [населено място] на [улица]до номер 37. Същият е оспорил единствено обстоятелството, че е използва обезопасителен колан, като в тази връзка е посочил, че махнал колана след като спрял автомобила за да предаде поръчка на клиент. Тези твърдения са опровергани в хода на съдебното производство пред районен съд, който е събрал и анализирал доказателствата по делото. Установено е в действителност, че Л. работи като куриер с личен автомобил, но на процесната дата е бил на работа от 17.00 ч. до 23.00 ч., а нарушението е извършено в 02:29 ч. Следва да се има предвид и обстоятелството, че АУАН е подписан без възражения.

Наложеното административно наказание, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е определено от законодателя във фиксиран размер, като същото е било правилно определено на 50 лева. Санкционната разпоредба е изменена (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) и глобата е в размер на 100 лева, но същата не е по-благоприятна за нарушителя (по арг. на чл.3, ал.2 от ЗАНН).

Неприложима е разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Случаят не може да се приеме за „маловажен“, тъй като нарушението засяга обществения ред, свързан със спазването на правилата за движение по пътищата. Целта на закона е да се опази животът и здравето на участниците в движението по пътищата, включително и на водача на МПС.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XXII касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 918/15.08.2025г., постановено по АНД № 4757/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.