Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 27.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети май две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при участието
на секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. дело № 6950 по описа за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение от 05.09.2013 г., постановено по гр. д. №
1045/2006 г. по описа на СРС, І ГО, 28 състав, е признато за установено по иска
с правно основание чл.97, ал.1 ГПК (отм.) на „Д.“ ООД, против „И.*“ ЕООД,
държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, К.И.В.,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са
собственици на поземлен имот, целият с площ по графични данни от 1 250 кв.
м., означен с № 396 по неодобрения кадастрален план на кв.533 на гр. ********“,
утвърден със заповед № 124/03.03.1975, без построените в него сгради,
съставляващ югозападна реална част от имот без номер, а по АДС №
03118/21.08.2001 г. на Областна управа – С. град парцел VІІІ, целият с площ
8 250 кв. м., образуващ целия кв.533, м. „ГГЦ – ****“ по плана на гр. С.,
отреден за „хотел, ресторант на КОТ“, при граници на тази реална част: запад –
бул. „В.Л.“, север – ПИ № * и юг – ул. „В.“, при граници на целия имот: бул. „В.Л.“,
бул. „Д.“, ул. „П.В.“ и ул. „В.“, като описанието е по нотариален акт № 162 от
01.04.2005 г. по описа на нотариус Елка И., а съгласно скица №
СА-09-00-201/29.06.2005 г. на СО – Район „О.“ за УПИ VІІІ, в кв.533, целият
имот от който е процесната реална част, същият е идентичен с УПИ VІІ от кв.532
по графични данни съдържащ 11 022 кв. м., с граници: бул. „В.Л.“, бул. „Д.“,
ул. „П.В.“, ул. „В.“ и УПИ І, отредено за музикален театър. Признато е за
установено по иска с правно основание чл.97, ал.1 ГПК (отм.) по иска, предявен от
„Д.“ ООД против „И.*“ ЕООД, държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, Ч.К.А., за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен
имот, целият с площ по графични данни от 1 910 кв. м., означен с № 395 по неодобрения кадастрален план на
кв.533 на гр. С., местност „Центъра – ****“, утвърден със заповед №
124/03.03.1975 г., без построените в него сгради, съставляващ северозападна
реална част от имот без номер а по АДС № 03118/21.08.2001 г. на Областна управа
– С. град парцел VІІІ, целият с площ 8 250 кв. м., образуващ целия кв.533,
м. „ГГЦ – ****“ по плана на гр. С., отреден за „хотел, ресторант на КОТ“, при
граници на тази реална част: запад – бул. „В.Л.“, север – ПИ № 395 и юг – ул. „В.“,
при граници на целия имот: бул. „В.Л.“, бул. „Д.“, ул. „П.В.“ и ул. „В.“, като
описанието е по нотариален акт № 161 от 01.04.2005 г. по описа на нотариус Елка
И., а съгласно скица № СА-09-00-201/29.06.2005 г. на СО – Район „О.“ за УПИ
VІІІ, в кв.533, целият имот от който е процесната реална част, същият е
идентичен с УПИ VІІ от кв.532 по графични данни съдържащ 11 022 кв. м. с
граници: бул. „В.Л.“, бул. „Д.“, ул. „П.В.“, ул. „В.“ и УПИ І, отредено за
музикален театър. Признато е за установено по иска с правно основание чл.97,
ал.1 ГПК (отм.), предявен от „Д.“ ООД срещу „И.*“ ЕООД, държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, К.И.В.
и Ч.К.А., е собственик на 1586/10000 ид. ч. от държавната част на терена, която
е 8 8250/11020 ид. ч. от УПИ VІІІ, кв.533, м. „ГГЦ-****“, по плана на гр. С.,
утвърден със заповед № 124/03.03.1975 г., целият с площ 11 020 кв. м., със
граници: север – бул. „К. Ал. Д.“, изток – ул. „П.В.“, юг – УПИ І, запад – бул.
„В.Л., въз основа на договор за замяна на недвижими имоти № 134/01.09.2005 г.,
сключен между ищеца и държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. „И.*“ ЕООД, държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, К.И.В. и Ч.К.А. са
осъдени да заплатят на „Д.“ ООД сумата от 1 734 лв., представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл.64, ал.1 ГПК (отм.). Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач „Г.“ ЕООД.
С решение, постановено в проведеното на 26.01.2015 г.
по гр. д. № 1045/2006 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в горепосоченото решение, като на посочените в
мотивите и диспозитива на съдебния акт места вместо „И.*“ ЕООД, държавата, чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройството и К.В. не са собственици“
да се чете „между страните, че третият ответник – К.В., не е собственик; вместо
„И.*“ ЕООД, държавата чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството, Ч.А. не са собственици“, да се чете „четвъртият ответник - Ч.К.А.,
не е собственик“; както и вместо „ответниците не са собственици да се чете “К.И.В.
не е собственик“; вместо ответниците не са собственици“ да се чете „четвъртият
ответник – Ч.К.А., не е собственик.
Решението от 26.01.2015 г. е влязло в сила като
необжалвано.
Срещу постановеното на 05.09.2013 г. съдебно решение е
депозирана въззивна жалба от третото лице – помагач - „Г.“ ЕООД. Излага съображения,
че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Счита, че съдът неправилно е
приел фактическата обстановка, като не е съобразил, че не са налице достатъчно
доказателства, въз основа на които да се приеме, че предявените искове са
основателни. Влезлият в сила съдебен акт, с който се прогласява нищожност на
договора, сключен между държавата и „И.*“ ООД не е достатъчно основание да бъде
уважен предявения иск. С оглед на това за ищеца не е налице материално – правна
легитимация по предявените искове, тъй като договорът за замяна от 01.09.2005
г. не е породил транслативно действие по отношение на претендираните идеални
части от УПИ VІІ, кв.533. Държавата не е притежавала право на собственост върху
тях към момента на сделката. С оглед на това сключеният между „Д.“ ООД и МРРБ
договор не е произвел вещно – прехвърлително действие. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение, като отхвърли
предявените искове и му присъди сторените по делото разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от ответника ДЪРЖАВАТА, представлявана
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта, с която са
уважени предявените от ищеца против „И.*“ ЕООД, държавата, К.И.В. и Ч.К.А.
отрицателни установителни иска с правно основание чл.97, ал.1 ГПК (отм.).
Излага съображения, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно –
неправилно и необосновано, като съдът е допуснал нарушения на материалния и
процесуалния закон. Счита, че е налице несъответствие между установената по
делото фактическа и правна обстановка и постановения по делото диспозитив.
Ищецът претендира да се признае за установено между страните, че К.И.В. не е
собственик на ПИ по графични данни от 1 250 кв. м., означен с № 396 по
неодобрения кадастрален план на кв.533, м. „Центъра – ***“, без построените в
него сгради, съставляващ югозападната реална част на имот без номер, а по АДС №
03118/21.08.2001 г. на Областната управа – С. град, парцел VІІ, целият с площ
8 250 кв. м., образуващ целия кв.533 по сега действащия план, а ответникът
Ч.К.А. не е собственик на поземлен имот, целият с площ по графични данни от
1 910 кв.. м., означен с № 395 по неодобрения кадастрален план на кв.533
та гр. ********“, без построените в него сгради, съставляващ югозападна реална
част на имот без номер, а по АДС № 038118/21.08.2991 г. на Областна управа – С.
град, парцел VІІІ, целият с площ 8 250 кв. м., образуващ целия кв.533 по
сега действащия план. Въпреки заявения петитум, съдът е посочил държавата в
диспозитива на постановеното решение, че не е собственик на процесните два
обособени имота. Ищецът няма интерес от такъв иск, а според твърденията в
исковата молба правото на собственост на държавата не се оспорва и отрича.
Оспорва се и се отрича придобитото от първия, третия и четвъртия ответници
право на собственост, предвид нищожността на договорите, сключени от областния
управител на област С. – град и първия ответник „И.*“ ООД, а понастоящем „И.*“
ЕООД. Моли съда да обезсили обжалваното решение в частта, с която е установено,
че държавата не е собственик на горепосочените имоти и да прекрати
производството по отрицателните установителни искове по отношение на държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като
му присъди сторените по делото разноски. В проведеното на 13.05.2016 г. открито
съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният представител на държавата
поддържа, че въпреки развилото се производство по отстраняване на очевидна
фактическа грешка в първоинстанционното производство, поддържа депозираната
въззивна жалба.
Ответникът по жалбата – ищец: „Д.“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител адв. С., поддържа, че жалбата на държавата е
депозирана без правен интерес, тъй като решението за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка е влязло в сила като необжалвано. Същата би била
допустима, само ако решението за поправка на очевидна фактическа грешка не влязло
в сила. Поддържа, че процесните имоти са съсобствени между ищеца и
държавата.
Ответникът по жалбата „И.*“ ЕООД – в ликвидация, чрез
процесуалния си представител адв. Н., оспорва депозираните жалби. Излага
съображения, че жалбата на държавата е процесуално недопустима, а жалбата на „Г.“
ЕООД е неоснователна.
Ответниците по жалбата – К.И.В. и Ч.К.А., не са
изразили становище по депозираните въззивни жалби.
СРС е сезиран с обективно и субективно предявени установителни
искове – отрицателни и положителен, с правно основание чл.97, ал.1 ГПК,
приложим на основание § 2, ал.1 ПЗР на ГПК. Ищецът „Д.“ ООД твърди, че с договор
№ 134/01.09.2005 г. за замяна на недвижими имоти, сключен на основание чл.45,
ал.2 ЗДС и в изпълнение на решение № 715/12.08.2005 г. на МС и заповед №
РД-02-14-527/15.08.2005 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, между държавата и ищцовото дружество, последното е придобило
правото на собственост върху недвижими
имоти, находящи се в гр. С., район „О.“, с административни адреси: бул. „В.Л.“
№ * и бул. „К.А. Д.“ № 56, представляващи части от сгради, заедно със
съответните прилежащи и ч. от сградите и терена, представляващ УПИ VІІІ, кв.533
по плана на гр. С., местност „ГГЦ – ***“, район „О.“, с граници: север-бул. „К.А.
Д.“, изток – ул. „П.В.“, юг – УПИ І, запад – бул. „В.Л.“, подробно описани в
исковата молба. По силата на посочения договора да замяна ищцовото дружество се
легитимира като собственик на общо 1586/10000 ид. ч. от терена, който е
8250/11020 ид. ч. от УПИ VІІ, кв.533 по плана на гр. С., м. „ГГЦ – ****“ с
граници: север: бул. „К.А. Д.“, изток – ул. „П.В.“, юг: УПИ І, запад: бул. „В.Л.“.
С договори от 25.09.2003 г. и от 25.11.2003 г., сключени между областния
управител на област С. и „И.*“ ООД дружеството е придобило в нарушение на
закона реални части от УПИ VІІ, кв.533, м. „ГГЦ – ****“ по плана на гр. С., от
които ищецът е придобил идеални части. Посоченото дружество е сключило на
30.03.2004 г. договор за продажба на двата имота на „Р.К.“ ЕООД, а на
20.08.2004 г. последният е прехвърлил имотите съответно на К.Г. А. и на Е.Д. И..
С два договора за дарение К.Г. А. е дарил на сина си Ч.К.А. единият от имотите,
а Е.Д. И. е дарила на дъщеря си К.И.В. другия имот с посочените в исковата
молба нотариални актове. Излага съображения, че
договорите, сключени между областния управител на област С. и „И.*“ ООД
са сключени в нарушение на закона – чл.43 и чл.44 ЗДС, а в условията на
евентуалност – заобикалят закона, същите са привидни и с невъзможен предмет.
След направени уточнения от ищцовото дружество и замяна на областната
администрация на С. – град с държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството по реда на чл.117, ал.2 ГПК (отм.) в
проведеното на 31.01.2007 г. открито съдебно заседание, ищецът претендира да се
признае за установено, че К.И.В. не е собственик на поземлен имот, целият с
площ по графични данни от 1 250 кв. м., обозначен с № 396 по неодобрения
кадастрален план на кв.533 на гр. ********“, утвърден със заповед №
124/03.03.1975, без построените в него сгради, съставляващ югозападна реална
част от имот без номер, а по АДС № 03118/21.08.2001 г. на Областна управа – С.
град парцел VІІ, целият с площ 8 250 кв. м., образуващ целия кв.533 по
действащия план, отреден за „хотел ресторант на КОТ“, при граници на тази
реална част: запад – бул. „В.Л.“, север – ПИ № 395 и юг – ул. „В.“, при граници
на целия имот: бул. „В.Л.“, бул. „Д.“, ул. „П.В.“ и ул. „В.“; да признае за
установено, че Ч.К.А. не е собственик на поземлен имот, целият с площ по
графични данни от 1 910 кв. м., обозначен с № 395 по неодобрения
кадастрален план, кв.533 на гр. ********“, утвърден със заповед №
124/03.03.1975 г., без построените в него сгради, съставляващ северозападната
реална част от имот без номер, а по АДС № 03118/21.08.2001 г. на Областна
управа – С. град парцел VІІ, целият с площ 8 250 кв. м., образуващ целия
кв.533 по действащия план, отреден за „хотел ресторант на КОТ“, при граници на
тази реална част: запад – бул. „В.Л.“, север – ПИ № 395 и юг – ул. „В.“, при
граници на целия имот: бул. „В.Л.“, бул. „Д.“, ул. „П.В.“ и ул. „В.“, както и
да признае за установено, че ищецът е собственик на 1 586/10000 ид. ч. от
държавната част на терена, която е 8250/11020 ид. ч. от УПИ VІІІ, кв.533 по
плана на гр. С., м. „ГГЦ – ****“, район „О.“, при граници: север – бул. „К.А. Д.“,
изток – ул. „П.В.“, юг . УПИ І, запад – бул. „В.Л.“, като му присъди сторените
по делото разноски.
Ответникът – Ч.К.А., не е изразил становище по
предявения иск.
Ответникът – ДЪРЖАВАТА, чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството, оспорва предявения иск. Излага съображения, че
същият е недопустим.
Ответниците – К.И.В. и „И.*“ ООД, оспорват предявените
искове.
Третото лице – помагач: „Г.“ ЕООД, не е изразило
становище по предявения иск.
С договор от 25.09.2003 г., сключен при условията на
чл.65 ЗЗД – даване вместо изпълнение, областният управител на област С. е
прехвърлил на „И.*“ ООД следния недвижим имот, актуван с акт за държавна
собственост № 03118/21.08.2001 г. на Областния управител на област С., а
именно: УПИ – земя, без построените в него сгради, находящ се в гр. С., община
„О.“, бул. „В.Л.“ № *, целият с площ 1 250 кв. м., съставляващ съгласно
мотивирано предложение имот с пл. № 396, попадащ в парцел І от кв.532 по плана
на гр. С., м. „Център – ****“, с посочени граници. Договорът е сключен на
основание заповед № ДИ-03-052/25.09.2005 г. на областния управител на област С..
С решение № 1 от 09.02.2008 г., постановено по адм. д.
№ 3361/2008 г. по описа на АССГ, ІІ АО, 37 състав, е прогласена нищожност на
заповед ДИ -03-052/25.09.2003 г. на областния управител на област С., с която е
наредено да се прехвърли в собственост на „И.*“ ООД, при условията на даване
вместо изпълнение – чл.65, ал.2 ЗЗД, на недвижим имот – частна държавна
собственост: УПИ –земя, без построените в него сгради, находящ се в гр. С., община
„О.“, бул. „В.Л.“ № *, целият с площ 1 250 кв. м., съставляващ съгласно
мотивирано предложение имот пл. № 396, попадащ в парцел 1 от кв.532 по плана на
гр. С., м. „Центъра – ГГЦ – ****“.
С решение № 5133 от 12.04.2011 г., постановено по адм.
д. № 14029/2010 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение, е оставено в сила решението
на АССГ.
На 25.11.2003 г. между същите страни е сключен
договор, на основание заповед ДИ-03-082/18.11.2003 г. на областния управител на
област С. и при условията на чл.65 ЗЗД – даване вместо изпълнение, по силата на
който последният е прехвърлил на „И.*“ ООД УПИ – земя, без построените в него
сгради, находящ се в гр. С., община „О.“, бул. „В.Л.“ № *, целият с площ от
1 910 кв. м., съставляващ съгласно мотивирано предложение имоти с пл. № УПИ
ІІ-395 и част от УПИ І-396, попадащ в парцел І от кв. 532 по плана на гр. С.,
м. „Център – ГЦ – ****“, с посочени граници.
С решение от 12.01.2009 г., постановено по т. д. №
11/2007 г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав, е обявен за нищожен на основание
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД по исковете на „Д.“ ООД, срещу „И. *“ ООД, сключения на
25.11.2003 г. договор между областния управител на гр.С. и „И.*“ ООД. В
мотивите на съда е посочено, че с решение, влязло в сила на 05.08.2008 г. на
АССГ от 21.01.2008 г., постановено по адм. д. № 578/2007 г. е прогласена за
нищожна заповед № ДИ-03-082/18.11.2003 г. на областния управител на гр. С. –
обстоятелство, за което липсва спор между страните по делото.
С решение № 1404/16.11.2009 г., постановено по гр. д.
№ 1596/2009 г. по описа на САС, ГК, 3 състав, е оставено в сила решението на
СГС.
С определение, постановено в проведеното на 30.11.2010
г. открито съдебно заседание по т. д. № 324/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО,
е обезсилено въззивното решение на САС и е прекратено производството пред ВКС,
поради заявен отказ от иска.
С решение от 18.12.2008 г., постановено по т. д. №
01057/2006 г. по описа на СГС, ТК, VІ-2 състав, е отхвърлен предявения иск от „Д.“
ООД, срещу „И.*“ ООД,, за прогласяване нищожност по отношение на „И.*“ ЕООД и
Министерство на регионалното развитие и благоустройството като представител на
държавата, договора, сключен между областния управител на област С. като
прехвърлител и „И.*“ ООД като приобретател на правото на собственост върху УПИ
– земя, без построените в него сгради, находящ се в гр. С., община „О.“, бул. „В.Л.“
№ *, целият с площ от 1250 кв. м., с посочени граници, като сключен в
противоречие със закона – чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.43 и чл.44 и сл. ЗДС и
ППЗДС.
С решение от 27.02.2011 г., постановено по гр. д. №
549/2009 г. по описа на САС, ГК, 8 състав, е отменено решението на СГС, като
вместо него е прогласена нищожността на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради
противоречие със закона, на договора от 25.09.2003 г., сключен между областния
управител на област С. като прехвърлител и „И.*“ ЕООД като приобретател на
правото на собственост върху УПИ – земя, без построените в него сгради, находящ
се в гр. С., община „О.“, бул. „В.Л.“ № *, с посочени граници.
С определение № 695/02.10.2012 г., постановено по т.
д. № 1159/2012 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, не е допуснато до касация
постановеното решение от САС.
От представения нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот № 57, том І, рег. № 1523, дело № 49/2004 г., се установява, че
на 30.03.2004 г. „И.*“ ООД е продало на „Р.К.“ ЕООД поземлен имот, целият по графични данни от
1 910 кв. м. , обозначен с № 395 по неодбрения кадастрален план на кв.533,
стар 532, местност „центъра – ****“, без построените в него сгради, съставляващ
североизточна реална част от имот без №, а по акт за държавна собственост №
03118/21.08.2001 г. на областния управител на област С. парцел VІІ, целият с
плащ 8 250 кв. м., образуващ целия кв.533 по сега действащия план, отреден
„за хотел, ресторант за Комитета за отдих и туризъм“, с посочени граници, както
и поземлен имот , целият с площ по графични данни 1 250 кв. м. , обозначен
с номер 396, по неодобрения кадастрален план на квартал 533, стар номер 532 на гр.
С., местност „Центъра, ****“, утвърден със заповед № 124/03.03.1975 г., без
построените в него сгради, съставляващ югозападна част реална част от
горепосочения недвижим имот, с посочени граници.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1, том
3, рег. № 0194, дело № 342/2004 г. от 20.08.2004 г. „Р.К.“ ЕООД е продал на К.Г.
А. горепосочения недвижим имот.
С нотариален акт № 2, том 3, рег. 6 200, дело №
343/2004 г. от 20.08.2004 г. „Р.К.“ ЕООД е продал на Е.Д. И. недвижим имот,
находящ се в гр. С., район „О.“, бул. „В.Л.“ № 108, съставляващ ПИ, целият с
площ по графични данни от 1 250 кв. м., обозначен с № 396 по неодобрения кадастрален
план на кв.533, на гр. С., м. „Центъра, ****“, утвърден със заповед №
124/03.03.1975 г., без построените в него сгради, съставляващ югозападната
реална част от имот без номер, а по АДС № 03118/21.08.200 г. на областния
управител на С. парцел VІІ, целият с площ 8 250 кв. м., образуващ целия кв.533
по сега действащия план, отреден за „хотел, ресторант за комитета за отдих и
туризъм“, с посочени граници.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162,
том І, рег. № 2402, дело № 147/2005 г. от 01.04.2005 г. Е.Д. И. е дарила на
дъщеря си К.И.В. придобития от нея поземлен имот, посочен по – горе, целият с
площ по графичини данни от 1 250 кв. м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 161,
том І, рег. № 2401, дело № 146/2005 г. от 01.04.2005 г. К.Г. А. е прехвърлил на
сина си Ч.К.А. придобития от него недвижим имот, посочен по – горе, целият с
площ по графични данни 1 910 кв. м.
На 01.09.2005
г. между държавата, представлявана от министъра на регионално развитие и
благоустройството и „Д.“ ООД е сключен договор № 134, вписан в Агенцията по
вписванията на 02.09.2005 г., по силата на който държавата е прехвърлила на
ищцовото дружество правото на собственост върху недвижим имот – частна държавна
собственост, намиращ се в гр. С., район „О.“, с административни адреси бул. „В.Л.“
№ 108 и бул. „К.А. Д.“ № 56, представляващ части от сгради, построени в УПИ
VІІІ, кв. 533 по плана на гр. С., м. „ГГЦ – ****“, район „О.“, с граници: север
– бул. „К.А. Д.“, изток – ул. „П.В.“, юг – УПИ І, запад – бул. „В.Л.“, както
следва: част от двуетажна административна сграда със сутерен, с административен
адрес бул. „К.А. Д.“ № 56, с граници: от север – бул. „К.А. Д.“ , изток –
вътрешен двор, юг – вътрешен двор, триетажна сграда на бул. „В.Л.“, запад –
бул. „В.Л.“, представляваща сутерен със застроена площ 380 кв. м. и втори етаж
със застроена площ 380 кв. м., заедно със съответните ид. ч. от сградата и с 545/10000 ид. ч. от държавната част на
терена – 8250/11020 ид. ч. от УПИ VІІІ, кв.533, м. „ГГЦ - ****“, по плана на гр. С., целият с площ от
11 020 кв. м.; част от триетажна
сграда с административен адрес бул. „В.Л.“ № *, с граници: север – двуетажна
сграда на бул. „К. Ал. Д.“, изток – вътрешен двор, юг – четириетажна сграда на
бул. „В.Л.“, запад – бул. „В.Л.“, представляваща втори етаж със застроена площ
от 164 кв. м., трети етаж със застроена площ от 164 кв. м., заедно със съответните
идеални части от сградата и с 470/10000
ид. ч. от държавната част от терена – 8 250 /11020 ид. ч. от УПИ VІІІ, кв.533,
м. „ГГЦ – ****“ по плана на гр. С., целият с площ 11 020 кв. м.; част от
четириетажна сграда с административен адрес бул. „В.Л.“ № 108, с граници: север
– триетажна сграда на бул. „В.Л.“, изток – вътрешен двор, юг – вътрешен двор
към сградата на бул. „В.Л.“ № *, запад – бул. „В.Л.“, представляваща втори етаж
със застроена площ от 133 кв. м., трети етаж със застроена площ от 133 кв. м.,
заедно със съответните ид. ч. от сградата и 571/10000 ид. ч. от държавната част от терена – 8250/11020 ид. ч.
от УПИ VІІІ, кв.533, м. „ГГЦ – ****“ по плана на гр. С., с площ от 11 020
кв. м., подробно описани в АДС № 02181/10.05.2000 г. и АДС № 03118/21.08.2001
г. Последните са ангажирани като доказателство по делото. В замяна на
прехвърления имот ищцовото дружество прехвърля на държавата правото на
собственост на недвижим имот, собственост на ищеца, който е описан в договора. Разликата
в стойността на замениящите се имоти е в размер на 135 013 лв. Общото
събрание на съдружниците на „Д.“ ООД е приело решение, обективирано в протокол
от 29.06.2005 г., че дружеството няма да има претенции за заплащане на
разликата в стойността на заменяните имоти. В договора за замяна е посочено, че
същият се сключва в изпълнение на решение № 715 от 12.08.2005 г. на МС и
заповед № РД – 02- 14-527/15.08.2005 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. По делото е ангажирано горепосоченото решение на МС, с което
е постановено да се извърши замяната на недвижимите имоти. , както и заповедта
на министъра на регионалното развитие и благоустройството, постановена на основание
чл.45, ал.2 ЗДС и в изпълнение решението на МС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивнате жалби са подадени в срока по чл.197 ГПК (отм.), изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Жалбата на държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е процесуално допустима, доколкото страната
поддържа, че постановеното спрямо нея решение в частта на отрицателните
установителни искове е недопустимо, тъй като
е постановено без да е отправено такова искане към съда. Дали
обжалваното решение страда от сочените пороци или не е въпрос, който има
отношение към основателността на въззивната жалба, а не към нейната
допустимост. С оглед на това съдът счита, че същата е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. По релевираните оплаквания относно наличието
на несъответствие между действително формираната воля на първоинстанционния съд
и нейното външно обективиране в постановения от него съдебен акт, въззивният
съдът не дължи произнасяне, тъй като поправката на очевидна фактическа грешка
се търси по друг процесуален ред – чл.192, ал.2 ГПК (отм.), каквото
производство се е развило пред СРС и е приключил с постановеното влязло в сила
съдебно решение. С оглед на това следва да се приеме, че този довод е извън
предметния обхват на настоящото въззивно производство.
По релевираните оплаквания за недопустимост на
обжалваното решение в частта на уважените отрицателни установителни искове:
В случая първоинстанционният съд е разгледал исковете,
предмет на делото, така като са предявени от ищеца, уточнени с депозираните
уточнителни молби, като е съобразил извършената в хода на производството замяна
на областната администрация на област С. с държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството по реда на чл.117, ал.2 ГПК (отм.). Същевременно в диспозитива на постановеното решение е допуснал
очевидна фактическа грешка относно името на лицата, чието право на собственост
е отречено с уважените отрицателни установителни искове. Тази очевидна
фактическа грешка е отстранена от първоинстанционния съд с постановеното по
реда на чл.192, ал.2 ГПК (отм.) влязло в сила съдебно решение. След влизане в
сила на решението, с което поправката е постановена, то образува заедно с
поправеното решение едно цяло. Поправеното решение важи с поправеното
съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката, тъй
като тя само е премахнала несъответствието между волята на съда и нейния външен
израз. С постановеното съдебно решение, поправено от постановилия го съд по
реда на чл.192, ал.2 ГПК (отм.), първоинстанционният съдът се е произнесъл
точно по предявените искове, като не е излязъл извън предмета на делото, не се е
произнесъл свръх петитум в нарушение на диспозитивното начало в гражданския
процес. Ето защо релевирания в тази насока довод от държавата се явява
неоснователен, а обжалваното решение е процесуално допустимо.
По релевираните доводи за необоснованост на
обжалваното решение и нарушение на материалния и процесуалния закон:
С влязло в сила съдебно решение е прогласена
нищожността на сключения при условията на чл.65 ЗЗД договор от 25.09.2003 г.,
по силата на който областният управител на област С. е прехвърлил на „И.*“ ООД посочения
по - горе недвижим имот – частна държавна собственост, на основание чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД – поради противоречие със закона. Страните по правоотношението
са обвързани от формираната сила на пресъдено нещо. След като договорът е
нищожен, същият не е породил правно действие, включително не е породил вещно –
правно действие и не е легитимирал „И.*“ ООД като собственик на имота, предмет
на сделката. Ето защо извършените в последствие разпоредителни сделки нямат
вещно правно действие, доколкото праводателите не са притежавали правото на
собственост върху имота, предмет на разпоредителните сделки, описани по – горе.
С оглед на това правилно с обжалваното решение е прието, че последният
приобретател по тези сделки - К.И.В., не е собственик на имота, за който е
сключен договор за дарение на недвижим имот с нотариален акт за дарение № 162,
том І, рег. № 2402, дело № 147/2005 г., доколкото последният не е породил вещно
правен ефект.
С влязло в сила съдебно решение е прогласена за
нищожна заповед № ДИ-03-082/18.11.2003 г. на областния управител на област С.,
на основание на която е сключен договора от 25.11.2003 г. За този договор не е
налице влязъл в сила съдебен акт във връзка с релевирания довод от ищеца за
нищожност, поради противоречие със закона и съответно не е формирана сила на
пресъдено нещо по този въпрос, който следва да се разгледа в настоящото
производство. По силата на договора от 25.11.2003 г. областния управител на
област С. прехвърля на „И.“ ООД правото на собственост върху описания в
договора недвижим имот, който е частна държавна собственост, при условията на
даване вместо изпълнение. Този договор по своя характер съставлява договор за
продажба на недвижим имот, доколкото съдържа съществените елементи на договора
за продажба – задължение за прехвърляне собствеността върху вещ и уговорена
цена. Нормата на чл.44 ЗДС в приложимата към момента на сключване на оспорената
сделка първоначална редакция, предвижда, че продажба на недвижим имот – частна
държавна собственост се извършва от областния управител въз основа на издадена
от него заповед по местонахождението на имота, след провеждане на търг при
условия и по ред, определени от Министерския съвет. С оглед на това в сложния смесен
фактически състав се включва постановяването на заповед от областния управител,
след провеждане на търг. В случая не се твърди и съответно не се установява да
е проведен търг преди постановяване на заповедта от областния управител №
ДИ-03-082/18.11.2003 г. Също така посочената заповед е обявена за нищожна с
влязло в сила съдебно решение. При това положение следва да се приеме, че не е
осъществен регламентирания в нормата на чл.44 ЗДЗС в приложимата към момента на
сключване на договора от 25.11.2003 г. първоначална редакция смесен фактически
състав. Ето защо следва да се приеме, че е налице соченото от ищеца основание
за нищожност на договора – противоречие на закона, поради неспазване
императивните изисквания, въведени в чл.44 ЗДС в приложимата към момента на
сключване на оспорения договор първоначална редакция. След като разглеждания
договор е нищожен, същият не е породил правно действие, включително няма вещно
– правно действие. С оглед на това „И.*“ ООД не е придобил правото на
собственост върху имота, предмет на договора от 25.11.2003 г., а последващите
разпоредителни сделки с този имот също не са породили вещно правно действие.
Ето защо ответникът Ч.К.А. не се легитимира като собственик на имота, за който е
сключен договор за дарение с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 161,
том І, рег. № 24.01., дело № 146/2005 г.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния
му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице и когато
ищецът разполага с друга възможност да предяви осъдителен иск за същото право.
С оглед на това за установяване правния интерес на
ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове, следва да се
разгледа дали ищецът притежава заявените в исковата молба самостоятелни права
върху процесния недвижим имот, които се оспорват от ответниците, съответно
прехвърлители и приобретатели по оспорените от ищеца сделки. Този въпрос е
включен и в предмета на доказване по положителния установителен иск. За ищеца е
налице правен интерес от предявяване на положителен становителен иск за
собственост, тъй като посредством извършените разпоредителни сделки се смущава
заявеното от него право на собственост, както и с постановеното съдебно решение
по този иск ще се формира сила на пресъдено нещо относно претендираното от
ищеца право на собственост и неговия обем, като се внесе безспорност и
определеност в отношенията между страните.
От представения по делото договор за замяна, сключен
на 01.09.2005 г. между ищцовото дружество и държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, се установи, че ищецът
е придобил правото на собственост върху посочените по – горе части от сгради,
заедно със следните идеални части: съответно 545/10000 ид. ч., 470/10000 ид. ч.
и 571/10000 ид. ч. от държавната част от терена – 8250/11020 ид. ч. от УПИ
VІІІ, кв.533, м.“ГГЦ-****“ по плана на гр. С., целият с площ от 11 020 кв.
м. Общият размер на притежаваните от ищеца идеални части възлиза на 1586/10000
ид. ч. С оглед на това следва да се приеме, че ищецът е доказал по делото
правния си интерес от предявяване на отрицателните установителни искове, кактто
и е доказал, че предявеният положителен установителен иск се явява изцяло
основателен.
Неоснователни са релевираните от жалбоподателя „Г.“
ЕООД доводи, че обжалваното решение е необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил относимите към спорното право
доказателства, преценил е тяхната доказателствена стойност, както и доколко
страните са изпълнили доказателствената си тежест, както и е формирал
законосъобразни изводи.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да се остави в
сила.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение от 05.09.2013 г.,
постановено по гр. д. № 1045/2006 г.
по описа на СРС, І ГО, 28 състав, за което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка с решение, постановено в проведеното на 26.01.2016 г. открито
съдебно заседание по реда на чл.192, ал.2 ГПК (отм.) по гр. д. № 1045/2006 г. по описа на СРС, І ГО, 28
състав.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач „Г.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис * – адв. Х.А.Н..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.