Р Е Ш Е Н И Е
№ 735/12.4.2021г.
гр. Пловдив, 12.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на пети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря
Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдия Стоянов адм. дело
№ 452 по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на Д.Т.Ж., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Ч., срещу
заповед № 21-1253-000143/11.02.2021 г., издадена от М.Д.Д.-
младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР –
Хасково, с която на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил
„Мерцедес
МЛ 400 ЦДИ“ с
рег. № *****, за
срок от една година.
В жалбата са
изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и
се иска отмяната му от съда. Претендира
се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът -
Младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР -
Хасково – М.Д.Д.,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита заповедта за
законосъобразно издадена.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно
уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно
обжалване акт – ЗППАМ № 21-1253-000143/11.02.2021 г., от лице с правен интерес
от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим
съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП, е ДОПУСТИМА.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
На 11.02.2021 г. срещу лицето В.В.Р.е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, № 365766, за това, че на същата
дата, в 11. 20 часа, в с. Конуш, ул.
Маказа, срещу кметството, в посока гр. Кържали, управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ 400
ЦДИ“ с рег. № *****, собственост на Д.Т.Ж., като при извършена проверка
се установило, че водачът Р.
била лишенa от право да
управлява МПС по административен ред със ЗППАМ № 21-1030-000223/25.01.2021 г. В АУАН е посочено, че с
това деяние В.В.Р.е
нарушила чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от
актосъставителя – младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при
ОД на МВР – Хасково – А.К.А.,
от присъстващите
свидетели Г.Р.Д.и Г.Ж.Й., както и от нарушителя, който не е дал обяснения,
нито вписал възражения при подписването на акта.
Въз основа на така
установеното е издадена
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
21-1253-000143
от 11,02,2021 г. от М.Д.Д.-
младши автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР –
Хасково, упълномощен със Заповед № 1253з-479/16.11.2020 г. на Директора на ОДМВР - Хасково, с която е наложил на Д.Т.Ж. принудителна
административна мярка по чл. 171, т.
2а, буква "а" от ЗДвП – "прекратяване на регистрацията
на лек автомобил „Мерцедес МЛ 400 ЦДИ“ с рег. № ***** за срок от 12 месеца". Отнети са
СРМПС № 011289959 и 2 броя регистрационни табели с рег. № РВ9637 ХС.
Заповедта е
обоснована с това, че на 11.02.2021 г., около 11. 20 часа, в с. Конуш, ул.
Маказа, до сграда на кметството, лицето В.В.Р., ЕГН **********, управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ 400
ЦДИ“, с рег. №
*****, след като СУМПС е със
статус отнет/ иззет,
на
основание чл. 171, т. 1, б. Д и издаден ЗППАМ № 21-1030-000223 от 25.01.2021
г., с което
виновно нарушила
разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП. Отразено е, че за
нарушението на лицето В.В.Р.е
бил съставен АУАН GA № 365766.
Видно от
представената справка за нарушител/водач по партидата на В.В.Р.за периода 2001 г. – 2021 г. са регистрирани тридесет и
четири
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, от които тридест и три влезли в сила
постановления, двадесет и един фишове, от които двадесет са влезли в сила и осем ЗППАМ.
За
удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт,
ответникът представя Заповед № 1253з-479/16.11.2020 г. на Директора на ОД на МВР –
Хасково, с която в изпълнение на
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи е
оправомощил държавните служители от сектор "Пътна полиция" при ОДМВР
– Хасково, полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за
министерството на вътрешните работи, да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Оспорената заповед
е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от административен
орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност.
На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а
от същия закон
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност,
или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от
представената по делото Заповед № 1253з-479/16.11.2020 г. на Директора на ОД на МВР –
Хасково, на основание Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни
лица от ОДМВР - Хасково, включително (т. 9) държавните служители от сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР – Хасково, полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за
министерството на вътрешните работи, да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на областна
дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на
контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на
принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР), поради което с
представената заповед е доказана и материалната, и териториална компетентност
на оправомощеното лице – издател на акта.
Заповедта
за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде
една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на
следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон
или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред,
предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По
смисъла на чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни
мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения.
Конкретните
цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите
към Закона за изменение на Закона за
движение по пътищата
/виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и http: //parliament.
bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според които законопроектът е насочен към
въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са
съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението
по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение
на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по
чл. 171, т. 2а
от ЗДвП,
е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ.
Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да
бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго
упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много
по-голям ефект в тези случаи.
Оспорената заповед
съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително
фактически и правни основания за издаване на акта.
В заповедта като правно
основание за издаването й
е посочена разпоредбата на чл. 171, т.
2а, буква "а" от ЗДвП. Съгласно чл. 171 от ЗДвП,
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки,
сред които в т. 2а, б. "а" е предвидено: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една
година". Следователно,
от материалноправна страна, предвид установеното с АУАН, са били налице
основания за прилагане на мярката на процесната ПАМ.
Изложените в
заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на
принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и
да бъде упражнен съдебният контрол върху заповедта. Описанието е направено по
начин, обосноваващ напълно налагането на ПАМ на собственика на управлявания лек
автомобил, по смисъла на приложената правна норма, и изцяло кореспондира с
посоченото в заповедта правно основание за прилагане на мярката. В тази връзка
неоснователно е възражението на жалбоподателката за прилагане на принудителната
административна мярка при погрешно установена фактическа обстановка, както и
това, че административнонаказващият орган не обсъдил и събрал всички факти,
относими към случая.
За напълно
изяснено съдът намира обстоятелството, че към дата на издаване на оспорената
ЗППАМ – 11.02.2021 г., лекият автомобил „Мерцедес МЛ 400
ЦДИ“, с рег. №
*****, собственост на Д.Т.Ж., е бил управляван от
лицето В.В.Р., която към тази дата е бил
лишен от право да управлява МПС по силата на ЗППАМ № 21-1030-000223 от 25.01.2021 г.
Не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване
на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти
по случая.
Оспорената заповед
е издадена и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на
принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и
преустановяване на административни нарушения. Липсват данни за налично у водача
на посоченото в заповедта МПС свидетелство за управление на МПС, което
означава, че свидетелсвото за управление на водача В.В.Р.е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП и е налице хипотезата на чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП. В случая административният орган не
само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и органът действа при условията на обвързана
компетентност, тоест преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка
са направени от законодателя при създаване на правната норма.
За да наложи
принудителната административна мярка, административният орган е съобразил
нормата на чл. 150а от ЗдвП. Съгласно същата, "за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс
и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В случая от органа е бил взет предвид фактът на отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача В.В.Р.,
предвид ЗАППАМ № 21-1030-000223, поради което правилно е
приложена нормата на чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП, спрямо собственика на МПС „Мерцедес МЛ 400
ЦДИ“, с рег. №
***** -Д.Т.Ж..
Следва да се има
предвид и, че на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателката не бяха
ангажирани доказателства за опровергаване на описаните в акта факти и
обстоятелства. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната
презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката АУАН Серия GA № 365766 от 11.02.2021 г., включително относно
релевантния факт, че към момента, в който е управлявал автомобила,
свидетелството за управление на МПС на В.В.Р.е
било отнето по реда на чл. 171, т. 1
от ЗДвП.
В случая от страна на В.В.Р.в
АУАН не е обективирано възражение, че не е съгласна с тази констатация, нито по делото са
представени доказателства за оборването й.
Ответникът не е
посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но това обстоятелство не
може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да се държи
сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Мотивите за
размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от
съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за
налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и
правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно
установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид
административна принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно
принципа за съразмерност, т. е. да не ограничава правата на субекта в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че
размерът на мярката е съответен на този принцип същата ще съответства и на
целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички
установени по делото факти и обстоятелства. В случая мярката е определена в
максимален размер, който кореспондира с явно изразеното поведение на водача -
нарушител в разрез с установения ред на държавно управление. Извършените от
водача при трайна ритмичност на множество административни нарушения по ЗДвП разкриват висока степен на обществена опасност, която
откроява процесното деяние. Макар мярата де се прилага спрямо собственик –физическо лице, то без съмнение при
преценката за нейния размер следва да се вземе предвид и тежестта на
административното нарушение, представляващо основание за превантивната намеса.
Именно в този аспект е седяло задължението на физическото лице, собственик на процесното МПС, да се увери, че последното ще бъде управлявано от
водач, притежаващ валидно свидетелство за управление. Отнесено към охраняваните
от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и
намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението) процесното деяние изисква
налагането на административна принуда с превантивен характер, за да се осуети
възможността нарушителя да извърши други подобни нарушения. В случая съдът
намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на
оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок
интензитет. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на
свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато
следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и
свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни
или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес
на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е
функция на действащия правов ред. С оглед спецификите на настоящия казус прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година не се явява
прекомерно и не ограничава правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в
необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за
издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Жалбата срещу
оспореният акт се явява неоснователна и, като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Ответникът
в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в
тази насока не се дължи.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия
съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.Ж., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Ч., срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
21-1253-000143/11.02.2021 г. на М.Д.Д.- младши автоконтрольор в
сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР – Хасково.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен съдия: