Решение по НАХД №614/2025 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 168
Дата: 6 ноември 2025 г.
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20253530200614
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Търговище, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА
при участието на секретаря Ж. Люб. И.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно
наказателно дело № 20253530200614 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ДИМАР“ ООД, ЕИК ********* –
гр.Ихтиман, със законен представител Д. Г. Д., против електронен фиш за
налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура" при МРРБ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и
на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. Считайки обжалваният
ел. фиш за незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон, жалбоподателят желае същият да бъде
отменен.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Ответната по жалбата страна - Агенция "Пътна инфраструктура",
редовно призована, не изпраща представител в с.з. Представя писмено
становище с доводи за неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално
претендирани от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и е процесуално
ДОПУСТИМА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
1
На 06.02.2025 г. в 07:57 ч. пътно превозно средство /ППС/ - влекач
„Волво ФХ 12 460“ с рег.№******** с технически допустима максимална
маса 18 000 кг., брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с
общ брой оси 5 и с обща технически допустима максимална маса на състава
44 000 кг., се движело на територията на община Търговище, по път I -4, км
217 + 988, с посока нарастващ километър. Пътят бил включен в обхвата на
платената пътна мрежа. За посоченото ППС не била заплатена изцяло
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, като за
него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Посоченото обстоятелство било установено с устройство №
40311, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от ЗП, което се намирало на път I - 4, км 217+ 988. Поради
това, от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден електронен фиш за
налагане на имуществена санкция № **********, съобразно утвърден
образец, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а,
ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на „ДИМАР“ ООД, като собственик на
ППС била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събрания по делото
доказателствен материал - извлечение от създаден доклад от eлектронна
система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП; снимков материал към електронен
фиш № **********; справка за собственост на МПС с рег. № ********;
известие за доставяне на ел.фиш; становище от отдел УИСИ, НТУ при АПИ,
ведно с таблица с данни за движение на ППС; заповед № РД-11-983/13.09.2021
г. на председателя на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни
фишове, с приложен протокол № 28765/21г. от заседание на УС на АПИ с
приложение № 1, 2, 3 и 4; справка за местоположението на СКТ – 40311 и
останалите приложени към делото писмени доказателства.
С обжалвания ел.фиш дружеството – жалбоподател е санкционирано за
нарушение, извършено на 06.02.2025г. Ел. фиш е издаден на основание
чл.189ж от ЗДвП, която разпоредба в приложимата си към тази дата редакция
/ДВ, бр. 13/2024 г., в сила от 13.02.2024г./ предвижда възможност при
нарушение по чл.179, ал.3б, установено и заснето от електронната система по
чл.167а, ал.3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. Следователно възражението, че е
недопустимо за процесното нарушение да бъде издаден ел.фиш, е
неоснователно.
От писмените доказателства по делото се установява, че обжалваният
ел. фиш е издаден по образец – приложение 2, утвърден със заповед № РД- 11
-983/13.09.2021г. на председателя на УС на АПИ и съдържа задължителните
реквизити, изискуеми от чл.189ж, ал.1 от ЗДвП - посочени са място, дата, час
2
на извършване на нарушението, регистрационен номер на ППС, собственик,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на санкцията, срока и
начините за доброволното й заплащане. Налице е яснота относно елементите
от състава на административното нарушение, включително време, място на
извършване, изпълнително деяние, а така също и относно правното основание
за налагане на санкцията. От словесното описание на нарушението и неговата
квалификация, между които е налице единство, следва, че жалбоподателят е
санкциониран в качеството на собственик на ППС от категорията по чл.10б,
ал.3 от ЗП, за това, че е допуснал движението му по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без за същото да е заплатена изцяло дължимата такса
по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
Съгласно Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. Същите,
според съдебна практика, включително на АС - Търговище, са приложими и в
производството по издаване на ел. фиш. Според жалбоподателя, в случая е
нарушен срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Възражението е неоснователно, най-
малкото поради факта, че административното нарушение е извършено на
06.02.2025г., а издаденият ел.фиш е връчен на жалбоподателя на 07.07.2025г.
т.е. след по -малко от шест месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, електронната система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП създава доклади за всяко
установено нарушение по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата. Поради това, съдът кредитира
приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, от
които се установява, че дължимата за процесното ППС пътна такса не е била
заплатена изцяло, тъй като за същото няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаване. От писмените доказателства по
делото се установява, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС.
Предвид това, съдът намира за обоснован и доказан извода, че на посочените в
ел. фиш време и място същото се е движило по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което изцяло не е била заплатена дължимата пътна
такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Следователно събраните по делото
доказателства несъмнено установяват нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП,
3
който задължава собственикът/ползвателят да не допуска движението на ППС
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП.
Основателно обаче е възражението, че наложената с ел.фиш санкция не
отговаря на изискванията за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.
С Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че чл.9а
от Директива 1999/62/ЕО относно таксуването на превозни средства за
използване на пътни инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната
отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. От
посоченото следва, че санкционната разпоредба, приложена в случая –чл.187а,
ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно
наказание "Имуществена санкция" в абсолютен размер от 2500 лева,
противоречи на съдържащото се в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно таксуването на превозни
средства за използване на пътни инфраструктури изискване за съразмерност
на предвидените наказания, доколкото от страна на законодателя не е оставена
възможност наказанието да бъде индивидуализирано, в частност като се
отчитат характера и тежестта на нарушението и всички други обстоятелства,
които имат отношение към обществената опасност на деянието - напр.
категорията на управляваното ППС, изминатото разстояние, за което не е
заплатена тол такса и др. Не е възможно тази разпоредба да бъде тълкувана
по начин, който да гарантира съответствие с принципа за съразмерност на
наказанията, установен в чл.9а от Директивата, доколкото както вече се
посочи, наказанието е определено в абсолютен размер и съдът няма
правомощие да определя наказание извън предвидения в закона размер. При
тези обстоятелства съдът приема, че единственият възможен изход е
санкционната норма да остане без приложение, което следва да има за
последица отмяна на ел. фиш.
С Решение на СЕС от 9 март 1978 г. по дело Simmenthal се налага
разбирането, че е налице задължение на националния съд да не приложи
националните разпоредби, които създават пречки за пълната ефикасност на
общностните норми. Както се сочи в това решение, в качеството си на
общностен съд на общото право, националният съд има задължението да
приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то
предоставя на частноправните субекти, като остави без приложение всяка
4
разпоредба на вътрешното право, която е в противоречие с общностното
право. При съобразяване със задължителното тълкуване на съюзното
законодателство, дадено с Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на
СЕС, се налага изводът, че обжалваният ел.фиш е издаден в противоречие с
принципа за съразмерност на наказанията, въведен с чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно таксуването на
превозни средства за използване на пътни инфраструктури, поради
обстоятелството, че наложеното наказание е предварително определено в
абсолютен размер без да е оставена възможност за неговата
индивидуализация. Предвид това, санкционната норма на 187а, ал.2, т.3 във
вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва
друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за процесното
нарушение т.е. не е налице нормативно основание за санкционирането му. В
този смисъл е и практиката на касационната инстанция- решение по КАНД №
102/2025г. по описа на АС - Търговище.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният ел. фиш следва да
бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода от делото, право на разноски има жалбоподателят, който
не претендира такива, поради което и разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция №
**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на
„ДИМАР“ ООД със седалище и адрес на управление -гр.Ихтиман,
ул.“Траянови врата“ № 15, ЕИК *********, със законен представител Д. Г. Д.,
за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр.
с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500
лева, като незаконосъобразен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

5