РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Сандански, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250101386 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК“-АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление- гр.София, ул.“Московска“ №19,
против А. С. Ц. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”С.”, № **, ет.*, ап.**, с която е
предявен иск за установяване съществуването на вземане по договор за кредит Експресо №
******** от 15.11.2016г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“-АД (чийто
правоприемник е „Банка ДСК“-АД) и кредитополучателя А. С. Ц., в размер на 2696,10 лева-
главница, 671,78 лева-договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 16.05.2018г. до
16.11.2021г., 333,62 лева-обезщетение за забава за периода от 16.05.2018г. до 16.11.2021г.,
143,43 лева-законна лихва за периода от 17.11.2021г. до 27.05.2022г., и законната лихва върху
главницата от 30.05.2022г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 360 от
07.06.2022г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 544/2022г. по описа на РС-Сандански.
Правно основание- чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК и чл.417, т.2 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че на 15.11.2016г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“-
АД (чийто правоприемник е „Банка ДСК“-АД), от една страна като кредитор, и А. С. Ц., от
друга страна като кредитополучател, е сключен договор за кредит Експресо № ********, по
силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя сума в размер на 3600лв.,
както и че срокът на договора е до 15.11.2021г. Сочи се също, че страните са уговорили
условията за издължаване на кредита, а именно: по погасителен план, представляващ
неразделна част от договора за кредит-за период от 60месеца и падежна дата 15-то число на
съответния месец, с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8,27% на година за
целия срок на договора или лихвен процент на ден-0,0230%. Твърди се, че сумата по кредита
е предоставена на кредитополучателя за усвояване по посочената в т.6 от договора
разплащателна сметка. Твърди се, че с подписването на договора страните са уговорили и
дължимите се от страна на кредитополучателя, при неплащане в посочените срокове,
наказателни надбавки, а именно: съгласно т.9.1 от договора - върху просрочените вноски : 6
пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или общо лихвеният процент върху
1
просрочените погасителни вноски е в размер на 14,27%; съгласно т.9.2 от договора - върху
цялата главница след настъпване на предсрочната изискуемост: 6 пункта над номиналния
лихвен процент по т.8. Твърди се, че съгласно чл.17.2 от сключеният договор
кредитополучателят се е задължил да осигурява средства по разплащателната сметка,
обслужваща кредита в размер на 110% от погасителната вноска. Твърди се, че крайният
падеж на кредита е настъпил, поради което на 30.05.2022г. „Банка ДСК“—АД е подала пред
Районен съд Сандански заявление вх.№3693 с искане за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, на основание извлечение от счетоводните книги за заемна сметка №
11/**********, като по образуваното ч.гр.д.№ 544/2022г. Районен съд Сандански е издал
заповед № 360 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК и на 08.06.2022г. изпълнителен лист за сумите: 2696,10 лева-главница, 671,78 лева-
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 16.05.2018г. до 16.11.2021г., 333,62 лева-
обезщетение за забава за периода от 16.05.2018г. до 16.11.2021г., 143,43 лева-законна лихва за
периода от 17.11.2021г. до 27.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.05.2022г. до изплащане на вземането, като са присъдени и сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса-76,90лева и юрисконсултско възнаграждение-
50лева. Твърди се, че на основание издадените по ч.гр.д.№544/2022г. на Районен съд
Сандански заповед за изпълнение и изпълнителен лист с молба от 09.06.2022г. „Банка
ДСК“-АД е образувала изпълнително дело № 438/2022г. по описа на ЧСИ В. Т. с рег.№***
срещу длъжника А. С. Ц., в което изпълнително производство поканата за доброволно
изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение до длъжника, е връчена при условията на
чл.47 от ГПК. По изложените съображения ищецът предявява настоящия иск, в подкрепа на
който представя писмени доказателства.
Ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва иска като неоснователен. Същият оспорва наличието на редовна
облигационна връзка, като оспорва сключването между страните на 15.11.2016г. на договор
за кредит Експресо № ********. В случай, че се докаже договорна връзка, се оспорва
реалното получаване на сумата от 3600лева и размера на вземанията. Прави се възражение,
че договорът не отговаря на ЗЗП. В тази връзка се твърди, че договорът е бланкетен и не е
сключен съобразно лицето, както и че липсва конкретика в договарянето. Прави се и
възражение за нищожност на договора в частите за договорения лихвен процент и
наказателни надбавки/наказателна лихва, поради несправедливост, като се твърди, че
същите са завишени и несправедливи. Прави се и възражение за погасяване на иска за
договорна лихва /16.05.18г. до 16.11.2021г./ с тригодишната погасителна давност; за
погасяване на иска за обезщетение за забава с тригодишната погасителна давност за
претендирания период от 16.05.2018г. до 16.11.2021г. Направено е и възражение за
погасяване на вземането поради плащане.
По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо
лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 15.11.2016г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“-АД (чийто правоприемник е
„Банка ДСК“-АД), от една страна в качеството на кредитор, и А. С. Ц. с ЕГН-**********, от
друга страна в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит Експресо №
********, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 3600лв., а кредитополучателят се задължава да го върне в уговорения
срок, ведно с дължимите лихви, такси, разноски и застрахователни премии по групова
2
застраховка, прилагана от банката със застраховател -Сожелайф България
Животозастрахователно дружество АД. Срокът на договора е до 15.11.2021г. Страните са
уговорили, че кредитът ще се усвои по разплащателна сметка на кредитополучателя при
кредитора, а именно: IBAN-BG50TTBB94001527037312, като ще се издължава на
ежемесечни равни по размер погасителни вноски/месечни анюитетни/, чрез осигуряване на
средства по разплащателната сметка, обслужваща кредита в размер на 110% от
погасителната вноска. Съгласно договора месечните погасителни вноски са в размер на
75,98лв., като падежът на погасителната вноска е 15-то число на съответния месец, които
вноски са посочени в погасителен план-неразделна част от договора за кредит. Съгласно
чл.4, във вр. с част I.т.8, главницата по кредита се олихвява с номинален фиксиран лихвен
процент в размер на 8,27% на година за целия срок на договора. Страните са се договорили
размерът на номиналния лихвен процент да бъде променен, като се увеличи с 0,5%
процентни пункта, в случай на спиране на преводите по сметката на кредитополучателя.
Страните са уговорили също, че върху просрочените погасителни вноски се начислява
наказателна надбавка в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент или общо
лихвения процент върху просрочените погасителни вноски е в размер на 14,27%. Съгласно
част I т.11 от договора, ГПР по кредита е 12,56%, като в част II-чл.7 е посочено допусканията
при които е изчислен ГПР, при което общата сума, дължима от кредитополучателя,
изчислена към момента на сключване на договора, е 4760,43лв. Съгласно договора,
кредитополучателят дължи такса за одобрение на кредита в размер на 94,50лв., която се
удържа от разплащателната му сметка при отпускане на кредита /чл.5, ал.1 във вр. с част I,
т.14 от договора/.
Видно от заключението на вещото лице е, че кредитът е усвоен касово на 15.11.2016г. в
размер на 3500лева, като е осчетоводена такса „одобрение” в размер на 94,50лева. Вещото
лице сочи, че по договора са извършвани плащания през периода от 15.11.2016г. до
15.04.2020г. в общ размер на 1469,51лв., с която сума е погА.а главница в размер на
903,90лв., редовно начислени лихви в размер на 394,96лв., платени застраховки в размер на
107,97лв. и лихви за просрочие в размер на 62,68лв. Видно от заключението на вещото лице
е, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-30.05.2022г., общото
задължение по кредита възлиза на 3844,93лв., включващо следните суми: 2696,10лв.-
главница, 671,78лв.-договорна възнаградителна лихва за периода 16.05.2018г. до 16.11.2021г.,
333,62лв.- обезщетение за забава за периода от 16.05.2018г. до 16.11.2021г. и 143,43лева-
законна лихва за периода от 17.11.2021г. до 27.05.2022г.
С куриерска пратка от 27.05.2022г. „Банка ДСК“-АД е подала до Районен съд-
Сандански заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на
извлечение от сметка по договор за кредит Експресо № ******** от 15.11.2016г., срещу А.
С. Ц. за заплащане на сумата от 2696,10 лева-главница, 671,78 лева-договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 16.05.2018г. до 16.11.2021г., 333,62 лева-обезщетение
за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 16.05.2018г. до 16.11.2021г., 143,43 лева-
законна лихва за периода от 17.11.2021г. до 27.05.2022г., и законната лихва до изплащане на
3
вземането. По така подаденото заявление на 30.05.2022г. е образувано ч.гр.д.№ 544/2022г.,
по което съдът е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на паричното задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 360 от 07.06.2022г. и изпълнителен лист, като е
разпоредил длъжникът да заплати на заявителя претендираните суми. Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 438/2022г. по описа на ЧСИ В. Т. с рег.
№*** по регистъра на Камарата на ЧСИ. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление-при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Заявителят е
уведомен за дадените указания на 23.11.2023г. Настоящият иск е предявен на 12.12.2023г.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му-страните по настоящото дело са страни по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 544/2022г. по описа на Районен съд-Сандански. За
ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът в заповедното
производство му е дал указания да установи вземането си чрез иск. Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок. Твърди се, че ответникът е неизправна страна по
договор за кредит Експресо № ******** от 15.11.2016г., сключен от него със „Сосиете
Женерал Експресбанк“-АД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“-АД, като не е изпълнил
задължението си да заплаща уговорените погасителни вноски. Налице е и съответствие на
вземането- предметът на предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск е идентичен с
предмета на искането по реда на чл.417 от ГПК.
По основателността на предявения иск:
За да се уважи предявения установителен иск, ищецът следва да докаже пораждащите
спорното право факти. В настоящия казус ищецът основава вземането си срещу ответника
на основание сключен с него на 15.11.2016г. договор за кредит Експресо № ********, по
който крайният падеж е настъпил.
Установи се, че „Банка ДСК“-АД /правоприемник на „СосиетеЖенералЕкспресбанк“-
АД/, от една страна, и ответникът, от друга страна, са в облигационни отношения на
основание сключен на 15.11.2016г. договор за кредит Експресо №********, с размер на
кредита от 3600лв.; при номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8,27% на година
за целия срок на договора и при увеличаванес 0,5%п.п. в случай на спиране на осигуряване
на средства по разплащателната сметка, обслужваща кредита в размер на 110% от
погасителната вноска; с наказателна надбавка върху просрочените погасителни вноски в
размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент; с погасителни вноски в размер на
75,98лв. и за срок до 15.11.2021г. Установи се също, че кредитът е усвоен касово на
15.11.2016г. в размер на 3500лева, като е осчетоводена такса „одобрение” в размер на
94,50лева, поради което за ответника възниква задължението да върне заетата сума, ведно с
дължимите лихви при уговорените условия. Установи се, че по договора са извършвани
плащания през периода от 15.11.2016г. до 15.04.2020г. в общ размер на 1469,51лв., с която
сума е погА.а главница в размер на 903,90лв., редовно начислени лихви в размер на
394,96лв., платени застраховки в размер на 107,97лв. и лихви за просрочие в размер на
62,68лв., както и че срокът на договора е изтекъл. Предвид на изложеното съдът намира, че
в полза на ищеца съществува изискуемо вземане по договора за кредит.
При извършената проверка съдът не установи неравноправни клаузи в процесния
договор. Неоснователни са възраженията на особения представител, че клаузите на договора
относно възнаградителната лихва и уговорената лихвена надбавка за просрочени вноски са
нищожни, като несправедливи, тъй като както размерът на уговорената възнаградителна
лихва (в размер на 8,27% на година, респ.8,32% след преустановяване захранване на
разплащателната сметка), така и размерът на уговорената наказателна надбавка (14,27%) не
са значителни. Уговорените лихви са много под петкратния размер на законната лихва,
поради което не е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземането на ищеца е платено.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства в
4
тази насока. Напротив, от заключението на вещото лице се установи, че след изтичане срока
на договора са останали непогА.и суми по кредита както следва: 2696,10 лева-главница,
671,78 лева-договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 16.05.2018г. до 16.11.2021г.,
333,62 лева-обезщетение за забава за периода от 16.05.2018г. до 16.11.2021г., както и че
размерът на законната лихва за забава за периода от 17.11.2021г. до 27.05.2022г. е 143,43лв.
Установи се, че при усвояване на кредита от ответника ищецът е удържал сумата от
94,50лева за заплащане на такса за одобрение на кредита. Съдът, като взе предвид, че следи
служебно за нищожност на договорни клаузи, намира, че уговорената в процесния договор
дължимост на „такса за одобрение“ противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия свързани с
усвояване и управление на кредита, поради което договорената такса е нищожна на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК (действията по разглеждане на документите за одобрение на
кредита са такива свързани със сключването на договора, респ. с усвояването на кредита).
Удържаната от кредитора такса за одобрение на кредита в размер на 94,50 лева при
усвояване на кредита от кредитополучателя се явява недължима, поради което с тази сума
следва да се намали размера на дължимата от него главница. Предвид на изложеното съдът
намира, че дължимата от ответника главница по договора за кредит е в размер на 2601,60
лева, до който размер следва да се уважи исковата претенция, а в останалата част-до
претендираната сума от 2696,10лв., следва да се отхвърли.
Съдът намира, че възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията
за договорна лихва и за обезщетение за забава е частично основателно по следните
съображения:
С изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви (чл.111, б.”в” от
ЗЗД). Съгласно чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. При вземане за договорна /възнаградителна/ лихва по договор за банков кредит с
погасителен план, давностният срок започва да тече от датата на падежа на отделните
погасителни вноски (така тълкувателно решение 3/2023 от 21.11.2024г. по т.д.№3/2023г. на
ОСГТК на ВКС). От този момент тече и вземането за обезщетение за забавено плащане на
погасителни вноски. Кредиторът е предявил вземането си на 27.05.2022г. (датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК), поради което вземанията за възнаградителна
лихва и за обезщетение за забава за периода от 16.05.2018г. до 26.05.2019г. са погА.и по
давност.
За периода от 27.05.2019г. до 15.11.2021г. /края на срока на договора-до който момент
се дължи възнаградителна лихва и лихвена надбавка за забава/ размерът на
възнаградителната лихва възлиза на 448,82 лева, а обезщетението за забава-на 210,56 лева,
изчислени служебно от съда, на основание чл.162 от ГПК..
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски за
заплатена държавна такса в размер на 180,94лв., за възнаграждение на вещо лице в размер
на 643,77лв. и за особен представител на ответника-685лв. Ищецът е представляван по
делото от юрисконсулт, поради което ответникът следва да заплати на ищеца, съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 150лв. Съобразно изхода на спора ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 1469,55 лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска.
Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 112,36 лева за направени по
заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от иска (т. 12 на ТР №
4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/ 2013г.).
Водим от горното и на основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и във
вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и чл.417, т.2 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. Ц. с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.”С.”, № **, ет.*, ап.**, че дължи на „Банка ДСК“-АД (правоприемник на
5
„Сосиете Женерал Експресбанк“-АД), с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление- гр.София, ул.“Московска“ №19, следните суми по договор за кредит Експресо
№******** от 15.11.2016г. : 2601,60 лева (две хиляди шестстотин и един лв. и 60 ст.)-
главница, 448,82 лева (четиристотин четиридесет и осем лв. и 82 ст.)- договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 27.05.2019г. до 15.11.2021г., 210,56 лева (двеста и
десет лв. и 56 ст.)- обезщетение за забава за периода от 27.05.2019г. до 15.11.2021г., 143,43
лева (сто четиридесет и три лв. и 43 ст.) -законна лихва за периода от 17.11.2021г. до
27.05.2022г., и законната лихва върху главницата от 30.05.2022г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част-над уважения размер за главница до
претендираната сума от 2696,10 лева; над уважения размер и период за договорна
/възнаградителна/ лихва до претендираната сума от 671,78лева за периода от 16.05.2018г. до
16.11.2021г. и над уважения размер и период за обезщетение за забава до претендираната
сума от 333,62 лева за периода от 16.05.2018г. до 16.11.2021г.
ОСЪЖДА А. С. Ц. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”С.”, № **, ет.*, ап.** ДА
ЗАПЛАТИ на„Банка ДСК“-АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, ул.“Московска“ №19, сумата от 1469,55 лева (хиляда четиристотин шестдесет и
девет лв. и 55ст.) за направени по настоящото производство разноски и сумата от 112,36
лева (сто и дванадесет лв. и 36 ст.) за направени по заповедното производство разноски (по
ч.гр.д. № 544/2022г. по описа на РС-Сандански).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6