РЕШЕНИЕ
№ 12001
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110128314 по описа за 2021 година
Предявен е главен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, обективно
съединен с осъдителен иск с правно основание чл.412,ал.3 КЗ във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът, твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „автокаско за л.а.
Инфинити с рег .№ СВ1111 АА, като в срока на действие на застраховката, на 12.11.2020г.
на път ІІ – 82, при км.44+200, е реализирано ПТП между л.а. Инфинити и л.а. Деу с рег.№
СА11111Х, за което е съставен протокол за ПТП. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на
л.а. Деу Нубира с рег.№ СА 1111 НХ , който навлязъл в лентата за насрещно движение,
чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. Твърди, че
на л.а. Инфинити, вследствие на ПТП са нанесени имуществени вреди, извършен е оглед,
издадено е възлагателно писмо за ремонт в сервиз, който е извършил ремонт на стойност 11
102,10 лева. Твърди, че с покана поканил ответника да му възстанови общата сума
11117,10 лева, от които – платеното обезщетение и сумата 15 лева ликвидационни разноски,
но плащане не последвало. Поради изложеното, предявява осъдителен иск за общата сума
11117,10 лева, заедно с обещетение за забава върху главницата в размер на 74,12 лева за
период 17.4.2021г. /датата, на която е изтекъл 1- месечния срок за доброволно плащане/ до
10.5.2021г.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва иска, оспорва посочения механизъм, вината на
застрахования при него водач, като твърди, че за да се получат повредите на л.а. Инфинити,
то водачът е управлявал МПС с превишена скорост, със скорост, несъобразена с пътните
условия, и при неспазване на дистанция. Прави възражение за съпричиняване, както и
оспорва заплатеното обезщетение, като неотговарящо на действителната стойност.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
12.11.2020г. л.а. Инфинити е застрахован с валидна застраховка „автокаско“ при ищеца,
водачът на л.а. Деу е застрахован по гражданска отговорност при ответника, безспорно е, че
ищецът е заплатил в полза на застрахованото по автокаско лице сумата 11102,10 лева за
ремонт на л.а. Инфинити, както и че ответникът е поканен да възстанови на ищеца сумата от
общо 11117,10 лева, като поканата е постъпила при ответника на 16.3.2021г.
Съставеният от двамата водачи протокол за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена
сила против ответника относно обстоятелствата и причините за настъпване на
произшествието. С оглед събраните гласни доказателства – показанията на двамата водачи
категорично се установява, че произшествието е настъпило по вина на застрахования при
ответника водач на Деу Нубира с рег.№ СА 1111 НХ, който поради прилошаване е навлязъл
в насрещната лента, където се е движил застрахованият при ищеца водач на увредения л.а.
Инфинити с рег .№ СВ7667АА.
От експертното заключение се установява, че щетите са в причинна връзка с
произшествието.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 15 от Наредбата
за задължителното застраховане, действителната стойност на увреденото имущество не
може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.
От неоспореното заключение на изготвената съдебна авто-техническа експертиза се
установява, че средната пазарна стойност на разходите за отремонтиране на увредения
автомобил възлиза на 10028,03 лв.
Не се възприема дадената от вещото лице по-ниска оценка при отговор на поставения от
ответника въпрос (за средните пазарни цени само на алтернативни доставчици), тъй като
средните пазарни цени следва да бъдат изчислени при колкулиране както на база по-
ниските цени при олтернативни доставчици, така и на база по-високите цени при
официалните представители.
Разликата между определената от вещото лице средна пазарна цена и изплатената от ищеца
не е минимална (1074,07 лв.), поради което съдът намира, че при определяне на
обезщетението ищецът се е отклонил от нормата на цитирания чл. 386, ал. 2 КЗ, като за
дължим размер обезщетение по застраховка „автокаско“ следва да се приеме определената
от вещото лице - 10028,03 лв., до който сума е правото на ищеца на регрес, а заедно с 15 лв.
– ликвидационни разноски, вземането на ищеца възлиза на 10 043,03 лв., до който размер
искът по чл. 411 КЗ се явява частично основателен.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, забавата на ответника като застраховател на отговорността на
делинквента по отношение на застрахователя на увредения настъпва след изтичане на 30
дни от представянето на оправдателните документи. Видно от представената Регресна
2
покана, датата на която ответникът е уведомен за регресната претенция е 16.03.2021 г., при
което и забавата на ответника е от дата 17.04.2021 г. При извършените по реда на чл. 162
ГПК изчисления и за период на забава от 17.4.2021г. до 10.5.2021г. относно дължимата и
неплатена в този период сума в размер на 10 043,03 лв. съдът намира, че обезщетението за
забава е в размер на 66,95 лв.
С оглед изхода на спора претенцията на ищеца за съдебни разноски е основателна за 1612
лв. (от сторени в размер на 1783,60 лв.), а претенцията на ответника – за 53,14 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗБ И АД с ЕИК 1111а заплати на Д И ........” ЕАД с ЕИК 11111 на основание чл.
411 КЗ сумата 10 043,03 лв. – регресно вземане с включени ликвидационни разноски за
застрахователно обезщетение, изплатено от Д И ........” ЕАД в качеството на застраховател
по застраховка „Каско” за щети на автомобил л.а. Инфинити и л.а. Деу с рег.№ СА11111Х,
причинени при ПТП от дата 02.09.2018 г. в гр. София от застрахования при ЗБ И АД водач
на л.а. Деу Нубира с рег.№ СА 1111 НХ, ведно със законната лихва за забава от 20.05.2021
г. до окончателното изплащане, на основание чл.412,ал.3 КЗ във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД
обезщетение в размер на 66,95 лв. – законна лихва за забава за периода от 17.4.2021г. до
10.5.2021г., както и сумата 1612 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове: чл. 411 КЗ – за разликата над 10 043,03 лв. до 11117,10
лева, както и иска по чл.412,ал.3 КЗ във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД – за разликата над 66,95
лв. до 74,12 лева.
ОСЪЖДА Д И ........” ЕАД с ЕИК 11111 да заплати на ЗБ И АД с ЕИК 1111 сумата 53,14 лв.
– съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3