Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 26.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на тринадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 14851 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 431584/18.06.2018г. по гр.д.п№ 74166 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 156-ти състав е признато за установено, че Д.Т.Б., ЕГН ********** и В.Д.И., ЕГН **********, двамата с
адрес: *** дължат солидарно на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******, с адрес на управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл.
318 от ТЗ чл. 200 и чл. 86 от ЗЗД
заплащане на сумата от 801,22лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -27.06.2017г.
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 51 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.;
сумата от 35,10лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -27.06.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на
възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
42072/2017г. на Софийски районен съд, 156-ти състав, ответниците Д.Т.Б., ЕГН ********** и В.Д.И., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят солидарно на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******са съдебни разноски от
476лв. по исково и заповедно дело, като
неоснователни са отхвърлени исковете за обезщетение за забава за плащането
на главниците за периода от 15.09.2015г. до 13.06.2017г. в размер от 122,97лв.
за главница за топлинна енергия и в размер на 7,06лв. за главница за дялово
разпределение на енергията за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по заповедно дело № 42072/2017г. на Софийски районен съд, 156-ти състав.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5115992/10.07.2018г. по регистъра на СРС от
ответниците по исковете - Д.Т.Б.,
ЕГН ********** и В.Д.И., ЕГН **********
в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочили са , че фактури били издавани само на името на ответника Б., посочен
от ищеца като подал декларация за откриване на партида, поради което и
отговорността на ответника Бицова не можела да се ангажира. Не била установена
солидарна отговорност на ответниците към ищеца за плащане н сумите. Не били
поискали доставка на топлинна енергия и съобразно правилата на чл. 62 от ЗЗП не
дължат плащането й. Не били подписали Общите условия и те не ги обвързвали. При
противоречие между ЗЕ и ЗЗП се прилагал ЗЗП. Неправилно било кредитирано
заключението по техническата експертиза, вещото лице било работило по частни
документи, които не били приети по делото. Не били подавали молба-декларация за
откриване на партида за имота на тяхно име и договор с ищеца за доставка на
топлинна енергия не бил сключен. Не били давали съгласие за приспадане,
добавяне на суми по изравнителни сметки към задължения извън периода, за който
са тези сметки. Не била установена изправно на уреди, въвеждане на абонатна
станция в експлоатация, че уреди са реално отчетени. Не било установено в имота
да е потребена енергия в количества и на
стойност, за които е уважен иска, не живеели в имота и не потребявали топлинна
енергия в него. Не дължали на ищеца възнаграждение за дялово разпределение на
енергията. Претендирали са разноски.
Въззиваемият- ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* в предоставения срок за отговор не е изразил становище по жалбата. След
срока за отговор е оспорил жалбата и е претендирало разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „М.Е.” ООД не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2026377/18.10.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** срещу Д.Т.Б., ЕГН ********** и В.Д.И., ЕГН **********, двамата с
адрес: *** , с която е поискало от
съда на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД да признае за установено, че ответниците му дължат солидарно заплащане на сумата от 801,22лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението -27.06.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 51 в гр.
София, ж.к. „*******за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 122,97лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 801,22лв. за периода от 15.09.2015г. до 13.06.2017г.; сумата от 35,10лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението -27.06.2017г.
до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дялово
разпределение на енергията за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г., сумата от 7,06лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 35,10лв. за
периода от 15.09.2015г. до 13.06.2017г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 42072/2017г. на Софийски
районен съд, 156-ти състав, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответниците са
съсобственици на имота и като такива са потребители на топлинна енергия в него,
потребили енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, за които е предявен иска, страните били
обвързани от договор при Общи условия, дължали и възнаграждение за дялово
разпределение на енергията, което било извършено от М. „Е.”ООД. Претендирал е
разноски. Оспорил е поради прекомерност претенция на ответника за разноски за
възнаграждение за адвокат.
Ответниците Д.Т.Б., ЕГН ********** и В.Д.И.,
ЕГН ********** в предоставения срок са оспорили исковете. Посочили са
действително са съсобственици на имота , но от 7 години не живеят в него, в
сградата се подавала енергия само за горещо битово водоснабдяване, не се
дължала сума за отопление, вкл. и за сградна инсталация, не потребявали вода за
горещо битово водоснабдяване в имота, защото не живеели там, водомери показвали
потребление „0”, не били потребили енергия в количества и на стойност за които е предявен иска.
Третото лице помагач на страната на ищеца- – „М.Е.”ООД
не е изразило становище по исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 42072/2017г по описа на СРС, 156-ти състав, съгласно което по
заявление вх. № 3048552/27.06.2017г.
районният съд е издал заповед по чл. 410 от ГПК, с което е разпоредил Д.Т.Б., ЕГН ********** и В.Д.И., ЕГН **********, да заплатят солидарно на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* сумата от 801,22лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -27.06.2017г.
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 51 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.;
сумата от 122,97лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 801,22лв. за периода от
15.09.2015г. до 13.06.2017г.; сумата от
35,10лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -27.06.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на енергията
за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г., сумата от 7,06лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 35,10лв. за
периода от 15.09.2015г. до 13.06.2017г., както и 75лв. съдебни разноски, длъжниците са уведомени за заповедта на
31.07.2017г. на адреса на имота, за който е издадена заповедта, като съобщения
са получени лично от В. Бицова за себе си и за съпруга си Д.Б., на 10.08.2017г.
длъжниците са подали възражение срещу заповедта, като са посочили и че част от
задълженията са погасени по давност, лихвата била начислена в нарушение на чл.
86 от ЗЗД, на 18.09.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 18.10.2017г.
По делото са приети неоспорен от
страните нотариален акт № 42/11.02.2002г., нотариален акт № 4/24.03.2003г.,
носещ подпис за страните по сделките и за нотариус, съгласно които на
11.02.2002г. Д.Т.Б. и В.Д. И.-Б.са купили от К.Г.К.и от Р.Ж.К.апартамент № 51 в гр. София, ж.к. „*******,
като на 24.03.2003г. са сключили с „Евробанк” АД договор за ипотека върху този
имот за обезпечение на задължения по договор за кредит от 24.03.2003г. В нотариалният
акт от 2003г. е посочено, че имотът е съпружеска имуществена общност на Д. и В.
Бицови, като са описани и удостоверение за сключен граждански брак от тях на
28.07.2001г.
По делото е приета неоспорена от
страните молба декларация от 13.02.2002г. носеща подпис за автора й, съгласно
която на 13.02.2002г. Д.Т.Б. е поискал от Т.С.”ЕАД да открие партида на негово
име за апартамент № 51 в гр. София,
ж.к. „*******, като е посочил, че жилището се ползва от семейството му, което
се състои от 2-ма члена и че топлата вода ще заплащат по показания на водомер.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди публикувани в ежедневник на 14.01.2008г., одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и Общи условия, одобрени от
КЕВР с Решение от 03.02.2014г.
По делото са приети неоспорени от
страните протоколи за отчет на уредите в имота , съгласно които на 07.05.2016г.
е отчетено показание на водомер в имота, като старо показание е 224 а ново
показание е 220, за което е положен подпис за ответника Д.Б..
Приети са неоспорени констативни
протоколи от 23.05.2015г. и от 16.05.2015г., съгласно които тези дати са били
обявени за отчет на уредите и за ап. 51 не е осигурен достъп, за което е
положен подпис от живущи в сградата.
По делото са приети изравнителни
сметки съгласно които реално потребената енергия в имота за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г. е в размер на 126,15лв. за топла вода при
показание на водомер от 22 куб.м. потребление за периода. За периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г. реално потребление по изравнителна сметка е
посочено като 675,22лв. за топла вода,
определена при условията на Наредба за топлоснабдяване при неосигурен достъп
за отчет на база 1 бр. потребител тоест
за 50,82куб.м..
Приет е
протокол-декларация, съгласно които живущ в ап. 54 е приел изравнителна
сметка за вх. В и Г на бл. 521 в ж.к. „Люлин” на 10.07.2015г. със задължение да
я предаде на живущите.
Приет е
протокол-декларация, съгласно които живущ в ап. 74 е приел изравнителна
сметка за вх. В и Г на бл. 521 в ж.к. „Люлин” на 28.06.2016г.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че в
сградата не се ползва топлинна енергия за отопление и не се начисляват суми за
сградна инсталация, в сградата имало доставка само на топлинна енергия за
горещо битово водоснабдяване и само
такава е начислена за процесния имот и период. Посочило е, че ежемесечно са снемани показания на общия
топломер и са отчислявани технологични
загуби за сметка на ищеца, за този топломер имало свидетелство за метрологична
проверка, сочещо че съответства на съответния тип. Посочило е, че за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г. за имота не е осигурен достъп за отчет на уреди и така е начислена
енергия за подгряване на вода на база един потребител по правилата на Наредбата
за топлоснабдяване. Посочило е, че при топлинни счетоводител е имало реален
отчет на водомер на 15.04.2014г. с показание 176 куб.м. Същевременно
показанието от 07.05.2016г. било 220 куб.м., тоест за периода от 15.04.2014г.
до 07.05.2016г. потребление било от общо 44 куб.м.- по 22 куб.м. годишно,
като към 01.05.2015г. било прието че показание е 198 куб.м.и на тази база били
определени дължими суми за период от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. За периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г. приетото потребление от 22 куб.м. било включено в
количеството, което по изравнителна сметка било начислено като при неосигурен
достъп. При така изготвени изравнителни
сметки реално потребление на енергия в имота била на стойност от 801,37лв.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение за плащането й, че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същото, че отговорността на ответниците пред ищеца е солидарна. Следва да се установи и че
ищецът е носител на вземане за плащане на възнаграждението за дялово
разпределение на топлинната енергия.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД и длъжниците са осъдени солидарно да му заплатят стойност на
потребена топлинна енергия и възнаграждение за дялово
разпределение на енергията за
процесния период
и имот в размерите на процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415
от ГПК е предявил исковете за установяване на тези
вземания.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че
ответниците са потребител на топлинна енергия в имота. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени битови
нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
По делото не се спори, че ответниците
са собственици на имота и че са го придобили по време на брака си. Това се
установява и от приетите по делото неоспорени от страните нотариални актове от
2002г. и от 2003г. По делото се установява и че на 13.02.2002г. ответникът Б. е
поискал от ищеца да се открие партида на негово име за имота, като е заявил, че
той ще се ползва от двучленното му семейство, че ищецът е открил партида на
негово име за имота. При така установеното съдът приема, че по делото е
установено, че ответниците са потребители
на топлинна енергия в имота и отговорността им за плащането на стойността на потребена такава може да се
ангажира от ищеца. Съдът приема, че отговорността на ответниците е солидарна на
основание на чл. 32 от СК. В молбата декларация от 2002г. е посочено, че имотът
ще се ползва от семейството на Д.Б., което е двучленно. По делото е установено,
че Д.Б. и В. Бицова са съпрузи, което обосновава извод, че декларираното през
2002г. е в смисъл, че те двамата като
семейство ще ползват имота. Призовките и съобщенията до ответниците по делото
са получавани лично от тях на адреса на процесния имот, не е установено през
процесния ответниците да са имали друго семейно жилище. Действително,
ответниците са навели твърдения, че живеят в друго жилище, но доказателства за
същото не са ангажирани по делото. Следва да се посочи, че установеното от
вещото лице реално потребление на 44 куб.м. топла вода пред периода не
позволява да се обоснове извод, че имотът не обитаван от ответниците. При така
установеното съдът приема, че по делото е установено, че през процесния период
имотът е бил семейно жилище на ответниците и за плащане на стойността на
потребената в имота топлинна енергия отговорността им пред ищеца е солидарна на основание на чл.
32 от СК.
Доколкото по делото се установи, че ищецът е публикувал
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като се установи
от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът
приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008г. и
2014г. , както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от
2008г. е вменено задължение за ищеца да осигурява в абонатната станция
температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на
договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за
отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен
като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С.
”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния
режим и температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е
функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от
температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на
топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на
предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната
отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график
осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните
разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено
задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите
на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че за процесния период по делото е
установено, че в сградата не се доставя топлинна енергия за отопление, а само
за горещо битово водоснабдяване, че в процесиня имот енергия за горещо битово водоснабдяване се
потребява и има водомер за отчитането й. Съдът приема за установено, че за
процесния период потребената в имота топлинна енергия за горещо битово
водоснабдяване е общо 44 куб.м. За
този извод съдът съобрази заключението на вещото лице по техническата експертиза,
което съдът кредитира в тази част като вярно и неопровергано от другите събрани
по делото доказателства, неоспорено от страните по делото. Вещото лице е
посочило, че водомер е отчетен на 15.04.2014г. и на 07.05.2016г. , като
показанията са били съответно от 176 куб.м. и от 220 куб.м., тоест за процесния
период реално е потребена енергия за подгряване на 44 куб.м. вода. При така
установеното съдът приема, че отговорността на ответниците пред ищеца може да
се ангажира за плащане на суми само с оглед на така установеното потребление.
Действително, по делото е установено, че за първия отчетен период не е бил
осигурен достъп за отчет на водомера в имота и е начислена енергия за по-голямо
потребление по правилата на Наредбата за топлоснабдяване. По делото не е
установено, че изравнителните сметки са съобщени на потребителя по установения ред,
поради което и съдът приема, че няма пречка реално потребление, установено по
делото да се съобрази при постановяване на решението. В случая е установено
реалното количество на потребена енергия в имота за периода по отчети на уреди,
не е установено изравнителни сметки да са стабилизирани, поради което и
основание за ангажиране на отговорността
на ответниците за плащане на суми, определени на база брой потребители за първия
отчетен период съдът приема, че не е установено по делото. При така възприето и
като съобрази заключението на вещото лице по техническата експертиза, приети по
делото изравнителните сметки и на основание на чл.162 от ГПК съдът определя
размер на задължението на ответниците към ищеца за целия процесен период в
размер на общо 418,45лв. Тази сума е
съобразено с установено потребление от 44 куб.м. за целия период, както и че 22
куб.м. са начислени по изравнителна сметка за втория отчетен период на стойност
от 126,15лв. Така за първия отчетен период дължима сума за останалите 22 куб.м.
е в размер на 292,30лв., определена при съобразяване на цената на 1 куб.м. по
изравнителната сметка за първия отчетен период. Разликата в стойността на 22
куб.м. за двата отчетни периода се дължи на различното потребление на енергия в
цялата сграда и на разпределянето й между абонатите по правилата на Наредбата
за топлоснабдяване – корекционните коефициенти, специфичния разход, коригирания
разход. С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е установено валидно
възникнало вземане на ищеца към ответниците за солидарно заплащане на сумата от
418,45лв. По делото доказателства за
погасяване на задълженията не са ангажирани
и съдът приема, че иск е основателен за тази сума е решението на СРС в
тази част следва да се потвърди. В останалата част за горница над 418,45лв. до 801,22лв. и за лихва върху тази горница
от подаване на заявлението иск е неоснователен и решението на СРС следва да се отмени.
По делото не се спори, а и се установява от приетите
изравнителни сметки, че за процесния период дяловото разпределение на
топлинната енергия в сградата е
извършено от третото лице-помагач. При така установеното съдът приема,
че правото за получи възнаграждение за
това разпределение на енергията принадлежи на третото лице –помагач. По делото не
е установено ищецът да е придобил това
вземане по предвидени от закона способи, поради което и съдът приема, че иск за
плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за обезщетение
за забава на плащането му е неоснователен. С оглед гореизложеното решението на
СРС в частта, в която е уважил иска за главница от 35,10лв. и за лихва от подаване
на заявлението до плащането й следва да се отмени и иск следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото съдът
приема, че решението на СРС в частта,
която в тежест на ответниците е поставена отговорност за разноски по
исково и заповедно дело в размер на 238лв. следва да се отмени.
На въззивниците следва да се присъдят
разноски за държавна такса и банкова такса за превода й за производство пред
СГС в размер на общо 22,50лв.
Въззивниците не са ангажирали доказателства за
други разноски, направени в производство
пред СРС и СГС и такива не им се следват.
Въззиваемият не е подал отговор
на жалба, не е изпратил представител по делото, поради което и възнаграждение
за юрисконсулт в производство пред СГС не му се следва. Депозираната молба на
ищеца от 13.06.2019г. обективира само изявление за неоснователност на жалбата и
такова по отговорността за разноски, което съдът приема, че не може да обоснове
извод за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, което да е
основание за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
На третото лице – помагач
разноски не се следват съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 431584/18.06.2018г. по гр.д.п№ 74166 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 156-ти
състав в частта, с която е признато за установено, че Д.Т.Б., ЕГН ********** и В.Д.И.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***
дължат солидарно на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на
управление:*** на основание на чл. 422 вр. чл. 318 от ТЗ и чл. 200 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумите, както следва: сумата от 382,77лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
- 27.06.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 51 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 35,10лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
27.06.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на енергията
за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 42072/2017г. на Софийски районен съд, 156-ти състав, както
и в частта, с която Д.Т.Б., ЕГН ********** и В.Д.И.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******са съдебни разноски от 238лв. по исково и заповедно дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени с искова молба вх. №
2026377/18.10.2017г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******, с адрес на управление:*** срещу Д.Т.Б., ЕГН ********** и В.Д.И.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** , с
която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че
ответниците му дължат солидарно заплащане на сумата от 382,77лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-27.06.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 51 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.;
сумата от 35,10лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 27.06.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на
възнаграждение за дялово разпределение на енергията в сградата за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
42072/2017г. на Софийски районен съд, 156-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 431584/18.06.2018г. по гр.д.п№ 74166 по описа за
2017г. на
Софийски районен съд, 156-ти състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** да заплати на солидарните кредитори Д.Т.Б.,
ЕГН ********** и В.Д.И., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** на основание на
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо
22,50лв. (двадесет и два лева и 0,50лв), представляващи съдебни разноски за
производството пред СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„М.Е.”ООД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.