Р Е Ш Е
Н И Е
№
..........
гр.Варна, 23.07.2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав, в публично
съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди
и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря С.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2147 по
описа за 2015 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Б.П.П.Ф.” ЕАД срещу Т.С.М. с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумите от 2407.49 лева, представляваща
неплатена главница по сключен между ищеца и ответника договор за кредит № PLUS-01673695/12.06.2012 год.; 259.07 лева
– надбавка по чл. 3 от договора; 317.91
лева – обезщетение за забава за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита – 20.08.2013 год. до 11.12.2014 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда - 22.12.2014 год. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 8401/23.12.2014 год. по ч.гр.д. №
16378/2014 год. по описа на ВРС, ХХХV състав.
В исковата
молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит № PLUS-01673695/12.06.2012 год., по силата на който е предоставил на ответника сумата
от 5000 лева и закупуване на застраховка в размер на 420 лева. За ответника е
възникнало задължение да заплаща в продължение на 21 месеца вноски в размер на
329.62 лева, съставляващи изплащане на главница по заема и добавка,
представляваща печалбата на ищеца. Излага, че ответникът е погасил 12 месечни
вноски и е преустановил плащанията си на 19.07.2013 год., поради което и
основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца е станало предсрочно изискуемо.
Поради това, че отвеникът е изпаднал в забава дължи на ищеца и заплащане на
лихва за забава. Поради неплащане на
горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена
заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. В законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за
ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск за установяване спрямо ответницата дължимостта горните суми. Моли
съда да уважи предявения иск като установи дължимостта на претендираните суми,
както и да присъди сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131
ГПК, ответникът Т.С.М., депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Оспорва страните да са били обвързани от валидна
облигационна връзка, с аргумент, че сумата по договора за кредит не е реално
предоставена на ответника. В евентуалност изразява доводи, че ищецът не е
упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди и
че е погасил дълга по кредита заплащайки претендираната
сума от 2549.58 лева.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено
следното от фактическа
страна:
От приложеното
ч.гр.д. № 16378/2014 год. по описа на ВРС, ХХХV състав, се установява, че по
заявление на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, *** е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8401/23.12.2014
год., с която е разпоредено длъжникът Т.С.М. да
заплати на заявителя сумите, както следва: 2407.49 лева, представляваща
главница по договор за кредит № PLUS-01673695/12.06.2012 год., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2014 год.
до окончателното й изплащане; 259.07 лева – възнаградителна
лихва за периода от 19.07.2013 год. до 20.03.2014 год., 317.91 лева – мораторна лихва за периода от 20.08.2013 год. до 11.12.2014
год. В срока по
чл. 414 ГПК, длъжникът
Т.С.М. е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение.
Видно от
приложеното на л. 10-13 от
делото заверено от страната копие
на договор за потребителски кредит № PLUS-01673695, че
на 12.06.2012 год. ищцовото
дружество и Т.С.М. са сключили договор
за потребителски паричен кредит, по силата
на който ищецът е предоставил в заем сума в размер на 5420 лева, включваща
размер на кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията”, за
сключването на която по делото е представен копие от сертификат № PLUS-01673695,
подписан от ответника /л. 14/. От своя страна ответникът се е задължил да върне
заетата му сума на 21 броя погасителни вноски, като размерът на първите 20 от
тях е 329.62 лева, а на последната 21-ва вноска, платима на 20.03.2014 год. – в
размер на 329.60 лева, като общата дължима стойност на плащанията са в размер
на 6922 лева, включващ и годишен процент на разходите. Договорът е двустранно
подписан, като в същия ответникът е посочил банкова сметка, ***дита. Уговорено в чл. 5 от договора е, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за
събиране на вземането разноски, като при просрочие на
две или повече месечни вноски, считано от падежа на датата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително с всички определени по договора надбавки и обезщетение за
забава.
Представено по
делото е преводно нареждане за нередени от ищеца в полза на ответника М. по
посочената от него банкова сметка ***, по договор PLUS-01673695, като
е удостоверено от ищеца плащането да е извършено на 13.07.2012 год.
За установяване
твърденията си, че е погасил задължението си към кредитора, ответникът
предоставя разписки и вносни бележки, за преведени в полза на ищеца суми, както
следва:
- на 22.10.2012
год. сума в размер на 309.58 лева по кредит № ********** на К. Н. Т., с падежна
дата 05.10.2012 год., за което плащане е издадена разписка № 040001364574 /л.
34-35/;
- на 22.10.2012
год. сума в размер на 330 лева по кредит № PLUS-01673695 на Т.М.
/л. 36/;
- на 10.12.2012
год. сума в размер на 1010 лева по кредит 01673695 на Т.М. /л. 37/;
- на 29.05.2013
год. сума в размер на 900 лева по кредит № PLUS-01673695 на Т.М.
/л. 38/.
Представен по
делото на л. 7 от ищеца е и погасителен план, с отразени в същия плащания на
задълженията на М. по договора за кредит № PLUS-01673695,
както следва:
- с полученото
на 18.07.2012 год. плащане - погасена вноска с падеж 20.07.2012 год. в размер
на 329.62 лева;
- с полученото
на 22.08.2012 год. плащане - погасена вноска с падеж 20.08.2012 год. в размер
на 329.62 лева и част в размер на 0.38 лева от вноската с падеж от 20.09.2012
год.;
- с полученото
на 23.10.2012 год. плащане – непогасената част от 329.24 лева от вноската с падеж
20.09.2012 год. и част в размер на 0.76 лева от вноската с падеж от 19.10.2012
год.;
- с полученото
на 11.12.2012 год. плащане – непогасената част от 328.86 лева от вноската с
падеж 19.10.2012 год., вноските с падежи от 20.11.2012 год. и 20.12.2012 год.,
всяка от по 329.62 лева и част в размер на 1.90 лева от вноската с падеж от 18.01.2013
год.;
- с полученото
на 30.05.2013 год. плащане – непогасената част от 327.72 лева от вноската с
падеж 18.01.2013 год., вноската с падежи от 20.02.2013 год. в размер на 329.62
лева и част в размер на 242.66 лева от вноската с падеж от 20.03.2013 год.;
- с полученото
на 07.06.2013 год. плащане - погасена част в размер на 20 лева от вноската с
падеж от 20.03.2013 год.;
- с полученото
на 24.06.2013 год. плащане – непогасената част от 66.96 лева от вноската с
падеж 20.03.2013 год. и вноските с падежи 19.04.2013 год., 20.05.2013 год. и
20.06.2013 год., всяка в размер от по 329.62 лева;
- с полученото
на 06.12.2013 год. плащане - погасена част в размер на 300 лева от вноската с
падеж от 19.07.2013 год.
Представени са
и доказателства, насочени към установяване твърденията на ищеца за уведомяване
на ответника за изискуемостта на дълга му по кредита с изпратено писмо от
30.04.2014 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение
от задълженото по същата лице. Предмет на иска е установяване съществуването на
вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумата, за която е
издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се
претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество
е да установи, при условията на пълно и главно доказване факта на
съществуване на валидна облигационна връзка между него
и Т.С.М. с
характера на договор за потребителски кредит, усвояването
на кредита от страна на
ответника и факта на осъществяване на всички предпоставки
по договора за отнасяне на
кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното
вземане по отделни пера.
Не се спори, а
и от представените по делото доказателства се установява, че между страните е
налице облигационно връзка, имаща характера на договор за кредит, по която „Б.П.П.Ф.” ЕАД, *** се явява заемодател
/кредитор/, а Т.С.М. – заемател /длъжник/, подписан двустранно от съконтрахентите, като със същия е договорено, че общата
дължима стойност на плащанията са в размер на 6922 лева, платими на 21 вноски,
последната с падеж 20.03.2014 год. От представените от ищеца писмени
доказателства, а така също и от представените такива от самия ответник – вноски
бележки, в които същият е отразил, че погасява заем с № PLUS-01673695,
съдът намира за установено, че ищцовото дружество е
предоставило на ответника уговорената заемна сума, в това число финансирайки и
сключването на застраховка „Защита на плащанията”.
Настъпила е и
изискуемост на задължението по кредита – поради допусната забава в плащането на
задължението по кредита, в случая на вноската с падеж 19.07.2013 год.
/съобразно твърденията на самия кредитор, макар и от представения актуален
погасителен план да е видно, че забава в обслужването на кредита е допусната и
по отношение на вноските с падежи м. февруари, март и април 2013 год./, при
което задължението на кредитополучателя е станало предсрочно изискуемо на дена
на втората падежна вноска, съобразно уговореното между страните в чл. 5 от
договора, а именно 20.08.2013 год. Изискуеми на тази дата са станали всички
вземания на кредитора, макар и обхващащи бъдещ период, тъй като длъжникът /включително
по волята на кредитора, обективирана в договора/ е
изгубил преимуществото на срока /в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 99/01.02.2013 год. по т.д. № 610/2011 год., ВКС, І т.о./. Дори
обаче горния извод да не бъде споделен, съдът намира, че към датата на
настоящото произнасяне /а и към датата на сезиране на съда със заявлението по
чл. 410 ГПК/, съобразно уговорения краен срок на погасяване на дълга –
20.03.2014 год., е настъпил падежът на всяка една уговорена анюитетна
вноска, поради което и ответникът дължи плащането на сумата по кредита, ведно с
уговорената надбавка по същия, прадставляваща
възнаграждението на ищеца.
С оглед
признанието на неизгоден за страната факт, че ответникът е заплатил 12 месечни
вноски и част от 13-та месечна вноска, то съдът намира, че М. е останал да
дължи заплащането на останалата част от 13-та вноска в размер на 29.62 лева,
както и вноските, дължими за периода от 20.08.2013 год. до 20.03.2014 год. Доказателствената тежест за установяване факта на плащането
на оставащите месечни погасителни вноски по кредита е върху ответника, който не
ангажира доказателства, годни да установят твърдението му, че е изпълнил
задължението си по кредита за заплащането на вноските с настъпили падежи в
посочения по-горе период. Представените вноски бележки за извършени през м.
10.2012 год. и м. 05.2013 год. плащания, по отношения на които не е посочено
кои точно месечни вноски се погасяват, следва да се приеме, че се отнасят до падежиралите към тази датата задължения, така както ги е
отнесъл кредиторът, т.е. за погасяване задължението на М. за вноските дължими
за периода 20.09.2012 год. до 20.06.2013 год. Представената разписка №
040001364574, въобще не е от естество да установи погасяване на задължение по процесния договор за кредит, доколкото в същата е посочено,
че се погасява задължение на различно от ответника лице и по кредит с различен
номер.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът е останал да дължи сумата от 2666.56
лева (6922.00 лева
– 4255.44 лева погасения дълг съгласно приложения към исковата молба
актуален към 19.02.2015 год.
погасителен план), включваща непогасена
главница от 2247.49 лева (съобразно посочената в
колона „Оставаща главница” в погасителния план по договора главница след заплащане
на вноска № 13 – 2217.87 лева + 29.62 лева – непогасен остатък от същата вноска
№ 13) и договорна надбавка по кредита в размер на
416.07 лева.
При това положение съдът намира, че предявената
претенция за договорна надбавка в рамките на заявения размер от 259.07 лева и главница
в рамките на посочения по-горе размер от 2247.49 лева, са основателни и следва
да бъдат уважени, а за разликата до пълния предявен размер на главницата от
2407.49 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Съгласно т. 5 от договора за кредит,
при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. В настоящият случай, ищецът претендира лихва за забава, считано от датата,
на която кредитът е станал предсрочно изискуем – 20.08.2013 год., от който
момент следва да се начисли същата върху просрочената главница. Изчислена с
помощта на програмен продукт „Апис Финанси“ дължимата
лихва за забава върху главницата от 2247.49 лева за периода 20.08.2013 год. до 11.12.2014
год. е в размер на 299.73 лева, до който размер претенцията следва да бъде
уважена, а за разликата до предендирания размер отхвърлена.
Съгласно дадените
указания в т. 12 на ТР №
4/2013 год., в полза на ищеца следва
да се присъдят
и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско
възнаграждение, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат в
размер на 338.22 лева.
На основание
чл. 78, ал.
1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в хода на настоящото
производство, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат в размер
на 410.73 лева.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК,
ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска,
поради което и с оглед отправеното искане, в полза на М. следва да се присъди
сумата от 44.78 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк София, сгр. 14, че Т.С.М., ЕГН **********,***, дължи на ищеца сумите,
както следва: 2247.49 лева /две хиляди двеста четиридесет и седем
лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща неплатена главница по
сключен между ищеца и ответника договор за кредит № PLUS-01673695/12.06.2012 год.; 259.07 лева
/двеста петдасет и девет лева и седем стотинки/ – надбавка по чл. 3 от
договора; 299.73 лева /двеста деветдесет
и девет лева и седемдесет и три стотинки/ – обезщетение за забава,
начислено върху главницата за периода от настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита – 20.08.2013 год. до 11.12.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 22.12.2014 год. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 8401/23.12.2014
год. по ч.гр.д. № 16378/2014 год. по описа на ВРС, ХХХV състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница
за разликата над 2247.49 лева до претендираните
2407.49 лева и за обезщетение за забава за разликата над 299.73 лева до претендираните 317.91 лева, на основание
чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.С.М., ЕГН **********,***, да
заплати на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес парк София, сгр. 14, сумата
от 338.22 лева /триста тридесет и осем лева и двадесет и две
стотинки/, представляваща
направените в заповедното производство разноски и сумата от 410.73 лева /четиристотин и десет лева и
седемдесет и три стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство разноски на основание чл.
78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес парк София, сгр. 14, да
заплати на Т.С.М., ЕГН **********,***, сумата
от 44.78 лева /четиридесет и
четири лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
направените в заповедното и настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: