Решение по адм. дело №768/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.

Образувано е по жалба от Г. М. П. - гражданка на Украйна, с настоящ адрес [населено място] против Заповед №3СПД/Д-СТ-4625/02.07.2025 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, с която е отказано отпускане на месечна помощ на родители, които отглеждат деца с трайни увреждания по чл.8д, ал.1 от ЗСПД. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до издаването й при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че във връзка с военните действия в Украйна, тя и синът й В. са пристигнали в България на 28.03.2022 год., приета е като бежанец, за което има издадена и регистрационна карта. Детето е освидетелствано като инвалид с 50% , като не са напускали страната последните 12 месеца преди подаването на заявлението. Не са напускали България от 2022 год. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от адв. Г. М., която поддържа жалбата. Заявява, че заповедта противоречи и на чл.2, §1, б.а и б.б във връзка с §4, б.в от Решение №182/2022 год. на Съвета на ЕС от 04.03.3002 год., като жалбоподателката и детето й се ползват с временна закрила. В представената писмена защита доразвива изложените доводи, като допълва че заповедта противоречи на чл.2, §2 КПД, чл.21, ал.2 от ХОПЕС, чл.Е от част V на ЕСХ и съображение 16 вр. с чл.3, §2 от Директива 2001/55/ЕО.

Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по подадената жалба.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и извърши проверка на законосъобразността на атакуваното решение, намира за установено следното:

Административното производство е инициирано от жалбоподателката Г. М. П. с подадено Заявление-декларация ЗСПД/Д-СТ/4625/24.06.2025 год. за отпускане на месечна помощ отглеждане на дете с трайни увреждания по чл.8д от ЗСПД относно детето В. М. Х..

Със Заповед №3СПД/Д-СТ-4625/02.07.2025 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора на Г. М. П. е отказано отпускане на исканата еднократна помощ за детето В. М. Х. на основание чл.3, т.5 от ЗСПД.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на заповедта на адресата на 08.07.2025 год. от надлежна страна, за която оспореният индивидуален административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспорената Заповед № 3СПД/Д-СТ-4625/02.07.2025 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

Неприложимо е и принципното положение, че фактическите основания за издаване на конкретния административен акт могат да се извлекат от документите, съдържащи се в административната преписка по издаването му или в друг предхождащ го документ. В представената преписка, с изключение на приложените от жалбоподателката документи, не се съдържат други такива, а и оспореният акт не препраща към някой от тези документи. С оглед това и липсата на каквато и да е мотивировка в оспорената заповед, съдът приема, че тя е постановена при съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на административните актове. Констатираното нарушение на чл.59, ал.1 от АПК относно изискването за мотивираност на административните актове представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на заповедта в оспорената част като незаконосъобразна. Административният орган се е задоволил да цитира законовата разпоредба, но не се съдържат мотиви относно това, коя хипотеза е приета в случая за приложима и въз основа на кои доказателства е прието, че жалбоподателката не е измежду правоимащите лица на месечна семейна помощ.

Процесната заповед е издадена и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Според легалното определение, посочено в чл.1, ал.2 от Закона за семейните помощи за деца, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Тази норма дефинира изрично семейните помощи като вид социални помощи - допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства, което прави тези помощи неизменна част от системата за социално подпомагане. Месечната помощ за дете с трайни увреждания е форма на социално подпомагане. Тя е израз на държавната политика в сферата на социалното подпомагане и цели да подпомогне семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване. Според §1, т.6 от ДР на ЗСПД, „дете с трайно увреждане“ е дете/лице до [възраст] възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност. Следователно детето В. М. Х. е дете с трайно увреждане по смисъла на ЗСПД.

По делото не е спорно между страните, че жалбоподателката е украински граждани, със статут на законно пребиваващи в Република България, за което свидетелства и посочените от тях в заявлението ЛНЧ, респективно издадени лични карти на чужденец от ДАБ, посочени в експертното решение на ТЕЛК при МБАЛ“К. К. – София“ЕАД [населено място].

В нормата на чл.3 от ЗСПД е очертан кръгът от лица, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл.8д, ал.1 от ЗСПД, месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето..

Жалбоподателката е чужденка с предоставена временна закрила в Република България и отглежда детето си В. М. Х. в семейна среда. По тези обстоятелства няма спор между страните.

Според чл.47 от Конституцията на Република България отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата, а в чл.51, ал.1 е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Съгласно чл.26, ал.2 от Конституцията чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по нея с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. От своя страна Законът за убежището и бежанците определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл.39, ал.1, т.4 от същия закон (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 год.) изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

Жалбоподателката, като гражданка на Украйна, е чужденец с предоставена временна закрила, следователно има право на социално подпомагане на основание чл.39, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, съгласно който чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане по арг. от Решение №3 от 27.06.2013 год. по к. д. №7/2013 год. и Решение №2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 год. на Конституционния съд на Република България, следва да се приеме, че лицата-чужди граждани, с предоставена закрила по реда на ЗУБ, имат право на социални помощи за деца по ЗСПД като форма на социално подпомагане, респ. посочената норма от ЗЧРБ следва да се приеме като хипотеза на предвидено в друг закон съобразно посочената т. 5 на чл. 3 от ЗСПД.

Нормативното ограничение на чл.3, т.5 от ЗСПД не съответства и на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г., като видно от т. 45 от нейния преамбюл - с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с §1а от ПЗР на Закона за убежището и бежанците.

В случая не е спорно между страните, че детето на жалбоподателката е освидетелствано от ТЕЛК като дете с трайни увреждания и има определени 50% вид и степен на увреждане. Към момента на подаване на заявлението детето е на възраст под 16 години, живее постоянно в страната заедно с майка си и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето, т. е. по отношение на него са налице установените в нормата предпоставки за отпускане на поисканата месечна помощ, поради което заповедта за отказ, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

Действително семейството на жалбоподателката не попада в нито една от изброените от ЗСПД хипотези на правоимащи лица, но има право на еднократна помощ по чл.8д, ал.1 от Закона за детето, по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията с оглед правилата на международните договори, по които Република България е страна.

В чл.27, т.1 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 год.) е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т.3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Б. К. обхваща правото на образование като социално право, което при необходимост подлежи на материално подпомагане.

От друга страна, в процесния случай трябва да бъде съобразена Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 год., относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. В чл.13, пар.2 от Директивата е разписано задължение за държавите членки да създадат разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета са въведени в националното законодателство със Закона за убежището и бежанците - § 1а от ПЗР на Закона (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 год.). Следователно нормата на чл.39, ал.1, т.4 от този закон гарантира правото на жалбоподателката да получи и помощта по чл.10а от ЗСПД, доколкото този вид помощ е част от каталога социални помощи в действащото българското право и не е изрично изключена от подпомагането на лицата с предоставена временна закрила.

От така цитираните правни норми се налага извода, че децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца (граждани на Р. България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Р. България, чужденци, на които е предоставено убежище, чужденци на които е предоставена временна закрила, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл.3, т.5 от ЗСПД. Ето защо, ограниченията, предвидени в чл.3, т.5 от ЗСПД и чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на Конституцията на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл.5, ал.1 и ал.4 от КРБ и принципа на примата на общностното право, не следва да се прилагат.

Поради изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. След отмяната му на основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по Заявление – декларация ЗСПД/Д-СТ/4625/24.06.2025 год., подадено от Г. М. П. за отпускане на помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД, при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение по тълкуването и прилагането на закона, като се определи срок за това.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК във връзка с чл.10, ал.6 от ЗСПД, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г. М. П. - гражданка на Украйна, с настоящ адрес [населено място] Заповед №3СПД/Д-СТ-4625/02.07.2025 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, като незаконосъобразна.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора за ново произнасяне по Заявление – декларация ЗСПД/Д-СТ/4625/24.06.2025 год., подадено от Г. М. П. за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД за детето В. М. Х., при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Стара Загора 7-дневен срок за произнасяне, считано от датата на съобщаване на решението чрез получаване на препис от него.

Решението е окончателно.