Решение по КНАХД №1408/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К., [ЕГН], чрез адв. С. С. - САК, против Решение № 532/02.05.2025г. по АНД № 4245/2024г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 24-0819-001826/24.07.2024г., издаден от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, с който на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, на К., е наложена глоба, в размер на 600 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Касаторът излага твърдения за неправилност на оспореното решение, като счита, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че процесното НП е издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН, който не е съставен в присъствието на двама свидетели, както и при допуснато нарушение на чл.54, ал.1, т.5 от ЗАНН. Счита, че наказателното постановление не съдържа всички изискуеми реквизити по ЗАНН, а посоченото в него нарушение не е извършено. Излага подрони възражения за липса на квалифициращия признак „системност“, като подчертава, че доказателствената тежест за безспорното му установяване е на АНО. Отправя искане за отмяна на решението на ВРС и потвърденото с него НП. Претендира присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С писмени бележки, депозирани от юрисконсулт Л.-А., оспорва касационната жалба. Моли, решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че обжалваното решение е правилно, съобразено със закона и събраните доказателства, и пледира за оставането му в сила.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на Д. Г. К. против НП № 24-0819-001826/24.07.2024г., издаден от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, с който на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, на К., е наложена глоба, в размер на 600 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

От фактическа страна районният съд е установил, че на 24.12.2023г., около 10.26 часа, в Община Аврен, на път Първи клас № I-9, К. управлявал л.а. „БМВ Х5 Х Драйв“ 30Д с рег.№ [рег. номер], негова собственост. Движението се осъществявало извън населено място по описания път с посока от гр.Бургас към гр.Варна, като преди кръстовището за „Хепи ленд“ се движел със скорост 98 км/час , при максимално допустима скорост за движение от 60.00км.час, определена след приспадане от 3% до 100км. час за точност на измервателното средство. На така описаното място ограничението на скоростта за движение било въведено с пътен знак „В 26“ от ЗДвП. Скоростта е била измерена, фиксирана и заснета от АТСС ARH CAM S1 №11743с9, записано като нарушение №26954 от ЕЦОН. Във връзка с нарушението К. е подал декларация по чл.188 от ЗДвП, в която установява, че именно той е управлявал автомобила. След извършена справка било установено, че нарушението е извършено в условията на системност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К №5203562 и ЕФ К №5407873 – влезли в сила на 03.04.2024г. На 24.07.2024г. било издадено НП, с което на К., като водач на собствения му автомобил, била наложена глоба в размер на 600.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

За да потвърди обжалваното НП, въззивният съд приел, че АУАН и НП отговарят на формалните изисквания описани в ЗАНН и имат съответното съдържание. Приложени са доказателства, че на процесното място монтираното устройство за видеозаснемане е било коректно разположено, описан е в НП начинът на установяване на нарушението, посоката на движение на МПС, установено е по надлежния ред, кой е бил водача на автомобила и са описани двата ЕФ, които определят квалифициращия елемент системност на извършваното нарушение. Съдът намерил за несъмнено установени, както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила. ВРС приел, че глобата, наложена на К., била законосъобразно определена, съгласно фиксирания в ЗДвП размер, съответно НП е законосъобразно, обосновано и издадено в унисон с материалният закон и административнонакзателните правила.

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият състав намира, че въззивното решение е постановено без да са изяснени всички релевантни по делото обстоятелства. Споделяеми са наведените от касатора оплаквания, че датите на връчване и влизане в сила на двата ЕФ, даващи основания за квалифициране на процесното нарушение като „системно“ не са установени по надлежния ред. Изложените от въззивния съд мотиви в тази насока са оскъдни, декларативни и необвързани с анализ на конкретни доказателства. На първо място, неясно по какъв начин АНО е определил, че датата на влизане в сила на ЕФ К №5203562 и ЕФ К №5407873 е 03.04.2023г., при положение, че същите са връчени на лицето на 17.03.2023г., т.е. срокът за обжалването им изтича на 31.03.2023г. /петък/. На следващо място, необсъдена от ВРС е останала липсата на доказателства за надлежното връчване на въпросните два фиша, заявена от самия АНО, обосноваването на влизането им в сила, респективно – възможността тази липса да бъде преодоляна чрез други безспорни доказателства и факти като установеното заплащане на фишовете от сметка на санкционираното лице на 20.03.2023г. и 21.03.2023г. Липсата на доказателствен анализ и изложени собствени мотиви от състава на първостепенния съд е съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, което съставлява основание за отмяна на решението на осн. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Проявявайки пасивност при анализа на значими за спора доказателства и при обосноваване на правните си изводи, районният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, които са съществени по своя характер, защото пряко касаят разкриването на обективната истина. Краткият извод за доказано влизане в сила на двата предходни ЕФ в края на предпоследния параграф от решението не изпълнява изискванията на чл. 305 от НПК за мотивиране на съдебния акт. При липса на обосновани мотиви по направените в производството пред ВРС възражения и при липса на самостоятелен анализ на приетите за установени факти и обстоятелства, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на проверяваното решение.

На следващо място, настоящият състав констатира и друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не може да бъде преодоляно чрез дейността на касационната инстанция. В съпроводителното писмо по административната преписка /л.12/ Началникът на „Сектор“ ПП при ОД на МВР – Варна е посочил, че процесното НП е платено на 15.10.2024г., като е цитирал разпоредбите на чл.79б, ал.1 и ал.2 ЗАНН. Въззивният съд е следвало да изясни по безспорен начин наличието на предпоставки за процедиране по чл. 79б, ал. 2, изр. 2 от ЗАНН, респективно – да събере категорични доказателства за извършеното плащане от 15.10.2024г. Едва след събирането на категорични писмени доказателства за заплащане на сума в размер на 80% от наложената глоба с обжалваното наказателно постановление, следва да се прецени налице ли са предпоставките за прекратяване на производството по делото на основание чл. 63 г, във вр. с чл. 79б ал. 2 от ЗАНН. С плащането на наложената глоба в привилегирования размер, правото на санкционирания субект да обжалва НП в частта на наложената глоба се погасява, съгласно цитираната разпоредба /макар и същата към момента да е предмет на преценка за конституционосъобразност по к.д.№ 7/2025г. на КС на РБ/.

Предвид изложеното, и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, въззивното решение, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за наличието или липсата на квалифициращия признак „системност“ по отношение на процесното нарушение, като направи конкретен анализ на всички установени факти и обстоятелства в тази връзка, и при необходимост събере допълнителни доказателства. Наред с това съдът следва да установи налице ли са предпоставките по чл. 79б, ал. 2, изр. 2 от ЗАНН, очертаващ допустимия предмет на производството, респективно - налице ли е основанието да се прекрати същото, на основание чл.63г във вр. с чл.79б, ал. 2 от ЗАНН по отношение на разглеждането на жалбата в частта относно наложената глоба.

Предвид връщането на делото за ново разглеждане от ВРС, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, във вр. с чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 532/02.05.2025г. по АНД № 4245/2024г. по описа на ВРС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.