Решение по дело №44/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 18 юли 2020 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20207260700044
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№325

                                                      02.07.2020г.,  гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на  девети юни  две хиляди и  двадесета  година в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ: Цветомира Димитрова

Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..

Прокурор: ………………………………………………………………………………………

като разгледа докладваното от  съдия  Димитрова  административно дело № 44 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда  на  чл.64, ал.6 от ЗЕ вр. с чл.210, ал.3 от ЗУТ, вр. с чл. 215, ал.1 от ЗУТ и чл.  145 – 178 от АПК.  

Образувано е по жалба  на  М.М.М. ***, подадена чрез процесуален представител – адв. А.С., с посочен съдебен адрес ***, против Решение  по т.3  от 05.09.2018г.  на Комисия по чл.210 от ЗУТ,  назначена със Заповед на Кмета на  Община Хасково, в частта му по пор. 3,     обективирано в Протокол №  32 от  05.09.2018г.,  с което е определено еднократното обезщетение, за прокарване и преминаване сервитутно право за изграждане на трасе на въздушна линия 400 kV  и площадки на ел.стълбове в землището на  гр.Хасково, общ.Хасково, за строеж „ВЛ“ 400 kV п/ст“Марица изток(Република България)-п/ст „Нея Санта(Република Гърция) на територията на Община Хасково за поземлен имот №  77195.301.17 с площ на  0.409 дка, в размер на 250.00 лева.  

Жалбоподателят намира размера на посоченото в решението обезщетение за несправедливо определено - занижено, като счита, че изготвената оценка  за имота му е материално незаконосъобразна.

По изложените съображения се иска  изменение  на оспорваното решение и присъждане на справедливо обезщетение на базата на нова оценка,  за справедливата пазарна стойност  за размера на дължимото обезщетение от лицензиран експерт-оценител. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от  упълномощен  представител, като се моли за постановяване  на решение, с което  се измени приетата от комисията по чл.210 от ЗУТ  оценка от  250.00 лева на  531.00 лева-съобразно заключението на вещо лице.

Ответникът - Община Хасково, чрез процесуален представител, в съдебно заседание  и в писмена защита  оспорва жалбата.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение  и претендира разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение в минимален размер.

Заинтересованата страна - “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител в писмени бележки  оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

 С  Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №084, том 01, рег. №0629, дело №025 от 23.01.2015г. на Нотариус с рег. № 353 от регистъра на Нотариалната камара на Република България и с район на действие района на РС-Хасково, М.М.М. закупил поземлен имот с идентификатор № 77195.301.17  по КК и КР на гр. Хасково  с адрес: гр.Хасково, местност“Балакли“ с площ 43498 кв.м. по скица на СГКК-Хасково, а по документ за собственост 43.500дка , с начин на трайно ползване –нива,   при посочени граници и съседи.

С Решение №  584 от 18.07.2016г. на Министерски съвет,  линеен обект „Нова въздушна електропроводна линия(ВЛ) 400kV между п/ст“Марица изток“(Република България) и п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция), в отсечката, която ще бъде изградена  на територията на Република България, бил обявен за национален обект и за обект с национално значение.

Със Заповед №  РД-02-15-20 от 09.03.2018г. издадена от Заместник –Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ бр. 25 от 20.03.2018г., бил одобрен ПУП-ПП за обект „Междусистемна въздушна линия (ВЛ)  400kV между “Марица изток“(Република България) -п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция)  на територията на област Хасково и област Кърджали. Заповедта не е била обжалвана в законоустановения 14 – дневен срок от  обнародването й в ДВ,  поради което същата е влязла в  сила след изтичането му  на 04.04.2018г.  

Със Заявление рег. индекс № 53-Е-450-2 от 17.08.2018г. при Община Хасково,  „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, гр.София поискало, във връзка с изграждане на обект “ (ВЛ)  400kV между “Марица изток“(Република България) -п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция)“ обявен с Решение № 58/18.07.2016г.  за национален обект и  обект с национално значение, съгласно ПУП- ПП, одобрен със Заповед № РД-02-15-20/09.03.2018г. на Заместник-Министъра на регионалното развитие и  с оглед наличието на поземлени имоти - частна собственост на територията на Община Хасково,  които ще бъдат засегнати  прокарването на електропровода,  на основание чл.64 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 210, ал.2 от ЗУТ, да бъде назначена комисия за определяне размера на дължимите обезщетения на правоимащите лица, чийто имоти са засегнати от сервитутното право.

Към заявлението дружеството приложило Решение №  584 от 18.07.2016г. на Министерски съвет,   Заповед № РД-02-15-20 от 09.03.2018г. на МРРБ,   одобрения ПУП-ПП  и  експертни  оценки .

Във връзка с така подаденото заявление до Община  Хасково,  назначената на основание чл. 210, ал.2 от ЗУТ, поименно със Заповеди № 240/17.02.2011г. ,  Заповед № 104/13.01.2014г.  и  Заповед № 1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Хасково комисия, на  05.09.2018г.  в пълен състав, разгледала постъпилото искане и  изготвената от лицензиран оценител на  09.07.2018г. оценка, и възприемайки същата изцяло, приела пазарните оценки за размера на еднократното обезщетение  относно сервитута  за право на прокарване и преминаване на трасе  на въздушна линия 400kV и площадки за ел.стълбове  върху поземлени имоти, находящи се в землището на  гр.Хасково, общ.Хасково, през поземлени имоти частна собственост  на физически и юридически лица за строеж „ Въздушна линия  400kV между “Марица изток“(Република България) -п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция)“, на територията на Община Хасково, като по отношение имот с № 301.17, находящ се в землището на гр.Хасково,с площ на сервитута 0.409 дка,   приела пазарната оценка за обезщетението  да бъде в размер на 250.00 лева.

Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково било съобщено на М.М.М. с  писмо изх. № 53 Е-450-2 от 10.12.2019г., което му било връчено с  известие за доставяне с бар код  ИД PS 6300 011YT2L на 16.12.2019г.

Жалбата на М.М.М. срещу решението в оспорената му част  била подадена и заведена с рег.индекс  94 М-3672-13 на 19.12.2019г. в Община Хасково.

По делото е приложена  използваната от комисията експертна оценка, изготвена от лицензиран оценител„ДелЕлектрикс“ЕООД,чрез независим оценител инж.Е. А. К.със сертификат  рег. № **********, по отношение  на поземлен имот №301.17, находящ се в землище  гр.Хасково. Видно от същата, използваните методи на оценка са Сравнителен  подход и Приходен  подход. Съобразно така предвидените  походи на оценка предлаганата пазарна стойност на сервитута в поземления  имот на жалбоподателя възлиза на  250.00 лева. 

По искане на оспорващия по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза. Съгласно поставените му задачи вещото лице инж.Т.М. е дало отговор на въпроса относно вида, местоположението и статута на засегнатия имот, собственост на жалбоподателя.

За определяне пазарната стойност на земята вещото лице е използвало сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод (поземлена рента).

Пазарната стойност на земята е определена като са използвани аналози на извършени продажби на имоти в землището на гр.Хасково и съседните землища на с.Стамболийски, и с.Узунджово. За привеждане  в съответствие на характеристиките  на избраните аналози към тези на оценявания имот е приложен корекционен коефициент, отразяващ разликите в площ, местоположение, отдалеченост на населеното място и от областен център. Имайки предвид, че договорът за продажба  на земеделски земи  в землището на с.Стамболийски е от 2015г. и информацията за статистическите данни  за тенденцията  за увеличаване на продажните цени  до 2018г. корекционният коефициент за аналог в с.Стамболийски е завишен на 5%. По този метод вещото лице е приело пазарна цена  в размер на 1150. лева, а на сервитута -470.00 лева.

 Изчислило е приходната стойност на база привеждане на бъдещите доходи в настояща стойност, чрез дисконтиране, по посочена формула и е определило приходната стойност на имота в сервитутната зона –1733.00 лева, а на сервитута  в размер на 709.00 лева , като е взело предвид и конкретно заплащаната  годишна рентна цена за имота. В табличен вид е представило и крайната пазарна,  при теглови коефициент от 50% за всеки от двата метода. Като краен извод вещото лице е посочило, че стойността на обезщетението за сервитутното право  следва да е в размер на 531 лева.

Експертизата е приета с оспорване на ответната страна. Доказателствени искания свързани с  това оспорване не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна - собственик на имота, предмет на решението в оспорената му част, чийто права и законни интереси са засегнати и   в законоустановеният 14-дневен срок, и с оглед гореизложеното  е процесуално допустима.  Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Оспорваният административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно назначен със Заповеди на Кмета на Община Хасково, съобразно предоставените му със закона правомощия.

Решението е издадено в необходимата  форма, надлежно подписано от всички членове на комисията, в състава, определен в заповедите  на Кмета на Община  Хасково и при спазване на реквизитите на съдържанието, посочени в чл. 59, ал.2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като в него се съдържат както правните, така и фактическите основания за издаването му.

Спазени са съществените административнопроизводствени правила при издаването на  обжалвания административен акт,  регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК .

Оспорваният административен акт обаче е издаден в противоречие с материално правните разпоредби на Закона за енергетиката. 

Съгласно чл.142 , ал.1 от АПК съответствието на административният акт с  материалният закон се преценява  към момента на издаването му.

Съгласно чл. 64, ал.1 от Закона за енергетиката(в редакцията към датата на приемане на оспореното решение), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. По смисъла на ал.2 на чл. 64 от същия н.а.(в приложимата към датата на приемане на решението редакция)  сервитутите биват: право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал. 1; ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти. Според ал.4 от с.р.(в приложимата към датата на решението редакция) Сервитутите по ал. 2 възникват, когато:1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и 2.титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, а съгласно ал.6 определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл.210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.

Не е спорно по делото, че „Въздушна линия 400kV между “Марица изток“(Република България)-п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция)“ представлява енергиен обект по смисъла на пар.1, т.23 от ДР на ЗЕ.  Не е спорно и че трасето на  електропровода, съгласно одобрения със Заповед №  РД-02-15-20 от 09.03.2018г. издадена от Заместник–Министъра на регионалното развитие и благоустройството ПУП - ПП, преминава през посочения поземлен имот с № 301.17 находящ се в м. „Балакли“, землище  гр.Хасково, както и че сервитутната площ, определена въз основа на одобрения ПУП - ПП за имота, попадащи в трасето на  електропровода и нормативно регламентираните в ЗЕ сервитутни площи, обхваща площ от  0.409  дка от този имот. 

Съдът  намира, че  при  постановяване на решението си,  комисията неправилно е приложила  материалния закон, което е довело до  неправилно определяне  размера на еднократното обезщетение на собствениците на имотите, върху които е възникнал сервитутът. Съображенията за това са следните:

С решението в оспорената му част, Комисията по чл. 210, ал.1 от ЗУТ при Община Хасково, е възприела изцяло експертната оценка, изготвена от  независим оценител при „ДелЕлектрикс“ ЕООД,  като е приела пазарната цена на сервитута с площ   0.409 дка, минаващ  през имот №301.17, землище  гр.Хасково, да е в размер на  250.00 лева .

Съдът намира, че това заключение не следва да се кредитира, като го намира за необосновано. Както вече бе посочено, при изготвянето му оценителят  е използвал два   подхода  - Сравнителен  и  Приходен. При извършване на оценката си   , вещото лице изрично е посочило използваните източници, част от които са публикувани данни в интернет сайтове.

Според правилото на чл.210, ал.1 ЗУТ, размерът на обезщетението, в т.ч. и за предвидения сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези,  съответстващи на действителната цена на имота и са установени при сделки, извършени през процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при определяне размера на обезщетението са и въведените  с чл.65, ал.1 ЗЕ, критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения на ползването, както и справедливата пазарна стойност.    По мнение на  настоящия съдебен състав не е допустимо при използване на методите пазарен  аналог и поземлена рента, пазарните цени и рентните цени да се определят на база оферти/данни  в интернет, тъй като те, доколкото не се базират на действително установени продажби  и др. договори, не могат да се приемат за достоверни такива, респ. не  представляват действителни  пазарни/рентни цени. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, изразена в Решение на ВАС № 2153 от 25. 02. 2008 г. по адм. дело № 12296/2007г., Решение на ВАС № 4794 от 05. 04. 2013 г. по адм. дело № 9852/2012 г., І отд.  и др.  

Освен това следва да се посочи, че това заключение  се опровергава от  приетото по делото в хода на съдебното производство заключение, по назначената съдебна експертиза, изготвена от вещо лице – оценител на недвижими имоти, земеделски земи и трайни насаждения, която съда кредитира изцяло като компетентна, обективна и безпристрастно дадена. Вещото лице подробно е обосновало заключението си, обяснило е методологията, по която работи, включително е посочило в табличен вид наличната пазарна информация за действително осъществени сделки със земеделски земи от същата категория в землище  гр.Хасково,  установени от извършената справка в  Служба по вписванията, гр. Хасково, а при изготвяне на заключението си по сравнителният метод вещото лице законосъобразно е  взело предвид и конкретно сключения договор за наем  на процесният имот и заплащаната по него цена, т.е. отчело е конкретните  очаквани доходи  за имота.

Предвид това, съдът намира,  че дадената  със  заключението на  вещото  лице  М. оценка е определена в съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ и чл.65,  ал.1 от ЗЕ – по пазарни цени и респ. тази експертиза, при която е приложен метода на пазарни аналози (сравнителен метод), следва да бъде възприета изцяло. Така приложените от вещото лице специални знания дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута, като са съобразени и видовете ограничения на ползването съобразно чл. 65, ал.1 от ЗЕ и срока на ограничението.

Като е приела, че  дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на имот № 77195. 301.17, м. „Балакли“, землище с.  гр.Хасково, общ. Хасково с площ на имота  43.500 дка и на сервитута  0.409 дка е в размер на  250.00  лева, определената от комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ  стойност  се явява материално незаконосъобразна, по причина, че не съответства на действителната пазарна цена. Това налага изменение на обжалваното решение в тази му част и увеличаване на определената цена  от 250.00 лева  на   531.00 лева.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и направени по делото разноски.   Жалбоподателя е сторил следните разноски: внесена  ДТ в размер на 10.00 лева, 600.00 лева действително заплатен адвокатски хонорар и 200.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.

Предвид направеното от ответника, на основание  чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК, възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, и като съобрази  разпоредбите на  чл. 8, ал.2,т. 1 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. според които минималното адвокатско възнаграждение за дела с предмет ЗУТ,  възлиза на 600.00 лева,  както и  действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът в настоящия му съдебен състав  намира, че  възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да присъди на  жалбоподателя  по-нисък размер на  претендираните разноски за адвокат, а именно сума в размер на 600.00лева. Или общо на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 810.00 лева платими от бюджета на ответника.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково,   взето по точка 3 от Протокол №32/05.09.2018 г., в частта му касаеща  посочения под пореден № 3, поземлен имот №301.17 ( 77195.301.17), находящ се в  землището на гр.Хасково, общ.Хасково, с площ на сервитута  0.409 дка,  като

УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на обезщетение от  250.00 лева  на    531 (петстотин тридесет и един) лева .  

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на М.М.М., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на   810 (осемстотин и десет) лева.

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

             

                                                                       СЪДИЯ: