РЕШЕНИЕ
град
Ловеч, 30.03.2020
година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 30 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 533/ 19.11.2019 година на Ловешкия
районен съд по
гражданско дело № 1334/ 2019 година по описа на
същия съд, с което на чл.178, ал.1, т.3
във вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, ЕИК *********, представлявана от М.С.М., е осъдена да заплати на
Д.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
1 682.03 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд /след превръщане на нощните часове
към дневни/ за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на ИМ /15.07.2019 г./, до окончателното
изплащане на сумата. Със същото решение на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – Ловеч е осъдена да заплати на Д.П.П. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, а на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметката на Ловешки РС държавна
такса върху уважения иск в размер на 67.28 лв. и 100.00 лв. за изплатения от бюджета на съда депозит за
ССчЕ.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №
13051/ 26.11.2019г. (клеймо 25.11.2019 година) он Областна дирекция на МВР –
Ловеч, против решение № 533/19.11.2019
г., постановено по гр.д. № 1334/2019 г. на РС –
Ловеч, с което са осъдени да заплаят на Д.П.П., сумата от 1 682.03
лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд /след превръщане на нощните часове
към дневни/ за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Посочват, на първо място, че при
постановяване на решението районният съд не се е съобразил с нормата на чл.
179, ал.4 от ЗМВР относно приложимостта на законовите и подзаконовите
нормативни актове по отношение на държавните служители в МВР, във връзка с
изплащане на допълнителни възнаграждения. Изтъква се, че необосновано и
незаконосъобразно съдът се е позовал на отменен и недействащ подзаконов
нормативен акт - Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. на
МВР. Излага съображения за неприложимост нормата на на чл. 46, ал. 2 ЗНА, няма
непълнен нормативен акт, тъй като в Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016 г. на МВР е уредено допълнителното възнаграждение за
положен нощен труд и такъв се изплаща на служителите. Счита, че правилата на КТ и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) са неприложими в
случая.
Сочи още,
че първоинстанционният съд е смесил понятията допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд, като не е
съобразил разпоредбата на чл. 143, ал.1 от КТ и писмо № 94-4103/ 22.07.2014
година на МТСП. Счита, че не са събрани доказателства да е полаган от служителя
извънреден труд и такъв да не му е би заплатен. Изтъква, че не е ясно, как е
определен приложения от съда коефициент от 1,143 (какъвто липсва в НСОР) с
който умножава положения нощен труд и разликата приема за реално положен
извънреден такъв. Излагат се подробни съображения за нарушение на материалния
закон, като съдът се е съобразил с установения със специалния закон – ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, режим относно правата на държавните служители в МВР, в това число и
начина на заплащане на положен нощен труд и допълнителни възнаграждения.
Позовава се на практика на ОС-Ловеч.
При изложените съображения моли да
бъде постановено решение, с което бъде отменено изцяло решението на райнния
съд, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и
недоказан, като им бъдат присъдени разноските по делото за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия не е
постъпил писмен отговор.
В
съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Р.
поддържа излолженото във въззивната жалба, като счита, че решението на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно, тъй като не се е съобрази с
материалния закон.
Въззиваемият
редовно призован не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адв. В. ***, който от името на доверителя си оспорва въззивната
жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ЛРС
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендирана
направените разноски. Излага подробни съображения в писмени бележки.
От събраните по делото доказателства, приложени към
гражданско дело № 1334/ 2019 година по описа на Ловешкия районен съд, както и
от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по по чл. 259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, отговаря на изискванията на
чл. 261 от ГПК поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Не се спори между страните
по делото, че въззиавемият-ищец Д.П.П. работи на длъжност „старши
полицай” в група „ООР”, сектор „Охранителна полиция” РУ – Ловеч при ОД на МВР –
Ловеч, като за процесния период 15.07.2016 г. до 15.07.2019г. е изпълнявал
служебните си задължения на смени, съгласно утвърден график, вкл. и през нощта
от 22 до 06 часа.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза, от чието заключение се установява, че
положения нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа от П., за процесния период
15.07.2016г. – 15.07.2019г. са 1 760 часа. Няма преобразуване от
работодателя на нощен към дневен труд при отчитане на сумарното работно време. При
преобразуване на отработените часове от нощен към дневен труд с коефициент
1.143 общо за
процесния период са 2010 часа. Посочено е, че часовете извънреден
труд, получени след преобразуването с горепосочения коефициент, за процесния
период са 250 часа, като паричната им равностойност за целия
период е в размер общо на 1 682.03лева. За
нощен труд за
спорния период
във ведомостите за заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за
нощен труд 440.00 лв./по 0.25 лв. за всеки отработен час./
При така установените
данни, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, във връзка с
чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 252 часа за периода от 15 юли 2016 година до 15 юли
2019 година, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата по него.
Предметът на въззивното производство, определен от
въззивната жалба е частта, в която на основание Областна дирекция на МВР -
Ловеч, е осъдена да заплати на Д.П.П. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
1 682.03 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд /след превръщане
на нощните часове към дневни/ за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ /15.07.2019
г./, до окончателното изплащане на сумата, както и в частта с която са осъдени
да заплатят разноски.
Безспорно установено по
делото е, че за процесният период Д.П.П. е бил в
служебно правоотношение с Областна дирекция на МВР - Ловеч.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза е видно, че положения нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа от П., за процесния период 15.07.2016г. – 15.07.2019г. са
1 760 часа, като е заплащано допълнително възнаграждение в размер на 0.25
лева.
Спорно между страните е дали при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са
приложими разпоредбите разпоредбите на специалния Закон за МВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове или са приложими общите грждански
норми на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата -
чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове в дневни с коифициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време.
Работното време на
държавните служители в МВР е уредено раздел VІІ от Закона за МВР чл. 187, като
нормалната продължително на работно време е 8 часа дневно, 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. При работа на 8-,12- и 24-часови смени, работното
време се отчита на сумирано за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта от 22.00 и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Редът за
органицията, разпределението, отчитането на работното време и пр. се определят
на наредба на министъра на вътрешните работи. В чл. 179от ЗМВР е предвидено
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта, като условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят от наредба на
министъра на МВР, а размерът – с негова заповед.
На основание чл. 187, ал.9
от ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи, обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г. и отм. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2
на Наредбата, положеният нощен труд се умножава
по 0.143 и полученото число се се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. Наредбата е отменена, считано от 01.04.2015 година с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. отм. ДВ,
бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено по адм.
д. № 7493 по описа за
С оглед разпоредбите на
ал.2, изр. 2 от чл. 179 от ЗМВР в редакцията преди изменението в бр. 34 от
По делото е представена
и приета Заповед № 295з – 355 / 23.02.2018 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, с която е
регламентиран реда за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и т.2
от ЗМВР в ОДМВР – Ловеч.
За да уважи предявения иск
първоинстнационния съд е приел, че е налице празнота в нормативната уредба и е
приложил общите граждански норми, уреждащи полагането на нощен труд по КТ и
НСОРЗ, в частност чл. 9, ал.2.
Настоящият
състав счита, че в конкретния казус не са приложими общите норми, тъй като е
налице специален
закон – чл. 179, ал.1 от ЗМВР, в
който е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд, като реда и
условията са били определени в наредба на министъра на МВР, а техният размер с
цитираните заповеди. В този смисъл не може да бъде споделен и доводът за
празнота на нормативната уредба, която следва да бъде преодоляна по реда на чл.
46, ал.2 от Закона за нормативните актове. В този смисъл и решение № 55
от 07.04.2015 г., по гр.д. № 5169/
Заплащане за извънреден труд е предвидено в разпоредбата на чл. 187, ал.5, т. 2 от ЗМВР. В конкретния казус такъв извънреден труд не е установен, тъй като положения от ищеца нощен труд за процесния период 15.07.2016 година – 15.07.2019 година не такъв по смисъла на чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187 и 187а от ЗМВР.
Предвид гореизложеното предявените
искови претенции се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да
бъдат отхвърлени. В този смисъл първоинстанционното решение е неправилно и
следва да бъде отменено и вместо него постановено отхвърляне на предявените
искове.
При този изход от процеса на основание чл. 78, ал. 8 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника юрисконсултски възнаграждение за
двете инстанции в минимален размер, предвид материалния интерес и конкретната
фактическа и правна сложност на случая. Дължимата държавна такса и разноските
за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съдебната власт, с оглед
т. 23 от ТР № 6/12 от 6 ноември 2013
година по т.д. № 6/ 2012 година на ОСГТК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 533/ 19.11.2019 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 1334/ 2019
година по описа на същия съд,
включително в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против Областна Дирекция на МВР –
Ловеч, ЕИК *********, с адрес гр. Ловеч, ул. ***, иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 682.03 (хиляда шестстотин осемдесет и
два 0.03) лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд /след превръщане
на нощните часове към дневни/ за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ /15.07.2019
г./, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Областна Дирекция на МВР – Ловеч, с ЕИК *********, с адрес гр.
Ловеч, ул. „***,
сумата от 200,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 ГПК, за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.