№ 297
гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.лав Ал. И.
като разгледа докладваното от Б.лав Ал. И. Търговско дело №
20245200900034 по описа за 2024 година
Производството е по чл.248 ГПК – за изменение на постановения съдебен акт в
частта за разноските.
Производството по делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение №
47/17.04.2025 г., с което съдът е уважил исковете на ищеца П. К. Б. по реда на чл.557 КЗ
против ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД за сумата от 50000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до окончателното й
плащане, като е отхвърлил иска за разликата до претендираните 70000 лв., като
неоснователен и е осъден ответника да заплати на адв. Г. Х. адв. възнаграждение по чл.38
ЗА в размер на 6350 лв. Осъден е ответника да заплати в полза на ищеца съдебно-деловодни
разноски представляващи ДТ в р-р на 2000 лв. и депозити за експертизи в р-р на 200 лв., а
ищецът е осъден да заплати на ГФ съдебно-деловодни разноски, представляващи депозити
за експертизи в общ р-р на 350 лв.
От страна на ответника ГФ, чрез пълномощника адв. А. Н., е постъпила молба вх. №
5332/19.05.2025 г., съдържаща искане за изменение на крайният съдебен акт в частта за
разноските, като бъде осъден ищеца да заплати и дължимото се юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540 лв.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор, в който са изложени доводи за
недопустимост, евентуално – за неоснователност на така постъпилата молба.
Развити са подробни обстоятелствени съображения.
Съдът намира, че молбата за изменение на крайният съдебен акт в тази инстанция е
подадена в законния срок от легитимирана страна, поради което искането е процесуално
допустимо.
Съдът намира така направеното искане за НЕОСНОВАТЕЛНО.
Действително от страна на ответника още с отговора на ИМ е било направено
надлежно искане за присъждане на посочените разноски, по повод на което съдът не се е
произнесъл с крайния си съдебен акт.
Следва ясно да се посочи, че съдът не е определял и присъждал разноски за
юрисконсултско възнаграждение, защото токова не е било включено в представения списък
по чл. 80 ГПК, т.е. същото не е било претендирано към релевантния момент при
приключване на делото пред ПзОС.
По делото от страна на ответника е бил представен списък с разноски, направени от
ГФ (стр.248), инкорпориращ единствено следните суми: 200 – депозит за СМЕ; 450 лв. –
депозит за САТЕ и 500 лв. депозит за повторна САТЕ или общо 1150 лв., но е и посочения
размер от 540 лв. за юрисконсултско възнаграждение, фигуриращ в отговора на ИМ. Затова
1
и в мотивите на решението си съдът е приел, че с оглед частичното отхвърляне на исковете в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност възлизащи на 350
лв., без при изчислението им да бъде съобразен размера на юрисконсултското
възнаграждение.
Важно е по този повод да се отбележи, че при представен в списъка по чл.80 ГПК, на
страната следва да се присъдят единствено разноските, посочени в него (проявление на
принципа на диспозитивното начало), но не и други разноски, дори и такива да са направени
(в този смисъл е и съдебната практика на ВКС - Определение № 599 от 27.07.2023г. по
ч.т.д. № 602/2023г., Определение №167/02.03.2012 г. по ч.т.д. № 119/2012 г., Определение №
546/16.10.2015 г. по ч.т.д. № 2014/2015 г. Определение № 732 от 19.11.2014 г. по ч. т. д. №
3233/2014 г., Определение № 21 от 20.01.2016 г. по т.д. № 1011/2015 г. Определение №
47/11.03.2021 г. по гр. д. № 2827/2019 г.). Според цитираната практика се приема, че
списъкът по чл.80 от ГПК има функцията да конкретизира точния размер на поисканите
разноски, които се сочат в абсолютни цифри, без да са необходими допълнителни
изчисления. И доколкото съдът не следи служебно за претенцията за разноски, при
присъждането им той е ограничен до посочения в списъка претендиран размер (в списъка
страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, респ. да не
поиска присъждане на част от разноските, включително и на ДДС) и дори страната да е
представила доказателства за направен разход по водене на делото, щом не го е включила в
списъка на разноските следва, че не претендира присъждането му към момента на
приключване на производството пред тази инстанция.
Именно такава е и разглежданата хипотеза, при която с оглед на изложеното по-горе,
молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.248 ГПК Пазарджишкият окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5332/19.05.2025 г. от "ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД", БУЛСТАТ *********, депозирана чрез пълномощника адв. А. Н., съдържаща искане
за изменение на Решение № 47/17.04.2025 г. по т.д. № 34/2024 г. на ПзОС, в частта за
разноските, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
2