№ 49016
гр. София, 26.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. М.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №
20251110143447 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Софийски градски
съд с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Към настоящия момент ищецът има заведени общо 1217 бр. (след служебна справка в
ЕИСС – 1137 бр. към 26.11.2025г.; 80 бр. по АСУД) дела само пред Софийския районен съд
със сочени различни ответници (Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП,
ГДНИ и др.), по повече от 99% от делата са с един и същ предмет - иска се обезщетение за
неимуществени вреди поради бавно правосъдие и поради осъждане по непредявено
обвинение (или косвено свързани с това твърдения като: непроизнасяне по молба за
възобновяване; незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които
не били повдигнати обвинения и др.), претърпени в различни периоди на увреждане. Съдът
приема, че е налице очевидна злоупотреба с право, доколкото генерирането на огромен брой
дела с едно и също твърдение не преследва цел за търсена на защита, а е израз на
кверулантно поведение, търсещо защита на очевидно неоснователни претенции.
Съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът Е. М. не преследва
легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1
КРБ, чл. 17 ЕКЗПЧ /по аналогия от чл. 35, т. 3, б. “а“ от конвенцията/ и само на това
основание искът се явява недопустим. Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от
ЕКЗПЧ съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл.
34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието
„злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според
общата правна теория, а именно като зловредно упражняване на едно право за цели,
различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател,
което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от
Конвенцията и което спъва правилното функциониране на съда и точното провеждане на
производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл
Miroļubovs and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на
1
жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до съда,
подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима /в този смисъл M. v. the
United Kingdom и Philis v. Greece - и двете решения на Комисията/. Не може да бъде
ангажимент на съда да разглежда поредица от необосновани оплаквания или други явно
неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители,
които създават неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му функции в
съответствие с Конвенцията /в този смисъл Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), §
21; Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/.
На 11.04.2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета. Същата има за
цел да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично
участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява - било то чрез съдебни
тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно като тактики, отнасящи се до
избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни
иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или
искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на
множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски
за ответника по производството. Директивата се прилага само относно граждански и
търговски дела с трансгранично значение и установява минимални правила, като по този
начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят разпоредби, които са
по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални
разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции. Принципно
предявяването на един иск за цели, различни от разрешаването на гражданскоправен спор
със сила на пресъдено нещо, следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване
на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на
Съвета предлага следните индикации за производства, с които се злоупотребява: а)
непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него,
включително прекомерната стойност на спора; б) наличието на множество производства,
започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в) сплашване,
тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на
производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела; г)
недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на
производството, търсене на юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно
прекратяване на делата на по-късен етап от производството.
Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика.
Например в разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772 / 2018 г. на ВКС е
посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те са процесуално
недопустими, не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални
права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В
практиката си ВКС нееднократно /например в определения № 761 от 30.11.2012 г. по ч.т.д. №
497/2012 г. и № 376 от 10.05.2010 г. по ч.т.д. № 350/2010 г./ е посочвал, че последователно
2
създаваната верига от частни жалби съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3
ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат
подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно
ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават
при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва
осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни
или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и
следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в
постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г.
на ВКС превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения
интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на
действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска
съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете.
Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да
гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне.
В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното
разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи
злоупотреба с право.
Настоящият случай е именно такъв, поради което предявеният иск е процесуално
недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
Предвид извода за недопустимост на исковата претенция на осн.чл.24, т.2 ЗПП правна
помощ не следва да се предоставя.
Искането за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси в
производството следва да се уважи. В конкретния случай от представените по делото в тази
връзка документи съдът приема, че за ищеца не е налице възможност да изпълни
задължението за внасяне на държавни такси в качеството на страна, с оглед липсата на
доходи, като считано от 24.11.2013г. молителят е в затвора.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Е. Д. М., ЕГН: **********, от заплащането на дължимата държавна
такса по делото.
ОТКАЗВА предоставяне на правна помощ на Е. Д. М..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 43447/2025г. по описа на СРС, 27 състав,
като образувано по недопустим иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от съобщението му.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4