№ 187
гр. Благоевград, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20201200500724 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Главна
дирекция „П.“, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.“ № 171А,
против решение № 1023/ 24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 991/ 2019 г. по
описа на РС – Разлог, с искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Поддържа се, че в чл. 187, ал.З от Закона за МВР , (обн. ДВ бр.53 от
2014 г.) е прието : При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Периодът, за който ГДПБЗН-МВР е
осъдена да заплати допълнително възнаграждение като извънреден труд след
превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 0,143 е от 01.04.2015 г. до
30.11.2017 г. През този период е действала Наредба №8121з-592 от 25.05.2015
г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
1
служители в МВР (Наредба № 81213-592/25.05.2015 г.) и Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.). Наредба
№81213-407/2014 г. е отменена със заключителните разпоредби на Наредба
№8121з-592/2015 г. в сила от 01.04.2015г. С Решение №8586/2016 г. по адм.
дело №5450/2016 г. Върховният административен съд отменя Наредба
№8121з-592/2015 г.Това решение е обнародвано в ДВ бр.59/2016 г. и е в сила
от 29.07.2016 г.
Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконов нормативен акт се счита за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, предвид което за
едни много кратък период от време от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. се
прилагат разпоредбите на Наредба № 8121з-407/2014 г.
В чл.З, ал.З на споменатите дотук наредби е регламентирано: „За
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22 ч. И 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период”.
Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност
на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР е 8 часа (8:8 е равно на коефициент 1), а не както е по смисъла на КТ 7
часа: 8 часа = коефициент 0,143.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която съдът прилага за да постанови решението си,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.
Това правило определя коефициент за превръщане на отработените нощни
часове в дневни, което ПРОИЗТИЧА ОТ РАЗЛИЧНАТА НОРМАЛНА
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ДНЕВНОТО И НОЩНОТО РАБОТНО ВРЕМЕ
УСТАНТОВЕНИ В ЧЛ. 136 И ЧЛ. 140 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА. Сочи
се, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на Кодекса на труда, тъй
като в Закона за МВР, в чл.187, ал.З законодателят е определил
продължителност на нощния труд не повече от 8 часа. Затова считаме, че не е
налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с
коятое допуснато продължителност часове нощен труд - 8 часа. И тази
разпоредба не е обявена за противоконституционна.
Прави се довод, че няма основание да се приложи общата разпоредба на
за структурата и организацията на работната заплата, а специалната
разпоредба на чл. 187, ал. 1 и от ЗМВР и издадените наредби по същия закон.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа, а за положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Следователно няма празнота в специалната уредба, а съгласно нея
съотношението между нормалната дневна продължителност на работното
2
време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа/8
часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 7 часа към 8
часа,което е равно на коефициент 0,143.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 1023/
24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 991/ 2019 г. по описа на РС – Разлог,
като съдът постанови друго такова, с да отхвърли исковете. Претендира
сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Посочва се в отговора, че първоинстанционото
решение е правилно и законосъобразно, издадено изцяло с съответствие с
процесуалните правила и материалния закон. Посочва се, че първостепенния
съд е установил фактите, посочени в исковата молба, като правилно е
обсъдил същите. Навежда се, че съдът е установил вярна и съответна на
събраните по делото доказателства, фактическа обстановка, а при
постановяване на решението си не е допуснал съществени процесуални
нарушения, по един ясен и категоричен начин е изразена волята на съда,
установяват се доказателствата въз основа на които същият е формирал
своето вътрешно убеждение, като е изпълнил изискванията на чл. 235, ал. 2
ГПК. Съдът правилно е приложил закона. Поддържа се, че съгласно чл. 176
от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно нормата
на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. Така в рамките на процесния исков период са действали както следва:
Наредба №8121з-592/25.05.2015 г; Наредба №8121з- 407/11.08.2014 г.;
Наредба №81213-776/29.07.2016 г.
Навежда се, че разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г., Наредба №8121з- 407/11.08.2014 г. и Наредба №8121з-
776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Според нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.,
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
3
период - т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент
1,143. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба№ 8121з-776/29.07.2016
г. липсва такова изрично правило.
В тези подзаконови нормативни актове е налице празнота, която следва
да се преодолее чрез субсидиарното приложение трудовото законодателство
(КТ и подзаконовите нормативни актове), съобразно прогласения в чл. 16
КРБ и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане
на работника или служителя като икономически по-слаба и зависима страна
по съответното правоотношение и правилото на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, вр. чл.
67, ал. 3 от Закона за държавния служител. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират трудовото законодателство.
Според чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за по дневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нощното (/7 часа) работно време.
Съгласно чл. 96 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм.
- ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на работното време по чл.
142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор.
Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време
работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от
работните часове по графика на работника или служителя за периода, за
който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от
нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 96 (чл.
9а, ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл. 9а, ал. 4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017
г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
По отношение на периода от 01.07.2016 г. до 01.01.2018 г., е действало
правилото на чл. 18, ал. 3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007
г.) от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на работното време
4
броят на отработените дни се установява, като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното
място при по дневно отчитане на работното време.
Съгласно чл. 9, ал. 5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г.) от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия стаж се
извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането,
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни
часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби, при логическо и
сравнително-правно тълкуване на закона, се прави довод, че волята на
законодателя е да признае нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и
пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд,
което е намерило израз в новата редакция на чл. 9 г (изм. ДВ, бр. 58 от
13.07.2018 г.) от НРВПО.
Поради изложените съображения, се прави довод, че положеният от
ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по горепосочените правила и
превишаването на нормата - следва да се заплати като извънреден труд.
Претендира сторените по делото разноски.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Първостепенния съд е сезиран с искова молба, подадена от Г. Л.. П.,
ЕГН **********, против Главна дирекция „П.“, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „П.“ № 171.
В исковата молба ищецът твърди, че през периода от 25.09.2016 г. до
25.09.2019 г. е работил като младши инспектор в Регионална служба „П.“, гр.
Банско. За този период ищецът твърди, че е положил извънреден труд общо
257 часа, за който трудовото възнаграждение, възлизащо на сумата от 1 598
лв. не му е заплатено. Ищецът твърди, че падежът на задължението на
работодателя да заплаща трудово възнаграждение за извънреден труд е на
всяко тримесечие и тъй като ответникът е изпаднал в забава претендира
обезщетение в размер на 213,08 лв. С исковата молба, ищецът претендира и
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, проведено на 10.02.2020 г., на основание чл. 214,
ал. 1 от ГПК, е прието изменение на осъдителния иск по делото, чрез
увеличаване на неговия размер за сумата 1683.21 лева, от която главница в
размер на 1485.95 лева представляваща неизплатено възнаграждение за
извънреден труд, дължимо допълнително възнаграждение в размер на
извънреден труд в размер на 213.76 часа за период от 25.09.2016 г. до
25.09.2019 г., както и сумата в размер на 197.26 лева представляваща лихва за
забава върху неизплатените главници за периода 25.09.2016 г. до 25.09.2019
5
година.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез законния си представител
представя писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище, на
първо място за неоснователност на исковата молба.
По същество, ответникът оспорва исковете претенции като
неоснователни. Твърди, че по отношение на работното време на ищеца,
извънреден и нощен труд, полагани от него са приложими разпоредбите на
ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, които изключват приложението на общите ЗДСл и КТ.
Като претендира, че в случая не са приложими нормите на общото
гражданско законодателство, представляващият ответната дирекция твърди,
че на ищеца е дължимо единствено възнаграждение за нощен труд в размер
на 0,25 лв. на час, което му е изплатено. Твърди се в отговора, че ищецът не е
полагал извънреден труд, а е работил на редовни смени, включително нощни
такива, определени по графици. Ответникът сочи, че ограничението по
отношение на нощния труд, определено в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
е осем часа, работната смята от 22.00 до 06.00 часа е редовна, поради което са
неоснователни ищцовите доводи, че нощният труд следва да се преизчислява
в дневен с коефициент 1,143, а с коефициент 1. Твърди се, също така, че ако
на ищеца бъде заплатено и допълнително възнаграждение за извънреден труд,
освен възнаграждението, което му е платено за полагане на нощен труд, ще се
получи дублиране на заплащането.
Като излага горните доводи, ответникът моли за отхвърлянето като
неоснователни и недоказани на главната и акцесорната осъдителни
претенции.
Събраните по делото доказателствени средства за безпротиворечиви и
установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване в
производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по наличието на противоречия с императивните
правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира че жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР във във вр. с чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД за заплащане на извънреден труд,
6
образуван след преобразуване на нощния труд в дневен.
По делото не се спори, че страните са в трудовоправни отношения, по
силата на които ищецът е назначен при ответника на работа на длъжност
младши инспектор в Регионална служба „П.“, гр. Банско.
По делото е допусната и назначена съдебно–счетоводна експертиза,
заключението, по която е прието без оспорване от страните. От същата е
видно, че през периода от 25.09.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е отработил
187 нощни смени по 8 часа, като отработените нощни часове са в общ размер
на 1496 часа, от които 187 часа над 7 часа. Тези часове преизчислени с
коефициент 1.143 представляват общо 213.76 часа дневен труд, като
възнаграждението за положения извънреден труд е в размер на 1 485.95 лв.
Според вещото лице възнаграждението за положен извънреден труд не е
изплатено изцяло. След извършени изчисления експертът посочва, че
размерът на обезщетението за забава за периода от 26.10.2016 г. до 25.09.2019
г. е 197.26 лева. В експертизата вещото лице уточнява, че е изчислило
дължимите суми до 30.06.2019 г., тъй като според вещото лице за последното
тримесечие от 01.07.2019 г. до 25.09.2019 г. изискуемостта е настъпила на
25.10.2019 г., а исковата молба е депозирана в съда на 25.09.2019 г. В табл. 1
от заключението са изчислени и евентуално дължимите суми до 25.09.2019 г.
За последното тримесечие има 18.29 часа положен труд преизчислен в дневен
труд с коефициент 1.143 като дължимите суми за последното тримесечие са
144.12 лева или общо дължимите думи за процесния период от 25.09.2016 г.
до 25.09.2019 г. са в размер на 1630.07 лева.
Спорният въпрос по настоящото дело е дали при отчитане и заплащане
на положените часове нощен труд от служителите на Министерството на
вътрешните работи са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и в
частност чл. 9, ал. 2 от същата наредба, или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закона за Министерството на вътрешните работи
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, по който
въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с Разпореждане
от 26.02.2020г. на ВКС е образувано тълк. д. № 1/ 2020 г. на ОСГК на ВКС, по
което дело все още не е постановено тълкувателно решение. Настоящият
съдебен състав споделя тази част от съдебната практика, според която в
ЗМВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената
Наредба №8121з-407 от 2014г., липсва правна регламентация относно
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143
и поради това следва да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ /чл. 9, ал. 2/, а
именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
7
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно разпоредбата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ се съдържа легално
определение за извънреден труд – това е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на
смени, а съгласно чл. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 9 от
ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание
посочената законова делегация са приети Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
/отм.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и Наредба №8121з-592/25.05.2015г. /отм.ДВ
бр.59 от 29.07.2016г./. Впоследствие е приета Наредба №8121з-
776/29.07.2016г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г., която е действащата
нормативна уредба за процесния период. Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч.
за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31
от Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е
предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално
правило, което да определи методология за превръщането на отработените
8
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат
труд за времето между 22 и 6 часа се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по
приложение на КТ, в който по силата на чл. 9, ал. 2 е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефицент е 1.143.
Основното възражение на въззивника е, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, а не НСОРЗ, тъй като първите се явяват специална правна
уредба. Съгласно принципните разяснения, съдържащи се в мотивите към т.
23 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на
ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и
такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни
служители по смисъла на ЗДСл и общият закон - ЗДСл намира субсидиарно
приложение спрямо тях, тъй като обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите
държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения, за които се прилага регламентацията по КТ.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към
общия Закон за държавния служител /подобно на §1а от ДР на отменения
ЗМВР, отм. ДВ, бр.88/2010г./, доколкото няма изрично уредено нещо друго,
ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал.
3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по
нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Възприемането на становището,
че спрямо държавните служители на МВР не са приложими разпоредбите на
НСОРЗ означава същите са бъдат поставени в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, работещи по трудово и служебно
правоотношение, чиито правоотношения се регулират от ЗДСл, Кодекса на
труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В
подкрепа на този извод и е Решение № 311/ 08.01.2019 г. по гр. д. № 11441/
2018 г. на ВКС, в което е даден отговор на въпроса: „Намират ли субсидиарно
приложение разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗДСл за заплащане на
допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните
празници на държавните служители в системата на МВР при действието на
ЗМВР от 2006г. (отм.)?“. В цитираното решение е посочено, че
9
възприемането на обратното разрешение на поставения материалноправен
въпрос би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР
от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време
(01.01.2011г. - 30.06.2014г.), което би ги поставило в неравностойно
положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл.
264 от КТ. Решението е мотивирано с основния правен принцип за равенство
и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6, ал. 2 от КРБ и чл. 14 от
ЕКЗПЧОС, както и с разясненията, съдържащи се в цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на
ВКС. Разрешението, според което държавните служители в МВР не следва да
бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от работещите по трудово
или служебно правоотношение по КТ и ЗДСл, съответства и на чл. 7 от
Международния пакт за икономически, социални и културни права, който е
въвел като задължение за държавите - страни по него, сред които е и
Република България, да гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, както и на чл. 31 от Хартата
на основните права. В този смисъл, липсата на изрична правна уредба в ЗМВР
и в наредбите по прилагането му, която да предвижда преизчисляването на
положения нощен труд в дневен през процесния период, не може да бъде в
ущърб на съответните служители в МВР. С цел избягване поставянето на
служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане
на несправедлив резултат, в случая субсидиарно приложение следва да
намери чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. НСОРЗ като наредба от общото трудово
законодателство намира приложение, след като в другите специални
подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР
са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им. Нейното приложение може да се изключи в случай, че е
налице специална правна уредба, която да дава в по-голяма степен защита на
трудовите права на работещите в системата на МВР, но не и когато такава
уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде
определен реално положеният от него труд за исковия период.
Настоящата инстанция не споделя доводите на въззивника, че
разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима поради това, че не са налице
визираните в нея предпоставки – „подневно отчитане на работното време“,
„работа на смени“, „трудово възнаграждение, заработено по трудови норми“ и
„продължителност на нощното време, по-малка от продължителността на
10
дневното“. Разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ урежда различни хипотези.
Докато разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 от нея визират условия за „увеличаване“
на трудово възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал. 2 се
отнася единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове
при сумирано изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не
специално, поради което не може да се сподели тълкуването, че то е
приложимо единствено при условията на ал. 1 и ал. 3 от наредбата. Освен
това, разпоредбата, според която за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, по-скоро
разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно,
без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд.
Ето защо не могат да бъдат споделени доводите, че за полицейските
служители приложимият коефицент е 1, а не 1.143. Аргумент е и
обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема
този коефициент - 1.143, но формулиран по друг математически начин, който
води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Това показва, че в Наредба №8121з-
407/11.08.2014г. е възприет подхода, установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
От гореизложеното следва, че служителите в МВР, полагащи нощен
труд се ползват от уредбата на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на
нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време. Това
става с коефицент, който е равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната
продължителност на дневното работно време при подневно отчитане е осем
часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което
значи, че коефицентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят
получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на
извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него
се заплаща според уговореното в договора, но с не по-малко увеличение от 50
% /чл.262, ал.1, т.4 от КТ/. Възнаграждението за извънреден труд става
дължимо в края на отчетния период В този смисъл са Решение
№14/27.03.2012г. по гр.д.№ 405/2011г. на ВКС, IV г.о. и Решение
№103/27.07.2012г. по гр.д.№299/2011г. на ВКС, IV г.о.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото
доказателства, настоящата инстанция приема, че исковата претенция за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. За тях се дължи
11
възнаграждение за положен извънреден труд, като вещото лице е дало два
варианта за изчисляване на дължимото възнаграждение – с и без 50%
увеличение на часовата ставка. В настоящият случай районният съд също е
приел, че е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и на ищеца се
дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд при сумирано
изчисляване на работното време за процесните часове, но е счел, че за тези
часове дължимото възнаграждение не следва да се увеличава с 50% и е приел
първия вариант на експертизата, до които размери исковете са уважени.
Според настоящия състав, при съобразяване на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, чл.
262, ал. 2, т. 4 от КТ и цитираната по-горе съдебна практика на ВКС, за
посочените часове извънреден труд се дължи възнаграждение с увеличение
не по-малко от 50 %, поради което за процесния период дължимото
възнаграждение следва да се определи според втория вариант на експертизата
в по-висок размер от присъдения.
Първоинстанционният съд не е излязъл от предмета на делото и се е
произнесъл по предявения пред него иск. Съдът е длъжен да определи
правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба
фактически основания и петитум. В настоящия случай районният съд е бил
сезиран с искова молба, в обстоятелствата част на която са наведени
твърдения, че ищецът като служител в МВР е положил определен брой часове
нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143, изчислен по правилото на
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщането му към дневен труд, води до
извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
Първостепенният съд е квалифицирал иска съобразно изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, като
правната квалификация е отразена в доклада по делото и съобразно същата е
разпределена и тежестта на доказване. В съдебното решение съдът се е
произнесъл именно по предявения иск съобразно основанието и петитума на
същия и дадената правна квалификация. Изложените от съда изводи относно
размера на вземането /респ. начина, по който същият е изчислен/ не влияят
върху основанието на иска, за да се счита, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск, което важи и за направената в диспозитива на решението
непълна или неточна според жалбоподателя индивидуализация на вземането.
Само ако с диспозитива не е било очертано напълно спорното право, от
мотивите на решението могат да се почерпят необходимите данни, за да се
индивидуализира правото, предмет на спора (Решение №275/12.07.2012г. по
гр.д.№487/2012г., на II г.о.).
Относно възражението във въззивната жалба, че прилагайки по
аналогия КТ, първостепенният съд е допуснал дискриминация между
служителите на МВР и държавните служители по ЗДСл, съдът намира за
неоснователно.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в
МВР се урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за
12
извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /"Държавен вестник" брой 53 от
27.06.2014 г. / подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период са действали Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. /За периода 01.01.2020 г. –
10.07.2020 г. / за реда организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Чл. 3, ал. 3 на наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г
наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Аналогично е и
предвиденото в чл. 3, ал. 2 на наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., където е
посочено, че е възможно полагане на труд през нощта между 22, 00 часа и 6,
00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24 часов период.
И в двете наредби липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до
31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на чл. 31,
ал. 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период
се умножава по 0, 143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема,
че субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /обнародвана в "Държавен вестник" брой
9 от 26.01.2007 г. /, в чийто чл. 9, ал. 2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
Предвид разпоредбата на чл. 6 от Конституцията на Република
България и въведената от законодателя императивна забрана при никакви
условия никакви признаци не могат да бъдат основание за неравно третиране
13
- допускане на ограничения или създаване на привилегии. Защитата срещу
дискриминацията, регламентирана в Конституцията, Закона за защита от
дискриминация и международните актове, осигурява равенство на хората при
упражняването на предоставените от законите права и равни възможности за
участие в обществения и социалния живот. Актът на дискриминация е винаги
конкретен и засяга конкретни законни права на конкретно лице, като го
поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице при едни и
същи конкретни обстоятелства. Обратното разбиране в конкретния казус би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците и служителите по трудови правоотношения.
Тези изводи на съда не се променят и предвид постановено Решение от
24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на СЕС относно тълкуване на Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент относно някои аспекти на
организацията на работното време. Дадените с това решение разрешения на
въпроси относно тълкуването на разпоредби на Директива 2003/88/ЕО и
Хартата на основните права на Европейския съюз относно необходимост за
приемане на национална правна уредба за определяне на продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор и предприемането на други
мерки за защита на такива работници, са неотносими към предмета на
настоящия правен спор относно заплащането на извънредния труд.
Релевантните за казуса факти са изяснени от първостепенният съд. Въз
основа на тях, първата инстанция е формирала правилен правен извод за
основателност на претенциите, с които е била сезирана.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Предвид направеното искане и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 300 лв., съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Адвокатските възнаграждения пред първата и настоящата инстанция не
са прекомерни съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото и не надвишават минималните размери за този вид дело, съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1023/ 24.02.2020 г., постановено по гр. д.
№ 991/ 2019 г. по описа на РС – Разлог.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.“, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „П.“ № 171А, да заплати на Г. Л.. П., ЕГН **********, сумата от
300 лв. /триста лева/, представляваща сторени разноски за платено адвокатско
14
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15