№ 3472
гр. Варна, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501959 по описа за 2022 година
съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на П. Петров В. срещу решение №
2098 от 27.06.2022г., постановено по гражданско дело №17986 по описа за 2021г. на Районен съд –
Варна, в частите с които въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето Я.
П. В., считано от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2021г. в размер на 300лв. и сумата
от 2700лв., представляваща издръжка за периода м. Март 2021г. – м. ноември 2021г./ по 300лв.
месечно/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 16.12.2021г., на основание чл.143 СК.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните части е неправилно, тъй като
присъдените издръжки са в завишен размер и не са съобразени и с възможностите на ответника да
дава издръжка. Счита, че неправилно и необосновано първоинстонционният съд е приел, че през
периода м. март 2021г. – м. ноември 2021г. въззивникът не е имал регистрирано трудово
правоотношение, а от началото на 2022г. получава доход в размер на минималната работна
заплата. Оспорва се като неправилен и необоснован извода на съда, че тъйкато въззивникът е в
трудоспособна възраст, добро здравословно състояние и притежава квалификация, същият
престира труд и получава трудово възнаграждение в размер по-висок от МРЗ. Посочва се, че в
противоречие на утвърдената съдебна практика и събраните по делото доказателства е определил
издръжка в завишен размер, без да съобрази конкретните нужди и потребности на детето и от
друга страна възможностите на бащата да дава издръжка. Не е отчетено обстоятелството, че
въззивникът живее с майка си, която е на 67 години и се грижи за нея. Неправилно е прието, че
ангажирането на процесуален представител по делото представлява основание за определяне на
размера на издръжката. Посочва също, че при определянето на издръжката за минало време, съдът
неправилно и необосновано е приел, че родителите са във фактическа раздяла от м. март 2021г.; не
е взел предвид полаганите за детето, от страна на въззивника грижи и заплащаните от него в този
период суми за издръжка на детето в размер на 400лв., за поддържане на денталното здраве на
детето в размер на 170лв., за закупуване на телефон и е предоставил за ползване дебитна карта,
които обстоятелства и факти се установяват от представените по делото писмени доказателства.
Излага също, че е предоставил и е поел поддръжката на лек автомобил, с който майката да води
детето на училище и тренировки. В този период, бащата е полагал и лично грижи за детето, като
го е придружавал в пътувания за състезания, закупувал му е дрехи и пособия за тренировки, а чрез
предоставената дебитна карта е покривал разходите за задоволяване на ежедневните нужди на
детето в периода 28.06.2021г. – 29.11.2021г., като цялата сума за периода е в размер на 540лв. Сочи
също, че не са обсъдени задълбочено и в цялост всички представени по делото доказателства,
поради което и съдът е достигнал до неправилни изводи относно общо необходимата месечна сума
1
за издръжката на детето, както и, че ответникът има финансова възможност да заплаща
определената издръжка за бъдеще и за минало време.
Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
С въззивната жалба е направено искане за допускане на гласни доказателства, чрез разпит на
един свидетел при условията на довеждане в съдебно заседание за установяване на твърденията на
въззивника относно периода на раздялата на страните. Искането е обосновано с допуснато от
страна на пръвоинстанционният съд процесуално нарушение при събирането на доказателствата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Съдебният състав на въззивния съд, като съобрази разпоредбата на чл. 266 и чл.267 от ГПК,
намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в
предвидения от закона срок, поради което е допустима. Съгласно тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да
осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните,
когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от
страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността
на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори
ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно издръжка за малолетно дете, тоест съдът
следва да съобрази интересите на детето.
Настоящият състав на съда намира, че следва да се даде възможност на двете страни, в срок
до съдебно заседание по делото да представят писмени доказателства за размера на доходите си,
финансово и материално състояние, към настоящия момент, както и относно размера на
средствата, които са необходими за осигуряване на издръжката на детето – за необходимите
средства за закупуване на дрехи, обувки, храна, разходи за консумативи, лекарства, за заплащане
на такси за спортни занимания, школи и други разходи, свързани със задоволяване потребностите
на детето.
Доколкото във въззивната жалба не се твърдят новонастъпили обстоятелства относно
състоянието на детето, както и, че при първоинстонционното разглеждане на делото са събрани
относимите към спора доказателства и не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК,
настоящият състав на съда счита искането на въззивника за допускане на гласни доказателства за
установяване на периода на фактическата раздяла на страните за недопустимо и неоснователно.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по направените от страните доказателствени искания и
е уважил исканията за допускане на гласни доказателства, включително и по отношение на
периода на раздялата на родителите. Въззивникът е ангажирал допуснатите доказателства, като в
съдебно заседание на 25.05.2022г. е разпитан водения от него свидетел Стефан Андреев.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Д. И. П. и П. П. В. в срок до съдебно заседание да представят
доказателства за размера на средствата, които са необходими за осигуряване на издръжката на
детето Я. – за необходимите средства за закупуване на дрехи, обувки, храна, разходи за
консумативи, лекарства, за заплащане на такси за спортни занимания, школи и други разходи,
свързани със задоволяване потребностите на детето.
ЗАДЪЛЖАВА Д. И. П. и П. П. В. в срок до съдебно заседание да представят доказателства,
установяващи размера на получаваните от тях доходи за период от една година назад от датата на
предявяване на иска и към настоящия момент, както и за финансово и материално състояние, към
настоящия момент.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.10. 2022 година от
10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3