№ 8980
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110150624 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
312154/04.10.2024 г./ на „*******“ ЕАД срещу А. И. Т., с която са предявени по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи 1/6 от
задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с абон. № 203448, а
именно: сумата от 111.92 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2020 г. до м. 31.05.2021 г., ведно със законната лихва от 17.07.2023 г. до окончателното
плащане; сумата от 14.78 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 39898/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за
имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени от „******” ООД по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
твърди, че е платил всички дължими по делото суми.
Третото лице – помагач на ищеца „******“ ООД не изразява становище по делото.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39898/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката
по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените
искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Тяхната основателност се обуславя от доказването от ищеца на следните факти: наличието
на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; изискуемост на вземането; изпадането на ответника в забава;
размера на обезщетението за забава. В доказателствена тежест на ответника при
установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.
В случая с Определение № 13514/21.03.2025 г. са обявени за безспорни следните
обстоятелства: наличието през исковия период на договорно отношение между ищеца и
ответника за доставка на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот; реалната
доставка на топлинна енергия в имота през исковия период, 1/6 от цената на която възлиза
на претендираната сума; изпадането на ответника в забава с период на забава и размер на
обезщетението за забава съобразно посоченото в исковата молба. Следователно по делото е
безспорно възникването в полза на ищеца на процесните вземания срещу ответника.
Ответникът релевира възражение за извършено в хода на процеса плащане на всички
задължения, за което представя платежен документ за сума в общ размер на 175.53 лв., а
ищецът признава получаването на плащането, поради което с протоколно определение от
24.04.2025 г. е обявено за безспорно плащането на процесните главница и мораторна лихва.
Плащането на процесните вземания води до погасяването им и следва да бъде
съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на исковото производство, се налага извод,
че ответникът е станала повод за завеждане на делото, поради което той следва да понесе
отговорността за разноските.
В случая след плащането ищецът претендира като неплатени само държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Дължимите от ответника
разноски за исковото производство са в общ размер на 145.83 лв., от които: 45.83 лв. –
държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
2
Съдът намира, че дължимите главница, мораторна лихва и законна лихва /24.18 лв.,
който размер е определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на
законната лихва/ възлизат общо на 150.88 лв., поради което след тяхното погасяване с
полученото от ищеца на 10.02.2025 г. плащане е останала сума в размер на 24.65 лв.
Предвид посочването в платежния документ, че с плащането се погасява и държавна такса
по гр. д. № 50624/2024 г., съдът приема, че остатъкът следва да се отнесе за частично
погасяване на задължението за държавна такса за исковото производство, след което остава
дължима държавна такса в размер на 21.18 лв. Изцяло непогасено е останало задължението
за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Неговият размер съдът
определя на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените по реда на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „*******“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, срещу А. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
****************, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
представляващи 1/6 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с
абон. № 203448, а именно: сумата от 111.92 лв. – цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2020 г. до м. 31.05.2021 г., ведно със законната лихва от 17.07.2023 г. до
окончателното плащане; сумата от 14.78 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
01.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 39898/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****************, да
заплати на „*******“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
***********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 121.18 лв. – разноски за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „******“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3