Решение по КНАХД №1203/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Й. С. Ш., [ЕГН], чрез адв.У., против решение № 448/2025 г. по АНД № 4923/2024 г. по описа на ПРС.

Твърди се незаконосъобразност на обжалваното решение с доводи за некомпетентност на издателя на ЕФ вкл. некомпетентност на служителя, съставил протокол по чл.10 от наредба № 8121з-532812.05.2015 г. на МВР.

Иска се отмяна на обжалваното решение, съответно на потвърдения с него ЕФ.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа. Подробни доводи се излагат в представена допълнително писмена молба.

За ответната страна, в постъпило писмено становище, се излагат съображения за неоснователност на жалбата.

Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на касационната проверка е решение № 448 от 25.04.2025 г. по АНД № 4923 по описа за 2024 г. на ПРС, с което е потвърден ЕФ серия К № 9170938, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на Й. С. Ш., [ЕГН], на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Решението е правилно.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените подробни мотиви във въззивното решение, като същите не е необходимо да бъдат повтаряни, а е достатъчно препращане към тях – чл.221, ал.2, изр.второ от АПК.

При безспорно установена фактическа обстановка, въззивният съд правилно е приел, че е осъществен състава на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърден ел. фиш и счита, че няма смисъл да ги повтаря. Въззивният съд правилно е приел, че от събраните доказателства по делото, които е обсъдил задълбочено, се установява, че на процесната дата и място е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство.

С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на стойността на превишението.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав счита, че решението на Районен съд Пловдив не страда от сочените в жалбата пороци.

Неоснователни са сочените от касационния жалбоподател нарушения на процесуалните правила, а именно липса на компетентност на наказващия орган. Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, а именно - извършено нарушение за скорост, установено с автоматизирано техническо средство, при което файловете автоматично се генерират в електронна система и автоматично се зарежда съдържанието на електронния фиш, съгласно утвърдения образец по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Няма участие на какъвто и да е орган в автоматично генерирания документ. Целта на законодателя е била именно да се изключи каквато и да е намеса на човешки фактор при установяването на нарушенията и налагане на санкцията. Процесът е автоматизиран и няма орган, който да преценя всеки конкретен случай и да се произнася за издаването на всеки конкретен ЕФ. Такава възможност за участие на човешки фактор е предвидена единствено при направено възражение от страна на санкционираното лице, какъвто не е настоящият случай.

По отношение на възражението, че не са представени доказателства за компетентността на служителя, който е позиционирал АТСС, следва да се посочи, че самият протокол е съставен в съответствие с изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, подписан е от служител, който го е разположил с отбелязване на начало и край на работа, подписан е от служител, приел протокола за използване на АТСС и е подписан от гл.инспектор Н., началник сектор „ПП“, което го прави редовно съставен. Несъбирането като част от преписката по издаването на ЕФ на доказателства за компетентността на служителя, съставител на процесния протокол не е съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на самия ЕФ – и в ЕФ, и в протокола по чл.10 от Наредбата ясно е посочено мястото на извършване на нарушението на територията на [населено място], както и че е издаден от ОДМВР – Пловдив, съответно процесният ЕФ е издаден от компетентната териториална структура на МВР.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав счита, че решението на Районен съд Пловдив не страда от сочените в жалбата пороци.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

При този изход на спора на ответника се следват претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXХI касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 448 от 25.04.2025 г. по АНД № 4923 по описа за 2024 г. на ПРС.

ОСЪЖДА Й. С. Ш., [ЕГН], да заплати на ОДМВР-Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.