Присъда по дело №5024/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 12
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 18 март 2021 г.)
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20205330205024
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Пловдив , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Десислава П. Порязова
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
и прокурора Евгений Владимиров Милев (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Наказателно дело от
общ характер № 20205330205024 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият С. Р. В. - *****, постоянен адрес *****,
живущ в ****, ***, български гражданин, разведен, със средно образование,
неработещ, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от
месец юли на 2019 г. до месец февруари на 2020 г. включително, в
гр.Пловдив, след като е осъден с решение № 844/12.03.2018 г. по гражданско
дело № 17906/2017 г. по описа на РС гр. Пловдив, влязло в законна сила на
12.03.2018 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си М. С. В., ЕГН *****,
чрез нейната майка и законен представител – М. М. В. ЕГН /*/*****, с
месечна издръжка в размер на 130лв., съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 8 /осем/ месечни
вноски от по 130 лв. всяка както следва: за месец юли на 2019 г., за месец
август на 2019 г., за месец септември на 2019 г., за месец октомври на 2019 г.,
за месец ноември на 2019 г., за месец декември на 2019 г., за месец януари на
2020 г. и за месец февруари на 2020 г., всички на обща стойност 1040 лв.,
поради което и на основание чл.183 ал.1 вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на
ПРОБАЦИЯ в размер на ЕДНА ГОДИНА , изразяваща се в пробационните
1
мерки:
- На основание чл.42а ал.2 т.1 НК „Задължителна регистрация по
настоящ адрес ****“, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност от два пъти седмично;
- На основание чл.42а ал.2 т.2 НК „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от една година ,
като го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН да не е плащал издържка в
периода от месец април 2019г. до месец юни 2019 г. включително, както и до
пълния размер на издръжката от 1170 лева, като го оправдава по
първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от
днес пред ПОС.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
на присъда по НОХД№5024/20 по описа на 17 наказателен състав

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу: С. Р. В.
за престъпление по чл.183ал.1 от НК за това, че в периода месец април
2019г. – месец февруари 2020г.включително в гр.Пловдив ,след като е
осъден с решение 844/12.03.2018г. по гражданско дело 17906/2017г. по описа
на РС-Пловдив ,влязло в законна сила на 12.03.2018г.да издържа свой
низходящ – дъщеря си М.С. В. ЕГН***** ,чрез нейната майка и законен
представител-М. М. В. ЕГН/*/***** с месечна издръжка в размер на 130лв.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер повече от две месечни
вноски , а именно – 9 /девет/месечни вноски по 130лв. лева всяка както
следва-за месец април на 2019г.,за месец юли 2019,за месец август 2019г.,за
месец септември 2019г.,за месец октомври 2019г.,за месец ноември 2019г,за
месец декември 2019г,за месец януари 2020г,за месец февруари 2020г-всички
на обща стойност 1170лв.
В съдебно заседание представителят на Прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в
обвинителния акт и квалификация на деянието. По отношение на
реализацията на наказателната отговорност предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание –лишаване от свобода, което да бъде отложено с
изпитателен срок ,съгласно чл.66 от НК.
Подсъдимият С.В. се явява в съдебно заседание . Като признава вината
си ,като моли съда да му наложи наказание по преценка.
Съдът , след като се запозна със събраните по делото доказателства ,
обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна
Подсъдимият С. Р. В. -роден на ****гв **** с постоянен адрес **** , а с
адрес за призоваване -***,***,български гражданин ,осъждан, разведен, със
средно образование,ЕГН**********.
М.В. и С.В. имали граждански брак, от който имали едно дете-М.В.
родена на ***М.В. живеела в ****С решение 844 от
12.03.2018г.гражданският им брак бил прекратен и подс.В. бил осъден да
плаща издръжка ведно със законната лихва върху нея.Решението влязло в
сила на 12.03.2018г.Като известно време след влизане на решението в законна
сила В. започнал да плаща издръжка-платил за месеците януари и февруари
2019г.,като платил частично и издръжката за месец март 2019г.След това
преустановил плащане до 04.02.2020г.На тази дата направил превод на сумата
от 260 лв. представляваща плащане за месеците май и юни 2019г.Като било
1
изрично посочено за кой период е плащането. Или останали за плащане 9
месечни вноски за периода април 2019 до месец февруари 2020г.на обща
стойност от 1170лв.
През горния период същият реална финансова помощ и закупуване на
дрехи и обувки е закупувала неколкократно майката на подсъдимия ,но не и
самия той .Не плащал редовно и регулярно издръжка, хващал се епизодично
на работа.
В хода на разследването пред съда ,по искане на С.В. му е дадена
възможност за плащане на сумата, с цел това да се отрази благоприятно на
дъщеря му. Но така и не настъпи плащане на издръжката в цялост нито
частично такова.
Гореописаната фактическа обстановка, съдът приема за установена по
безспорен начин, от показанията на свидетеля- М.В. и от обясненията на
самият В. и писмените доказателства ,събрани на съдебното следствие и тези
на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал от съда,
характеристична справка , справка за съдимост ,съдебно решение, присъда и
мотиви към нея по НОХД 5/20г .
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимия С.В. е осъществил състава на престъпление по
чл.183ал.1от НК.
С неплащането на втората изискуема вноска през м.Август 2019г.
започнало осъществяването на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Тъй
като съгласно чл.68 б.А от ЗЗД изпълнението е следвало да стане в
местоживеенето на детето и майка му, което към инкриминирания период е
било в гр.Пловдив, престъплението е било осъществено на същото място.
За съставомерността на престъплението по така цитирания текст от НК
е необходимо от обективна страна деецът да е бил осъден -тоест да има
влязло в сила съдебно решение за това да издържа свой низходящ. В дадения
казус има такова влязло в сила решение- гр.Пловдив .Същият знае за него.
Знае ,че то касае осъждане за това ,че дължи пари на детето си ,чрез неговия
законен представител -майка му М.В..
Това е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл .Той
включва съзнателно неизпълнение на това негово задължение. У дееца ,това
е налице ,тъй като същия макар да не е работил дълго време и да е имал
финансови затруднения ,към настоящия момент не работи ,в същото време
обаче липсата на редовни постъпления, всеки месец не е предпоставката за
неиздължаване в срок на сумите ,за които е осъден. Още повече ,че същите са
предвидени в нисък размер и е принципно задължението му да ги покрива.
2
По тези факти няма спор, а и те са доказани от всички доказателства по
делото. Те именно доказват по категоричен начин, че подс. В. е осъществил с
бездействието си престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Деянието на В. е умишлено при пряк умисъл, защото като е съзнавал
отлично задължение към дъщеря си -М.В. , факта че същата се нуждае от
финансова помощ, той упорито се е въздържал от изпълнението му в период-
от 8 месеца ,което според съда е достатъчно дълъг период.
А и видно от неговите обяснения –същия дълго не е разполагал със
средства, имал желание ,но обективно не е имал възможност да изплаща
издръжката ,поради което реално не го правил по отношение на детето си
,чрез неговата майка и законен представител. Като се има предвид, че
издръжката се определя и следва да се плаща ежемесечно ,с оглед
необходимостите и нуждите на съответното дете ,което именно не е направил
,макар да е бил осъден за това .
При така доказаните факти и тяхната правна квалификация, за да
наложи на подсъдимия В. справедливо наказание, съдът отчете следните
обстоятелства:
В. е осъден да заплаща издръжка на дъщеря си , но е явно, че не
изпълнява доброволно и добросъвестно задължението си. Действително е
погасил първоначалните издръжки по размер ,но за периода от месец юли
2019г.до м.февруари 2020г. не е изплащал издръжка на дъщеря си,а именно -
8 месечни такива, в размер на 1040 лева. Като до приключване на съдебното
следствие не е направил нито частично плащане,нито пълно такова.
Касае се за лице, което е разбирало свойството и значението на
извършеното ,целяло е това и е съзнателно не е изпълнил задължението си.
Тоест налице са всички елементи от състава на престъплението по
чл.183ал.1от НК.А именно както обективните такива ,така и субективните.
Съдът кредитира показанията на свидетеля-В. ,дадени на съдебното
следствие, тъй като същите са логични, последователни и най-вече защото се
допълват и кореспондират и с писмените доказателства по делото
.Направените самопризнания, в хода на съдебното заседание се подкрепят от
останалия доказателствен материал по делото.
Предвид на изложеното по-горе съдът намира, че от всички събрани по
делото доказателства, по реда и средствата предвидени в НПК, се доказа по
несъмнен начин подсъдимия да е осъществил с деянието си съставомерните
признаци на престъплението по чл.183ал.1от НК. Като именно ,поради това
и съобразно принципа за законноустановеност на наказанието, съдът взе в
предвид санкцията предвидена в закона за това престъпление.
Характерното тук е,че съдът призна за невиновен В. да е не е плащал
издръжка за периода месец април -юни 2019г.Това е така ,тъй като същия е
3
платил сумата от 260лв на дата 04-02-2020г за периода май и юни 2019г., а
остава едно плащане за месец април 2019г.Тоест неплащането за един месец,
което обаче разпокъсва необходимото и задължително изискване за
неплащане на две последователни месечни издръжки ,прави несъставомерно
деянието му за този период .Ето ,защо още изначално е било ясно ,че
съставомерност на деянието на подс.В. има едва за периода от юли 2019г до
месец февруари 2020г.,поради което и съдът оправда под.-В. за периода от
април 2019г.до юни 2019г.,както и до пълния размер от 1170лв.Като го
призна за виновен за периода от юли 2019г до февруари 2020г,където е
налице непрекъснатост на неплащането за 2 и повече издръжки ,а именно за 8
месечни такива.
При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия наказание
съдът отчете ,съобразно изискванията на чл.54от НК и ги приложи при
определяне на наказанието. Като анализира текста на чл.183ал.1от НК, а
именно предвиденото в него наказание –“пробация”. Именно ,поради това
приложи по отношение на подсъдимия –В. наказание –“ПРОБАЦИЯ”. Като
същото беше наложено над минималния размер предвиден в закона размер ,
а именно за срок от ЕДНА ГОДИНА - при двете задължителни мерки-
"задължителна регистрация по настоящ адрес"-в ***** "задължителни
периодични срещи с пробационен служител" .Съдът наложи този размер като
прецени ,че има предходно осъждане отново за неплащане на издръжка за
другото му дете от предходен брак.
Според преценката на съда така определеното по вид и размер
наказание съответства напълно на обществената опасност на деянието и
деца, и чрез него ще се постигнат най-добре целите на специалната и
генералната превенция.
По делото няма данни за направени разноски.

По изложените съображения ПРС – 17 н.с. постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:






4
5
Съобщи за изтекли лични данни