Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Никопол, 02.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, ____ колегия в открито заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря Поля
Видолова и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от
съдията Т.Тихолов гр.д. №212 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
По молба вх.№955/18.04.2019г. от Потребителна кооперация „СЪГЛАСИЕ“, ЕИК114505608 със
седалище и адрес на управление в ***, представлявана от Т.М.И. – председател,
чрез адв.Б.К. с адрес *** против Община Никопол представлявана от кмета на
общината, чрез
адв.В.И. от ПлАК е било образувано натоящето дело.
От ищеца се
твърди, че по силата на нотариален акт №267, нотариално дело 417,
рег.№1359/02.08.1924г., потребителна
кооперация „СЪГЛАСИЕ“, ЕИК114505608 била собственик на УПИ№V-459 и УПИ№VI-459 в кр.31, намиращи се в
с.МУСЕЛИЕВО, общ.НИКОПОЛ при граници на първия имот: от две страни улици;
собствен УПИ№VI-459; УПИ№IV-460, а на втория имот: улица;
УПИ№VII; собствен УПИ№V-459.
Сочи се
още, че по силата на нотариален акт №22, том II, рег.№2021, дело
№203/28.06.2012г.
кооперацията била
собственик на недвижими имоти, а именно: масивна
сграда – ресторант, построена върху държавен УПИ№V-459 и масивна сграда – магазин, построена върху държавен УПИ№VI-459. Твърди се, че към датата на
втория нотариален акт – 28.06.2012г. нотариус Б.К., по това време с район на
действие НРС погрешно записал, че двата УПИ са държавни.
Допълва се
от ищеца, че през месец януари 2019г. направил постъпки пред данъчна служба при
община Никопол за издаване на данъчни оценки за УПИ№V-459 и УПИ№VI-459 с оглед на това, че ищецът
от години и към настоящият момент плащал данъци за описаните два имота, но
услугата била отказана, тъй като с АОбЧС№4601/21.01.2019г., вписан под №51, том 1, дело №118/2019г. и АОбЧС №4602/21.01.2019г. вписан под №52, том 1, дело
№119/2019г., община
Никопол актувала описаните два имота, като частна общинска собственост.
От ищеца се
твърди, че има интерес от водене на настоящето дело, тъй като кооперацията е
легитимирана като собственик на УПИ№V-459 и УПИ№VI-459 с оглед посочените два нотариални акта, а същевременно община Никопол
е актувала имотите, като частна общинска собственост с АОбЧС№4601/21.01.2019г. и АОбЧС
№4602/21.01.2019г.
В
допълнение от ищеца се твърди, че всички описани в исковата молба сгради
намиращи се в двата имота УПИ№V-459 и УПИ№VI-459 са
собственост на ищеца.
В
заключение се сочи, че ответника пречи на ищеца да упражни правото си на
собственост, отказва да издаде данъчни оценки, след което актува двата имота
като частна общинска собственост, като в тази връзка моли съда да осъди община
Никопол да отстъпи собствеността и предаде владението на УПИ№V-459 и УПИ№VI-459 в кв.31, намиращи се в
с.МУСЕЛИЕВО, общ.НИКОПОЛ, както и да деактува посочените два имота, за които са
били съставени АОбЧС№4601/21.01.2019г., вписан под №51, том 1, дело №118/2019г. и АОбЧС №4602/21.01.2019г. вписан под №52, том 1, дело
№119/2019г.
Направени
са доказателствени искания.
Представени
са писмени доказателства.
След
указания на съда дадени с разпореждане №279/23.04.2019г. исковата молба е
вписана.
След образуване на делото, НРС с разпореждане №347/16.05.2019г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК е разпоредил
препис от исковата молба с приложенията да се изпрати на ответника община Никопол за отговор.
На 20.05.2019г. ответника Община НИКОПОЛ, представлявана от Кмета
д-р В.Д.Ж., с административен адрес в ***, БУЛСТАТ *********, чрез
пълномощника си адв.В.Т.И. ***, служебен адрес в *** и съдебен адрес *** е била уведомена за
разпореждането на съда. С вх.№1311/28.05.2019г. е постъпил писмен отговор от
ответника.
В
отговора си до съда ответника сочи, че исковата претенция е
допустима, но неоснователна.
От ответника се сочи, че в обстоятелствената част
на исковата молба ищеца излага фактически твърдения, че е собственик на
процесните недвижими имоти, като за доказване на това обстоятелство представя
нотариален акт №267, нотариално дело №417, регистрационен №1359/02.08.1924г.; Скица №246/10.12.2018г.;
Справка от „Държавен архив” – Плевен; Удостоверение №20190228143932/28.02.2019г.; Скица от 21.08.1925г.
и Служебна бележка от 29.05.2001г. Допълва, че от нотариален акт №267, нотариално дело №417, регистрационен №1359/02.08.1924г. е видно, че Земеделско
кооперативно дружество „Нива“ е придобило собствеността върху южната част от двор от един декар с
лице тридесет квадратни метра към държавното шосе, целия от около три декара,
находящо се в село Муселиево, в долната махала – улица Главна – до съседи:
държавно шосе Т.(Т.)М. от три страни и Г.Ш. и при общи съседи: И.В.П., общинско
място, И.В. и път.
Допълва, че от служебна бележка от 29.01.2001г. и
удостоверение изходящ №99/23.V.2001г. е
видно, че имотите са записани на името
на ОКС и РПК, а от скица изходящ №524/26.VІ.1972г. е видно, че имота
е записан на „СЕЛКООП“. Сочи се още, че от приложената справка от ТД“Държавен архив“
е видно, че става въпрос за три кооперативни организации с различен период на
съществуване, а именно Кредитна кооперация „Нива“ – с.Муселиево, Плевенско (1906г. – 1944г.); Земеделско спестовно заемно
дружество „Нива“ – с. Муселиево, Плевенско (1906г. –
1919г.) и Кредитна кооперация „Нива“ - с. Муселиево,
Плевенско (1920г. – 1944г.), като нито едно от трите дружества не носи
наименованието на купувача по сделката по нотариален акт №267, нотариално дело
№417, регистрационен №1359/02.08.1924г. В тази връзка се излагат доводи от ответника, че с оглед датата на придобиване - 02.08.1924г. Земеделско
спестовно заемно дружество „Нива“ – с. Муселиево,
Плевенско (1906г. – 1919г.) не е съществувало, тъй като е било прекратено през 1919г. – пет години преди придобивната сделка.
Ответникът изтъква, че от приложените към исковата молба писмени
доказателства не може да се направи правно обоснован извод, коя от останалите
две кооперативни организации Кредитна
кооперация „Нива“ – с. Муселиево, Плевенско (1906г. –
1944г.) и Кредитна
кооперация „Нива“ - с. Муселиево, Плевенско (1920г. – 1944г.) е страна по придобивната сделка по
нотариален акт №267, нотариално дело №417, регистрационен №1359/02.08.1924г., като в тази посока липсват фактически твърдения от
страна на ищеца.
Допълва се още, че в обстоятелствената част на исковата молба
липсват фактически твърдения от страна на ищеца и за правоприемство между Потребителна кооперация „Съгласие”,
ЕИК114505608 и Земеделско
кооперативно дружество „Нива“, което е купувач по сделката, обективирана в
нотариален акт №267, нотариално дело №417, регистрационен №1359/02.08.1924г. От тук от страна на ответника се
излагат доводи, че нито в
обстоятелствената част на исковата молба, нито пък от приложените доказателства
към нея може да се направи извод, че Потребителна
кооперация „Съгласие”, ЕИК114505608 е правоприемник
на ОКС, РПК или „СЕЛКООП“.
В заключение от ответника се
сочи, че при условие, че
ищецът в настоящето производство - Потребителна
кооперация „Съгласие”, ЕИК114505608 не излага фактически твърдения и не
сочи доказателства за правоприемство от Земеделско
кооперативно дружество „Нива“, което е купувач по сделката, обективирана в
нотариален акт №267, нотариално дело №417, регистрационен №1359/02.08.1924г., ОКС, РПК или СЕЛКООП, то предявеният иск според ответника е неоснователен.
Допълнително се излагат доводи в
насока, че в обстоятелствената
част на исковата молба не е посочено с какви точно действия ответника пречи на
ищеца да упражнява правото си на собственост. Сочи се, че по правната си природа иска по чл.108 от Закона за
собствеността съдържа в себе си два
иска – установителен – да бъде признато, че ищеца е собственик на процесните
недвижими имоти и осъдителен – да бъде осъден ответника да отстъпи
собствеността и предаде владението върху процесните недвижими имоти. Според ответника за основателността на първия иск –
установителния, следва да бъдат представени доказателства,
че ищеца е собственик на процесните недвижими имоти, каквито доказателства
липсват към исковата молба, както изложихме подробно по-горе, а за
основателността на втория иск – осъдителния, следва
да бъдат събрани доказателства, че ищеца е лишен от правото да ползва
собствените си имоти, каквито фактически твърдения липсват в обстоятелствената
част на исковата молба. Освен това, според ответника в петитума на исковата молба е направено искане да бъде осъдена ОБЩИНА-НИКОПОЛ да отстъпи собствеността
и предаде на ищеца владението на УПИ № V-459 и УПИ №
VI-459 в квартал 31, находящи се в село
Муселиево, община Никопол, както и деактува посочените два недвижими имоти,
актувани с Акт за частна общинска собственост 4602/21.01.2019г., вписан под № 52, том 1, дело № 119/2019г. и акт № 4601/21.01.2019г., вписан под № 51, том 1, дело № 118/2019г., но според ответника, ищеца не излага конкретни твърдения с какво точно
ответника пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост още повече, че
е приложен нотариален акт №28, том VI, регистрационен №1609, дело №351 от
28.06.2001г. (погрешно
изписан, като нотариален акт № 22, том II,
регистрационен № 2021, дело № 203 от 28.06.2012г.) за собственост върху две постройки и ищеца
не излага фактически твърдения, че ответника му пречи да упражнява правото си
на собственост върху тези постройки, като според ответника в настоящето производство не съществува спор относно
собствеността върху недвижимите имоти, подробно описани в нотариален акт нотариален
акт №28, том VI, регистрационен №1609,
дело №351 от 28.06.2001г. (погрешно изписан, като
нотариален акт № 22, том II, регистрационен № 2021, дело № 203 от
28.06.2012г.).
Ответникът моли съда да постановите решение, по силата
на което да отхвърлите предявения иск като неоснователен и в полза на Община
Никопол да бъдат присъдени и направените разноски по делото.
Представят
се писмени доказателства.
Съдът, като съобрази изложените в
ИМ обстоятелства и заявения петитум, представения писмен отговор и наведените в
него доводи намира, че е сезиран от ищеца Потребителна кооперация „СЪГЛАСИЕ“, ЕИК114505608 със
седалище и адрес на управление в ***, представлявана от Т.М.И. – председател,
чрез адв.Б.К. с адрес ***, против Община НИКОПОЛ, представлявана от Кмета д-р В.Д.Ж.,
с административен адрес в ***, БУЛСТАТ
*********, чрез пълномощника си адв.В.Т.И. ***, служебен адрес в *** и съдебен адрес ***№ 2 с иск по чл.108 от ЗС община Никопол да отстъпи
собствеността и предаде владението на УПИ№V-459 и УПИ№VI-459 в кв.31, намиращи се в
с.МУСЕЛИЕВО, общ.НИКОПОЛ, както и да деактува посочените два имота, за които са
били съставени АОбЧС№4601/21.01.2019г., вписан под №51, том 1, дело №118/2019г. и АОбЧС №4602/21.01.2019г. вписан под №52, том 1, дело
№119/2019г.
Не се спори между страните, че с нотариален акт №267, нотариално дело №417,
регистрационен №1359/02.08.1924г. Земеделско кооперативно
дружество „Нива“ придобило собствеността върху
южната част от двор от един декар с
лице тридесет квадратни метра към държавното шосе, целия от около три декара,
находящо се в село Муселиево, в долната махала – улица Главна – до съседи:
държавно шосе Т.(Т.)М. от три страни и Г.Ш. и при общи съседи: И.В.П., общинско
място, И.В. и път.
Не се спори между страните, че до
1944г. в с.МУСЕЛИЕВО, общ.Никопол са извършвали дейност три кооперативни организации с различен
период на съществуване, а именно Кредитна кооперация „Нива“
– с.Муселиево, Плевенско (1906г. – 1944г.); Земеделско
спестовно заемно дружество „Нива“ – с. Муселиево, Плевенско (1906г. – 1919г.) и Кредитна кооперация „Нива“ с. Муселиево,
Плевенско (1920г. – 1944г.), като нито едно от трите дружества не носи
наименованието на купувача по сделката по нотариален акт №267, нотариално дело
№417, регистрационен №1359/02.08.1924г., а именно Земеделско кооперативно дружество „Нива“. Освен това с оглед датата на придобиване - 02.08.1924г. не се спори, че Земеделско спестовно заемно дружество „Нива“ с. Муселиево, Плевенско (1906г. – 1919г.) не е
съществувало, тъй като е било прекратено
през 1919г.
Не се спори, че по силата на нотариален
акт №22, том II,
рег.№2021, дело №203/28.06.2001г. (погрешно
изписан, като нотариален акт № 22, том II,
регистрационен № 2021, дело № 203 от 28.06.2012г.) кооперацията ищец била призната за
собственик на недвижими имоти, а именно: масивна сграда – ресторант, построена
върху държавен УПИ№V-459 и масивна сграда – магазин,
построена върху държавен УПИ№VI-459.
Не се спори, а и видно от служебна бележка от 29.05.2001г. и удостоверение изходящ №99/23.V.2001г. е видно, че имотите
УПИ№V-459 и УПИ№VI-459 в кв.31, намиращи се в
с.МУСЕЛИЕВО, общ.НИКОПОЛ са записани на името на ОКС и РПК, а от скица изходящ №524/26.VІ.1972г. е видно, че имота
е записан на „СЕЛКООП“.
Не съществува спор между страните относно собствеността върху недвижимите
имоти, а именно масивна сграда – ресторант и масивна сграда - магазин, подробно описани в нотариален акт №28, том VI,
регистрационен №1609, дело №351
от 28.06.2001г. (погрешно изписан, като нотариален акт № 22, том II, регистрационен № 2021, дело № 203 от 28.06.2012г.).
Не се спори също така, че на
основание пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС, община Никопол съставила Акт за частна общинска собственост №4602/21.01.2019г.,
вписан под № 52, том 1, дело № 119/2019г. и акт за
частна общинска собственост №4601/21.01.2019г.,
вписан под № 51, том 1, дело № 118/2019г. за УПИ№V-459 и УПИ№VI-459 в
кв.31, намиращи се в с.МУСЕЛИЕВО, общ.НИКОПОЛ.
С оглед изложената фактическа
обстановка и доказателствата по делото, съдът направи следните правни изводи:
В предметното съдържание на
ревандикационния иск за недвижим имот се включват две части: първата, с която
се признава или отрича ищеца да е носител на претендираното право на
собственост и втората, с която се уважава искането, ответника да бъде осъден да
предаде владението на имота на собственика в случай, че ищеца е бил признат за
такъв.
За да е основателна една
ревандикационна претенция е необходимо ищеца да докаже, че е собственик на
имота предмет на иска, че имота е във владение на ответника, както и че
последния упражнява това владение без правно основание.
В случая не са налице и трите
кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на този иск.
|
За да обоснове правото си на
собственост върху УПИ№V-459 и УПИ№VI-459 в
кв.31, намиращи се в с.МУСЕЛИЕВО, общ.НИКОПОЛ от ищеца са представени нотариален акт №267, нотариално дело №417, рег.№1359 от 02.08.1924г.; нотариален акт №28, том
VI, регистрационен №1609, дело №351 от
28.06.2001г. (погрешно изписан, като нотариален акт № 22, том II, регистрационен №2021, дело №203/28.06.2012г.); удостоверение изх.№20190228143932 /28.02.2019г. на
Агенция по вписвания относно ПК“СЪГЛАСИЕ“, ЕИК1144505608; справка от
„Държавен архив“-Плевен; скица №246/10.12.2018г.; скица №524/26.06.1972г.;
удостоверение изх.№99/23.05.2001г. на кметство с.Муселиево; служебна бележка
от 29.05.2001г. на община Никопол; скица за парцел V, стр.кв.31 пл.№4/21.08.1925г.;
РКО №102/24.04.2013г. издаден от ПК“СЪГЛАСИЕ“ с.МУСЕЛИЕВО; 4бр. приходни
квитанции от 24.04.2013г.; 4бр. приходни квитанции от 15.02.2019г. всички за
платени данъци и такси в полза на община Никопол; решение от 28.06.1995г. по
ф.д.№487/1990г. на ПлОС; удостоверение от 30.01.2002г. по ф.д.№487/1990г. на
ПлОС, разпитани са свидетелите Станимир Симеонов, Леонид Петков, изготвено е
заключение от ВЛ относно идентичността на имотите. Следва да се посочи, че по
силата на пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратява съществуването на
трудовокооперативните земеделски стопанства и земеделски кооперации,
образувани по силата на пар.7 от ПЗР на ЗК. Прекратяват се и
всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ №922
за ползуването на земята и осъществяване на селскостопанската дейност (обн.,
ДВ, бр. 39 от 1989 г.; изм., бр. 10 от 1990 г.; отм., бр. 63 от 1991 г.) и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество
и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и
селскостопански институти. Прекратяват се и кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена
разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия
закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя. Наред с това по смисъла на
пар.13 от ПЗР на ЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр. 28 от 1992г.) В едномесечен срок от влизането на този
закон в сила областните управители назначават ликвидационни съвети на
организациите по § 12 в състав: председател и от три до пет членове. От
назначаването на ликвидационните съвети се прекратява дейността на общите
събрания, управителните и контролните съвети, на председателите и другите
органи на организациите по § 12. |
От тук за съда извода, че от
представените от ищеца писмени доказателства, а и от показанията на разпитаните
двама свидетели не може да се направи извод, че е налице правоприемство между Земеделско
кооперативно дружество „Нива“ от една страна, а от друга
Потребителна кооперация “СЪГЛАСИЕ“ с.Муселиево, общ.Никопол по решение от
28.06.1995г. по ф.д.№487/1990г. на ПлОС, Кооперативна организация „СЪГЛАСИЕ“,
ЕФН№********** вписана на основание чл.3, ал.1 във връзка с чл.119, ал.2 от ТЗ
с решение №487/11.11.1999г. в Регистъра на кооперативните организации под
парт.№134, том./стр.4/43, по ф.д.№487/1990г. по удостоверение от 30.01.2002г. и
кооперация „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „СЪГЛАСИЕ““, ЕИК№********* с.Муселиево,
общ.Никопол – ищец по настоящето дело. Според съда ищецът по настоящето дело е
новоучредена кооперация, за която в представените удостоверения липсват каквито
и да е данни за правоприемство с първоначалния купувач по сделката от 1924г.
По отношение спорния имот следва да
се посочи, че през годините в границите на имота и собствеността му с оглед промените
в законодателството след 1944г. и след 1989г. са настъпили промени.
Първоначално по нотариален акт №267, нотариално дело №417,
регистрационен №1359/02.08.1924г. Земеделско кооперативно
дружество „Нива“ придобило собствеността върху
южната част от двор от един декар с
лице тридесет квадратни метра към държавното шосе, но по скицата на стр.16 от
делото отразяваща състоянието на имота към действащия по това време
регулационен план от 1922г. същият е отразен като парцел V4а в стр. кв. 31 от 1420м2
с предвиждане за кооперация, а в скицата издадена въз основа на заявление
вх.№3348 не се пояснява от кого е подадено заявлението. В следващото копие от скица
№524/26.06.1972г. на стр.13 от делото, която отразява дворищната регулация по
плата от 1922г., имота е записан като собствен на „СЕЛКООП“, а на последното
копие от скица №246/10.12.2018г. отразяваща уличната и дворищна регулация,
утвърдени със заповед №3714/1986г. имотите са вече УПИ№V-459 от 780м2 и УПИ№VI-459 от 660м2 в кв.31,
намиращи се в с.МУСЕЛИЕВО, общ.НИКОПОЛ, като дори механичният сбор на
квадратурите на съществуващите два нови имота не съвпада с квадратурата и
границите на първоначалния имот закупен от Земеделско кооперативно
дружество „Нива“, който извод на съда се различава от извода на ВЛ в изготвената от него
експертиза.
Наред с горното следва да се посочи, че
плащането на данъци не прави ищеца собственик на имотите, за които претендира в
исковата си молба. Не се представиха и доказателства за това, че нотариус
Б.Кожухаров с район на действие по това време този на РС-Никопол, към момента
на съставяне на нотариален акт №28, том VI, регистрационен №1609, дело №351 от 28.06.2001г. (погрешно изписан, като
нотариален акт № 22, том II,
регистрационен № 2021, дело № 203 от 28.06.2012г.), да е отразил погрешно, че
УПИ№V-459 от 780м2 и УПИ№VI-459 от 660м2 в кв.31, намиращи се в
с.МУСЕЛИЕВО, общ.НИКОПОЛ са били по това време държавна собственост. В тази
връзка е и изводът на съда, че правилно по смисъла на пар.42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОбС (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г.)
общината – ответник на правно основание, като собственик, макар през 2019г. си
е съставила двата акта за общинска собственост.
По повод последния аргумент на
ищеца за това, че общината му пречи да упражнява правото си на собственост до
двата недвижими имота - масивна сграда –
ресторант и масивна сграда - магазин, подробно описани в нотариален акт №28, том VI,
регистрационен №1609, дело №351
от 28.06.2001г. (погрешно изписан, като нотариален акт № 22, том II, регистрационен № 2021, дело № 203 от 28.06.2012г.) следва да се посочи, че двата
УПИ-та не са ограждани от общината, нито по някакъв друг начин общината е
пречила на ищеца по делото да използва ресторанта и магазина по тяхното
предназначение. Единственият случай, който се констатира в хода на съдебното
дирене е момента, в който председателят на кооперацията ищец се е явил в община
Никопол и на 18.01.2019г. е подал лично заявление (стр.122 от делото в
оригинал) за издаване на данъчна оценка за УПИ№V-459 от 780м2, като е
посочил, че тя му е необходима за придобиване на нотариален акт, което искане
общината е отказала, тъй като тя и към този момент се е легитимирала като
собственик.
Предвид изложеното съдът намира,
че следва да се отхвърли предявеният на основание чл.108 от ЗС иск на ищеца,
като неоснователен и недоказан, като в тази връзка не следва общината да
деактува спорните имоти, за които е съставила актове за общинска частна
собственост.
Разноски:
Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. В случая съдът не е уважил изцяло предявения от ищеца иск изцяло, а
съобразно разпоредбата на чл.80 от ГПК процесуалният представител на ответника
е представил списък на разноските общо в размер на 1152лв. В тази връзка съдът
намира, че ищеца Потребителна
кооперация „СЪГЛАСИЕ“, ЕИК114505608 със седалище и адрес на управление в ***,
представлявана от Т.М.И. – председател следва да бъде осъден да заплати на Община НИКОПОЛ, представлявана от Кмета д-р
В.Д.Ж., с административен адрес в ***, БУЛСТАТ
*********
направените по делото разноски в размер на 1152лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание
чл.108 от ЗС иск от Потребителна
кооперация „СЪГЛАСИЕ“, ЕИК114505608 със седалище и адрес на управление в ***,
представлявана от Т.М.И. – председател, чрез адв.Б.К. от ЛАК
с адрес *** против Община
НИКОПОЛ, представлявана от Кмета д-р В.Д.Ж., с административен адрес в ***, БУЛСТАТ *********, чрез адв.В.И. от ПлАК със съдебен адрес ***№ 2, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК Потребителна кооперация
„СЪГЛАСИЕ“, ЕИК114505608 да заплати на Община НИКОПОЛ, представлявана от Кмета д-р В.Д.Ж., с
административен адрес в ***, БУЛСТАТ *********сумата от 1152лв. представляваща направените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомлението до страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: