мотиви
От Районна прокуратура-Казанлък е
внесен в РС-Казанлък обвинителен акт, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу И.А.Д. за извършено от него престъпление от общ характер
по чл.150, ал.1 от НК, във връзка с
чл.26,ал.1 от НК.
В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият И.А.Д. *** и в землището на
гр.М., обл.С.З., в условията на продължавано престъпление- на два пъти е
извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14- годишна възраст- Й.О.С.- родена на *** г., като е употребил
сила и заплашване.
В правно-релевантния момент за това, преди
началото на разпоредителното заседание, пострадалата Й.О.С., със съгласието на
майка си Е.В.И. и чрез свой повереник- адв.Д.А. ***, предяви граждански иск за
причинените й неимуществени вреди от престъплението. Съдът, след изслушване
становищата на страните, прие за съвместно разглеждане в наказателното
производство гражданския иск, като конституира пострадалото лице в качеството
на частен обвинител и граждански ищец, с упълномощения повереник.
Представителят на РП-Казанлък(по-късно РП-С.З.,
ТО-Казанлък) поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем години по отношение
на деянието по чл.150,ал.1 от НК, като бъдат приложени и разпоредбите на чл.59
и чл.68 от НК. Предлага на съда да бъде зачетено времето, през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, а
първоначалния режим да бъде „строг“. По отношение на приетия граждански иск
представителят на РП-С.З. предлага на съда да бъде уважен изцяло като
основателен и доказан.
Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител поддържа гражданския иск и моли съда да го уважи изцяло.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият Д. заявява, че разбира в какво е обвинен, но не се признава за
виновен и дава обяснения.
Защитникът на подсъдимия счита, че от
материалите по делото не се установява подзащитния му да е извършил деянието, предмет
на обвинителния акт. Излага конкретни съображения и мотиви в тази насока и моли
съда за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият И.А.Д. е роден на ***г***. Същият е осъждан.
Видно от справка за съдимост /л.156-л.158,том 2/: с присъда №116/25.11.2015г.
по НОХД №555/ 2015г. по описа на Районен съд-Казанлък, в сила от 10.12.2015г.,
за извършено от него престъпление по чл.195,ал.1,т.3, във вр. с чл. 194,ал.1,
във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години, чието изпълнение е отложено на основание чл.66,ал.1
от НК с пет годишен изпитателен срок. На основание чл.25,ал.1, във вр. с чл. 23,ал.1
от НК е кумулирано наложеното му с цитираната присъда наказание с тези по НОХД
№698/2014г., НОХД №842/2014г. и НОХД №995/2014г., всички по описа на Районен
съд-Казанлък, като му е определено едно общо наказание, до размера на
най-тежкото от тях, а именно-три години „лишаване от свобода“, чието изпълнение,
на основание чл.66,ал.1 от НК, е отложено с пет годишен изпитателен срок, с
начало на изпитателния срок- датата на влизане в сила на присъдата по НОХД
№555/2015г. по описа на РС-Казанлък.
Непълнолетната Й.О.С. ***, заедно с
родителите си- Е.В.И. и О.С.И./О./, двете си сестри, една от които е С. О.С.,
баба си Й.Д.И. и дядо си С.О.И./С.,С./. На
27.07.2018г. св.Е.И. и св.О.И. били втора смяна на работа. На 27.07.2018г./
петък/ около 21.30 часа св.Й.С., сестра й- св.С. С. и приятелят на първата от
тях- св.Н.С.И. се намирали до магазина в село З., когато до тях спрял лек
автомобил- джип марка „Мерцедес“, от който слязъл св.И.М.Ц./***, съсед на св.Й.С.
и сестра й, и им предложил всички заедно да отидат до с.В., общ.М., за да се
почерпят. Тримата се съгласили, тъй като познавали св. И.Ц. отдавна и му имали
доверие. Качили се в джипа, където се запознали с намиращите се в автомобила И.А.Д./по
прякор П./ и водача на МПС- св.Б.М.М.. Автомобилът
потеглил, но не в посока за с.В., а към с.Ш., общ.М., преминал през с.Ш., с.Я.
и спрял в град М., обл.С.З., пред
заведение- бар „М.“, находящо се на ул.„П.“№7, стопанисвано от св.А.К.С..
Докато пътували, Д., който бил на предна дясна седалка, извадил от жабката
метални белезници, показал ги на
спътниците си и им казал: „-Вижте какви хубави белезници имам, с тях ще връзвам
жените!“, след което отново ги прибрал. Всички слезли от автомобила. Св.Й.С. и
св. С. С. останали навън заедно с подсъдимия Д., а св.И.Ц., св.Н.И. и св.Б.М.
влезли в заведението. Малко след това св.И.Ц. излязъл от бара, отишъл при тях и
св.Й.С. му заявила, че иска да се прибират в с.З., тъй като станало късно. Вече
било около 23.00 часа.Подсъдимият,св.Й.С.,св.С.С. и
св.Ц. се качили отново в автомобила, който вече се управлявал от Д..Вместо да закара спътниците си до с.З.
последният ги транспортирал до село В.. Там обикалял с автомобила по улиците,
след което отново закарал свидетелите до заведението на св.С. и всички слезли
от автомобила. Св.Й.С. и сестра й отишли до тоалетна. Като се върнали св.Й.С.
забелязала, че св.И.Ц. говори с подсъдимия, а св.Б.М. и св.Н.И. не били там.
Св.Ц. казал на Й.С. да придружи подсъдимия с автомобила му, за да потърсят
св.Б.М.. Свидетелката С. се качила в МПС на предна дясна седалка, а Д. седнал
на шофьорското място и потеглили към ромската махала на гр.М.. Подсъдимият
отишъл с автомобила до бензиностанция „А.“, находяща се в гр.М. в близост до
разклона за с.Т. и за гр.С.З. и паркирал на близкия паркинг. Д. заявил на Й.С.,
че я харесва и иска да има връзка с нея, задавайки й въпроса: „Комшията Л. не
ти ли каза, че искам да имам връзка с теб?“. Свидетелката С. му отговорила, че
не иска да има връзка с него, тъй като е доста по-възрастен от нея и дори от
баща й, притеснява се и иска да я върне обратно при сестра й. Д. хванал едната
й ръка и започнал да я целува и й предложил да седнат на задните седалки да
говорят. Й.С. не искала, но подсъдимият настоявал и тя впоследствие се
съгласила. След като двамата седнали на задните седалки, Д. й казал да седне в
скута му. С. отказала. Това ядосало подсъдимия и той започнал да й крещи. Свидетелката
се уплашила и седнала в скута му. Тогава Д. започнал да я целува по врата, а св.
Й.С. започнала да се дърпа и съпротивлява, блъскайки го с ръце по раменете,
седнала на седалката до него. След това подсъдимият
я блъснал назад и легнал върху нея, започнал да я пипа по гърдите, хващал я с
ръка и за врата, за да не се дърпа. Тъй като Й.С. се съпротивлявала,
продължавайки да го блъска с ръце по раменете, Д. хванал двете й ръце, след
което със своята глава й нанесъл удар в нейната глава от лявата страна на
лицето й в областта на лявото й око. Продължил да я целува по врата и да я пипа
по гърдите, с едната си ръка хванал едната й ръка и я поставил върху члена си
през панталоните, който свидетелката усетила, че е еректирал.
Й.С. дърпала ръката си, но подсъдимия не я пускал. Със свободната си ръка
продължавал да я пипа по гърдите и през дрехите й я опипвал между краката в
областта на половия й орган. Св.Й.С. му казала да я остави на мира и да я
заведе при сестра й, като в противен случай ще вика за помощ. Д. преустановил
действията си. Двамата седнали на предните седалки. Д. заредил с гориво на
бензиностанцията, където по това време на смяна бил св.П.К., и потеглили,
излизайки от паркинга в посока запад, след което автомобила завил наляво в
посока изток, а след това завил по черен път вдясно, в посока юг. Св.Й.С.
попитала подсъдимия накъде я кара, но той не й отговарял. Автомобилът се движил
много бързо по черния път, известен като „Баненски
път“, и спрял на около 1.3 км южно от ПП-I-6 в района на землището на град М.
насред черния път, поради което св.Й.С. се изплашила много. Д. отново поискал
да говорят, заявявайки й да седнат отново на задните седалки, тъй като отпред
било тясно, което и сторили. Подсъдимият извадил от жабката на автомобила черен
пистолет със средна големина, показал го
на свидетелката и й казал: „Виж какъв хубав пистолет имам!“. Виждайки пистолета
Й.С. се изплашила. Д. го прибрал отново в жабката,но извадил оттам
метални белезници. Със сила, против волята й, дръпнал дясната ръка на
свидетелката и с белезниците, я закопчал за неговата лява ръка. Св.Й.С. му
казала да я разкопчае, но той й заявил: „Ето, виж как мога двете ти ръце да
вържа и нищо не можеш да направиш! Ще те направя проститутка! Нищо не можеш да
направиш! Ще работиш за мен! Колко момичета като теб съм направил. Аз съм
сводник, няма да те върна! Ще стоим до сутринта тук!“. Казал й, че ще я остави
на магистралата, псувал я на ромски език с думите: „Да ти еба майката, ти имаш
всички екстри на жена, дупе, цици!“. Свидетелката се изплашила много. След
това Д. освободил своята ръка и дясната
й ръка от белезниците, легнал отново върху нея, смъкнал панталона си до
коленете заедно със слиповете си, а след това и до по-надолу, като св.Й. С.
видяла, че половия му орган е еректирал, надигнал
тениската й до врата й без да я съблича, разкопчал сутиена й без да го сваля,
започнал да я целува по корема й, опитал се да свали и клина й, дърпайки го
надолу, но не успял, тъй като Й.С. го дърпала нагоре. След това бръкнал с
едната си ръка под клина й и я пипал по задните й части/дупето/, а с другата си
ръка отново се опитвал да смъкне клина й надолу, нареждайки й: „Дай поне малко
да си вкарам хуя в путката ти, или да го търкам!“. Й. С. се съпротивлявала,
блъскайки го с ръцете си. Д. отново
хванал едната й ръка, искайки тя да го пипа по члена му, но свидетелката
дърпала ръката си. Търсейки начин да се спаси от подсъдимия последната му
казала:„Чакай, аз ще се съблека сама!“. Д.
се отдръпнал от нея, което пък й позволило да излезе от автомобила през
незаключената задна врата на превозното средство. Св.Й.С. побягнала по пътя
плачейки, но била настигната от подсъдимия, който междувременно успял да си
вдигне панталоните, прегърнал я, взел отново да я целува, нареждайки й: „Стой, стой, влизай в колата!“. Избутал я до автомобила обратно
против волята й и със сила я вкарал на задните седалки, отново легнал върху
нея, казал й, че е високомерна, напсувал я с думите: „Да еба теб, курва такава!“,
започнал противно на волята й да я целува по врата и устните й и да я опипва с
ръце по цялото й тяло, отново направил опит да й съблече дрехите, събул отново
панталоните си, казал й: „Поне като не искаш секс да правим, тогава поне за две
минути ми направи свирка и да си тръгваме!“. Й.С. се противопоставила на
желанието му, дърпайки се, но Д. продължил да я държи с ръце и да я дърпа към
себе си, прегръщайки я, целувайки я и пипайки я навсякъде по тялото й. Свидетелката
го заплашила, че ще се оплаче в полицията, на което подсъдимия отговорил, че не
се страхува и нищо няма да му направят, ядосал се на думите й, вдигнал
панталоните си и й казал да седне на предната седалка. Той седнал на
шофьорското място и я попитал: „Ти на каква се правиш, да не си нещо повече от
мен? Да не работи махалата за теб?“. Потеглил с автомобила към заведението в
гр.М., по пътя продължавал да псува и да
обижда свидетелката Й.С., наричайки я курва. Пред заведението в гр.М. ги чакали
сестрата на последната и свидетелите Н.И., И.Ц. и Б.М..
Й.С., докато са се намирала в автомобила на подсъдимия в землището на град М.,
успяла да види на часовника на подсъдимия, че било около „три часа и нещо“ след
полунощ, вече на 28.07.2018г. Пред заведението св.С. С., св.Н.И.,св.И.Ц. и
св.Б.М. ги чакали и забелязали, че кожата на лицето на Й.С., около лявото й око,
била червено-синкава на цвят и мястото било подуто. Попитали я каква е причината
за това, но тя не им отговорила нищо. По пътя И.Ц. я попитал дали са правили
секс с Д., на което тя отговорила отрицателно. Този въпрос ядосал Н.И. и заради
това той ударил И.Ц.. След като пристигнали в с.З., Й.С., сестра й и Н.И.
слезли от автомобила в близост до джамията, след което първата от тях разказала
на последния за случилото се. Й. и С. Стоянови се прибрали в дома си около
04.00 часа. Майка им Е.И. и баба им Й.И. дочули шум и видели, че двете момичета
плачели и били много изплашени. Забелязали също така червено-синкавото и подуто
място около лявото око на пострадалата и разбрали от сестрите за случилото се.
На сутринта дядо им С.О.И. и баща им О.И. също научили за случилото се и видели
травматичното увреждане около лявото око на Й.С.. Е.И., свекърва й- Й.И., пострадалата
и С. С. отишли до дома на И.Ц., който е съседен на тяхната къща. Забелязали, че
последния се мие на външна чешма в двора, а очите му били зачервени и подути.
След като Й.С. и С. С. разказали на жена му какво се е случило, двамата се
скарали. След това жена му се скарала с майката и бабата на сестрите и поради
разправията на улицата се събрали хора. През това време св.Ц. напуснал къщата
си и избягал. Чувайки разправията до къщата на св.Ц. отишли св.О.И. и св.С.И./бащата
и дядото на пострадалата/, за да приберат св.Й.С., сестра й, майка й и баба й.
По това време по улицата минал патрулен полицейски автомобил с полицейски
служители към Участък М. при РУ-Казанлък- Д.Б. и Д. У., които видели навалицата от хора и
слезли от автомобила. При тях отишъл св.О.И., който бил много ядосан и им
разказал за случилото се с дъщеря му. Св.Д.Б. му заявил да не се саморазправят,
а в идващия понеделник да посетят участъка и да подадат жалба, както и да
посетят съдебен лекар за издаване на съдебно-медицинско удостоверение. Св.И.
извикал при тях Й. С. и св.Д.Б. също възприел зрително травмираното място около
лявото й око. Чичото на св.Й.С.- св.Й.С.И./И./ също
отишъл до къщата на баща си и видял травматичното увреждане около лявото око на
племенницата си.
Няколко дни след случилото се свидетелят
О.И. бил потърсен от св.Т.И.И./известен като Т./,
който му предал думите на И.Д., а именно- че ако са гладни за пари е готов да
заплати на св.О.И. колкото пари иска, ако оттеглят жалбата си срещу него. Св.О.И.
категорично отказал това предложение.
На 30.07.2018г. св.Й.С. посетила
съдебен лекар и й било издадено СМУ
№2/2018г. от д-р Е.Б..
На Д. били наложени МН„Парична
гаранция“ в размер на 2000 лв. и забрана, на основание чл.68,ал.1 от НПК, да
напуска пределите на Република България, освен с разрешение на съответния орган.
Престъплението по чл.150,ал.1 от НК е
поместено в глава II „Престъпления против личността“, раздел VIII от НК-
„Разврат“. Родов обект на престъпленията в този раздел са обществените
отношения, свързани с половата неприкосновеност на личността, със свободния
избор на сексуален партньор, с осигуряване на половия морал, като индиректно се
засяга и представата за лична чест и достойнство. Непосредствен обект на
престъплението по чл.150,ал.1 от НК са обществените отношения, свързани със
свободата на избор на полов партньор и сексуално поведение. Престъплението е
резултатно.
От обективна страна деянието е
извършено от Д. чрез извършване на действия,насочени към половата
неприкосновеност на пострадалата- опипване на задните й части/дупето/, опипване
на гърдите, на половия й орган, макар и през дрехите, целуване по корема,
врата/шията/ и устните й, слагане на ръката й върху еректиралия
му полов орган с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление, като за
целта е употребил физическа сила и заплашване, изразяващи се в лягане върху
пострадалата, притискайки тялото й, държане на ръцете й, удряне на главата й
със неговата глава в лявата част на лицето й, лишавайки я от възможност да
предотврати неправомерните му действия спрямо нея, закопчаване на едната й ръка
с белезници, показването на пистолет, отправянето на следните реплики към нея:
„Ето виж как мога и двете ти ръце да вържа и нищо не можеш да направиш! Ще те
направя проститутка! Нищо не можеш да направиш! Ще работиш за мен! Колко
момичета като теб съм направил! Аз съм сводник, няма да те върна! Ще стоим до
сутринта тук!“, заявил й, че ще я остави на магистралата, псувал я. Тези негови
думи и действия са били с такъв интензитет, че са възбудили у пострадалата
реален страх и са послужили за сломяване на съпротивата й.
Изложената фактическа обстановка,
съдът намира за установена въз основа на показанията на пострадалото лице Й.О.С.,
както и на свидетелите С. С., О.И., Е.И., С.И., Й.И., Т.И., Н.И., П.К., Д.Б. и А.С.,
от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото,
както и от заключенията на изготвените по делото експертизи. Всичките изброени
доказателства са достатъчно убедителни и изключително точно описват физическото
състояние на пострадалата непосредствено след деянието/напр. следите от удар по
окото й/, психическото й такова, веднага след инцидента и седмиците след него, както
и отражението на случващото се върху начина й на живот и социализацията й /показанията
на членовете на семейството й, които са възприели състоянието й няколко часа
след случилото се и впоследствие, най-вече сестра й С.,която е видяла
пострадалата непосредствено след като последната и подсъдимия са се върнали
пред бар „М.“ в гр.М.. Тези косвени свидетели в действителност преразказват
чужди изявления, но изложеното в с.з. от тях е формирано в резултат на техни
преки и непосредствени възприятия. Така депозирани тези показания, които са
множество на брой, макар и с косвен характер, образуват доказателствена основа,
което подкрепя в пълна степен заявеното от пострадалата и в този смисъл следва
да бъдат кредитирани изцяло. Такива, и дори още по-категорични, мотивирани и
обосновани, са заключенията на изготвените експертизи, които в пълна степен кореспондират с
показанията на посочените свидетели.
Защитната теза на подсъдимия не кореспондира
с нито едно от събраните по делото доказателства и в този смисъл страда от
доказателствена необезпеченост, поради което следва да се третира като изолирана.
Имайки предвид това, както и заинтересоваността на Д., съдът намира, че не
следва да кредитира обясненията му. За да направи този извод съдът анализира твърденията
на подсъдимия, както и опровергаващите го показания на няколко незаинтересовани
свидетели, на които е известен само бегло или не го познават въобще. Например св.С.
категорично отрече да е предлагал стая под наем за вечерта на 27.07./28.07.2018г.
на подсъдимия, а св.К. опроверга посочения от И.Д. час на посещението му на
бензиностанцията в гр.М., в близост до която е извършил първоначалните блудствени действия спрямо пострадалата, а именно- преди 02,00
часа на 28.07.2018г.
Показанията на свидетеля Т.И., дадени пред съдия на досъдебното
производство и прочетени на основание чл.281,ал.5, във връзка с ал.1,т.1 от НПК, доказват намерението на подсъдимия да осъществи контакт с бащата на
пострадалата, с цел да му заплати опред. сума пари,
за да предотврати и осуети наказателно преследване чрез оттегляне на подадената
жалба. Това желание на Д., посредством св.И., е достигнало до родителите на
пострадалата, видно от показанията им. За намерението на подсъдимия за
заплащане на пари, за даване на златен синджир, на лице с уговорка да не
свидетелства срещу него, се съдържат данни и в показанията на Н.И., приобщени
чрез прочитането им в с.з., както в тези, депозирани в с.з. Пак там се намира
информация за отправени заплахи към св.Н.И. да не свидетелства. Подобно
поведение е индикация за това, че подсъдимия е осъзнал противоправността
на деянието си, както и последиците за самия него от евентуалното образуване на
наказателно производство, и поради това е търсил начин да избегне последното,
чрез предлагане на парични средства, други материални облаги и демонстрация на
агресивно поведение към свидетели.
Показанията на свидетелите, посочени от Д. на
досъдебната фаза, с част от които е в роднински отношения по сватовство, а с
други- в близки приятелски отношения, поддържат защитната му версия, но същите са съмнително идентични,
което поставя под съмнение тяхната искреност, незаинтересованост и обективност.
Тъй като те обаче са в противоречие с останалите гласни и писмени
доказателствени източници, не могат самостоятелно и в съчетание с обясненията
на подсъдимия да допринесат за изграждане на извод за недоказаност на
обвинението по чл.150, ал.1, във връзка с чл.26,ал.1 от НК. Твърденията на тези
свидетели не съответстват на действителността и с тях очевидно се цели най-вече
да се пресъздаде една измислена фактическа обстановка, доста по-различна от случилото
се на инкриминираната дата. В показанията им се съдържат множество противоречия
с отразеното в обвинителния акт. Със същите очевидно се цели да бъдат опровергани
твърденията на пострадалата, че спрямо нея са били използвани сила и/или
заплашване, за да извърши определени действия и че е била ударена в областта на
едното око от подсъдимия, макар следи за последното да са били налични и да са
възприети от по-голямата част от разпитаните свидетели. Например Ю.З., в показанията
си,дадени на 26.06.2019г., прочетени в с.з., свидетеля излага информация за
негова среща с подсъдимия, който е бил с лек автомобил и с момиче на предната
седалка, без обаче да уточнява датата на тази среща и и да дава описание на
момичето. Именно поради това съдът намира, че тези показания са изцяло неотносими,както към настоящия случай,така и спрямо
пострадалата Й.С..
Твърденията на свидетелите на защитата пък за нанесен на
пострадалата от баща й удар в същата област на лицето, случил се според тях на
дигата на реката няколко дни след инцидента, се явяват изолирани. Нещо повече- показанията
им си противоречат едно на друго. Налице са множество разминавания в
твърденията на тези свидетели относно деня и часа на случилото се след
инкриминираната дата, присъствалите лица, разстоянието от което са възприели уж
случилото се, наличието или неналичието на автомобил, от който да е слизала
пострадалата, марката на същия и редица други обстоятелства. Именно
кумулативното проявление, от една страна на приятелски отношения и роднински
такива по сватовство и наличните разминавания от друга, още повече поставят под
съмнение истинността на показанията на тези свидетели на защитата и навеждат на
категоричен извод за тяхната недостоверност.
От друга страна- в показанията си Н.И. категорично
заявява, че бащата на пострадалата не я е удрял, нито е настоявал, съвместно
или поотделно с дядо й, И. да лъжесвидетелства против подсъдимия Д..
Показанията на Н.И. в с.з., както и депозираните такива от
тази свидетелка на досъдебната фаза, също категорично оборват показанията на
останалите свидетели, сочещи я като присъствала на твърдения от тях побой,
който уж бил нанесен на пострадалата от баща й.
По отношение на казаното от свидетелите К.Д. и А.Ю.
съдът намира, че същото не допринася за изясняване на делото и установяване на
фактическа обстановка, различна от изложената по-горе. В този смисъл същите
свидетелстват относно мнимия побой от страна на бащата, дядото и вуйчото на
пострадалата над самата нея, но не съдържат категорични данни, които да
поставят под съмнение извода, който следва да бъде направен въз основа на
установената в хода на производството фактическа обстановка относно участието
на подсъдимия в деянията, по отношение на които му е повдигнато обвинение и по
отношение на които се защитава. В тази връзка следва да бъде посочено, че
показанията на тези свидетели, първия от които- зет на подсъдимия, а втората-
майка на първия, подкрепят единствено версията на подсъдимия и имат за цел неговото
оневиняване. Като цяло същите не кореспондират с останалия приобщен и събран по
делото доказателствен материал, противоречат си помежду си, дори по отношение
на такива незначителни обстоятелства като това какви предмети са носили бащата
и дядото на Й./Д. заявява, че първия от тях е носил вила, а втория с коса,
докато Ю. твърди точно обратното/, нямащи нищо общо с предмета на доказване,
поради което и не следва да бъдат кредитирани.
В хода на досъдебното производство е
изготвена съдебно- медицинска експертиза по писмени данни №257/ 2018г., чието
заключение сочи, че във връзка с инцидента Й.О.С. е получила травматични
увреждания, както следва: Контузия на лицето. При освидетелстването е
установено: Здрава девствена ципа, недопускаща полов акт без разкъсване. Кръвонасядането на лицето е в резултат от действието на
твърд тъп предмет и е възможно да е получено от удар с глава по време и начин,
съобщени в показанията на пострадалата. Това увреждане е причинило болка. В
обстоятелствената част на СМЕ е посочено, че по долния клепач на лявото око и
част от лявата скула е установено синьо-кафяво кръвонасядане.
Изготвени по делото са и комплексна
съдебна психолого- психиатрична експертиза и допълнителна комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза, съгласно които Й.О.С. не страда от психично
заболяване. Същата е била в състояние към 27.07./ 28.07.2018г. и към настоящия
момент също може да възприема правилно
фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Освидетелстваната
Й.С. е разбирала вида и естеството на действията, извършени спрямо нея от И.А.Д./П./.
Има категорични данни за упражнени
спрямо нея сила и заплашване. Действията на И.А.Д./П./ спрямо Й.О.С. са били
възприети от нея като такива, насочени към половата й неприкосновеност. Думите,
действията и заканите на И.А.Д./П./ спрямо Й.О.С. са предизвикали у нея реален
страх за осъществяването им. Към 27.07./ 28.07.2018г. и понастоящем
психичното й състояние й позволява да участва във фазите на наказателното
производство. Констатират се клинични данни за преживян емоционален стрес към
инкриминираната дата. Не се установяват данни за настъпили клинично значими
промени в психичното състояние на освидетелстваната С. след преживения стрес.
В подкрепа на гореизложеното, като
фактология, са свидетелските показания на пострадалата Й.С., които съдът кредитира изцяло относно
времето, начина на извършване на престъплението, мястото на осъществяването му,
причинения вредоносен резултат и авторството му. Същата пресъздава основни
моменти от инцидента и настоящият съдебен състав възприема показанията й като изцяло
достоверни, поради съответствието им с останалия събран доказателствен
материал.
При преценка на събраните в хода на
производството гласни доказателства съдът намира, че следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите лице Й.О.С., както и на свидетелите С. С.,
О.И., С.И., Е. И., Й.И., Т.И., Н.И., П.К., Д.Б. и А.С., доколкото същите са
последователни, обективни, непротиворечиви и кореспондират, както помежду си,
така също и с останалия събран по делото доказателствен материал, като отчита,
че в същото време те са резултат на лични възприятия.
По отношение на обясненията на
подсъдимия съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани единствено
досежно обстоятелствата, коментирани от другите свидетели, пасажери в
автомобила му и то само до момента на тръгването му с пострадалата от барчето
на св.С. *** преди инцидента, именно поради това, че само в тази си част те съвпадат
с показанията на останалите свидетели.
В същото време в останалата им част обясненията на
подсъдимия не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите далеч не
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и противоречат на
установената по делото фактическа обстановка.
Те са изолирани и пресъздават единствено защитната
версия на Д. по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият не е длъжен да съдейства
за собственото си разобличаване и има процесуално право да дава такива
обяснения, каквито намери за необходимо. В настоящия случай се установи
неверността на обясненията на Д. в частта, в която същия категорично отрича да
е извършил блудствени действия спрямо пострадалата,
поради което и лансираната от него версия съдът приема за защитна и я отхвърля
като недостоверна.
Съдът не споделя твърденията на
защитата, че е налице неустановеност и недоказаност по отношение на мястото на
извършване на престъпното деяние. Последното, съдът намира, че е абсолютно
установено и доказано, като не е необходимо същото да бъде конкретизирано по
географски координати, за което защитата на подсъдимия настоява, тъй като от
една страна това би било ненужно детайлизиране, а от друга страна пострадалата
подробно и точно е обяснила движението на автомобила на подсъдимия, както и
точните места, на които са били осъществени блудствените
действия, спрямо нея- в близост до бензиностанция „А.“, находяща се в гр.М., до
разклона за с.Т. и за гр.С.З. и насред черен път, находящ се на около 1.3 км.,
южно от ПП-I-6, в района на землището на гр.М..
Като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема, че с горното деяние подсъдимият И.А.Д. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.150,ал.1, във връзка с чл.26,ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи личната полова неприкосновеност и свобода
при избора на полов партньор.
Субект на престъплението в случая е
пълнолетно вменяемо физическо лице с различен пол от
пострадалата.
Деянието по чл.150 от НК е двуактно
престъпление, тъй като за осъществяването му е необходимо да са използвани сила
или заплашване. Видно от показанията на Й.О.С. при извършване на деянието,
подсъдимият е използвал както сила, така и заплашване, тъй като при
осъществяване на първото по време деяние по чл.150,ал.1 от НК същия е държал,
блъскал, затискал с тяло пострадалата
свидетелка, хващал я с ръка за врата, за да не се дърпа, хващал двете й ръце и
не на последно място със своята глава й нанесъл удар в нейната глава от лявата
страна на лицето й в областта на лявото й око, а при извършване на второто
такова Д. продължително време я държал с ръце и я дърпал към себе си, показал й
пистолета си и дърпайки дясната й ръка я
закопчал с метални белезници за неговата лява ръка, заплашвайки я с думите: „Ето,
виж как мога двете ти ръце да вържа и нищо не можеш да направиш! Ще те направя
проститутка! Нищо не можеш да направиш! Ще работиш за мен! Колко момичета като
теб съм направил. Аз съм сводник, няма да те върна! Ще стоим до сутринта тук!“
Ведно с описаните действия И.А.Д. прегръщал, целувал по
врата, корема и устните и пипал гърдите на пострадалата, хващал с едната си
ръка нейната ръка и я поставял върху члена си през панталоните, през дрехите й
я опипвал между краката в областта на половия й орган, задните части/дупето/,
както и цялото й тяло.
Гореизложеното обосновава двата квалифициращи признака
на повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение по чл.150,ал.1 от НК- употребата на
сила и заплашване, с цел същия да удовлетвори полово желание без съвкупление,
което говори за липсата на съгласие от страна на пострадалата. Безспорно
установено е, че пострадалата Й.С. към момента на инкриминираното деяние е
навършила 14-години и това обстоятелство е било съзнавано от подсъдимия.
От субективна страна престъплението е
осъществено от подсъдимия при пряк умисъл, видно от неговите действия: съзнавал
е обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици, но е искал и
дори целял настъпването им- съзнавал е, че осъществява принуда с цел извършване
на блудствени действия, използвайки сила и заплашване,
желаел е осъществяване на деянието и е съзнавал липсата на съгласие у
пострадалата за участие в посочените действия.
Осъщественото от подсъдимия Д.
престъпление по чл.150,ал.1 от НК е в условията на продължавано престъпление,
по смисъла на чл.26,ал.1 от НК, тъй като няколко деяния/в случая две/,
осъществяващи състав на едно и също престъпление, са извършени през
непродължителен период от време- във времевите рамки на няколко часа, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите
се явяват продължение на предшестващите ги.
При определяне на вида и размера на
наказанието на подсъдимия Д. съдът отчете следните отегчаващи вината му
обстоятелства: обременено съдебно минало, лоши характеристични данни, упоритост
при преследване на престъпната цел, липса на самокритичност към извършеното,
като не се събраха каквито и да са доказателства за наличие на смекчаващи
неговата отговорност обстоятелства. Деянието му касае посегателство срещу
личността и половата неприкосновеност, осъществено чрез употреба на сила и
заплашване, които обуславят висока степен на обществена опасност на самото
престъпление.Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът преценява, с
оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същия е шесткратно осъждан, като във всички тези случаи му е било
определяно наказание лишаване от свобода, с приложение на чл.66,ал.1 от НК.
Очевидно наложените му наказания не са изиграли превъзпитателна и възпираща
роля и Д. е продължил престъпната си дейност.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме,
че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия Д. единствено и само като наказанието бъде определено
при изключителен превес на изброените и коментирани по-горе отегчаващи
отговорността му обстоятелства над смекчаващите такива, тъй като последните
изцяло липсват. В тази връзка настоящият съдебен състав, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвидената санкция в
разпоредбата на чл.150, ал.1 от НК, намира, че целите на наказанието, посочени
в чл.36 от НК ще могат да бъдат постигнати само при положение, че наказанието
бъде изтърпяно ефективно. Високата обществена опасност на едно посегателство
срещу личността и половата неприкосновеност на пострадалата, които водят след
себе си до тежки последици за нея със значима промяна на живота й в бъдеще,
както и откритото незачитане на човешката личност и свободата при избора на
полов партньор, позволяват да се приеме, че условното наказание не би могло да
въздейства възпитателно спрямо него и не би могло да постигне необходимия и
целен положителен резултат.
Отделно от това съдът, имайки предвид, че с присъда №116
от 25.11.2015г. по НОХД №555/ 2015г. по описа на РС-Казанлък, на И.А.Д. е било определено
наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е било
отложено с петгодишен изпитателен срок и в последния подсъдимия е извършил
престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, намира, че следва
той да изтърпи и отложеното наказание, на основание разпоредбата на чл.68,ал.1
от НК.
Последното задължава съда да определи за извършването на
деяние по чл.150,ал.1 от НК ефективно наказание лишаване от свобода.
Изложеното дава основание на съда да счете за
справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия на последния да бъде
наложено наказание в размер, идентичен с максималния такъв, предвиден в
разпоредбата на чл.150, ал.1 от НК, а именно- осем години лишаване от
свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване, определен на основание
разпоредбата на чл.57,ал.1, т.2,буква „а“ от ЗИНЗС.
От друга страна- именно така определеното наказание ще
окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на
обществото, което всъщност е и ролята на генералната превенция, съвпадаща с
волята на законодателя по този род дела. В тази насока е и константната съдебна
практика на ВКС.
Предвид обстоятелството, че
пострадалата свидетелка в показанията си твърди, че и на двете места, на които
я е откарал подсъдимия и на които последния е извършил спрямо нея блудствени действия, половия орган на същия предварително е
бил еректирал, съдът приема, че в случая Д. не е извършил
действия с цел да възбуди полово желание, поради което следва да бъде признат
за невиновен по така повдигнатото му обвинение и да бъде оправдан.
На основание чл.59,ал.1 и ал.2 от НК
съдът приспадна времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, считано от считано от 09.12.2020г.
По отношение на приетия за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалата Й.О.С. съдът намери същия за
частично основателен и доказан. При обсъждане на гражданския иск съдебният
състав прецени обстоятелството, че се претендира гражданска отговорност за
причинени, в резултат на процесното деяние- блудство, неимуществени вреди.
Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за вредите,
които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия И.Д., в
резултат на което са възникнали вредите от деянието и те са в причинно-следствена
връзка с опред. обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалата за отрицателните
последици, които са настъпили в резултат на деянието на подсъдимия. В тази
връзка съдът осъди подсъдимия Д. да заплати на пострадалата Й.О.С. сумата от 5
000/пет хиляди/ лева като обезщетение за причинените й неимуществени вреди-
болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на непозволеното
увреждане- 27/28.07.2018г. до окончателното му изплащане, като в останалата му
част, до 10 000 лева, отхвърли иска като неоснователен и недоказан по размер.
При определяне размера на дължимата обезвреда съдът
взе предвид степента на причинените на пострадалата болки и страдания, както
физически, така и психически, периода на причиняването им. Установено беше по
делото, че подсъдимият И.Д. двукратно е блудствал с пострадалата, вследствие на
което са настъпили неизбежни последици за нейната психика.
На основание чл.2 от Тарифа към закона
за държавните такси, съдът постанови подсъдимия да заплати държавна такса върху
размера на уважения граждански иск в размер на по 200 /двеста/ лева, а на
гражданския ищец и частен обвинител Й.О.С.- направените от последната разноски
за упълномощаване на неин повереник- адв.Д.А. ***, в размер на 400 лева.
На основание разпоредбата на
чл.189,ал.3, във връзка с чл.189,ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
в полза на държавата направените по делото разноски в размер общо на 1518,37
лв., от които 1112,37 лв. по сметка на ОД на МВР гр.С.З. и 406 лв. разноски в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Казанлък.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: