ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4574 9.12.2019 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
9 декември
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр.д. № 4787
по
описа за 2019година.
Постъпила
е жалба от Е.П.М. и Т.П.М., като наследници на Тодор Минчев Тодоров,
в която сочат, че в законоустановения срок обжалва Заповед № 10-00-1532 от
08.08.2019 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на В.Н.Г., ЕГН **********
***, било признато правото да придобие собственост върху имот № 277.52, с площ
500 кв.м., местност „Бенчови кошари", землище на гр. Стара Загора по
неодобрен план за новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.
286, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи: 277.54, 277.109,
277.53, 277.9502 и землищна граница.
Считат, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради
противоречие с материалния закон и наличие на нарушения на административно производствените
правила и следвало да бъде отменена.
Сочат, че от оспорената заповед не можело да се прецени
правното основание, на което е признато право на собственост върху процесния
имот на В.Н.Г.. Това се дължало на факта, че в мотивите си кметът на общината
посочил, че към момента на подаване на заявлението имотът представлявал и лозе,
и изградена постройка. Смесвайки фактическите състави на § 4а и § 46 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, административният орган допуснал нарушение, което накърнявало правото им
на защита, тъй като от оспорената заповед не можело да се разбере каква била
фактическата обстановка, от която черпил правата си заявителят, както и на кое
основание от закона му било признато правото на собственост.
Това нарушение представлявало самостоятелно основание за
отмяна на обжалваната заповед, тъй като я правило незаконосъобразна.
Ако се приемело, че приложима в случая била хипотезата на
§ 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, то за да се трансформирало правото на ползване в право на
собственост, било необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки:
- правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по
силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на
Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ;
- да е построена сграда върху земята до 1 март
- да е подадено заявление в определените от закона
срокове.
Оспорва, че правоимащото лице подало заявление в срока по
§ 61 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Заявяват, че ако съда счете, че е налице подадено в срок
до 31 януари
В този смисъл липсвала една от законоустановените
предпоставки за издаване на оспорената заповед и тя следвало да бъде отменена.
В случай, че съдът счете, че изискванията на § 61 от ПЗР
към ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ били налице, то считат,
че не била спазена процедурата на § 62 от ПЗР към Постановлението, тъй като
назначената за разглеждане комисия не била назначена от кмета на общината, в
състава й не са участвали главният архитект и главният юрисконсулт на общината.
Също така назначената комисия не разгледала постъпилите заявления по § 61 в
едномесечен срок считано от 31 януари
Посочените нарушения на административно производствените
правила обуславяли незаконосъобразност на оспорената Заповед № 10-00-1532 от
08.08.2019 г. на Кмета на община Стара Загора.
Оспорват правото на ползване върху процесния имот на В.Н.Г.
да е било учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в §
63 от ПЗР към ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Поради гореизложеното кметът на община Стара Загора бил
постановил заповед при липсата на изискуемите от закона материалноправни
предпоставки.
Оспорват, че В.Н.Г. бил построил сграда в имота до 1 март
В този смисъл липсвала една от кумулативно посочените §
4а от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки и оспорената заповед противоречала на
материалния закон.
Заявяват, че Заповед № 10-00-1532 от 08.08.2019 г. на
Кмета на община Стара Загора е издадена при липса на мотиви. В заповедта кметът
на общината посочил, че към момента на подаване на заявлението за
трансформиране „имота е представлявал лозе и изградена постройка."
Смесването на фактическите състави на § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ опорочавал
мотивите на заповедта, защото мотивите представлявали обосноваването на акта,
съображенията, които са ръководили органа да издаде дадения правен акт, и то в
този му вид и съдържание. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, компетентният
административен орган следвало да издаде „мотивиран" акт. Сочат, че Административният
акт трябвало да бъде издаден в установената форма, като неспазването й
представлявало основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издавал в писмена форма, той трябвало да
съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите -
фактическите и правните основания за издаване на акта, били задължителен
реквизит на писмената форма на индивидуалния административен акт. Липсата на
мотиви в акта представлявала нарушаване на изискването за форма. Мотивирането
на административния акт имало предназначение да представи подхода към въпроса и
начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи
какви фактически констатации прави органът и как прилагал към тях правната
норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт, както и
да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа
страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране на дейността му по
издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за органите,
упражняващи контрол върху администрацията или върху административното
правораздаване. Съдебната практика приемала, че се касаело за липса на мотиви
не само когато в акта не били изложени никакви съображения, но и когато такива
съображения били от много общ характер или органът изложил само правни
основания без фактически обстоятелства и без да е изложил конкретни
съображения. Мотивирането на административните актове се дължало във всички
случаи и неизлагането на мотиви водило до отмяната им само на това основание.
Посоченият порок в обжалваната заповед водило до нейната
незаконосъобразност.
Тъй като от обжалваната заповед не ставало ясно на кое
законово основание е признато правото на собственост на В.Г., то ако съда счете
за приложима хипотезата на § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ заявяват, че оспорва имотът да
представлява лозе, овощна градина или да е единствена земеделска земя на семейството
на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище бил
имотът. Процесният имот нямал качеството на овощна градина или лозе към момента
на подаване на заявление по § 61 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ.
В този смисъл липсвала една от кумулативно посочените §
46 от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки и оспорената заповед противоречала на
материалния закон.
Молят съда да отмени Заповед №
10-00¬1532 от 08.08.2019 г. на Кмета на община Стара Загора като
незаконосъобразна и да откаже на В.Н.Г., ЕГН ********** ***, правото да
придобие собственост върху имот № 277.52, с площ 500 кв.м., местност „Бенчови
кошари", землище на гр. Стара Загора по неодобрен план за новообразуваните
имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 286, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от
22.11.2018 г., при граници и съседи: 277.54, 277.109, 277.53, 277.9502 и
землищна граница.
Ответникът по молбата Община гр. Стара
Загора не вземат становище по молбата.
В
срока е постъпил отговор от заинтересованата страна В.Н.Г., в които моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Е.П.М., ЕГН ********** и Т.П.М.,
ЕГН ********** срещу Заповед № 10-00-1532 от 08.08.2019 г. на Кмета на Община
Стара Загора, с която на В.Н.Г. е признато правото да придобие собственост
върху имот № 277.52 с площ
Сочи, че
жалбоподателят считал, че обжалваната заповед била незаконосъобразна поради
това, че:
1. Не можело да се прецени правното
основание, на което е признато правото на собственост. Административният орган
бил смесил фактическите състави на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не можели да
разберат каква била фактическата обстановка, от която черпил права си;
2. Оспорвало се, че ползвателя подал в срока
по § 61 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ;
3. Оспорвало се, че не била спазена
процедурата на § 62 от ПЗР към
Постановлението, тъй като назначената Комисия
не била назначена от кмета на общината и в състава й не са участвали главният
архитект и главният юрисконсулт на общината, както и че нямало решение на
Комисията инкорпорирано в протокол, съгласно изискванията на § 62, което да е
взето съгласно нормативната уредба;
4. Оспорвало се правото на ползване на
процесния имот, което да е било учредено /предоставено/ по силата на акт на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет,
примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ;
5. Оспорва се, че ползвателя
бил построил сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ;
6. Оспорваната Заповед
на Кмета на Община Стара Загора била издадена при липса на мотиви и при
смесване на фактическите състави на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Заявява, че оспорва
изцяло твърденията в жалбата.
Счита, че правото на
ползване върху процесното място му било предоставено по силата на ПМС № 11/1982
г., който акт бил включен в разпоредбата на § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо
попадал в кръга на лицата имащи права по §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Заявява, че в
процесния имот построил сграда, за която му било издадено строително разрешение
№34/14.02.1989 г. от Общински народен съвет. Постройката отговаряла на
изискването за сграда по смисъла на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сградата била
построена преди 01.03.1991 г. - през
Сочи, че е подал Заявление
вх. № 0102036/17.06.1992 г. до Община Стара Загора и Заявление
вх.№94-03-16130/29.12.1997 г., за придобиване право на собственост върху
процесното място от 0,500 кв.м., като в първоначалното Заявление посочил
местност „Под телевизионната кула" /така, както е обозначено в
Удостоверение № 695/08.11.1988 г. на Общински съвет - Стара Загора, за
предоставяне право на ползване на земя/, а в последващото - „Бончови
кошари", декларирал, че това била единствената земеделска земя на него и
семейството му и че същата представлявала лозе с построена в него сграда с площ
от 28,20 кв.м.
Обжалваната заповед била
издадена от компетентен орган - Кмета на Община Стара Загора, след спазване на
законовата процедура, а именно: на база на Протокол от 03.04.2015 г. на комисията,
назначена със Заповед № РД-25-1506 от 28.08.2012 г и Заповед №10-00-310 от
16.02.2015 г. на основание §62, ал. 1 от ПЗР към Постановление № 456/11.12.1997
г. на ППЗСПЗЗ.
Оспорва твърдението на
жалбоподателите, че Протоколът на комисията назначена на осн. §62, ал. 1 от ПЗР
към Постановление № 456/11.12.1997 г. не бил подписан от главния архитект и
главния юрисконсулт на общината.
По отношение
твърдението, че в процесната заповед били смесени фактическите състави на
параграф 4а и параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, също било неоснователно и
недоказано, защото: Съобразно разпоредбата на параграф 4а, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, гражданите, на които било предоставено право на ползване върху земи по
параграф 4 при спазване изискванията на държавните органи, посочени в него
придобиват правото на собственост върху тях, когато са построили сграда върху
земята до 01.03.1991 г. и заплатили земята на собственика. Съобразно правната
разпоредба, кумулативните предпоставки били три, при които за ползвателя се
давало предимство да придобие право на собственост и това били:
- имотът да е
предоставен по ред предвиден в параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е застроен с
постройка, която не попада в изключващите хипотези на параграф 1в, ал. 3 от ДР
на ППЗСПЗЗ и застрояването да е извършено до 01.03.1991 г.
Освен това, в параграф
4з от ЗСПЗЗ било посочено, че по параграф 4 а, ал. 1, ползвателите придобивали
собственост на земята до 600 кв.м., а тези по параграф 4б, ал. 1 - до 1000
кв.м. Счита, че правилно като основание в процесната заповед бил записан
параграф 4а, тъй като в самото заявление, обстоятелствата сочели за приложение
на параграф 4а - площ до 600 кв.м. и върху нея била построена сграда, която не
попадала в изключващите хипотези на параграф 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и
застрояването било извършено до 01.03.1991 г.
По отношение
твърдението в жалбата, че процесната заповед била издадена при липса на мотиви,
счита това твърдение за несъстоятелно. Обжалваната заповед имала мотиви, в
които недвусмислено било посочено, че правото на ползване на процесния имот било
предоставено на основание Постановление на МС № 11 от 02.03.1982 г., което било
сред предвидените в § 63 на ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, с Удостоверение №
695/08.11.1988 г. в изпълнение на Решение № 138/31.10.1988 г. на ИК на ОБНР гр.
Стара Загора, като към момента на подаване на заявлението за трансформиране
имотът представлявал лозе и изградена постройка със строително разрешение № 34/14.02.1989
г.
Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата срещу процесната заповед като
неоснователна и недоказана.
Претендира направените
по делото разноски.
Съдът намира, че
представените с молбата и от Община гр. Стара Загора документи са допустими и
относими към предмета на спора, поради което
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства: Жалба с вх. № 10-09-103/09.09.2019 г. от Е.П.М. и Т.П.М. Заповед
№ 10-00-1532/08.08.2019 г.; Списък на страните в производството по издаване на
обжалваната заповед № 10-00-1532/08.08.2019 г.; Скица на новообразуван имот №
277.52; Комбинирана скица ползвател - бивш собственик; Заповед №
10-00-1532/08.08.2019 г.; Строително разрешение № 34/14.02.1989 г.; Удостоверение
№ 695/08.11.1988 г.; Заявление № 0102036/17.06.1992 г.; Заявление № 94 03-16130/29.12.1997
г.; Молба вх. № Тв-156/07.01.2005 г.; Разписка от П.Ц.В. от 13.08.2019 г.; Извадка
от протокол от 03.04.2015 г.; Пълномощно от 06.08.2018 г.; Писмо изх. №
10-11-9569/22.08.2019 г. и обратна разписка за връчването му; Удостоверение за
наследници с изх. № 4705/19.08.2019 г.; Извадка от таблица за изчисление на
дължимото обезщетение на собствениците в гр. Стара Загора; Извадка от списък на
имотите представени за ползване за гр. Стара Загора; Обяснителна записка към
обект за сезонна постройка от 06.02.1989 г.; Финансова сметка относно направа
на жилищна сграда - сезонна постройка, както и Сметко-фактура Серия А-88, №
065609/23.02.1989 г.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните да сочат гласни доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно-агротехническа експертиза с вещо лице
АНТОНИНА ПРОЙКОВА-ПЕЩЕРСКА, която след като се запознае с материалите по делото
и направи проучвания, там където е необходимо, да отговори на въпросите
посочени от жалбоподателите в жалбата.
ОПРЕДЕЛЯ
първоначален депозит в размер на 120 лв., платими от жалбоподателите в 3-дневен
срок от съобщението, като се приложи банково бордеро по делото.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза
с вещо лице инж. ЖИВКА КОНДЕВА, която след като се запознае с материалите по
делото и направи проучвания, там където е необходимо, да отговори на въпросите
посочени от заинтересованата страна в
отговора.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер
на 120 лв., които да се внесат от жалбоподателите в 3 дневен от съобщението и в
същият срок да се представят по делото банковото бордеро.
Вещите
лица да се призоват за изготвяне на заключенията по делото след внасяне на
депозитите по делото.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 28.01.2020 г. от 10.10 ч., за която дата да се призоват
страните, заинтересованите страни и вещите лица.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: